Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 19.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№805 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ЕООД, гр. София против Д. А.Ц. ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 4315,94 лв., от която 3673,60 лв. – неизплатени вноски по договор за заем и 642,34 лв. – неустойка.

В исковата молба се твърди, че бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) №5003217588 между „***” ЕООД, като кредитор и Д.А.Ц., като длъжник. Твърди се, че договорът бил сключен при общи условия, предоставени на кредитополучателя при подписване на индивидуалния договор, за което последният бил попълнил декларация, че е запознат със съдържанието им, няма забележки и ги приема. Твърди договорът да е сключен при посочени от кредитополучателя параметри в молба за отпускане на заем, вписани в раздел „Параметри на револвиращ заем” от ДРЗ, както следва: сума за изплащане на заема: 3000 лв.; срок на заема 48 месеца; размер на вноска: 250 лв.; дата на погасяване: 13-ти ден от месеца; годишен процент на разходите: 143,41%; сума на изплащане на револвинга: 2340 лв.; договорно възнаграждение при револвинг: 666 лв.; размер на револвинга: 9000 лв. Ищецът твърди, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 25.06.2009г. превел парична сума в общ размер на 3000 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***редоставения заем с равни месечни вноски в размер и срокове, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, а именно: 48 равни месечни вноски в размер на 250 лв. с падежна дата – всяко 13-то число на месеца. Твърди се, че длъжникът не изпълнил изцяло задълженията си по договора, като погасил пълно само 37 месечни вноски и една частична вноска. След изпадането на длъжника в забава, на основание чл.10.3.1 от Общите условия договорът за заем бил прекратен предсрочно на 02.09.2014г., на която дата било изпратено и уведомление до длъжника. Твърди се, че съгласно предвиденото в т.10.4 от ОУ при прекратяването на договора се начислявала неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на същата се определял на базата на неизплатената част от задължението към датата на прекратяването на договора, като процент, изрично посочен в общите условия – 50%, като в процесния случай възлизала на сума в размер на 642,34 лв. Иска се съдът да признае за установено вземането му за непогасената част от задълженията по договора за кредит и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв.Е.Р. – ПлАК. Изложени са твърдения, че съобразно представените с исковата молба писмени доказателства задълженията на ответника за непогасени вноски и неустойка били в по-малък размер от претендирания такъв от ищеца, а именно сума в общ размер на 2751,09 лв. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за неустойка и договорна лихва. Не се оспорва, че на посочената в исковата молба дата – 02.09.2014г. договорът за револвиращ заем е предсрочно прекратен, като се навежда довод, че при предсрочно прекратяване на договора, както вземането за неустойка, така и вноските за лихва по погасителния план, ставали изискуеми към датата на предсрочното прекратяване на договора – в процесния случай 02.09.2014г. Поради посочените съображения се твърди, че на основание чл.111, б.”б” и б”в” от ЗЗД вземанията за лихва и неустойка били погасени с изтичане на тригодишен давностен срок, считано от 02.09.2017г. – на 12.04.2018г., преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Иска се предявената искова претенция да бъде отхвърлена, при условията на евентуалност, да бъде уважена частично, само до претендирания размер на главницата.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява. Изразява писмено становище за неоснователност на изложените в отговора на исковата молба възражения. Посочва размер на претенцията за неизплатено задължение по договора за кредит да е в размер на 2168,35 лв., а неустойката да е в размер на претендирания с исковата молба такъв от 642,34 лв. Моли съда да уважи предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и исковото производство.

Назначеният особен представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, като по изложените в него доводи оспорва предявените искове. Моли без уважение да бъде оставено допълнително направеното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, тъй като такова не е направено в исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. №492/2018г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на подадено от „***“ ЕООД заявление, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260/13.07.2018г., с която е разпоредено ответникът в настоящото производство Д.А.Ц. да заплати на ищеца сума в общ размер на 4315,94 лв., включваща главница в размер на 3673,60 лв. и неустойка в размер на 642,34 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срок, е предявен настоящият иск.

Установява се от представения Договор за револвиращ заем №5003217588 от 17.01.2013г., че между страните е сключен писмен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3000 лв. със срок на заема от 48 месеца и при следните параметри: размер на вноската - 250 лв., годишен процент на разходите (ГПР) - 143,42 %, годишен лихвен процент – 97,66 %, лихвен процент на ден – 0,27%, сума на всеки револвинг – 2340лв., договорно възнаграждение при револвинг – 6660 лв., общо дължимо по револвинга – 9000лв., Посочено е, че общото задължение на заемополучателя възлиза на сума в размер на 12 185,39 лв.

Видно от посоченото в графа IV от договора, ответникът е отправил искане за отпускане на револвиращ заем при параметри – заемна сума до 3000 лв., срок – 48 месеца, размер на вноска до 250 лв., ГПР – 155,67 %, ГЛП -97,66 %, дата на погасяване – 13-то число от месеца.

Съгласно вписаното в договора за револвиращ заем, неразделна част от него са общи условия към ДРЗ за физически лица на заемодателя, които са предадени при подписване на настоящия договор и с които клиентът бил запознат и бил приел.

Посочено е, че клиентът декларира, че му е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език – информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения на преддоговорната информация и основните характеристики на предлаганите продукти.

В договора е посочена банкова сметка ***/револвинга.

По делото са представени Общи условия на "*** “ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, както и декларация от кредитополучателя във връзка с обработката му на лични данни и карта на клиента.

Представено е платежно нареждане от 21.01.2013г., от което се установява извършен кредитен превод на сума в размер на 3000 лв., с наредител „*** България“ ЕООД до посочената в договора за кредит банкова сметка, *** Д.А.Ц..

Представено е извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит №5003217588 от 29.11.2018г., от което се установяват 48 погасителни вноски, всяка от които в размер на 250 лв., с изключение на последната – в размер на 435,39 лв., като всяка вноска включва главница и договорна лихва в посочен в извлечението размер. От извлечението се установява падежът на всяка вноска, платените и неплатените вноски, датата на всяко едно плащане. Посочено е, че към 29.11.2018г. размерът на погасените суми е 9940,10 лв., като остатъчното неплатено задължение е в размер на 3673,60 лв.

Представено е уведомително писмо от ищцовото дружество до ответника, с което последният се уведомява, че поради неизпълнение на задълженията му по договор за кредит №5003217588, на основание общите условия, същият е едностранно прекратен. Посочено е, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, както и че е начислена неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата, съгласно погасителния план.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №218/2018г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна, поради следните съображения:

За уважаване на предявените искове, следва от доказателствата по делото да бъде установено наличието на следните материално-правни предпоставки: валиден договор за заем между страните; валидна неустоечна клауза; изпълнение на задълженията на заемодателя по договора; предсрочно прекратяване на договора за револвиращ потребителски заем; настъпване на изискуемостта на претендираните от ответника вземания, както и техният размер.

Не се оспорва и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка по договор за заем, по силата на сключения между тях договор за револвиращ заем №5003217588 от 17.01.2013г. Налице е подписан от двете страни индивидуален договор, неразделна част от който съгласно вписаното в него, са общите условия на *** ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което по отношение на него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключване на договора 17.01.2013г. - ДВ, бр.58 от 30.07.2010г.

Съобразно вписаното в индивидуалния договор, върху който страните са положили подписите си, съдът приема, че са спазени изискванията на чл.5 и чл.6 от ЗПК, за представяне на потребителя на необходимата преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр, както и даването на необходимите разяснения, с оглед обезпечаването на информиран избор и съгласие от страна на потребителя за сключване договора за кредит.

Видно от отразеното в подписания между страните договор, изпълнена е процедурата за сключване на договора, предвидена в т.2 от общите условия, неразделна част от него. Договорът за кредит е одобрен и сключен, в рамките на параметрите, вписани в графата искане за отпускане на заем. Не се установява ответникът да се е възползвал от правото си на отказ от договора, в 14-дневен срок от сключването му, съобразно предвиденото в т.2.4. от Общите условия.

Безспорно установено по делото е, че ищцовото дружество, в качеството му на заемодател е изправна страна по договора, като същото е превело по посочената в договора за заем банкова сметка ***, предмет на договора за заем - 3000 лв.

Извънсъдебно признание за наличието на облигационна връзка между страните при посочените в процесния договор параметри, са и извършените от длъжника частични плащания на 38 погасителни вноски, съобразно изготвения погасителен план.

От представеното извлечение от сметка се установява, че длъжникът е изплатил напълно 37 погасителни вноски, всяка в размер на 250 лв., една вноска е платена частично. Съобразно посоченото в извлечението от сметка, всяка вноска съдържа в себе си компонент от главница и договорна лихва, като след елементарна счетоводна калкулация се установява, че длъжникът е погасил общо главница в размер на 1271,85 и договорна лихва в размер на 8106,68 лв.

Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК неизплатени са останали единадесет погасителни вноски, десет от които в размер на 250 лв., а последната в размер на 435,39 лв. Едната от посочените вноски е погасена частично, като е останала неизплатена посочената в извлечението главница, като компонент от погасителната вноска.

Основателно е направеното от особения представител на ответника възражение, че макар и претендирани общо като главница, представляваща неизплатено задължение по договора за заем за непогасени вноски, както вече бе посочено, последните включват в себе си два компонента – главница и договорна лихва. На базата на представеното извлечение от сметка, където са посочени размерът на главницата и лихвата, включени във всяка една непогасена месечна вноска и след елементарна счетоводна калкулация, съдът приема за установено, че непогасени от ответника са останали главница в размер на 1728,52 и договорна лихва в размер на 1022,57 лв., или сума в общ размер 2751,09 лв.

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените по делото доказателства, че договорът за кредит е предсрочно прекратен, считано от 02.09.2014г. Установява се, че в т.10.3.1 от общите условия към договора за заем е предвидено, че в случай, че заемополучателят просрочи една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредитора да изпраща уведомление за това до длъжника. Такова не се изисква и по силата на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото заемодателя „***“ ЕООД не е банкова институция. Уговорката за предсрочно прекратяване на договора при неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на една погасителна вноска на падежа, по своето естество представлява комисорна клауза, като същата е действителна, в съответствие с принципа за свобода на договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД. Предвид на това, съдът приема, че договорът за заем е прекратен предсрочно, на посочената от ищеца дата, доколкото към този момент, видно от представеното извлечение от сметка, са налице погасителни вноски, които са просрочени с повече от 30 дни.

В т.10.4 от ОУ е предвидено, че при прекратяване на договора за заем на което и да било от основанията по т.10.3., остава в сила задължението на замополучателя да заплати всички дължими суми по договора, като върху целият размер на заема се начислява неустойка в размер на 50%. Предвид приетото за установено по делото предсрочно прекратяване на договора за кредит, настъпила е уговорената от страните предпоставка за начисляване на неустойка. От изложените от ищеца твърдения следва изводът, че същият е начислил такава в размер на 50% върху непогасената част от задължението, в размер на 642,34 лв.

Основателно е направеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на заемодателя за възнаградителна лихва, като част от компонента на погасителната вноска, и неустойка.

Същите представляват периодични вземания и по силата на разпоредбата на чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД се погасяват с тригодишна погасителна давност, която считано от датата на предсрочно прекратяване на договора за заем е изтекла на 02.09.2017г. По отношение на възнаградителната лихва, представляваща възнаграждение на кредитора за предоставената парична сума за срока на договора, следва да бъде посочено още, че при предсрочно прекратяване на договора, същата не се дължи, в какъвто смисъл са задължителните за съдилищата указания, дадени в Тълкувателно решение 3/2017 от 27 март 2019 г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота на изложението, макар и ненаведно като възражение, но поради задължението на съда да следи служебно за нищожност на договорна клауза, следва да бъде посочено, че частта от вземането, представляващо възнаградителна лихва е недължимо, не само поради погасяването му по давност, но и поради нищожност на клаузата, част от процесния договор. В ЗПК, в редакцията му, приложима към датата на сключване на процесния договор, не е налице законов лимит на размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговарят помежду си. Същите са ограничени единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но доколкото то не противоречи на добрите нрави. Уговорка, противоречаща на добрите нрави е нищожна съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Критериите, изведени от практиката за противоречие с добрите нрави са нееквивалентност на престациите, изразяваща се в свръхпрекомерност на уговорената насрещна престация. При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, съдът следва да съобрази дали същата значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, като се отчита стойността на отпуснатия заем, срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, дали заемът е обезпечен.

В процесния случай е налице отпуснат кредит в размер на 3000 лв., за срок от 4 години, като е уговорен годишен процент на разходите, включващ съгласно чл.19, ал.1 ЗПК в приложимата му редакция, общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, в размер на 155,67 % годишно, както и годишен лихвен процент в размер на 97,66 % годишно. Съобразно така направената уговорка общото задължение на заемополучателя, за предоставената му в заем сума в размер на 3000 лв., съобразно посоченото в договора е в размер на 12 185, 39 лв. Предвид на това, съдът намира, че е налице нееквивалентност на уговорените престации, при което възнаграждението на заемодателя за предоставената в заем сума и направените разходи за това, надхвърлят трикратния размер на дадената в заем сума. Аргумент в подкрепа на извода за нищожност на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 97,66 % годишно е и приетите ал.4 и ал.5 на чл.19 ЗПК, в сила от 23.07.2014г., съгласно които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Макар съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК посоченото изменение да няма обратно действие и да не се прилага за договори за потребителски кредити, предшестващи го, същото би следвало да служи като ориентир относно размера на възнаградителната лихва, надхвърлящ границите на добрите нрави, респесктивно водещ до нищожност на клаузата. В процесния случай към датата на сключване на договора- 17.01.2013г., законовата лихва е била 10,03% /основният лихвен процент на БНБ + 10 пункта/, а петкратният й размер - 50,15%. Уговорените в процесния договор ГПР 155,67 % и ГЛП 97,66 % надхърлят многократно посочения размер, което е аргумент за нищожност на клаузата, поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД. Доколкото в редакцията на ЗПК към датата на сключване на договора не е налице императивна разпоредба, с която нищожната клауза да бъде заместена, неприложима е разпоредбата на чл.26 ЗЗД.

Поради гореизложените съображения, съдът приема за основателна и доказана, исковата претенция за неизплатено задължение по договора за заем - неплатени погасителни вноски, само до размера на сумата от 1728,52 лв., представляваща непогасената част от главницата. Неоснователна и недоказана съдът намира исковата претенция за разликата над сумата от 1728,52 до пълния претендиран размер от 3673,60 лв. за непогасени вноски по договора за заем, както и исковата претенция за неустойка в размер на 642,34 лв.

Следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1728,52 лв. представляваща непогасено задължение за главница, по Договор за револвиращ заем №5003217588 от 17.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния претендиран размер от 3673,60 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва да бъде отхвърлена и исковата претенция за неустойка в размер на 642,34 лв., като неоснователна, поради погасяването й по давност.

По отношение на искането за присъждане на законната лихва върху главницата и направеното възражение за това от страна на особения представител на ищеца, следва да бъде посочено, че така направеното искане не е преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.2 от ГПК прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение. Присъждането на законната лихва е законна последица от уважаване на главния иск, поради което искането за присъждането й може да стане във всяко положение на делото, вкл. в устните състезания /в този смисъл Решение № 36/12.05.2014г. по т. д. № 1065/13 г., ВКС, ТК, І-во отд. и др./.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за държавна такса в размер на 110,62 лв., за депозит за особен представител 682 лв. и юрисконсултско възнаграждение 300 лв., които съразмерно на уважената част от иска, възлизат на сума в общ размер на 437,59 лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, разноските за държавна такса – 86,32 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., направени от ищеца по ч.гр.д. №492/2018г., на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, или общо сума в размер на 54,60 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД в отношенията между страните, че Д.А.Ц., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****, сума в размер на 1728,52 лв., представляваща непогасено задължение /главница/, по Договор за револвиращ заем №5003217588 от 17.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.04.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260/13.07.2018г. по ч.гр.д. №492/2018г. по описа на Районен съд - Левски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1728,52 лв. до пълния претендиран размер от 3673,60 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Д.А.Ц., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 642,34 лв., представляваща неустойка по Договор за револвиращ заем №5003217588 от 17.01.2013г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260/13.07.2018г. по ч.гр.д. №492/2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК Д.А.Ц., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „*** *“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: **** сума в общ размер на 437,59 лв., представляваща направените в хода на исковото производство разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, както и сума в общ размер на 54,60 лв., представляваща направените в хода на заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: