гр. ЛЕВСКИ, _28.06._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети
юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _250_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответницата е
сключен договор за потребителски кредит № 4000288528, по силата на който на
ответницата е предоставена сумата от 479 лв. за закупуване на стока, като
сумата е преведена по сметка на продавача, тъй като потребителят по кредита е
декларирал, че е получил стоките, посочени договора за потребителски кредит от
продавача на стоката. Твърди се, че общото крайно задължение по договора е в
размер на 621,42 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план
описан в договора на 18 погасителни месечни вноски – 15 вноски, всяка по 41,43
лв., ведно с последна изравнителна вноска
41,40 лв. Твърди се, че на 05.09.2017 г. е настъпил падеж на договора,
като след тази дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и
цялото вземане на кредитора от 82,83 лв., от които 80,53 лв. главница и 2,30
лв. договорна лихва е станало незабавно изискуемо. Твърди се, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано
ч.гр. 722/2018 г. по описа на РС Левски, че след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист, същите са връчени чрез
залепване на уведомление и съдът е дал възможност за предявяване на настоящия
иск, като в указания срок, ищцовото дружество е предявило иска. Моли се съда да
постанови решение, с което да установи вземането на ищеца по отношение на
ответника съобразно издадената заповед за изпълнение. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата не е представила отговор
на исковата молба в дадения едномесечен срок от получаване на копие от исковата
молба и от доказателствата, не е направила доказателствени искания и не е
представила писмени доказателства.
Преди първото по делото съдебно
заседание в РС Левски е постъпил отговор от ответницата, с който заявява, че не
оспорва исковата претенция и представя копие от преводно нареждане от
07.05.2019 г., с което е превела по сметка на ищцовото дружество сумата от
406,51 лв., за погасяване на задължението по настоящото дело.
Препис от отговора и от преводното
нареждане са изпратени на ищцовото дружество, което е изразило становище, че не
оспорва постъпилото плащане, но тъй като плащането е извършено след депозиране
на исковата молба, се прави искане за присъждане на съдебните разноски в
настоящото производство.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 722/2018 г.
е, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А.И.Т. от с. А., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение , която
е връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК и с определение № 215 от 26.02.2019
г. е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за вземането си.
Настоящата искова молба е подадена в указания срок.
Видно от изложеното в исковата молба е, че ищцовата страна
претендира главница в размер на 80,53 лв., договорна лихва в размер на 2,30 лв.
и обезщетение в размер на 30,25 лв. – или общо сумата от 113,08 лв. Претендират
се и разноски в настоящото производство в размер на 175 лв. – т.е. общо
търсената сума по гр.д. 250/2019 г. е в размер на 288,08 лв. В заповедното
производство са присъдени разноски в размер на 75 лв. – или общо дължимата сума
за разноски по двете дела и като главница, договорна лихва и обезщетение е в
размер на 363,08 лв. Видно от представения платежен документ е, че
ответницата е внесла по сметка на ищцовото дружество сумата от 406,51 лв. на 07.05.2019
г. Към дата 07.05.2019 г. дължимата се законна лихва върху главницата от 80,53
лв. за периода от 25.10.2018 г. датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до 07.05.2019 г. – датата на плащането, е в размер на
4,39 лв. При това положение общото задължение на ответницата е в размер на
367,47 лв. Видно от посочения по-горе платежен документ е че същата е платила
сумата от 406,51 лв. Тъй като платената сума е по-голяма от общо дължимата за
главница, лихва, обезщетение и разноски по двете дела, съдът приема, че
ответницата е изплатила в пълен размер всичките си задължения към ищцовото
дружество и предявеният иск, както и искането за присъждане на разноски, поради
настъпилото плащане след предявяване на иска се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от **** – в качеството им на изпълнителни
директори на Дружеството, вписано в Търговския регистър към Агенция по
Вписванията с ЕИК *** срещу А.И.Т.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** за
признаване за установено, че А.И.Т. в качеството й на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № 4000288528/31.05.2016 г. дължи на „***” ЕАД сумата от 80,53 лв.
главница, сумата от 2,30 лв.
договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.09.2017 г., сумата от 30,25 лв. – обезщетение за забава за
периода от 05.08.2017 г. до 12.10.2018 г., законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /25.10.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението, направените деловодни разноски в размер на 75 лв. – присъдени
по ч.гр.д. 722/2018 г. на РС Левски и
направените деловодни разноски в
размер на 175 лв. по гр.д. 250/2019 г. на РС Левски – като платени в хода на производството по гр.д. 250/2019 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: