Районен съд гр.
Левски в закрито заседание на _тринадесети септември_ две хиляди и деветнадесета година в състав:
изслуша докладваното от съдия Атанасова ГД №_567_ по описа
за _2019_г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В
районен съд гр. Левски е постъпила искова молба от А.К.М. – изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора гр. Белене.
В
исковата молба и допълнителните уточняващи молби се твърди, че на 04.05.2018 г.
ищецът /който към онзи момент изтърпявал наказание лишаване от свобода в
затвора гр. Ловеч/ бил наказан от началника на затвора на 14 денонощия
изолиране в наказателна килия, което наказание той обжалвал пред
Административен съд гр. Ловеч, а делото било разгледано от съдия М. В.. Твърди
се, че съдията е „оправдал действията”
на затворническата администрация и с решението си не „отсъдил правилно”, с
което нарушил правото на М. за
„справедлив съдебен процес”. Твърди се, че с действията си съдия М.В. е
причинил имуществени и неимуществени вреди на М., които той иска да бъдат
определени по справедливост.
Съдът
приема, че исковата молба е недопустима по следните съображения:
Искът
по ЗОДОВ е осъдителен и чрез него ищецът търси обезщетение за причинените му
имуществени и неимуществени вреди, възникнали от незаконосъобразни актове или
действия/бездействия на правозащитните органи на държавата – следствие,
дознание, прокуратура и съд. Предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата за вреди от такива актове или действия/бездействия са изчерпателно
уредени в чл. 2, чл. 2а и чл. 2б от
ЗОДОВ. Съответното длъжностно лице безспорно не може да отговаря в тези
хипотези.
В
случая не се твърдят такива действия, попадащи в хипотезите на чл. 2, чл.2а и
чл. 2б от ЗОДОВ. Гражданският съд не може в производство по ЗОДОВ инцидентно да
се произнася по законосъобразността на преценката на съдията разгледал
посоченото от ищеца дело, образувано въз основа на подадена от него жалба срещу
наложено му дисциплинарно наказание от затворническата администрация.
Безспорно
увреденото лице може, съгласно чл. 7 от конституцията на РБ, да ангажира
отговорността на държавата по общия исков ред на основание чл. 49 от ЗЗД. Искът ще намери
правното си основание в тази разпоредба обаче, само при твърдян деликт извършен
от съдията – умишлено противоправно деяние, установено с влязла в сила присъда,
вследствие на което ищецът да е търпял вреди, подлежащи на обезвреда. В случая
обаче не се твърди деликтно поведение на съдия в горния смисъл. От изложените
фактически твърдения е видно, че ищецът не е доволен от преценката на съдията
при постановяване на съдебното решение. С оглед на това, съдът намира, че не се
търси деликтно поведение в горния смисъл. Оплакванията за незаконосъобразност
на преценката на съдията при постановяване на решението, не могат да се отнасят
за проверка по исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 49 от ЗЗД.
Предвид
горното, съдът счита, че в случая не е предявен иск по реда на специалния
ЗОДОВ, нито пък претенцията намира правното си основание в нормата на чл. 49 от
ЗЗД, а извън това, отговорността на Държавата за вреди, търпени от дейност на
правозащитните органи, не може да бъде търсена по исков ред.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва на основание чл. 130 от ГПК да се върне
исковата молба, поради недопустимост на исковата претенция и да се прекрати
производството по делото.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на А.К.М. – изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в затвора гр. Белене срещу
М.В.– съдия в административен съд гр. Ловеч, поради недопустимост на
предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. 567/2019 г. по описа на РС Левски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр. Плевен в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: