гр. ЛЕВСКИ, _12.11._
Левченски районен съд в
публичното съдебно заседание на _двадесет и девети
октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _464_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във
връзка с чл. 325 от КТ.
В
исковата си молба ищцата твърди, че е
била в трудово правоотношение с ответника, че със заповед № 109/18.06.2012 г. е
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал.2 от КТ. Твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като в оспорената заповед не е конкретизирано кой
договор за управление се има предвид, както и кога е сключен. Твърди се, че по
смисъла на закона лечебните заведения не
са стопански предприятия и разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ е неприложима, че
дейността на лечебните заведения е уредена от ЗЛЗ и същите не могат да
изпълняват други дейности и цели, които
не се изменят с промяната на ръководството. Твърди се също така, че
разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ е неприложима по отношение на срочен трудов
договор при възникнало правоотношение след избор.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа – за 6 месеца в
размер на 9600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на делото, до окончателното й изплащане. Претендира и направените
деловодни разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, в представения отговор изразява становище,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Моли съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Безспорно
е между страните, а това се установява и от представените по делото
доказателства, че ищцата е заемала длъжността * в „МБАЛ-*” ЕООД със седалище и адрес на управление в *.
Безспорно
е също, че със заповед № 104/18.06.2012 г. на управителя на дружеството на
основание чл. 328 ал.2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с Е.И..
Спорно
е законосъобразна ли е издадената заповед за прекратяване на трудовия договор
между страните, дължи ли ответника обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ и ако дължи такова – в
какъв размер.
За
да се произнесе по спора, съдът съобразява следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ, служителите от ръководството на
предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326
ал.2, поради сключване на договор за управление на предприятието, като
уволнението може да се извърши в рамките на 9 месечен срок след започване на
изпълнението по договора за управление. В случаите, в които трудовото
правоотношение по отношение на служители от ръководството на предприятието е
възникнало въз основа на конкурс, няма пречка управителя в рамките на
установения в ал. 2 на чл. 328 от КТ 9 месечен срок да прекрати трудовия
договор на спечелилия конкурса. Допълнителен аргумент в тази насока дава и
правилото на чл. 336 от КТ, определяща приложимост на разпоредбите на Глава
шестнадесета, раздел първи от КТ – прекратяване на трудовия договор, включително и правилото на
чл. 328 ал.2 от КТ по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение,
възникнало от конкурс.
Видно от
представения по делото договор за възлагане управлението на еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност – л. 26-32 от делото е, че на 14.06.2012 г.
между кмета на Община * и Е.И. е сключен договор, по силата на който
принципалът на търговското дружество е възложил на Е.И. да управлява дружеството
за срок от три години, считано от 14.06.2012 г. до 14.06.2015 г. В договора
подробно са уредени отношенията между страните по същия.
Управителят
има суверенното право да прецени дали ще постига целените с договора за
управление резултати със старите служители от ръководството на предприятието
или ще подбере нов екип, с който да сформира ново ръководство на предприятието,
с който да осъществява поставените цели, а с това и да уволни старите служители
от ръководството на предприятието на основание чл. 328 ал.2 от КТ.
Прекратяването
на трудовото правоотношение между страните по спора е осъществено на основание
чл. 328 ал.2 от КТ във връзка със сключения на 14.06.2012 г. договор за
възлагане на управлението на Е.И., което обстоятелство е посочено и в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена на 18.06.2012 г. /л. 15 от делото/ -
няколко дни след започване на изпълнението по договора за управление.
Прекратяването
на трудовото правоотношение е осъществено от работодателя в обема на неговата
компетентност по отношение на ищцата, която видно от представената по делото
длъжностна характеристика /л.10 -14/ е част от ръководния екип на дружеството.
Правото
на избор на работодателя в това отношение е осъществено еднократно и в рамките
на предвидения в закона срок, след валидно сключване на договор за управление,
поради което съдът приема, че са налице всички предпоставки за законност на
уволнението по реда на чл. 328 ал.2 от КТ.
В този
смисъл и практиката на ВКС обективирана в решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д.
218/2009 г. на ВКС.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Атакуваната заповед за уволнение е правилна и
законосъобразна. Неоснователни, поради това се явяват и исковете по чл. 344
ал.1 т. 2 и 3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, които също следва да бъдат
отхвърлени, поради акцесорния им характер.
При този
изход на делото и предвид направеното искане за това, следва да бъде осъдена
ищцата да заплати на ответното дружество направените деловодни разноски в
размер на 450 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.И. с ЕГН ********** ***
искове за отмяна на заповед № 104/18.06.2012 г. издадена от управителя на
„МБАЛ-*” ЕООД * с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя – Е.И., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност * и за заплащане на обезщетение за оставането без работа
поради уволнението в размер на 4499,44 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Е.И. със сочена по-горе самоличност да заплати на „МБАЛ-*” ЕООД * със сочени
по-горе данни сумата от 450 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315
ал.2 от ГПК започва да тече от 12.11.2012 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: