гр. ЛЕВСКИ, _16.03._ 2011 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _16.02._ 2011 г.
в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _597_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с договор за банков кредит от 30.06.2009 г. „Първа
Инвестиционна Банка” АД, чрез своя клон в * е отпуснала на ЕТ „A.”
представляван от Ц.Г. банков кредит в размер на 25000 лв., че съгласно т. 23 от
договора, за обезпечаване на предоставения кредит ищцовото дружество е приело
поръчителство от Ц.Г. и Ц.Г., че поради
допусната забава в плащането банката е предприела действия за погасяване на
кредита, като кредитополучателя е бил поканен доброволно да погаси допуснатото
просрочие. Твърди се, че в хода на предприетите действия Т.Г. /син на
поръчителя Ц.Г./ е представил удостоверение, издадено по ч.гр. д. 1749/2010 г.
на ПлРС, удостоверяващо, че на 07.03.2010 г. поръчителят Ц.Г. е починал и че Т.Г.
и А.Г. са се отказали от наслеството на починалия поръчител. Твърди се, че
съгласно разпоредбите на чл. 60 ал.1 във връзка с чл. 48 и чл. 49 от ЗН след смъртта на поръчителя Ц.Г.
задължени към ищцовото дружество са неговите наследници, които отговарят за
изпълнението на задълженията, поети в качеството му на поръчител по договора за
кредит, а при отказ от наследството на основание чл. 53 от ЗН частта на
отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници. Твърди се, че на
30.03.2010 г. с нотариален акт № *, вписан в АВ – СВ – Левски с вх. рег. № *,
първият и вторият ответници са дарили на
третия ответник земеделски земи, които са посочени в нотариалния акт като
наследствени, находящи се в землището на * – подробно описани. Твърди се, че
описаното по-горе прехвърляне е станало при наличие на задължения към ищцовото
дружество и чрез сделката е намалено имуществото, от което банката може да се
удовлетвори.
Моли
съда да постанови решение, с което да обяви за недействилен спрямо „П.и.б.” АД г.
*** договора за дарение, сключен с
нотариален акт № *, вписан в АВ-СВ-Левски с вх. рег. № *, с който първият и
вторият ответник са дарили третия ответник /майка на първия съгласно описаното
в акта/ земеделски земи, находящи се в землището на *, а именно: нива от 10,313
дка пета категория, находяща се в местността Б., съставляваща имот № *, нива с
площ от 10,334 дка трета категория, находяща се в местността „Н.”, съставляваща
имот № * и ½ идеална част от
лозе, цялото от 0,992 дка, четвърта категория, находящо се в местността
„П.”, съставляващо имот № *. Моли съда на основание чл. 537 ал.2 от ГПК при
уважаване на иска да отмени Нотариалния акт и да присъди направените деловодни
разноски.
Ответницата
С.Г. изразява становище, че предявеният иск е допустим. Признава факта, че е
майка на Ц.Г. б.ж. на *, починал на * г.
Твърди, че не е била запозната с финансовото състояние на сина си и
неговото семейство, че е била помолена от своята снаха Ц.Г. да подпише
нотариален акт, с който да бъде прехвърлена земеделска земя на Р.Г., с
обяснението, че снаха й и внуците й така
се решили и тъй като счита, че те като семейство на покойния й син имат право
да решават какво ще правят с оставеното от него наследство, се е явила при
нотариус * и е подписала подготвените документи, с които са дарили на Р.Г.
земеделските имоти, находящи се в землището на *. Заявява, че ако съда прецени,
че е налице нарушение на закона, няма възражение искът да бъде уважен.
Ответницата
Ц.Г. изразява становище, че предявеният
иск е допустим, но не е основателен.
Счита, че наследниците на поръчителя по заема не следва да носят
отговорност по договор за поръчителство сключен между наследодателя и
банката. Счита също така, че извършеното
прехвърляне по никакъв начин не пречи на банката да удовлетвори вземането си по
заема, че в договора за поръчителство не е посочено, че поръчителят няма право
да се разпорежда с имуществото което има, а това е задължение само на
кредитополучателя. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли предявеният иск.
Ответницата
Р.Г. не е представила отговор на исковата молба и не е изразила становище по
предявения иск. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени
искания.
Съдът,
като прецени представените по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
Видно от
представения по делото договор за банков
кредит е, че между Първа инвестиционна банка АД и ЕТ „A.” представляван от Ц.Г.
е сключен договор за банков кредит на 30.06.2009 г., по силата на който банката
е предоставила на едноличния търговец кредит в размер на 25000 лв., като
ползваният кредит е с краен срок за погасяване на 25.06.2011 г.
По делото са
представени и договори за поръчителство от 30.06.2009 г., видно от които е, че
между ПИБанка и Ц.Г., както и между ПИБанка и Ц.Г. е сключен договор, по силата
на който Ц.Г. като поръчители са се
задължили пред банката да отговаря за изпълнението на задълженията на ЕТ „A.”
за главница, лихви и разноски по сключения и цитиран по-горе договор за банков
кредит в размер на 25000 лв.
Представено
е удостоверение за отказ от наследство, видно от което е, че Ц.Г. е починал на *
г. и неговите деца Т.Г. и А.Г. са се отказали от оставеното от него наследство,
който отказ е вписан в книгата за приемане и отказване от наследствата в РС
Плевен под № * г.
Втората
ответница не е оспорила предявения иск като майка и законен наследник на
починалия Ц.Г..
Представен
е и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № * от който се установява, че
Ц.Г. и С.Г. са дарили на Р.Г., майка на Ц.Г. подробно описани земеделски земи,
находящи се в землището на *.
За да се
уважи иск, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че има
качеството на кредитор, че вземането му предхожда извършването на правното
действие, което иска да бъде обявено за недействително спрямо него, както и
наличието на извършено правно действие от длъжника – ответник, с което той е
намалил имуществото си.
В
настоящото производство от цитираните по-горе писмени доказателства се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че действително ищецът е
кредитор на първия ответник, че вземането му предхожда извършването на
дарението, което е станало след сключване на договора за банков кредит и за
поръчителство, както и, че длъжникът /първият ответник/ е извършил правно
действие, като е дарил на своята майка притежаваните от него недвижими имоти –
подробно посочени в описания по-горе нотариален акт.
Не се
спори между страните, а и това се установява и от изричното вписване в
нотариалния акт, че първия и последния ответници са дъщеря и майка, т.е.
третото лице е възходящ на длъжника.
Налице е
увреждане на кредитора като резултат от сделката, с която длъжникът се е
разпоредил с имота си в полза на своята майка, което води до затрудняване
удовлетворяването на кредитора. Знанието на третия ответник, че с цитираната
по-горе сделка се уврежда кредитора се презюмира от разпоредбата на чл. 135
ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени каквито и да било доказателства
оборващи тази законова презумпция.
На
основание изложеното и предвид трайната съдебна практика, обективирана в
решение № 525/3.ІV.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1926/2007 г. ІV г.о., решение №
655 от 05.07.2007 г. на ВКС по гр.д. № 573/2006 г. ІІ г.о., решение №
186/05.03.2008 г. на ВКС по т.д. № 831/2007 г., т.к., решение № 111/19.03.2008
г. на ВКС по т.д. № 627/2007 г.,т.к. Іо, съдът
приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход на
делото следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищците
направените деловодни разноски общо в размер на 348,25 лв., от които 288,25 лв.
за възнаграждение на юрисконсулт и 60 лв., заплатени като д.т.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 135 ал. 2 от ЗЗД ОБЯВЯВА за относително недействителна по
отношение на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД ***, Ц.Г. ***, с ЕГН **********, С.Г. с ЕГН ********** *** и Р.Г. с ЕГН ********** *** сделката
предмет на нотариален акт № *, вписан в службата по вписванията в гр.
Левски с вх. рег. № * със страни Ц.Г. и С.Г.
– от една страна като дарители и Р.Г.
от друга страна като надарена.
ОСЪЖДА Ц.Г., С.Г. и Р.Г. - всички със
сочена по-горе самоличност да заплатят
солидарно на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА със сочени по-горе данни направените
деловодни разноски в размер на 348,25
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: