гр. ЛЕВСКИ, _01.03._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети
февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка
Димитрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _314_ по
описа за _2018_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е придобило
по реда на чл.15, ал.1 и чл.60, ал.1 от ТЗ предприятие на *********** гр.П.,
което от своя страна е правоприемник при хипотезата на чл.60, ал.1 от ТЗ на ***********
гр.П. Твърди се, че активите на това предприятие включват и правата на
собственост върху недвижим имот, представляващ земя с обща площ 7560 кв.м.,
находяща се в с.Д., област П., съставляващо парцел 20 по парцеларния план на
втори стопански двор на с.Д., заедно с построената в него през
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че същият не е собственик на
бензиностанция и хале, с обща застроена площ от 5000 кв.м., построени в
поземлен имот № 181020, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за
земеразделяне на с.Д., община Б., при граници и съседи на имота, подробно
описани, които сгради са описани в констативен н.а. № *****************, вписан
в Службата по вписвания в гр.Л. на 25.06.2001 г. с вх.рег.№ ************. Моли
се съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да
приеме за установено спрямо ответника, че ищецът по настоящото дело е
собственик на едноетажна масивна сграда бензиностанция с площ от 50 кв.м.,
изградена в терен земя, с обща площ 7560 кв.м., находящ се в с.Д., община Б.,
област П., съставляваща парцел 20 по парцеларния план на втори стопански двор
на с.Д., при подробно описани граници, при хипотезата на чл.15 и чл.60, ал.1 от
ТЗ, във връзка с договор за продажба на предприятие, сключен на 04.02.2005 г. с
нотариална заверка на подписите, с рег. № 232, извършено от нотариус Г.Б. с
рег. № 360 и район на действие РС-П., вписан в Службата по вписвания гр.Л., с
вх. рег. № *****************. Алтернативно, в случай че вторият от исковете
бъде отхвърлен, се прави искане от съда на основание чл.124, ал.1 от ГПК да
приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на едноетажна
масивна сграда, бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен (земя) с
обща площ 7560 кв.м., находящ се в с.Д., община Б., област П., съставляващо
парцел 20 по парцеларния план на втори стопански двор на с.Д., по силата на
давностно владение, осъществено в периода от 05.01.1999 г. до датата на
предявяване на настоящия иск.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който са оспорени като неоснователни предявените
срещу него искове.
Ответникът твърди, че е предоставил
ползването на имота на земеделския производител П.Н.Ц. и е владял имота чрез
него. Твърди се, че упълномощеното от него лице ползва имота, като държи
земеделската си техника. Заявява, че не е губил владението на имота и не са
налице основанията, от които ищецът извежда претенциите си.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото
констативен нотариален акт № ************* на Нотариус Х.К. с рег. № **** на НК
и район на действие РС Л., вписан в СВ Л. на 25.06.2001 г. с вх. рег. № *************
е, че със същия ответникът Б.Б.П. е признат за собственик на „бензиностанция и
хале, с обща застроена площ от 5000 кв.м.”, построени в поземлен имот № *************,
за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с.Д.,
общ. Б., с ЕКНМ **********, при граници и съдени на имота – *********************.
Ответникът твърди, че е придобил този
имот по време на проведен търг за продажба на сгради и съоръжения от 13.01.1995
г. от ЗПК *********** – в ликвидация, за което е представил заверено копие от
протокол за проведен търг за продажба на сгради и съоръжения /л. 61-64 от
делото/. Ответната страна е задължена да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него, но същата не е сторила това, поради което на
основание чл. 183 от ГПК, съдът изключва
представеният препис от доказателствата по делото.
Нещо повече – видно от
съдебно-техническата експертиза /л.92/ е, че в имот № 181020 с. Д. има
изградена една бензиностанция с площ 30 кв.м. и останки от две други постройки
с площ съответно 100 кв.м. и 50 кв.м. Заключението на вещото лице не е оспорено
от страните и е прието от съда като пълно и компетентно изготвено и съдът
кредитира същото.
Установено е от вещото лице, че в имота
към настоящия момент няма сграда „хале с
бензиностанция от 5000 кв.м.” От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че такава сграда с площ от 5000 кв.м. не е имало и преди.
Свидетелските показания се подкрепят и от вещото лице, което е установило, че в
имота няма останки освен от две други постройки с площ съответно 100 кв.м. и 50
кв.м.
Предвид изложеното, съдът приема, че
първият от предявените искове, а именно отрицателният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде прието от съда за установено по
отношение на ответника, че същият не е собственик на „бензиностанция и хале с
обща застроена площ от 5000 кв.м.” построени в поземлен имот № 181020, за който
е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с. Д., общ. Б.,
с ЕКНМ **********, при граници и съдени на имота – *******************************.
По вторият от предявените
установителни искове, касаещ твърдението, че ищецът е собственик на процесния
имот, съдът приема следното:
Видно от представения по делото акт №
438 за държавна собственост от 20.06.1997 г. на Областен управител Л. е, че
дворно място от 7560 кв.м. и масивна сграда от 50 кв.м., с вкопани цистерни за
гориво и бензиноколонки, стр.
Че процесният имот е включен в
активите на *********** гр. Б. се установява и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че от таблицата за преоценка на намерените в наличност ДМА на **********
гр. Б. към 31.12.1997 г. е вписан актив с инвентарен номер 10010 по сметка 203
„сгради” – „бензиностанция с. Д. от 50 кв.м.”, като е посочена дата на
придобиване 02.02.1988 г. със стойност
на придобиване 32076 лв. Вещото лице е
установило иналична сметка за следващ се данък от
По делото е представен договор за приватизационна
продажба на „Бензиностанция с маслено стопанство” с. Д. обособена част от ***********
гр. б., вписан в СВ Л. на 03.09.1999 г-, от който се установява, че имота е
придобит от ООД ********** гр. П.
Видно от представения по делото /л. 10/
нотариален акт за покупко-продажба № ************** на Нотариус Х.К. с рег. №
021 на НК и район на действие РС Л., вписан в службата по вписванията гр.Л. с
вх. рег. № ************ имота е придобит от ЕТ *********** гр. П. на 03.09.1999
г..
Представен е и нотариален акт за
покупко-продажба № *********** на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК и район на
действие РС Л., вписан в службата по вписванията гр. Л. с вх. рег. № ************,
от който се установява, че на 29.09.1999 г. имота е придобит от ЕТ ******** гр.
П. /л.11 от делото/.
Представен е и нотариален акт за
покупко-продажба № **************** на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК и район
на действие РС Л., вписан в службата по вписванията гр.Л. с вх. рег. № *************,
от който се установява, че на 30.01.2001 г. имота е придобит от ЕТ ***********
гр.П. /л.12 от делото/.
По делото е представено /на л.14/ решение на ПлОС от 27.01.2005 г. по фирмено
дело № 12 от
Представено е и решение на ПлОС /л. 15
от делото/ от 09.02.2005 г. от което се установява, че е вписано на основание
чл. 16 ал.1 от ТЗ придобиването на търговското предприятие на ЕТ***********
гр.П., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от *************
ЕООД гр. П. /ищец в настоящото производство/.
Предвид посочените по-горе писмени
доказателства и заключение на вещото лице по СИЕ, съдът приема за установено,
че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а именно: на едноетажна
масивна сграда – бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен /земя/ с
обща площ 7560 кв.м., находящ се в с. Д., община Б., обл. П., съставляващо
парцел 20 по парцеларния план на ІІ стопански двор на с. Д. при съседи: **************
при хипотезата на чл. 15 и чл. 60 ал.1 от ТЗ във връзка с Договор за продажба
на предприятие сключен на 04.02.2005 г. с нотариална заверка на подписите с
рег. № ********* извършено от Нотариус Г.Б. с рег. № 360 и район на действие РС
П., вписан в СВ с вх. рег. № ***********************.
При този изход на делото, следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество направените деловодни
разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 1848,23
лв. Съдът приема, че направеното възражение за прекомерност на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид обстоятелството, че същото е в размер
на минималното адвокатско възнаграждение предвидено за всеки един от
предявените искове.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕООД ************ гр. П., ул.***************,
ЕИК ***********, представлявано от управителя И.И.Т. и Б.Б.П. ***, ЕГН **********, че
Б.Б.П. не е собственик на „бензиностанция и хале с обща застроена площ от 5000
кв.м.”, построени в поземлен имот № ***********, за който е отреден парцел
20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с. Д. общ. Б., с ЕКНМ **********,
при граници и съседи на имота –***************************, които са описани в
констативен нотариален акт № ******************** на Нотариус Х.К. с рег. № 021
на НК и район на действие РС Левски, вписан в СВ Л. на 25.06.2001 г. с вх. рег.
№ ************************.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕООД ЕООД ************ гр. П., ул.***************,
ЕИК ***********, представлявано от управителя И.И.Т и Б.Б.П. ***, ЕГН **********, че
ЕООД ************ гр. П., ул.***************,
ЕИК ***********, е собственик на едноетажна
масивна сграда – бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен
/земя/ с обща площ ********** кв.м., находящ се в с. Д., община Б., обл.П.,
съставляващо парцел 20 по парцеларния план на ІІ стопански двор на с.Д. при
съседи: *************** при хипотезата
на чл. 15 и чл. 60 ал.1 от ТЗ във връзка с Договор за продажба на предприятие
сключен на 04.02.2005 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *********
извършено от Нотариус Г.Б. с рег. № ******* и район на действие РС П., вписан в
СВ с вх. рег. № *************.
ОСЪЖДА Б.Б.П. ***,
ЕГН ********** да заплати на ЕООД ************
гр. П., ул.***************, ЕИК ***********, направените деловодни разноски в размер на 1848,23
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: