Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 05.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№678 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕООД, гр.София против К.П.К. *** иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 1 175,96 лв., включваща: 500 лв. - главница; 597,80 лв. - наказателна лихва за периода от 02.10.2015г. до 31.01.2018г.; 78,16 лв. – такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, на основание Договор за кредит №***, сключен между „***“ЕООД и ответника, вземанията по който били прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № Приложение №1 към него.

Ищецът твърди, че на 27.07.2015г. между "***" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка "***", и ответника К.П. К. бил сключен Договор за кредит №***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

Твърди, че сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на "***" ЕООД и в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на "***" на интернет страницата на кредитодателя-***. На посочената страница "***" предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата пред договорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на "Вивус". Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона "Подпиши". С натискането на бутона "Подпиши" от кредитополучателя се считало, че са подписани всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен РDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***.

Твърди се, че в т.2.2 от Общите условия на кредитодателя било предвидено право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. Твърди, че за използването на услугата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, се начислявала такса, която се определяла спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит.

Твърди, че в процесния случай, на 03.07.2015г. „***" ЕООД и ответника сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „***" под №9961713003. В заявката си ответникът бил посочил, че сумата, която желаел да му бъде отпусната, била в размер 500,00, като бил заявил ползване и на допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната чрез паричен превод посредством „***“ АД на 03.07.2015г. за период от 30 дни, с падежна дата - 02.08.2015г.

Твърди, че към уговорената дата ответникът се задължил да заплати на "***" ЕООД сума в общ размер на 595 лв., от които 500 лв. главница, 78,16 лв. – такса за експресно разглеждане, 16,84 лв. – договорна лихва за периода на отпускане на кредита.

Твърди, че на основание чл.11, т.1 от Общите условия кредитополучателят се възползвал неколкократно от възможността за удължаване срока за връщане на сумата по договора, като след удължаването новата дата станала 01.10.2015г.

Излагат се твърдения, че с настъпване на падежа по договора ответникът – кредитополучател не погасявал дължимите по договора суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия на кредита с добавяне на наказателен лихвен процент за просрочие.

Твърди, че до ответника били изпратени три броя напомнителни писма, съдържащи подробна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия към Договор за кредит №*** се таксували по 10.00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасявал гореописаните вземания.

Ищецът твърди, че на 01.02.2018г. "***" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с "***" ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания с №ВGF-2018- 005/01.02.2018 г. По силата на Договора цедентьт прехвърлял на цесионера вземанията по Договор №***, в общ размер на 1222.80 лв., от които: главница - 500,00 лева; договорна лихва за периода на отпускане на кредита в размер на 16,84 лв., наказателна лихва - 597,80 за периода от 02.10.2015 г. до 31.01.2018г.; такса за експресно разглеждане 78,16 лв., отписани такси за събиране (3бр. изпратени писма) – 30,00 лв. Структурата на вземането била подробно описана в Приложение №1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД "***" ЕООД изпратил до посочения в договора за кредит адрес уведомление за цесия с препоръчана писмовна пратка чрез "***" ЕАД, която била върната до подателя с отметка "Преместен". В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, "***" ЕООД предоставил на "***" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.

Твърди, че от датата на цесията до момента на подаване на исковата молба ответникът не бил погасил задълженията си, поради което иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 500 лв., представляваща главница по договор за кредит; 597,80 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 02.10.2015г. до 31.01.2018г.; 78,16 лв. – такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 по делото е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника на основание чл.47, ал.6 от ГПК. Същият оспорва предявените искове. Навежда довод, че между страните не е налице валидна облигационна връзка, тъй като не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП по отношение на договора за кредит. Представените по делото договор, общи условия и разписка не били подписани от ответника. Посочва, че ищецът не бил представил доказателства за получаване съгласието на потребителя за сключване на договора за кредит, който разкривал характеристиките на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Липсвали доказателства за положен електронен подпис от страна на ответника. Не били представени доказателства и за това, че кредитополучателят бил потвърдил съдържанието на договора, натискайки изпратения от кредитора линк за потвърждение.

Твърди, че приложеният към исковата молба неподписан от ответника договор за кредит представлява частен документ, удостоверяващ само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползвал с противопоставима на ответника доказателствена сила.

Излага твърдения за липсата на доказателства за предаване на заетата сума.

Навежда довод за погасяване по давност на част от претендираното задължение за лихва.

Посочва, че в ЗПК е регламентиран задължителен размер на наказателната лихва, като навежда довод за нищожност на предвидената в процесния договор такава на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на чл.33, ал.2 от ЗПК, в случай, че се установи, че същата е по-висока от законната лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По молба на ищеца като трето лице помагач е конституиран „***“ЕООД, гр.С.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което излага подробни доводи за валидност на сключения между страните договор за потребителски кредит, предвид разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както и че в процесния случай са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит. Навежда довод за неоснователност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на задължението за лихва. Моли предявеният иск да бъде уважен.

За ответника се явява особеният представител, който поддържа депозирания отговор. Поддържа доводите за липсата на доказателства по делото за сключен договор за кредит, както и за получаване от ответника на паричната сума, предмет на договора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по правния спор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е представен Договор за потребителски кредит №***., с кредитодател „***“ЕООД и кредитополучател К.П.К., за отпуснат кредит в размер на 500 лв., при лихвен процент 40,98%, годишен процент на разходите 49,6 %, за срок от 30 дни, с посочен падеж за връщане на отпуснатата сума 02.08.2015г. Посочен е начин на получаване на сумата – чрез ***. Договорът не носи подписи на страните.

Като неразделна част от договора за потребителски кредит са приложени Общи условия, видно от които за сключване на договора кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит, след регистрация в системата на "***" на интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената страница са предоставени Общите условия, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката, проектът на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на "***". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона "Подпиши". С натискането на бутона "Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка начин. В т.3.1. е предвидено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител.

Съгласно предвиденото в точка 2.2 от Общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. В т.13 е предвидена наказателна лихва в случай на забавяне на плащанията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, като е посочен наказателен лихвен % за просрочие в размер на 10,01%.

Като писмено доказателство по делото е представена и генерирана от система за електронни плащания ePay.bg Разписка за извършено плащане №2000000085602509/03.07.2015г., с наредител „***“ЕООД и получател К.П.К. за сума в размер на 500 лв.

Установява се от представен Договор за прехвърляне на вземания №***., че третото лице помагач „***“ЕООД, в качеството му на цедент, е прехвърлило на ищеца „***“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземанията си към длъжници, подробно посочени в Приложение №1 към договора.

Видно от представеното Приложение №1 към договора за прехвърляне на вземания, в него фигурира вземане към ответника К.П.К., по Договор №9961713003/03.07.2015г., с посочен краен падеж след удължаване 01.10.2015г., за сума в общ размер на 1 222,80 лв., от които главница в размер на 500 лв, договорни лихви в размер на 16,84 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 78,14 лв., наказателна лихва в размер на 597,80 лв. и такси за събиране на вземането в размер на 30 лв.

По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по посочения договор от цедента „***“ЕООД.

Установява се от представено пълномощно – Приложение №4 към договора за прехвърляне на вземания, че цедентът изрично е упълномощил цесионера „***“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договора за цесия, като изготвя, съставя и подписва съобщения и уведомления за цесията до тях.

По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания до ответника К.П.К., с което му се съобщава за сключения договор за цесия.

Видно от представена разписка, уведомлението е било изпратено до К. от „***“ ЕООД, с препоръчано писмо с обратна разписка, което е върнато в цялост, с отбелязване, че адресатът е в чужбина.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валидно сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът да се е задължил за посочените в исковата молба главница, наказателна лихва и такса; валиден договор за цесия, по силата на който претендираните вземания да са прехвърлени в полза на ищеца; съобщение до длъжника за прехвърляне на вземането; настъпване на изискуемостта на вземанията.

Процесните искови претенции са неоснователни, поради липсата на вземане от страна на ищеца „***“ЕООД спрямо ответника, основано на процесния договор за прехвърляне на вземания.

С доклада на съда, с който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на исковата претенция в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.

Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане на третото лице „***“ЕООД към ответника е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Няма спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №3049/2017 г., IV г. о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №362/2015 г., II т. о.).

Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно за уведомяване на длъжниците от кредитодателя „***“ЕООД до новия кредитор – ответника „***“ЕООД.

От доказателствата по делото обаче не се установява волеизявлението за извършената цесия, изпратено от цесионера, като пълномощник на цедента, да е достигнало до длъжника към момента на приключване на устните състезания пред съда.

От представената разписка за връчване на уведомлението за прехвърляне на вземанията се установява, че писмото до длъжника е върнато в цялост с отбелязване „в чужбина“, поради което волеизявлението не е достигнало до него. Същото обстоятелство се признава от ищеца с исковата молба, в която посочва, че съгласно представеното пълномощно и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД ищецът е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „***“ЕАД, върната с отметка „преместен“, като в тази връзка към исковата молба се представя уведомление за цесията.

Не може да бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство, в какъвто смисъл е налице безпротиворечива съдебна практика, в която се приема, че последният момент, в който извършената цесия може да бъде съобщена на длъжника валидно и пораждащо задължения за последния към цесионера, е с исковата молба, ако към нея са приложени преписи от договора за цесия и уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Препис от исковата молба и приложенията към нея не са достигнали до ответника, доколкото книжата са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като по данни на живущите на адреса лицето се намира в чужбина. Не е налице надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения особен представител на ответника. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект.

Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник. Предвид на това ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявената от него искова претенция, която следва да бъде отхвърлена /Определение №274/26.05.2015г. по т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.

С оглед на изложените правни съображения за неоснователност на исковата претенция предвид липсата на активна материална легитимация на ищеца, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани изложените от особения представител на ответника възражения, относно липсата на валиден договор за кредит, противоречие на клаузите му със ЗПК и погасяване по давност на част от претендираните вземания.

Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен представител на ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Р. Х. В. – управител, срещу К.П.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 1175,96 лв., включваща: 500 лв. - главница; 597,80 лв. - наказателна лихва за периода от 02.10.2015г. до 31.01.2018г.; 78,16 лв. – такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, на основание Договор за кредит №9961713003/03.07.2015г. и Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „***“ЕООД, гр.С., ЕИК***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: