гр.
ЛЕВСКИ, _28.12._
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на
пети декември
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Я.Д._
и прокурора
__, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _484_
по описа за
_2012_
год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
алтернативни искове с правно основание по чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД във връзка с
чл. 250 ал.1 от ЗЗД и по чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка с чл. 250 ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор, по силата
на който ищецът е оставил на отговорно пазене у ответницата движими вещи и
материали на стойност около 2500 лв. Твърди се, че през месец юли до края на
месец август ищецът направил много безуспешни опити да получи от ответницата
предоставените й за пазене вещи, но след като не успял на 29.08.2008 г. е
изпратил покана с писмо с обратна разписка, получено от нея на 01.09.2008 г.
Въпреки получената покана и до настоящия момент ответницата не е предприела
действия за доброволно уреждане на взаимоотношенията им и връщане на оставените
й за пазене вещи, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати исковата сума от 1250 лв. – представляваща
обезщетение за неизпълнение на договорните й задължения по сключения между
страните на 04.12.2007 г. договор за отговорно пазене, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба. Претендира и
направените деловодни разноски.
Преди първото по делото съдебно заседание ищецът е направил изменение на
предявения иск, като без да изменя основанието, на което основава своя иск,
наред с първоначалния петитум е отправил до съда ново искане за защита, а
именно направил е искане за реално изпълнение на договора от страна на
ответницата - да върне предадените й за пазене вещи.
Направеното изменение на иска е прието от съда в първото по делото съдебно
заседание.
Ответницата е представила отговор на исковата молба и е изразила становище,
че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли.
Твърди, че никога не е пречила на ищеца да си получи оставените за пазене вещи,
но същия не е сторил това. По отношение на претендираното обезщетение
ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения по делото
договор /л.3/ е, че между страните е
сключен договор за влог, по силата на който
на 04.12.2007 г. ищецът е предал на ответницата движими вещи, които са приети от същата за
пазене, със задължение да бъдат върнати в края на месец август. Макар и в
договора да не е посочена годината на връщане на вещите, то от изявленията и на
двете страни може да се направи извода, че срока на договора е 31.08.2008 г.
Ответницата признава, че и към момента
част от вещите се намират при нея, като заявява, че никога не е пречила на
ищеца да си получи вещите. Същата заявява, че част от вещите описани в договора
изобщо не е получавала, тъй като не е намерила в наличност в имота, а телената
мрежа описана в договора на практика представлява ограда на имота, поради което
същата не представлява самостоятелна движима вещ.
В съдебно заседание са разпитани двама
свидетели от показанията на които се установяват твърденията на ответницата, а
именно, че същата е закупила от ищеца имот, че при закупуването на имота в него
са останали вещи на ищеца, които тя е приела да съхранява, че ищецът е следвало
да отиде в имота и да си вземе вещите, тъй като ответницата му заявила, че не
са й нужни и не желае да закупува, че тя никога не е пречила на ищеца да получи
оставените в имота вещи, че през
Предвид представените по делото
доказателства, съдът приема, че следва да бъде уважен иска с правно основание
чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 250 ал.1 от ЗЗД – за реално изпълнение
на задължението по сключения между страните договор за влог и следва да бъде
осъдена ответницата да върне на ищеца оставените й за съхранение вещи по п.
6,8,9,10,15,18,19 и 20 от договора, за които вещи същата е признала, че са в
наличност. По отношение на телената ограда, за която се твърди, че представлява
ограда на имота, съдът приема, че същата не представлява самостоятелна движима
вещ и същата не следва да бъде връщана.
По отношение на останалите вещи, съдът приема, че ответницата дължи обезщетение за неизпълнение на договора,
равняващо се на равностойността на вложените вещи. Неоснователно е твърдението
на ответницата, че не е получила посочените от ищеца вещи, тъй като същата се е
подписала върху договора, т.е. че ги е получила, а и в договора изрично е
отразено, че при вземане на вещите от ищеца, следва да се положи подпис от
него. Към материалите по делото няма представено писмено доказателство, от
което да е видно, че ищецът е получил вещите, за които ответницата твърди, че
не са в наличност, а задължение на същата е да съхранява вещите, след което да
ги върне. Предвид изложеното, съдът счита отразеното по-горе, а именно, че
ответницата дължи обезщетение за неизпълнение на договора.
По делото, обаче няма представени каквито и да било доказателства от ищеца
за стойността на вещите, обезщетение за които претендира, поради което
предявеният от него иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка с
чл. 250 ал.1 от ЗЗД се явява недоказан.
Основателно е и възражението на ответницата за погасяване на този иска
по давност, тъй като от момента на изтичане на договора – 31.08.2008 г. до
момента на предявяване на настоящия иск – 31.08.2012 г. е изтекъл срок по-дълъг
от три години, а съгласно разпоредбата на чл. 111 ал.1 б.б от ЗЗД исковете за
обезщетение се погасяват по давност с изтичане на три години.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка с
чл. 250 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 1250 лв. се явява
не само недоказан, но и неоснователен, като погасен по давност.
Предвид неоснователността на предявения иск за обезщетение, то
неоснователен се явява и акцесорния му иск за присъждане на законната лихва
върху претендираното обезщетение.
Предвид данните по делото, че ответницата, не е пречила на ищеца да получи
оставените й за пазене вещи, съдът приема, че същата не е станала причина за
завеждане на настоящото дело, поради което тя не дължи суми като деловодни
разноски на ищеца.
Предвид неоснователността на
предявения иск за обезщетение, за лихва и предвид данните по делото, че
ответницата, не е пречила на ищеца да получи оставените й за пазене вещи,
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата направените от нея
деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата
от 250 лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 250 ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА И.В.
***, с ЕГН ********** ДА ВЪРНЕ на Б.С. ***, ЕГН ********** следните движими
вещи: 1 бр. печка отоплителна нафтова; 1 бр. телевизор „Електрон”; 1 бр. маса; 2
бр. легла тръбни с дюшеците /персон и половина/; 1 бр. кухненски сервиз; 1 бр.
казан за нафта; 1 бр. ръчна помпа за нафта и 1 бр. количка на гумени колела –
по договор за влог, сключен между тях на
04.12.2007 г.
За разликата над присъдените вещи, до
първоначално предявените ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 79 ал.1
пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 250 ал.1 от ЗЗД като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Б.С. /със
сочена по-горе самоличност/ против И.В. /със сочена по-горе самоличност/ с
правно основание чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка с чл. 250 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение в размер на 1250 лв. като недоказан по размер,
неоснователен и като погасен по давност, както и предявеният иск за присъждане
на законната лихва върху претендираното обезщетение като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С. със сочена по-горе
самоличност да заплати на И.В. със сочена по-горе самоличност направените
деловодни разноски в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: