РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _20.12._ 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _осми декември_ 2010 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_20104410100429_ по описа  за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове, от които един с правно основание чл. 108 от ЗС и 7 с правно основание по чл. 109 от ЗС.

В исковата си молба ищцата твърди, че е законен наследник на К.Й. б.ж. на * и на Б.Й., че баща й по време на брака си с нейната майка и придобил като СИО имот, визиран в н.а. * г. на РС Левски. Описан е подробно имота. Твърди се, че от общата площ от 1510 кв.м. без конкретизиране на място, Б.Й. е придобил ¼ т.е. 377 кв.м. като наследство след делба, че с н.а. *, баща й е дарил на Р. 720 кв.м. от двора, че по силата на заповед № 130 на Кмета на Община Левски през 1991 г. имотите стават един общ под № * с площ 1520 кв.м., че брат й Р.Б. е направил замяна на ид.ч. от имота с Г.Д. срещу телевизор марка Панасоник, модел Сони – като счита, че с тази сделка е извършена измама по отношение на нея. Твърди, че тази сделка противоречи на закона и Г.Д. е временно собственик на 720 кв.м. ид.ч. от двора по силата на временно съществуващ н.а. *, тъй като счита, че същия е нищожен. Твърди, че макар и собственичка на имота е лишена от владението и ползването на имота, тъй като ответницата се е самонастанила в имота, отстъпила е ползването му на баща си, който от 20.06.2006 г. реално ползва същия и е премахнал оградата между двата имота – нейния и неговия/който е съседен/, изградил е незаконна барака в двора, съборил е оградата към улица *, стоварил е 3-4 камиона тухли в южната част на двора и се е подготвил да строи.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата:

          1. Да й предаде владението на дворно място, намиращо се в *, представляващо част от УПИ * в *, цялото от 1520 кв.м., при съседи: *.

          2. Да премахне незаконно построена в имота барака.

          3. Да изнесе от имота й всички строителни материали, дърва и др., с които е замърсила двора й.

          4. Да възстанови оградата между двата имота – УПИ * и УПИ *.

          5. Да възстанови оградата към *, която е съборена от бащата на ответницата.

          6. Да преустанови навлизането в имота й.

          7. Да преустанови използването на имота й.

          8. Да не строи в имота й.

          Претендира и направените деловодни разноски.

          Ответницата е изразила становище, че по искът с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет описания в исковата молба недвижим имот, тъй като сделката за замяна обективирана в н.а. * е нищожна и по искът с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване поставянето на заграждения, премахване на ограда, на дърва и др. строителни материали в същия имот има произнасяне на съда и влязло в сила съдебно решение и счита, че следва на основание чл. 299 ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК да бъде прекратено производството по делото в тези му части.

          По отношение на другите искове с правно основание чл. 109 от ЗС  изразява становище, че са допустими, но неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

Тъй като видно от представените с отговора на исковата молба копия от решения  се установява, че между същите страни има влязло в сила решение по отношение на въпросите касаещи нищожност на сделката за замяна на имота с телевизор Панасоник /според твърденията и в исковата молба по настоящото дело/ и тъй като съгласно разпоредбата на чл. 299 ал.1 от ГПК „спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго”, а съгласно ал. 2 на чл. 299 от ГПК „повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда”, с определение  № 495/13.VІІ.2010 г. по настоящото дело, влязло в законна сила, производството по делото по предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС  е прекратено.

          Същото е продължило по останалите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          По делото е представен нотариален акт  за право на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена проверка /л. 13 от делото/, от който се установява, че на пети март 1975 г. Б.Й. е признат за собственик по наследство и доброволна делба върху дворно място с къща и стопанска постройка в него, урегулирано от 790 кв.м., находящо се в *, съставляващо парцел * и върху празно дворно място урегулирано от 720 кв.м., находящо се в *.

          Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот – н.а. * /л.12 от делото/, от който се установява, че Б.Й. е дарил на сина си Р.Й. празното дворно място от 720 кв.м., съставляващо парцел *.

          Представен е и нотариален акт * /л. 10 от делото/, от който се установява,  че между Р.Й. и Г.Д. е сключен договор за замяна по силата на който Р.Й. прехвърля на Г.Д. притежаваните от него 720 кв.м. идеални части от УПИ в границите на урбанизираната територия на *, целият с площ от 1520 кв.м., с реалното ползване на южната част от имота, незастроен, който имот  съгласно дворищно-регулационния план на града, утвърден със Заповед № 130/91 г. е означен с № *, предназначен за индивидуално нискоетажно жилищно строителство, в кв. 10 при подробно описани граници на имота, а в замяна на прехвърления й подробно описан в пункт първи на нотариалния акт недвижим имот Г.Д. е прехвърлила на Р.Й. собствеността на своя движима вещ – телевизор панасоник. Тъй като стойността на недв. имот е  3195.80 лв., а стойността на дв. вещ е 300 лв., страните са договорили уравнение стойностите на заменяните недвижим имот и движима вещ, като Г.Д. е заплатила на Р.Й. сумата от 2895,80 лв.

          От представената скица /л. 11 от делото/ се установява, че имота предмет на нотариален акт * представлява част от УПИ * и че същия е записан на наследници на Б.Й.  и Г.Д..

          Представено е удостоверение за наследници на Б.Й. /л.9 от делото/, от което се установява, че Б.Й. е починал на * г. и е оставил за свои законни наследници С.С. – негова дъщеря и Р.Й. – негов син.

          От представените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства може да се направи извода, че ищцата С.С. и ответницата Г.Д. са съсобственици на процесния недвижим имот, по отношение на който ищцата твърди, че ответницата й пречи да упражнява правото си на собственост /първата от тях по наследство и втората от тях – чрез сделка/.

          За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 109 от ЗС ищцата следва да докаже не само, че е собственик, но и, че ответницата с действията си й пречи да упражнява правото си на собственост върху имота. Както бе посочено по-горе ищцата твърди, че ответницата е изградила незаконно барака в имота й, че е струпала строителни материали, дърва и др., с които е замърсила двора й, че е разрушила оградата между двата съседни имота, както и тази към *, че навлиза в имота й и го използва.  По делото няма нито едно доказателство от което да се установи ответницата да е извършила твърдените от ищцата действия, с които да пречи на същата да упражнява правото си на собственост върху имота.  Няма доказателства, че в имота изобщо има построена барака, както и доказателства, от които да се установи дали същата е законно построена или не. Няма доказателства за струпване на строителни материали, дърва и др., с които да е замърсен двора, за разрушаване на ограда между два съседни имота, както и такава към *. Няма доказателства ответницата да навлиза в имота на ищцата, както и да строи в него или да го използва. В определението на съда, с което е съставен проект за доклад изрично е вписано, че ищцата следва да докаже твърденията си в исковата молба.

          При това положение, предвид липсата на каквито и да било доказателства от които да се установи, че с действията си ответницата пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място, съдът приема предявените искове за недоказани и като такива следва да ги отхвърли.

          При този изход на делото, следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответницата Г.Д. направените деловодни разноски в размер на 300 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С. *** ЕГН ********** против Г.Д. *** ЕГН ********** искове  с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Д.: да премахне незаконно построена в имота, находящ се в * барака, да изнесе от този имот всички строителни материали, дърва и др., с които е замърсила двора, да възстанови оградата между двата имота – УПИ * и УПИ *, да възстанови оградата към *, да преустанови навлизането в имота, да преустанови използването на имота  и да не строи в него, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С.С. *** ЕГН ********** да заплати на Г.Д. *** ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване копие от същото на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: