Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 24.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№101 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от *************** ЕООД, гр.С. против Н.Т.Д. ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 500 лв. – главница; 69,38 лв. - договорна лихва за периода от 29.09.2017г. до 28.03.2018г.; 207,06 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 207,06 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 49,11 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода 30.09.2017г. – 20.09.2018г. – по Договор за паричен заем №5380188 от 30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №397 от 05.11.2018г. по ч.гр.д. №732/2018г. по описа на РС-Левски.

Ищецът твърди, че бил подписан Договор за паричен заем №5380188 от 30.08.2017г. между *************** ООД, като заемодател и ответника Н.Т.Д., като заемател, сключен при спазване разпоредбите на ЗПП. С подписване договора за паричен заем заемателят бил удостоверил получаването на стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. По силата на посочения договор заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лв., под формата на паричен заем, който се усвоявал в търговски обект от клоновата мрежа на ********* АД. С подписването на договора, ответникът бил удостоверил, че е получил заемната сума. Наведен е довод, че договорът имал силата на разписка по отношение на предадената и получена сума. Твърди, че по силата на договора заемателят се задължил да върне сума в размер на 569,38 лв., ведно с договорната лихва, на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,92 лв., включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Договорната лихва била в размер, посочен в договора, като за процесния период от 29.09.2017г. – датата на първата вноска до 28 март 2018г. – датата на настъпване на падежа на договора възлизала на сумата от 69,38 лв. Твърди, че в договора било предвидено и заемателят бил заявил доброволно желание за това да се ползва от допълнителна услуга – експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, за което дължал такса в размер на 207,06лв. Ищецът твърди, че по силата на договора ответникът се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение, а именно поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия му срок. Посочва, че поради неизпълнение от заемателя на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на същия, съгласно предвидена в договора клауза, била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 207,06 лв., дължима на падежната дата на погасителната вноска. Същата се начислявала еднократно, в срок от 3 дни от датата на сключване на договора. Неустойката била включена в погасителните вноски, поради което, размерът на месечната погасителната вноска, дължима от заемателя, станала в размер на 140,50 лв. Твърди, че съгласно Тарифа на ********** ООД, неразделна част от договора за заем и намираща се във всеки търговски обект и партньорската мрежа на заемателя, както и на интернет страницата на същия, било предвидено, че при забава плащане на погасителна вноска, заемополучателят дължи сума, представляваща разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочените задължения. На посоченото основание в процесния случай ответникът дължал разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 245,00 лв. Твърди, че последната падежна дата по договора била 28 март 2018г., до който момент дължимите месечни вноски не били погасени. Поради неизпълнението на паричните задължения ответникът дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 49,11 лв., считано от 30.09.2017г. – датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 20.09.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди, че между ищецът и замодателя *************** ООД било подписано Приложение №1 от 02 май 2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., по силата на който вземането на ответника било прехвърлено в полза на *************** ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Иска се от съда да уважи предявените искове като признае за установено дължимостта на процесните вземания от ответника, както и да осъди последния да заплати направените от ищеца разноски в хода на исковото и заповедното производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В проведеното по делото съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №732/2018г. по описа на Районен съд – Л., че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №397/05.11.2018г. с която е разпоредено длъжникът Н.Т.Д. да заплати на ищеца в настоящото производство *************** ЕАД следните суми: 500 лв. – главница; 69,38 лв. - договорна лихва за периода от 29.09.2017г. до 28.03.2018г.; 207,06 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 207,06 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 03.09.2017г. – 28.03.2018г.; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 49,11 лв. - законна лихва върху непогасената главница за периода 30.09.2017г. – 20.09.2018г. – по Договор за паричен заем №5380188 от 30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в размер на 75,55 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Установява се от Договор за паричен заем *************** №5380188/30.08.2017г., сключен между *************** ООД и ответницата Н.Т.Д., че на последната е предоставена заемна сума в размер на 500 лв., която същата се е задължила да върне при следните условия: за срок от 7 месеца, чрез заплащането на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,92 лв., включващи дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане, при уговорени от страните конкретни дати на плащане на всяка погасителна вноска – 29.09.2017г., 29.10.2017г., 28.11.2017г., 28.12.2017г., 27.01.2018г., 26.02.2018г., 28.03.2018г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,30 %, годишен процент на разходите 49,46%, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане в размер на 776,44 лв., включваща общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита. В договора е посочено, че преди подписването му заемателят е изявил желание да се ползва от допълнителна услуга – експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, за което същият дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 207,06 лв., която страните са уговорили да бъде заплатена разсрочено, на равни части, включени в размера на всяка погасителна вноска.

Съгласно клаузата на чл.2, ал.2 от договора, с подписването му от страна на заемателя, същият удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка за предаване и получаване на заемната сума.

С разпоредбата на чл.4 страните са договорили, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата, предмет на договора за заем, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1) поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В ал.2 на същата разпоредба е уговорено, че в случай на неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 207,06 лв. Страните са уговорили дължимата се неустойка да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в такъв случай, дължимата вноска е в размер на 140,50 лв., а общото задължение по договора става в размер на 983,50 лв.

В чл.8, ал.2 от договора е уговорено, че в случай на забава на плащане на задълженията на заемателя по договора, същият дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.

С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил, че е получил предварително стандартен европейски формуляр съдържащ условията на конкретния договор и необходимата преддоговорна информация /чл.1/, както и че е запознат и съгласен с Тарифа на *************** ООД, актуална към датата на сключване на договора, намираща се във всеки търговски обект в клоновата мрежа и търговската мрежа на заемодателя, както и на интернет страницата му – www.vivacredit.bg /чл.12/.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора за заем, страните са постигнали съгласие, че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице, за което заемателят се уведомява посредством съобщение по електронна поща, писмо или на интернет страницата на заемодателя.

По делото е представено предложение за сключване на договор за паричен заем от Н.Т.Д. до *************** ООД от 30.08.2017г., както и разпечатка от интернет страницата *************** на Тарифа на *************** ООД относима към Договори за паричен заем ***************. Съгласно последната за договори за паричен заем със срок на погасяване на месечна погасителна вноска, в случай на забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500.00 лв. При забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по договора на 58-ят ден забава се начислява еднократно сума в размер на 70,00 лева, представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания, вкл. ангажиране на лице, служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Установява се от представено копие на Разходен касов ордер №28/30.08.2017г., подписан от ответника Н.Т.Д., че на същата е била изплатена паричната сума, предмет на договора за заем – 500 лв.

Установява се от Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение №1/02.05.2018г. към него, че *************** ООД е прехвърлило в полза на *************** ООД вземането си срещу ответника Н.Т.Д., произтичащо от договор за кредит №5380188.

По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по договора от цедента *************** ООД.

Установява се от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.02.2016г., че цедентът *************** ООД е упълномощил цесионера *************** ООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците, чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия договор.

Представено е уведомление до Н.Т.Д. от *************** ООД, чрез пълномощника *************** ООД, представлявано от ю.к. Д.А., с което длъжникът се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането по договора за заем. Не са представени доказателства за получаване на уведомлението.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №732/2018г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни, поради следните съображения:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валиден договор за паричен заем между *************** ООД и ответника, по силата на който ответникът да се е задължил за посочените в исковата молба главница, лихви, такси; валидна неустоечна клауза; валиден договор за прехвърляне на вземания между заемодателя и ищеца, по силата на който в полза на последния да е прехвърлено вземането спрямо ответника; надлежно уведомяване на ответника-длъжник за прехвърленото вземане.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем между ответницата Н.Т.Д. и *************** ООД. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена, безспорно е установено предаване на паричната сума, предмет на договора за заем.

Процесният договор за паричен заем има характера на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към датата на сключване на договора – ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. Съгласно константната съдебна практика съдът следи служебно за нищожност на договора или клауза от него, поради противоречието й с императивни разпоредби на ЗПК, както и поради нейната неравноправност и поради противоречие с добрите нрави.

В процесния случай се установява, че са изпълнени изискванията на чл.5 от ЗПК, за представяне на потребителя на необходимата преддоговорна информация, под формата на стандартен европейски формуляр, както и предвидените в ЗПК изисквания за формата и съдържанието на договора. Не се установява ответникът да се е възползвал от правото си на отказ от договора, в 14-дневен срок от сключването му, съобразно предвиденото в чл.5 от договора.

Предвид на изложеното, налице е валидно възникнала облигационна връзка по договор за заем между *************** ООД и ответницата, по силата на която същата се е задължила да върне предадената й в заем парична сума на седем месечни равни вноски, съобразно уговорен в договора погасителен план, както и да заплати на заемодателя уговорените в договора договорна лихва, неустойка, такси.

Установява се, че вземането на *************** ООД спрямо ответницата е било валидно прехвърлено в полза на ищеца в настоящото производство *************** ЕООД, по силата на сключения рамков договор за прехвърляне на парични вземания и Приложение №1 към него, включващо и вземането на ответницата по процесния договор за заем.Уведомлението за извършената цесия е надлежни връчено на длъжника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, на основание чл.46 от ГПК.

Няма спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр.д. №3049/2017 г., IV г.о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.д. №362/2015 г., II т.о.). Такъв е и процесният случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента *************** ЕООД за уведомяване на длъжниците от цесионера *************** ЕАД. Не съществува спор в съдебната практика и че връчване на уведомлението за цесията ведно с книжата по делото в хода на съдебното производство е допустимо и следва да бъде взето предвид от съда, като настъпил в хода на процеса правно-релевантен факт, съгласно чл.235, ал.3 ГПК /Решение №123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009 - IIт.о. ВКС/.

Предвид на изложеното, съдът приема, че ищецът е титуляр на посочените в исковата молба вземания спрямо ответника. По отношение дължимостта на всяко една от кумулативно претендираните парични суми, съдът намира следното:

Безспорно установено е по делото, че по силата на процесния договор за ответника е възникнало задължението да върне предадената му в заем сума в размер на 500 лв. По делото не са налице доказателства за заплащане на цялата или част от заемната сума, съгласно уговорения погасителен план. Предвид на това, исковата претенция за заплащане на главницата в размер на 500 лв. следва да бъде изцяло уважена, като основателна и доказана.

Съдът намира за основателна и исковата претенция за заплащане на договорна лихва в размер на 69,38 лв., дължима за периода от 29.09.2017г. (падежът на първата погасителна вноска) до 28.03.2018г. (падежът на последната погасителна вноска, когато настъпва изискуемостта на целия договор). Установява се, че страните по договора са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,30 % и годишен процент на разходите в размер 49,46 %, представляващ съгласно чл.19, ал.1 ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид. Така уговорената клауза не противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, която към датата на сключване на договора за заем 30.08.2017г. е в размер на 50% - 5 х 10,00%(основният лихвен процент на БНБ 0,00% + 10 пункта). Уговорената възнаградителна лихва, представляваща нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, не е в противоречие с добрите нрави, съобразно изведените в практиката критерии за еквивалентност на престациите в този случай, при отчитане стойността на отпуснатия заем, срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, дали заемът е обезпечен. Предвид на изложеното и с оглед липсата на доказателства за заплащане на дължимата се възнаградителна лихва по договора за заем, исковата претенция и в тази й част следва да бъде уважена.

Предвид уважаване на исковата претенция за главница по договора за заем, основателен се явява и искът за заплащане на законна лихва за забава върху непогасените вноски. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.2 ЗЗД същата е в размер на основният лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта, като за процесния период 30.09.2017г. /падежът на първата погасителна вноска/ – 20.09.2018г. /датата на изготвяне на заявлението по чл.410 ГПК/ възлиза на сума в размер на 49,45 лв. (след самостоятелно изчисление). Предвид на изложеното, исковата претенция за заплащане на законна лихва върху главницата в претендирания й размер от 49,11 лв. следва да бъде уважена.

Съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни исковете за заплащане на 207,06 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 03.09.2017г. – 28.03.2018г.; 207,06 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, тъй като клаузите, с които са установени посочените вземания са нищожни.

Относно клаузата за неустойка:

Съдът намира същата за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Не е необходимо релевиране на възражение от страна на ответника за нищожност на клаузата, с оглед служебното начало при съблюдаване от съда на добрите нрави и императивните правни норми. Задължението на съда да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелно преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й /в този смисъл Решение №299 от 21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г. на II т.о. на ВКС/.

Съгласно дадените в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС критерии за нищожност на неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави, нищожна се явява такава неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочените от ОСГТК критерии - естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В процесния случай в договора е предвидена неустойка за неизпълнение задължението на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата, предмет на договора за заем, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1) поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Предвидена е неустойка във фиксиран размер от 207,06 лв., както и че същата се разсрочва и се заплаща на равни части, прибавени към всяка погасителна вноска.

Съдът намира, че така уговорена, клаузата за неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, за неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за заем, като противоречи на добрите нрави, както и на императивните разпоредби на ЗПК.

Така уговорената клаузата за неустойка не обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на договора за заем. Същата не обезпечава основните задължения на длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем, а е предвидена за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова, произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представено от длъжника обезпечение. Сключването на договора за заем и без предоставяне на посоченото обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума, за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на неустойка, води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите й функции, поради което същата противоречи на добрите нрави. Такъв извод следва и от заложените критерии относно исканото обезпечение, което ги прави отнапред невъзможни за изпълнение в уговорения срок, както и изначалното предвиждане за разсрочване на задължението за неустойка и включването му като част от месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава от 110,92 лв. на 140,50 лв., а общото задължение по договора става в размер на 983,50 лв. Последното води до извод за неправомерно, скрито увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, което е още едно основание за нищожност на неустоечната клауза, съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗПК, предвиждаща нищожност на всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. На следващо място, налице е нееквивалентност на престациите, водеща до противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави. Уговореният размер на неустойката – 207,06 лв. е почти 1/2 от предоставената в заем парична сума - за обезщетение неизпълнение на вторично, акцесорно задължение, а не на основните задължения на заемателя по договора. Поради изложените съображения исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Относно задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите:

В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че ищецът предварително, преди подписване на договора за заем, е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга – експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, което обстоятелство е декларирано в попълнената от него форма за кандидатстване. С договора за заем, страните договарят, че за така осъществената от заемодателя услуга, заемателят заплаща такса във фиксиран размер от 207,06лв. Съдът намира, че така уговорената клауза е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, съгласно който такива са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Установява се, че действително в подписното от ответника предложение за сключване на договор за паричен заем е сложена отметка върху заявено желание кандидатстващият за заем да се ползва от услугата за експресно разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути, за което е уведомен, че дължи заплащане на съответна такса. Никъде в заявката не се установява обаче запознаване на кандидатстващия за заем с размера на таксата за посочената услуга, която същият се съгласява да заплати /както в заявката е посочен например размерът на таксата за разглеждане на документи – 0,10 лв. +1 % от размера на отпуснатия кредит/. Размерът на таксата за експресно разглеждане е посочен едва в договора за заем, който се позовава на предварително даденото от ответника съгласие за заплащане на посочената такса. Установява се, че предложението за сключване на договор за паричен заем, представлява попълнена бланка на заемодателя, поради което не може да се приеме, че клаузата за заплащане на посочената такса е индивидуално уговорена. Такъв извод следва и от обстоятелството, че такава такса и нейният размер е предвиден в общата тарифа на *********** ООД, представена по делото. Не се установява при заявяването на съгласието си да заплати посочената такса с подписване на предложението за сключване на договора за заем, ответникът да е бил запознат с тарифата. Едва с подписване на договора за заем, посредством клаузата на чл.12, заемателят е декларирал, че е запознат с тарифата на *************** ООД. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че и по отношение размера на таксата за експресно разглежда на документи, важи изложеното по-горе относно този на неустойката /фиксирана в същия размер от 207,06 лв./ за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Таксата за услугата експресно получаване на отговор относно кандидатстването за заем, приближава ½ от стойността на сумата, отпусната по силата на процесния договор за заем. Поради липсата на информация за размерът й, към момента на даването на съгласието си да я заплати, потребителят не е имал възможност да влияе върху нейният размер. Изложените доводи обосновават отхвърляне на исковата претенция в тази й част, поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.

Относно клаузата за такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение:

Същата е предвидена в Тарифа на *************** ООД, като с подписване на договора за заем, заемателят е декларирал, че е запознат със същата. На ответника е начислена такса в общ размер на 245 лв., която представлява сборът от максимално предвидените в тарифата – 175 лв. + 70 лв. за забава с повече от 57 календарни дни, като е посочено, че таксата представлява направени разходи за събиране на просрочените вземания, вкл. ангажиране на лице, служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Посочено е, че разходите за събиране на вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, както и изпращането на електронни съобщения за събирането на просрочените вземания.

Така уговорената клауза е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, като имаща за цел заобикаляне клаузите на този закон. Предвидената в тарифата такса заобикаля разпоредбата на чл.33 ЗПК, в приложимата му редакция, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвидената допълнителна такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по своя характер представлява именно вземане, произтичащо от забавата на потребителя и представлява допълнително плащане, заедно със законната лихва за забава, с което се заобикаля ограничението на чл.33 ЗПК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че таксите са в предварително установен фиксиран размер, който е характерен за неустоечна клауза, обезщетяваща неизпълнение на договорно задължение, а не варират според действително направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането, каквито се претендира да са. На следващо място, разходите за изпращане на писма, съобщения, провеждането на телефонни разговори, както и посещения на адреса на потребителя, представляват такива, свързани с управление на кредита - неговото събиране, което пък е в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Само за пълнота, съдът посочва, че извършването на посочените в тарифата дейности, за които е начислена таксата, не се установява от събраните по делото доказателства. На основание посочените доводи, исковата претенция и в тази й част се явява неоснователна.

Предвид на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 500 лв. – главница; 69,38 лв. - договорна лихва за периода от 29.09.2017г. до 28.03.2018г.; 49,11 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода 30.09.2017г. – 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, като в останалата им част, исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в хода на заповедното производство, съразмерно на частта от вземането по заповедта за изпълнение, признато за установено в хода на исковото производство, или сума в общ размера на 36,57 лв., от които 12,37 лв. за държавна такса и 24,20 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в размер на 87,63 лв. за държавна такса и 72,61 лв. за юрисконсултско възнаграждение или сума в общ размер на 160, 24 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че Н.Т.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на *************** ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***************: сума в размер на 500 лв. – главница; сума в размер на 69,38 лв. - договорна лихва за периода от 29.09.2017г. до 28.03.2018г.; сума в размер на 49,11 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода 30.09.2017г. – 20.09.2018г. – по Договор за паричен заем №5380188/30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №397/05.11.2018г. по ч.гр.д. №732/2018г. по описа на Районен съд - Л.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД от *************** ЕООД, ЕИК:*************, със седалище и адрес на управление: ***************, против Н.Т.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 207,06 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 207,06 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение - по Договор за паричен заем №5380188/30.08.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №397/05.11.2018г. по ч.гр.д. №732/2018г. по описа на Районен съд – Л., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК Н.Т.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на *************** ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***************, сума в общ размер на 36,57 лв., представляваща направените разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №732/2018г. по описа на РС – Л., съразмерно на частта от вземането, признато за установено в хода на исковото производство, от които 12,37 лв. за държавна такса и 24,20 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сума в общ размер на 160,24 лв., представляваща направените в хода на настоящото исково производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: