О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Районен съд гр. Левски в закрито заседание на _пети юли_ две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдия Атанасова ГД №_332_ по описа за _2018_г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В районен съд гр. Левски е постъпила искова молба от „Мобилтел” ЕАД против П.Ц.В. *** на основание чл. 422 от ГПК.

Препис от исковата молба, ведно със съобщение по чл. 131 от ГПК са връчени на адреса посочен като такъв на ответницата и същите са получени от П. Р., като е посочено, че лицето е баба на получателя.

В едномесечния срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба, не е изразено становище и не са представени доказателства.

Съдът, като прецени изложените доводи в исковата молба и съобрази приложеното към настоящото дело заповедно производство, приема за установено следното:

Видно от твърденията в исковата молба е, че ищецът е подал в РС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу П.Ц.В., че в рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед на парично задължение и се твърди, че в срока по чл. 415 на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

Видно от служебно приложеното към настоящото дело заповедно производство – ч.гр.д. 111/2018 г. получено по подсъдност в РС Левски – изпратено от РС Враца е че заповедното производство е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител – ищеца по настоящото дело и посочен като длъжник – ответника в настоящото дело. След като РС Враца е констатирал, че постоянния и настоящия адрес на посочения длъжник са в съдебния район на РС Левски е изпратил делото по подсъдност, а след приемане на делото, РС Левски е издал на 07.02.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Мобилтел” ЕАД срещу П.Ц.В.. Заповедта за изпълнение е връчена лично на посоченото лице като длъжник – П.Ц.В. и е получено същото на 16.02.2018 г. В срока за възражение, още същия ден В. *** срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане на съдията-докладчик на 20.02.2018 г. е указано на заявителя „Мобилтел” ЕАД, че има подадено възражение и може в едномесечен срок от уведомлението да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за дадените указания, ведно с копие от разпореждането, съдържащо същите и с копие от подаденото възражение са връчени на 28.02.2018 г. на процесуалния представител на заявителя – адв. В. Г. на посочения от нея съдебен адрес. Указания срок за предявяване на иск за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК е изтекъл на 28.03.2018 г. и тъй като не е предявен такъв /в заповедното производство не са представени доказателства за предявен иск съгласно указанията/, съдията-докладчик в заповедното производство с определение № 360/02.04.2018 г. е обезсилил на основание чл. 415 ал.2 от ГПК издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 111/2018 г. по описа на РС Левски и е прекратил производството по делото. На страните е изпратено копие от определението с указание, че могат да обжалват същото с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на преписа, пред ПлОС. Препис от определението е връчен на заявителя, чрез юрисконсулт Д. на 13.04.2018 г. Срока за обжалване изпратеното определение е изтекъл на 10.04.2018 г. и определението не е обжалвано, в резултат на което е влязло в законна сила.

На 09.05.2018 г. процесуалният представител на ищцовото дружество – адв. В. Г. е изготвила искова молба /видно от отразеното върху самата искова молба/, изпратена е по куриер на 10.05.2018 г. – видно от отразеното при получаването и в РС Левски, постъпила е в РС Левски на 14.V.2018 г. и въз основа на нея е образувано настоящото дело.

Както бе посочено по-горе срока за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК е изтекъл на 28.03.2018 г., поради което изготвената искова молба на 09.05.2018 г. и изпратена по куриер на 10.05.2018 не е изготвена и подадена в законоустановения и указан срок на заявителя по чл. 415 от ГПК и като такава се явява недопустима.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството поделото, тъй като има образувано такова, следва да бъде прекратено.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от ГПК на ищеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 332/2018 г. по описа на РС Левски като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: