РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _12.11._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и девети октомври_ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_464_ по описа  за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във връзка с чл. 325 от КТ.

В исковата си молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, че със заповед № 109/18.06.2012 г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал.2  от КТ. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в оспорената заповед не е конкретизирано кой договор за управление се има предвид, както и кога е сключен. Твърди се, че по смисъла на закона  лечебните заведения не са стопански предприятия и разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ е неприложима, че дейността на лечебните заведения е уредена от ЗЛЗ и същите не могат да изпълняват други дейности и цели, които  не се изменят с промяната на ръководството. Твърди се също така, че разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ е неприложима по отношение на срочен трудов договор при възникнало правоотношение след избор.

Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа – за 6 месеца в размер на 9600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, в представения отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Безспорно е между страните, а това се установява и от представените по делото доказателства, че ищцата е заемала длъжността * в „МБАЛ-*” ЕООД със седалище и адрес на управление в *.

          Безспорно е също, че със заповед № 104/18.06.2012 г. на управителя на дружеството на основание чл. 328 ал.2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с Е.И..

          Спорно е законосъобразна ли е издадената заповед за прекратяване на трудовия договор между страните, дължи ли ответника обезщетение  по чл. 225 ал.1 от КТ и ако дължи такова – в какъв размер.

          За да се произнесе по спора, съдът съобразява следното:

          Съобразно разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326 ал.2, поради сключване на договор за управление на предприятието, като уволнението може да се извърши в рамките на 9 месечен срок след започване на изпълнението по договора за управление. В случаите, в които трудовото правоотношение по отношение на служители от ръководството на предприятието е възникнало въз основа на конкурс, няма пречка управителя в рамките на установения в ал. 2 на чл. 328 от КТ 9 месечен срок да прекрати трудовия договор на спечелилия конкурса. Допълнителен аргумент в тази насока дава и правилото на чл. 336 от КТ, определяща приложимост на разпоредбите на Глава шестнадесета, раздел първи от КТ – прекратяване на  трудовия договор, включително и правилото на чл. 328 ал.2 от КТ по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс.

Видно от представения по делото договор за възлагане управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност – л. 26-32 от делото е, че на 14.06.2012 г. между кмета на Община * и Е.И. е сключен договор, по силата на който принципалът на търговското дружество е възложил на Е.И. да управлява дружеството за срок от три години, считано от 14.06.2012 г. до 14.06.2015 г. В договора подробно са уредени отношенията между страните по същия.

          Управителят има суверенното право да прецени дали ще постига целените с договора за управление резултати със старите служители от ръководството на предприятието или ще подбере нов екип, с който да сформира ново ръководство на предприятието, с който да осъществява поставените цели, а с това и да уволни старите служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328 ал.2 от КТ.   

          Прекратяването на трудовото правоотношение между страните по спора е осъществено на основание чл. 328 ал.2 от КТ във връзка със сключения на 14.06.2012 г. договор за възлагане на управлението на Е.И., което обстоятелство е посочено и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 18.06.2012 г. /л. 15 от делото/ - няколко дни след започване на изпълнението по договора за управление.

          Прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено от работодателя в обема на неговата компетентност по отношение на ищцата, която видно от представената по делото длъжностна характеристика /л.10 -14/ е част от ръководния екип на дружеството.

Правото на избор на работодателя в това отношение е осъществено еднократно и в рамките на предвидения в закона срок, след валидно сключване на договор за управление, поради което съдът приема, че са налице всички предпоставки за законност на уволнението по реда на чл. 328 ал.2 от КТ.  

В този смисъл и практиката на ВКС обективирана в решение № 537/07.07.2010 г. по гр.д. 218/2009 г. на ВКС.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Атакуваната заповед за уволнение е правилна и законосъобразна. Неоснователни, поради това се явяват и исковете по чл. 344 ал.1 т. 2 и 3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, които също следва да бъдат отхвърлени, поради акцесорния им характер.

При този изход на делото и предвид направеното искане за това, следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените деловодни разноски в размер на 450 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ предявените от  Е.И. с ЕГН ********** *** искове за отмяна на заповед № 104/18.06.2012 г. издадена от управителя на „МБАЛ-*” ЕООД * с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Е.И., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност * и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението в размер на 4499,44 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          ОСЪЖДА Е.И. със сочена по-горе самоличност да заплати на „МБАЛ-*” ЕООД * със сочени по-горе данни сумата от 450 лв. разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок,  който срок съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК започва да тече от 12.11.2012 г.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: