гр. ЛЕВСКИ, _03.06._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _трети
май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _119_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на основание чл. 47 ал.
5 от ГПК.
Твърди се, че на 22.12.2017 г. между *********** ЕАД и А.С.Г. е сключен договор за
потребителски кредит № 4000746193, по силата на който на Г. е предоставен
кредит в размер на 555,64 лв., като към отпуснатия кредит е включена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 66,68, финансирана от
Кредитора. Твърди се, че тъй като
договора за потребителски кредит е за закупуване на стока, по силата на
договора, кредиторът е превел съответната част от средствата по кредита по
сметка на Продавача на стоката избрана от потребителя за заплащане на
продажната й цена. Твърди се, че кредиторът е превел сумата от 479 лв. на
продавача на стоката по фактура № 0704035082/22.12.2017 г., че потребителят
е пожелал да сключи застраховка живот
вразмер на 37,94 лв. и застраховка безработица в размер на 38,70 лв. и общото
крайно задължение по договора е в размер на 793,65 лв., която сума е следвало
да бъде върната на 24 бр. месечни погасителни вноски, от които 23 вноски всяка
в размер на 33,15 лв. и последна 24-та вноска изравнителна в размер на 33,20 лв. Твърди се, че длъжникът е преустановил
плащанията по договора, считано от 25-01-
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника /в качеството му на кредитополучател/ дължи на
ищцовото дружество по договор за потребителски кредит № 4000746193/22.12.2017
г. следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 523/18 г. на РС Л., а именно: сумата от 622,32
лв. главница, сумата от 173,33 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2018 г.
до 26.03.2018 г., сумата от 25,61 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.01.2018 г. до 16.07.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се направените деловодни разноски, както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който е заявил, че е заплатил исковата сума и е
представил документ за преведена сума на ищцовото дружество в размер на 996,26
лв. от 01.03.2019 г., и е посочено като основание за плащане – задължение и
разноски по гр.д. 119/2019 г. на ЛРС.
Препис от отговора на исковата молба и от платежния документ
са изпратени на ищцовото дружество, което е депозирало молба, в която заявява,
че не оспорва извършеното частично погасяване на задължението след подаване на
исковата молба, като се твърди, че ответникът не е погасил законната главница,
както и част от направените разноски, които са претендирани.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 523/2018 г.
е, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.С.Г., въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение , която е връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК и с
определение №41 от 11.01.2019 г. е даден едномесечен срок на заявителя да
предяви иск за вземането си. Настоящата искова молба е подадена в указания
срок.
Видно от изложеното в исковата молба е, че ищцовата страна
претендира главница в размер на 622,32 лв., договорна лихва в размер на 173,33
лв. и обезщетение в размер на 25,61 лв. – или общо сумата от 821,26 лв.
Претендират се и разноски в настоящото производство в размер на 175 лв. – т.е.
общо търсената сума по гр.д. 119/2019 г. е в размер на 996,26 лв. Именно това е и внесената сума на 01.03.2019
г. от ответника по делото – видно от представената операционна бележка /л. 31/.
При това положение, съдът приема, че ответника, заплащайки дължимите се суми по
делото, с действията си е признал иска изцяло. Същия обаче дължи и законната
лихва върху главницата от 622,32 лв. за периода от датата на подаване на
заявлението в РС Левски – 30.07.2019 г. до датата на плащане на главницата –
01.03.2019 г., както и направените деловодни разноски, присъдени с издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 523/2018 г. по описа на РС Л.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск се явява
основателен и доказан за законната лихва върху главницата от 622,32 лв. за
периода от датата на подаване на заявлението в РС Л. – 30.07.2019 г. до датата
на плащане на главницата – 01.03.2019 г., както и направените деловодни
разноски, присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 523/2018 г.
по описа на РС Л., а в останалата част, се явява неоснователен, тъй като
дължимите суми, ведно с разноските по настоящото дело, са платени след подаване
на исковата молба.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***********
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.**************,
представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. – в качеството им на изпълнителни директори
на Дружеството, вписано в Търговския регистър към Агенция по Вписванията с ЕИК ***********
и А.С.Г. ***, че А.С.Г. дължи на **********
ЕАД законната лихва върху главницата
от 622,32 лв. за периода от 30.07.2018 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 523/2018 г. на РС Л./
до 01.03.2019 г. /датата на плащане
на дължимата главница/, както и
направените деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.
523/2018 г. в размер на 75 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от *********** ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***********, представлявано от А.Ч.Д.
и Н.Г.С. – в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, вписано в
Търговския регистър към Агенция по Вписванията с ЕИК *********** срещу А.С.Г. ***
за признаване за установено, че А.С.Г. в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит №
4000746193/22.12.2017 г. дължи на **********
ЕАД сумата от 622,32 лв. главница, сумата от 173,33 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до
26.03.2018 г., сумата от 25,61 лв. –
обезщетение за забава за периода от 25.01.2018 г. до 16.07.2018 г. и
направените деловодни разноски в
размер на 175 лв. по гр.д. 119/2019 г. – като платени в хода на
производството по гр.д. 119/2019 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: