Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 25.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна П., като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№249 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ***************** ЕАД, гр.С. против П.Г.П. ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и 2) при условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде отхвърлен – осъдителен иск с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен Договор за потребителски кредит №7000229247 между *********** ЕАД и ответника П.Г.П., по силата на който на последната била предоставена сума в размер на 1040,85 лв. Твърди, че посочената сума включвала размерът на предоставения кредит – 850 лв., еднократна такса за оценка на риска – 111,52 лв., както и застраховка живот в размер на 39,27 лв. и застраховка безработица в размер на 40,06лв. Твърди се, че еднократната такса за оценка на риска била начислена предвид заявено желание на кредитополучателя за извършване на такава, била дължима в деня на подписване на договора, финансирана от кредитора и се възстановявала с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Посочените застраховка живот и застраховка безработица били сключени по желание на потребителя, като при наличие на такова средствата се превеждали от кредитора по сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди се, че вземането на длъжника било разсрочено на 14 погасителни месечни вноски – 13 вноски, всяка в размер на 85,99 лв., и последна изравнителна вноска в размер на 86,07 лв. Всяка вноска включвала два компонента – главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, като годишен лихвен процент бил в размер на 24,03 %. Общото крайно задължение по договора възлизало на сума в размер на 1203,94 лв. Твърди се, че длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 15.06.2017г., за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план, а именно вноски с падежи: 15.06.2017г., 15.07.2017г., 15.08.2017г. Ищецът твърди, че в договора била уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три последователни погасителни вноски. Ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на посочения в договора адрес с писмо с обратна разписка, което било получено от адресата. Твърди, че считано от 16.08.2017г. цялото непогасено вземане на кредитора в размер на 949,64 лв., от които 845,15 лв. – главница и 104,49 лв. – договорна лихва, станало предсрочно изискуемо. На основание чл.9, ал.4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 13.02.2018г. било в размер на 79,37 лв. Твърди се, че въз основа на подадено от банката заявление по реда на чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д. №144/2018г. по описа на РС – Л. и била издадена заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане, получено от дружеството на 11.03.2019г., съдът предоставил едномесечен срок за предявяване на установителен иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът П.Г.П. дължи по посочения договор за кредит сума в общ размер на 1029,01 лв., от които 845,15 лв. – главница, 79,37 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2017г. до 16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на вземането.

Отправено е искане, при условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен искът с правно основание чл.422 ГПК, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника П.Г.П. да заплати на ищеца сума в общ размер на 949,64 лв., представляваща главница в размер на 845,15 лв. и договорна лихва в размер на 104,49 лв. за периода 15.06.2017г. до 16.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

В законоустановения срок по делото не е депозиран отговор на исковата молба.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява. Представя писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Прави искане в случай, че ответникът или негов процесуален представител не се яви в първото по делото заседание, да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован за проведеното съдебно заседание, на основание чл.41, ал.2 ГПК, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно връчено му на основание чл.46 от ГПК, на ответника изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявеният главен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е вероятно основателен.

Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да признае за установено, че ответникът дължи: сума в размер на 845,15 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №7000229247/14.02.2017г.; сума в размер на 104,49 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2017г. до 16.08.2017г.; сума в размер на 79,37 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2017г. до 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №90 от 06.03.2018г. по ч.гр.д. №144/2018г. по описа на РС – Л.

Предвид уважаване на главната искова претенция, не е настъпило процесуалното условие за произнасяне по съединения при условията на евентуалност осъдителен иск, поради което съдът не следва да се произнася по него.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№144/2018г. по описа на РС-Левски, а именно сума в размер на 75,00 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в хода на настоящото исково производство, а именно сума в общ размер на 175 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, в отношенията между страните, че П.Г.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на *********** ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ********************* сума в размер на 845,15 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №7000229247/14.02.2017г.; сума в размер на 104,49 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2017г. до 16.08.2017г.; сума в размер на 79,37 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2017г. до 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №90 от 06.03.2018г. по ч.гр.д. №144/2018г. по описа на РС – Л.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК П.Г.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на *********** ЕАД, ЕИК:**************, със седалище и адрес на управление: ****************** сума в размер на 75,00 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д.№144/2019г. по описа на РС-Л. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сума в размер на 175 лв., представляваща направени разноски в хода на настоящото исково производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: