РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _21.11._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _22.10._ 2012 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _476_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове - с правно основание по чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД /за връщане на суми получени с оглед на неосъществено основание/ и с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че през есента на 2009 г. страните са имали договорка ищецът да предостави на ответницата в заем сумата от 14100 лв., че в изпълнение на уговорката ищецът е превел на ответницата по банков път исканата от нея сума на 30.09.2009 г. с вносна бележка от същата дата по нейна сметка в *, че са имали уговорка да сключат писмен договор за заем, но ответницата не се явила на уговорената среща за подписване на договор за заем, поради което такъв не бил подписан за заетата и преведена от ищеца сума. Твърди се, че ответницата многократно е канена да се яви за подписване на договор за заем или да върне дадената й сума, но до момента на подаване на исковата молба същата не е сторила това.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати исковата сума, представляваща получена сума с оглед на неосъществено основание, лихва от датата на извършване на превода до 01.03.2012 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни разноски.

Ответникът е представил отговор на исковата молба и в него изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното копие от вносна бележка е, че на 30.09.2009 г. ищецът е превел в полза на А.А. сумата от 14 100 лв., като във вносната бележка е отразено, че сумата е по договор за заем.

Представената вносна бележка не е оспорена от ответната страна, нито излага твърдения, че не е получила преведената й сума. В представения отговор на исковата молба твърди, че посоченото във вносната бележка основание, на което е преведена процесната сума не отговаря на действителното положение и сключените между страните договорки. В съдебно заседание ответната страна е поискала допускането до разпит на двама свидетели, за установяване постигнатите между страните договорености. Ищцовата страна е възразила срещу допускането на свидетелите предвид разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК съгласно която са недопустими свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв.. Тъй като съгласно решение № 546 по гр.д. 856/2009 г. на ІV г.о. за уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 291 от ГПК ВКС е приел, че ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, съдът е допуснал до разпит водените от ответната страна двама свидетели и преценката на техните показания следва да бъде извършена на база цитираното по-горе решение на ВКС. При това положение съдът не следва да кредитира показанията на свидетелят Г.Г., тъй като същият не дава показания относно каквито и да било договорености между страните и не допринася за изясняване на действителната им воля, като свидетелства единствено за предаване на сума от 100 хиляди лева, което обстоятелство се доказва с писмени доказателства. По отношение показанията на свидетеля К.К., съдът счита, че също не следва да бъдат кредитирани по следните съображения: Свидетелят К. твърди, че той лично е съдействал на ищеца по делото да получи от „техния офис” в * сумата от 100 хиляди лева, която му е предадена от свидетелят Г., като от твърденията му може да се направи извода, че той е дал в заем на ищеца тази сума, като в последствие му е посочил сметката на ответницата, с която живее на съпружески начала и от която има * деца, за да му върне парите и на която сметка, ищецът в последствие е превел получената в заем сума, като връщането е станало на няколко вноски. От изложеното, съдът приема, че този свидетел е изцяло заинтересован от изхода на настоящото дело. От една страна свидетелят твърди, че самият той е дал в заем сумата, която е следвало да му се върне от ищеца на посочена отново от свидетеля сметка – т.е. счита себе си за страна във взаимоотношенията с ищеца, а от друга страна признава, че с ответницата живеят на съпружески начала и имат * деца, поради което решението на съда пряко ще рефлектира върху финансовото му благосъстояние, както и върху това на децата му.

Предвид изложеното и предвид представените доказателства, съдът приема, че по делото няма доказателства действително между страните да е сключен договор за заем, по силата на който ищеца да е предоставил в заем на ответницата определени суми, за определен период от време, нито договор за заем по силата на който ответницата да е предоставила заем на ищеца, по който договор за заем ищецът да е извършил плащане /връщане на заема/ с приложената по делото вносна бележка.

Тъй като по делото е представена вносна бележка, с която от ищеца е преведена сума на ответницата, съдът приема, че сумата е получена от ответницата по повод на неосъществено основание – несключен между страните договор за заем, поради което същата дължи връщането на получената сума.

По отношение на претендираната лихва, съдът съобразява представената електронна извадка за изчисляване на законна лихва за периода от 30.09.2009 г. до 01.03.2012 г. и тъй като предявеният иск за лихва е акцесорен и следва съдбата на главния иск, то този иск следва да бъде уважен съобразно представената извадка.

При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ищцовата страна за присъждане на направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.А. ***, ЕГН ********** да заплати на С.С. ***, ЕГН ********** сумата от 14100 лв., представляваща дадена сума с банков превод на 30.09.2009 г., с оглед на неосъществено основание /поради несключване на договор за заем/, лихва върху главницата в размер на 3555,74 лв. за периода 30.09.2009 г. до 01.03.2012 г. – датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху главницата от 14100 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 07.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.А. със сочена по-горе самоличност да заплати на С.С. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски в размер на 2973 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: