РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _05.09._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _07.08._ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_269_ по описа  за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 216 ал.1 т.6 от ДОПК.

В исковата молба се твърди, че на основание заповед за възлагане на ревизия от 7.V.2009 г. е извършена такава на „Х.” ЕООД, че заповедта е връчена на представляващия дружеството, че в последствие е осъществена ревизия и е издаден ревизионен акт от 21.10.2009 г., връчен на задълженото лице на 27.10.2009 г. – влязъл в законна сила на 10.11.2009 г., с който са установени публични задължения по ЗДДС и лихви общо в размер на 43763,22 лв. и след връчване на ДРА задълженото лице е прехвърлило правото на собственост на недвижим имот, притежаван от дружеството на купувача K.K. – с нотариален акт № *. Твърди се, че чрез извършената сделка управителят на ревизираното дружество се е разпоредил със секвестируемо имущество, което представлява годен обект, срещу който може да бъде насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на държавата, като кредитор с публични вземания, че продажбата е извършена непосредствено след връчване на ревизионния акт, поради което държавата като публичен взискател и в частност НАП търпи пряка и непосредствена вреда от прехвърлителната сделка. Твърди се, че представляващия дружеството е свързано лице с купувача на имота по смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК.

Моли се съда да постанови решение с което на основание чл. 216 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК да обяви за недействителна по отношение на държавата процесната сделка, материализирана в нотариален акт№ *.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника  K.K., който изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че няма нищо общо с дейността на дружеството, от което е купил имота, че никога не е знаел към кого и какви задължения има същото, не е действал с намерение да се увреди публичния взискател, а единствено за задоволяване на свой личен интерес – да придобие искан от него имот. Твърди, че не е свързано лице по смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК с юридическото лице, което според исковата молба е длъжник на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск като неоснователен. Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника  П.П., който изразява становище, че предявеният иск по отношение на него е недопустим.  Твърди, че дружеството си има представител, че към момента на депозиране на исковата молба това не е той, че последиците от всички извършени във времето сделки на дружеството чрез различните негови представители се отразяват на предприятието на последното, а не на патримониума на физическото лице – представител на дружеството.  Алтернативно, ако съдът приеме, че предявеният иск по отношение на него е допустим, моли съда да приеме, че същият е неоснователен и като такъв да го отхвърли. Оспорва твърденията на ищеца, че е бил недобросъвестен, че атакуваната сделка е извършена с намерение да се увреди публичния взискател и че страна по нея е свързано с длъжника лице. Претендира направените деловодни разноски.

По отношение на този ответникът, съдът с определение № 648/04.07.2012 г. е приел възражението за основателно и е прекратил производството  като недопустимо в тази му част. Определението в частта за прекратяване на производството по делото е влязло в законна сила.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото копие от заповед за възлагане на ревизия № 900333/7.V.2009 г. е, че на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК със същата е възложено извършване на ревизия на „Х.” ЕООД, представлявано от П.П. /л.32 от делото/.

Заповедта е връчена на представляващия „Х.” ЕООД и управител на дружеството П.П. на 12.V.2009 г. /л.33 от делото/.

Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със заповед № 900392/26.V.2009 г., която също е връчена на управителя и представляващ дружеството П.П., като това е сторено на 13.06.2009 г. /л. 31 от делото/.

Последвала е нова заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия – заповед с № 900500/13.07.2009 г., връчена също лично на управителя на дружеството П.П.  на 04.08.2009 г. /л.30 от делото/.

Към датите на връчване на заповедта за възлагане на ревизия и последвалите две заповеди, с които е изменена първата – съответно 12.V.2009 г., 13.VІ.2009 г. и 04.08.2009 г. едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е бил П.П.. Това обстоятелство се установява от представените на л. 10-12 извлечения от търговския регистър.

На 29.10.2009 г. е извършена сделка за покупко-продажба на недвижим имот, при която „Х.” ЕООД представлявано от управителя П.П. е продал на K.K. с ЕГН ********** собствения на дружеството недвижим имот, представляващ пасище-мера с площ от 4,474 дка, ІV категория, находящо се в землището на *, в местността „М.”, представляващо имот № *, с променено предназначение „търговски комплекс за бензиностанция и газстанция” за сумата от 6535,60 лв., която сума е изплатена напълно и в брой. Сделката е обективирана в нотариален акт № * /н.а. приложен на л.8 от делото/.

От представената справка за родствени връзки на П.П. /л.9 от делото/ се установява, че купувача по сделката K.K., с ЕГН ********** е дете на П.П., който към момента на сделката и до 02.11.2009 г. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството продавач /л. 10 и 11 от делото/.

Представен е и ревизионен акт № 150900500/21.10.2009 г. /л. 14-29/ издаден въз основа на извършената ревизия, с който са установени публични задължения на дружеството общо в размер на 43763,22 лв. Копие от данъчно-ревизионния акт е връчен на П.П. в качеството на управител и представляващ „Х.” ЕООД на 27.10.2009 г. /л. 29 от делото/ - т.е. представляващия управител на дружеството е узнал за вземането на държавата два дни преди извършването на разпоредителната сделка по цитирания по-горе нотариален акт.

По делото е представено и решение по жалба срещу ревизионния акт с № 560/19.12.2009 г. /л. 55-63/. Няма данни същия да е обжалван пред Административен съд гр. Велико Търново, нито има твърдения за това, поради което, съдът приема за безспорно твърдението на ищеца, че данъчно-ревизионния акт е влязъл в законна сила на посочената дата – 13.02.2010 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 216 ал.1 т.6 от ДОПК.

За да е налице тази хипотеза следва да са налице няколко предпоставки: сделка, сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, която сделка е извършена във вреда на публичния взискател и страна по нея е свързано с длъжника лице.

От доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че в случая са налице тези предпоставки, поради което и на основание чл. 216 ал.1 т.6 от ДОПК сключената между ответниците сделка е недействителна по отношение на държавата.

Заповедта за възлагане на ревизия, а и издадения данъчно-ревизионен акт са връчени лично на управителя на дружеството, който е и едноличен собственик на капитала, преди сключването на сделката. Връчването на първата заповед е станало на 12.V.2009 г. /л.33/, а на данъчно-ревизионния акт е станало на 27.10.2009 г. /л. 29/.

Сделката, чиято недействително се претендира е сключена след това – на 29.10.2009 г. /н.а. 182/2009 г. – л.8/.

Видно от данъчно-ревизионния акт е, че в резултат на ревизията са установени публични задължения.

Сделката предмет на нотариалния акт посочен по-горе очевидно е увреждаща, тъй като с прехвърлянето на имота се намаляват активите на дружеството и е очевидно, че с този имот държавата не би могла да удовлетвори вземането си.

Налице е и изискването на 216 ал.1 т.6 от ДОПК. Действително, родствената връзка в случая е между купувача по сделката и управителя на дружеството – продавач, който освен това към датата на сключване на сделката е бил и едноличен собственик на капитала на дружеството.

С оглед на това, следва да се приеме, че е налице свързаност между страните по сделката, съответно-знание за увреждащото й действие по отношение на държавата, тъй като както бе посочено по-горе, ако не беше продаден имота, той би послужил за удовлетворяване на публичните задължения.

Законът презумира в разпоредбата на чл. 216 ал. 1 т.6 от ДОПК, че след като страните по една сделка са свързани по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК, то те знаят за увреждащото й действие по отношение на кредиторите. Връзката – било то родствена, трудово правна или корпоративна предполага близки отношения, включващи по презумпция знанието защо и с каква цел се сключва една сделка. В същия смисъл е и хипотезата на чл. 216 ал.3 от ДОПК, както и основният текст на чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Юридическото лице се управлява от определени в закона органи, състоящи се от физически лица, които образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. С оглед на това, наличието на свързани лица по смисъла на чл. 216 ал.1 т.6 от ДОПК във връзка с §1 т.3б.а от ДР на ДОПК следва да се приеме и когато длъжник на държавата е търговско дружество и родствената връзка е между неговия едноличен собственик на капитала и управител и контрагента по сделката.

В посочения по-горе смисъл са решение № 120/02.02.2000 г. на ВКС по гр.д.  704/99 г. V г.о.; решение № 42 от 10.07.2009 г. на ВтАС по в.гр.д. 306/2009 г. г.о. и определение № 426/05.07.2010 г. на ВКС по т.д. №94/2010 г. ІІ т.о., с което не е допуснато до касация цитираното решение на ВтАС, но ВКС се е произнесъл по въпроса за „свързаност между лицата” по смисъла на § 1 т.3 от ДОПК.

По отношение на цитираната от ответната страна задължителна практика на ВКС  - решение № 436 от 22.12.2001 г. на ВКС по гр.д. № 308/2011 г. на ІІІг.о. ГК, съдът намира, че същата не намира приложение в конкретния казус, тъй като видно от представеното решение е, че същото не касае „свързаност между лицата” по смисъла на §1 т.3 от ДОПК.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в размер на 511,40 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на д.т. и такава не е заплатена при завеждане на настоящото дело, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят д.т. в размер на 65,35 лв.

На основание изложеното, съдът

                                      Р Е Ш И: 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата сключения между „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ ********* и K.K. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** договор за покупко-продажба на собствения на дружеството недвижим имот, представляващ пасище-мера с площ от 4,474 дка, ІV категория, находящо се в землището на *, в местността „М.”, представляващо имот № *, с променено предназначение „търговски комплекс за бензиностанция и газстанция” за сумата от 6535,60 лв., изплатена напълно и в брой - обективиран в нотариален акт № *.

ОСЪЖДА „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ *********, представлявано от С.Д. и K.K. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплатят на ТД на НАП гр. В. Търново деловодни разноски в размер на 511,40 лв.

ОСЪЖДА „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ *********, представлявано от С.Д. и K.K. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплатят д.т. в размер на 65,35 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: