Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Левски, 14.06.2013 год.
Левченският
районен съд, І–ви граждански състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при
секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА
гр. д. № 875 по описа за 2012 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.211, ал.5 т.2, предложение
първо, вр.6 ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.67, ал.5, т.1 ЗДСл, чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.124, ал.1 ГПК, чл.211, ал.5, т.2, предложение второ ЗМВР.
Постъпила е искова молба от С.Б. ЕГН **********
***, чрез адв.И.А. от ***,съдебен адрес на ищеца, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, в която твърди, че ищецът С.Б. работи
при ответната Дирекция като държавен служител на длъжност * с място на работа
Затвора * и изпълнява работата си на 24-часови смени при тримесечно отчитане на
работното време, изключение от който режим е полаганият от него труд за
периодите м.Септември и м.Октомври на 2011 година, както и през месеците
Февруари и Март на 2012 година, през които е работил на 12-часови дежурства. За
същите отново, както и при 24-часовия режим на работа е приложим тримесечният
период на отчитане на труда, съгласно чл.211, ал.3 от ЗМВР във вр. с чл.19,
ал.2 на ЗИНЗС. Нормалната продължителност на работното време за този период на
отчитане е 504 часа, като спорният твърдян от ищеца като положен извънреден и
нощен труд се отчита за същия тримесечен период.
Твърди, че ЗИНЗС и отмененият ЗИН, както и ППЗИНЗС препращат към чл.211
от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно тази норма нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в дни-подневно, а за работещите на 8, 12
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Работата извън работното време, съгласно
чл.211, ал.5 ЗМВР се компенсира с:
1.
допълнителен
платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за работа в
почивни и празнични дни – за служителите по ал.4 на чл.211 ЗМВР;
2.
възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен
отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал.3 от чл.211
ЗМВР – какъвто е ищецът С.Б.
На основание чл.211, ал.6 ЗМВР
извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
трудово възнаграждение, което за ищеца през претендирания период е непроменяно
и в размер на 607,00 лв.
І.
Твърди, че претендира спрямо
ответника заплащане на обезщетение за положен от ищеца извънреден труд както
следва: 1. На основание чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС при 24-часов график на
дежурство /по каквото работи ищецът/ до 20 часа са постова служба. Служителите
от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на главния
надзирател, а в ареста – на командира на отделение или дежурния по арест. Те
имат право да почиват без да се събличат, и не могат да напускат района на
поделението. Това означава, че извън 20-часовата постова служба доверителят ми
също е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено
облекло, и е имал задължението да е на разположение на съответния главен
надзирател без право да напуска района на поделението, поради което и четирите
часа, определени формално за почивка, и в което ищецът е на разположение и
готовност да изпълнява трудови функции са работно време за него. Въпреки, че
доверителят ми е работил на 24-часови смени, работодателят е отчитал само 20
часа положен труд за дежурство. За всяко тримесечие ищецът е бил задължен да
полага 23 дежурства от 24 часа, или по 46 бр. 12-часови през периодите на
такова разпределение на работното му време, като реално е отработвал на
тримесечие по 552 часа в 24- и 12-часови дежурства, вместо нормативните 504
часа, като разликата от 48 часа на тримесечие не му е заплащана като извънреден
труд. За да отработи „недостигащите”
според работодателя 4 часа от дежурство отчитано като 20-часово, освен даваните
23 бр. вместо 21 бр. дежурства на тримесечие /достатъчни за достигане на
законовия норматив от 504 ч./, ищецът е бил задължен да се явява на работа и по
време на тридневната си почивка след 24-часово дежурства, като е отработвал
допълнително не по-малко от още 44 часа на тримесечие. Така пресметнато ищецът претендира, че е
положил по 92 часа извънреден труд на тримесечие, считано от 01.10.2009 г. до
30.09.2012 г., т.е. за 12 тримесечия, и общо 1104 часа за периода на исковата
претенция.
Работодателят
отказва изплащането на положения извънреден труд, позовавайки се на Заповед
№ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, съгласно която времето
за почивки и управление при кризи, и отбранително-мобилизационна подготовка, не
се включва, и не се отчита като работно време. Същата заповед обаче, доколкото
е известна на доверителя ми, не предвижда зачитане само на 20 часа от
отработваните 24 за дежурство, но дори да е така, тя би била нищожна в тази й
част, тъй като противоречи на нормативни актове, а и представлява само
вътрешноведомствен акт, не индивидуален
административен такъв, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. В
случай на представянето на тази заповед от страна на ответника и позоваване на
същата като довод за непризнаване на задължение за заплащане на положен
извънреден труд, моля съда прецени инцидентно за спора нейната
незаконосъобразност.
2. Ищецът С.Б. претендира, че е положил и
допълнителен, извън посочения по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те
тримесечия /01.10.2009 г. до 30.09.2012 г./, който труд представлява време на
извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора * за недопустимо внесени
предмети и вещества, и тези му действия като възложени по служба са извършвани
от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с продължителност от не
по-малко от час и половина при всяко, като обиските и претърсванията са правени
след приключване на 24 и 12-часовите дежурства на ищеца. Така положеният
допълнително труд обаче също не е
отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в
повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.
За действията по обиски и претърсвания в Затвора
* следва да са издавани нарочни заповеди на основание и от лицата, посочени в
чл.86, ал.1 и 2 от ППЗИНЗС.
3. Ищецът прави допълнителни твърдения и
съответно претендира, че в исковия период е полагал и друг вид извънреден труд,
извън графика на дежурствата му, който също не му е заплащан, и свързан с
изпълнение на възложени му задачи за конвоиране на лишени от свобода до лечебни
заведения извън Затвора * с честота веднъж на тримесечие с продължителност по
12 часа, съгласно заповеди, издавани от Началника на Затвора. Труд от този вид
ищецът не е полагал през 2012 г., което е отразено в табличната част на ИМ, и
съответно съобразено като искова претенция спрямо ГДИН. По отношение на
представянето на относимите за спора заповеди за този
вид изпълнявани от ищеца служебни задължения, правя доказателствено искане на осн. чл.192 ГПК по-долу в доказателствената част на ИМ.
Такъв труд ищецът твърди, че е полагал от началото на исковия период –
01.10.2009 г. до 31.12.2011 г.
Общият размер на положения извънреден
труд в претендирания период с оглед изложените горе твърдения по точки 1, 2 и 3
на този пункт е 1302 часа, но поради ограничението за заплащане на извънреден
труд до 50 часа на отчетен период, то претеднираният
размер обезщетението за положен от ищеца извънреден труд е 3252 лева за
периодите по ИМ, и лихва в общ размер за 12-те отчетни периода – 534,95 лева.
4. Доколкото на основание чл.211, ал.5, т.2
от ЗМВР на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд до 50 часа за отделните тримесечни
отчетни периоди на положен труд, т.е. общо само за 600 часа за 12-те тримесечия
в периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г., то С.Б. претендира
и установяването спрямо ответната ГДИН, че има право на компенсация с
допълнителен отпуск на основание чл.211, ал.5, т.2 предл.
второ от
ЗМВР в размер на 702 часа, представляващи разликата между общия размер на
положен извънреден труд от 1302 часа и претендирания за заплащане общо 600 часа
за исковия период /с пр.основание чл.211, ал.5, т.2 предл.
първо от
ЗМВР/.
ІІ.
Твърди, че има претенции заплащане
на обезщетение за положен от ищеца нощен труд. за заплащане на
допълнително възнаграждение за всеки час труд, положен през нощта в 24-часовите
му дежурства, за времето от 22.00 до 6.00 ч. в периода 24.11.2009 г. –
01.01.2011 г. В този период заплащането на допълнително възнаграждение за нощен
труд на държавните служители, какъвто е ищецът,
е регламентирано по основание в чл.67, ал.3, т.4 на Закона за държавния
служител /ЗДСл/ и чл.202, ал.4 ЗМВР в действащата тогава редакция на двата
закона, и по размер – в чл.22 от Наредбата за служебното положение на
държавните служители. Ако се приеме, че разпоредбата на чл.202, ал.1 ЗМВР лимитивно изброява допълнителните възнаграждения,
които се изплащат на държавните служители в системата на ГДИН, по сега
действащата редакция на ЗМВР сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен
труд. За доказване правото на ищеца за плащане на положения от него труд през
нощта, следва да се проследят редакциите на чл.202 ЗМВР във времето, за
което ищецът е поискал заплащането на нощен труд в периодите на ИМ. Така в
редакцията на чл.202 ЗМВР, действала от 24.11.2009 г. /ред. ДВ, бр.93/2009г./
до 01.01.2011 г. /ред. ДВ, бр.88/2010 г./, е въведена и действала нова ал.4,
съгласно която извън възнагражденията, изброени в ал.1 на чл.202 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения, определени със
закон или с акт на Министерския съвет, без значение от системата на съответно
министерство и ведомство, в което полагат труд. В периодите, предмет на претенцииите по ИМ е действала редакцията на чл.67 от ЗДСл (24.11.2009 г. – 01.01.2011 г.),
предвиждаща заплащането на допълнително възнаграждение за труда на държавните
служители, полаган през нощта, предвид което този вид претенция на ищеца е
основателна поне за този период /времето от 24.11.2009 г. до 01.01.2011
г./. Разпоредбите на Закона за държавния
служител за задължителност на заплащането на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд от доверителя ми, не са дерогирани
с чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС /обн., ДВ, бр. 9 от
2.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г./, който
игнорира правото на служителите от надзорно-охранителния състав да
получават компенсация за полагания от тях труд през нощта, като нормата не
определя дори вида на компенсацията. Тази разпоредба на Правилника обаче
противоречи на актове от по-висока степен, какъвто е ЗДСл и ЗМВР, предвид което
при решаването на основателността на спора, Съдът на основание чл.15, ал.3 от
Закона за нормативните актове следва да зачете като решаваща силата на
разпоредбата на чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл, във вр. с чл.202, ал.4 ЗМВР /в
горепосочената редакция/, като нормативни актове от по-висока степен спрямо
ППЗИНЗС по материя и по време на действие. С горните аргументи ищецът твърди,
че периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. е положил 808 часа нощен труд, за който се дължи по 0.25 лв. на
час, и претендира общ размер на
допълнително възнаграждение от 202,00 лева като главница, като
претендира и 50,42 лв. лихви
върху тези възнаграждения за труд, съобразно изискуемоста
им от първия ден след изтичането на съответните тримесечия като отчетни периоди
до предявяване на ИМ, и за периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г.
Конкретните
размери на претенциите по пункт І и ІІ на ИМ са
посочени в табличен вид по тримесечия
като отчетни периоди от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г. в ИМ. В заключение
моли съда: 1.Да осъди ответника да заплати на С.Б. за положения от него
извънреден труд в периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР
допълнително възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд
с размер на главница 3252,00 лева, и лихва за забава върху тази сума по
тримесечия в общ размер 543,95 лв. до предявяване на исковата претенция, и
законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията;
2. Да осъди
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд в
периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. с главница в размер на 202,00 лева, и
лихва за забава до завеждането на ИМ – в общ размер на 50,42 лв., както и
законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията по
тримесечия;
3. Да признае за установено по отношение
на ГДИН, че ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за 702 часа
на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР
за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над
претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до
50 часа на тримесечие.
4. Да осъди ответника да заплати на
доверителя ми и направените от него разноски по делото. Прави и доказателствени
искания.
С определение №115 от 25.01.2013 г. съдът
е оставил без движение производството по делото
и е дал указания на ищеца. С молба от 14.02.2013 година ищецът е уточнил
претенциите си както следва:
1. Уточнил е, че е предявил акцесорен иск
за заплащане на законни лихви в общ размер 543,95 лева за неизплатени главници за положен
от ищеца извънреден труд по тримесечия в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.,
като претендираните лихви по периоди и
размери, са както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /28.12.2012 г./ - 83,82 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 271 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 76,86 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 69,88 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 62,83 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 55,78 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2011 г. до
предявяване на ИМ – 48,87 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 41,88 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.10.2011 г. до
предявяване на ИМ – 34,83 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2012 г. до
предявяване на ИМ – 27,76 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2012 г. до
предявяване на ИМ – 20,79 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2012 г. до
предявяване на ИМ – 13,84 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 6,81 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 271
лева.
2.
Уточнил е, че е предявил акцесорен иск
за заплащане на законни лихви в общ размер 50,42 лева за неизплатени главници
за положен от ищеца нощен труд по тримесечия в периода 24.11.2009 г. до
31.12.2010 г., като претендираните
лихви по периоди и размери, са както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /28.12.2012 г./ - 5,57 лева за неизплатено
възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година
върху главницата от 18 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 12,99 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 11,81 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 10,62 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 9,43 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 46 лева
3. Уточнил е, че е поискал и осъждането на ответника да заплати
на ищеца и законни лихви върху претендираните главници за положен от ищеца
извънреден и нощен труд, считано от
подаване на исковата молба – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане на
главниците /претендираните лихви до предявяване на ИМ са посочени в предходните
пунктове/.
4.Уточнил е, че иска съдът
да признае за установено спрямо ответната ГДИН, ищецът че има право, на
компенсация с отпуск 702, като труд положен над обезщетимите
парично до 50 часа на тримесечие.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор, с който ответникът не признава искът по основание и размер, прави
искания, представя доказателства
В съдебно заседание от
15.05.2013 г. ищецът е направил изменение на исковете. С протоколно определение от 15.05.2013 година е прието изменение
на исковете чрез намаляването им. След намалението, исковите претенции придобиват следния
размер по видове и ПЕТИТИТУМИ:
1. Да осъди ответната ГДИН да заплати на С.Б. за положения от него извънреден труд
в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г. на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от
ЗМВР за 50 часа на тримесечие и общо за
591 часа за исковия период, с общ размер на главници - 3200,30 лева, и лихва за забава
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане;
2.
Да осъди ответника да плати на С.Б. сумата от 535,87 лева, представляваща сумарен размер на
лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа на
тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба, както
следва по тримесечия:
-
от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба - 84,13 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 270,98 лева;
-
от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 77,17 лв. за първото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 51,15 лв. за третото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 219,50 лева
-
от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ – 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ – 49,20 лв. за първото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 42,21 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ – 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ – 28,09 лв. за четвъртото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ – 21,12 лв. за първото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ – 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 7,15 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева;
3. Да осъди ответника да заплати на
ищеца С.Б. възнаграждение за положения от него 616 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с
общ размер на главници по тримесечия - 154,00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане;
4.
Да осъди ответника да плати на С.Б. сумата от 38,57
лева, представляваща сумарен размер на лихвите
за забава на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на
съответните главници по тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано
от 01.01.2010 г. до предявяване на
исковата молба, както и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното
заплащане на вземанията, както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба - 5,60 лева за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от
18 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 8,04 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 28 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 8,86 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 34 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 7,97 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 34 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 8,29 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 40 лева;
5. Да признае за установено по отношение
на ГДИН, че С.Б. има право на
компенсация с допълнителен отпуск от 279
часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ
от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над
претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до
50 часа на тримесечие.
Претенцията по т.5 е разликата между
положения общо труд за исковия период, установен от ВЛ на 870 часа извънреден
труд, и подлежащите на заплащане по т.1 – 591 часа.
Ищецът
С.Б. ***,редовно призован по делото се явява лично в съдебно заседание и
се представлява от адв.И.А. ***, която поддържа
предявените искове.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” представлявано от Главния директор на ГД “ИН“ София, чрез
своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните преценени по отделно и в тяхната съвкупност , намира за установено
следното:
Безспорно установено между страните е, че
през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа Затвора *.
Безспорно установено между страните е,
/което е видно и от приложената към писмо №1343/01.04.2013 г./ приложени л.72-78/ на Началника на Затвора *, че със
Заповед на МП №439/01.12.1997 г. ищецът
е бил назначен на длъжността * с място на работа Затвора *, като
е встъпил в длъжност с Акт за стъпване в длъжност от 01.12.1997
г., като през процесния период между тях и съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на
работа Затвора * и е израснал на място до длъжността *.
Спорно между страните е дължи ли се
заплащане на ищеца на извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното
време при 24-часови дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е
извършвал претърсвания и обиски извън работно време и конвоиране на лица извън Затвора
* и нощен труд.
В тежест на ищеца е да представи
доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата
молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния
период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън
тези дежурства и конвоиране на лица извън Затвора *.
За установяване на спорните обстоятелства
по делото са приобщени писмени
доказателства и такива изискани по реда
на чл. 192 от ГПК, събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е изслушано заключение на вещо лице.
Установява се по делото от приложената по
делото заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ
/представена с отговора на исковата молба/, от т.16 на същата заповед, че
времето за почивка по време на даваните дежурства не се е отчитало като работно
време т.е. установява се по делото от това доказателство, че за всяко 24 –
часово дежурство през процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа
работно време, което съвпада с времето на постовата служба, като е възприето от
работодателя, че останалите 4 часа са почивка.
Установява се по делото от представените
и приети като доказателства по делото
представени с писмо №1343/01.04.2013 г.
на Началника на Затвора * /Приложени л.42-78
/, че на ищеца по делото са вменявани задължения да дежури по 24 часа, да конвоира лица извън Затвора */ до различни
лечебни заведения / и постова служба при престой в болнични заведения извън Затвора
* да участва в планови и извънредни проверки за наличие на неразрешени вещества
и предмети в местата на лишените от свобода , а и в самите тях – да извършва обиск
на лишени от свобода и претърсване и изземване на килиите, като са
издадени 12 бр. заповеди за периода
01.10.2009 г. до 30.09.2012 година, като са приложени и конкретните
издадени заповеди, конкретно са посочени и номерата на автомобилите, с които е
осъществявано вмененото задължение, както и заповеди относно откриване на пост
за охрана на лишени от свобода извън Затвора *, 36 бр. заповеди / чл.85, ал.1
от ППЗИНЗС и по чл.247 от ППЗИНЗС/ за извършване на месечните планови
претърсвания на местата, в които лишените от свобода изтърпяват наложените
наказания и обиски на лишени от свобода за притежаване на неразрешени вещи и извънредни
такива / Установява се от приложените към всяка заповед по чл.85, ал.1 от
ППЗИНЗС/ чл.247 от ППЗИНЗС/, План за извършване на претърсване, че в нея е
посочен изчерпателно реда на извършване на това мероприятие: в която е включено
време за инструктаж, време за извършване на действията по претърсванията, като
начален час 8.00 часа и дата на започване на мероприятието – например Заповед
№411/07.06.2009 г. На началника на Затвора *, ведно с План за извършване на
претърсване от 08.06.2009 г.
От
изслушаната и приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и компетентно дадена, се установява че ВЛ В. Ч.-К. е
посетила на място Затвора * и е извършила проверка на място на Ведомостите за работна заплата, Ежедневната
ведомост с часови графици, Заповедите на Началника на Затвора * свързани с прилагането на чл. 291 т. 2 от
ППЗИН ЗС и чл.85 и 241 от ППЗИНЗС, План графиците на главния надзирател
утвърдени от началника на Затвора * за процесния
период и Заповедите на Началника на Затвора
* за плановите месечни обиск, претърсвания и изземвания, и
извънредните такива заповед за
назначаване, акт за встъпване в длъжност, молби и заповеди на Началника на Затвора
* за разрешен отпуск / т.ч. и поради времената нетрудоспособност/. Установява
се, че брутното трудово възнаграждение
на ищеца за процесният период е
било в размер на 583.00 лева формирано
като: 270 лева за длъжност + 337.00 допълнителни трудови възнаграждения.
Часовата ставка на труд при това брутното трудово възнаграждение е 3.61 лева.
Размерът на часовата ставка на ищеца за
извънреден труд съгласно чл.211, ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение е в размер на 5,42
лева.
Установява
се също така от заключението на ВЛ, че ищецът
е отработвал по 21 дни в месеца, при 8 часова продължителност на
работният ден и при 8 дневна продължителност на работната седмица, при което
часовата ставка за извънреден труд е 5,42 лева. Установява се още и че за
периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 година ищецът е имал 223 броя 24 часови
дежурства посочени конкретно по месеци,
извършил е 4 бр. конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения по 12
часа, конвоиране със заповед 4 бр. по 12 часа,
56 бр. 8 часови дежурства, 36 бр. обиск по 1,5 часа, ползвал е 127 бр.
дни отпуск по 8часа. Установява се, /справка с таблица № 4/, че на ищецът за процесният
период от време са начислени общо заработени часове в размер на 6918 часа труд,
в които са включени часовете над 20 –те часа
при 24 –часовите дежурства, включени часове за обиск, претърсвания и изземвания
на ЛС и местата, в които изтърпяват наказанията си, както и че е положил още 54
труд при тези 36 бр. обиск, претърсване и изземване и 48 часа труд даден на пост в лечебни заведения. Установено
е от експерта, че от тях труд по законов
норматив по тримесечия са 6048 часа –
лимит от извънреден труд на тримесечие до 50 часа, за тримесечие по 504
часа на тримесечие, положен в повече труд от 590,5 = 591
часа или
ищецът е положил извънреден труд над лимита по норматив от 870 часа, от
които се заплаща на тримесечие 50 часа за признаване на изв.труд на база
лимит 579 часа. Трудът над норматив за процесният период е в размер
на 591 часа. Вещото лице установява,
че при средна часова ставка от 5,42 лева на час, /с
предвидимите 50 % увеличение при часова ставка от 3,47 лева за периода/,
стойността му е 3200,00 лева. Видно от заключението на ВЛ е, че е даден и втори
вариант без включени часове по дежурства
за обиск, претърсване и изземане и конвоиране на лица и съответно суми за 3089,20
лева и 512,78 лв. за лихви. И по двата варианта е посочено, че съгласно нормата на чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР на
заплащане подлежат до 50 часа извънреден труд, а за горницата се дължи отпуск
по компенсация, като в заключението е посочено, че на компенсация с отпуск се полагат 280 часа по
първи вариант и 198 часа по втори вариант без вкл. часове за извънреден труд за
обиск, претърсване и изземване, но и, че суми за извънреден труд не са плащани.
Установява
се също така, че така положеният допълнително труд обаче също не е отчитан като извънреден, и
съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно
определените за тримесечие 504 часа. От
заключението се установява, че дължимото възнаграждение за положен извънреден
труд при извършване на обиски , претърсвания за 36 броя по 1,5 часа е в размер на 54,00 часа,
като са проверени нарядите по Книга за
ежедневните наряди /приложени и по делото и Месечните графици за планови обиск,
претърсване и изземване, Заповедите на Началника на затвора по чл.85, 241 от
ППЗИНЗС, касаещи тези дейности на ищеца по делото за периода 01.10.2009 г. – 30.09.2012
г.
Установява
се от заключението на вещото лице, че дължимата лихва за забава върху
заплащането на главницата от 3200,30
лева е 535,87 лева, съгласно първи вариант и
съгласно втори вариант е 3089,20 лева с лихва върху тази главница от 512,77
лева, представляваща
сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа на
тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба.
Установява се от заключението на ВЛ, че ищеца е
положил 616 часа нощен труд и
възнаграждението за положения от него 616 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. е
с общ размер на главници по тримесечия – 154.00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане;
а лихвата за забава е върху главница от 154,00 лева е в размер на 38,57 лева, представляваща сумарен размер на лихвите
за забава на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на
съответните главници по тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано
от 01.01.2010 г. до предявяване на
исковата молба.
Видно е от
заключението на ВЛ В. Ч.-К. и
приложените към делото писмени доказателства, че С.Б. има право на компенсация
с допълнителен отпуск от 280 /респ. 198/ часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР за положения от него труд в периода
01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с
парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
От
показанията на свидетелите Л.Т. и П.П.,
които съдът кредитира като еднопосочни, логични и в съответствие с останалия
събран по делото доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд
на 24 часови дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той
има право да почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е
на разположение на главният надзирател. От показанията на свидетелите се
установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън
дежурствата и извън графика за тези дежурства, след приключване на дежурството
и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за постовата
служба по график и извън плановите по график дежурства, като след
приключване на постовата служба
продължителността е час и половина. От показанията на свидетелите се установява също така, че на ищецът е
било вменявано задължение със Заповед
на Началника да се явява на
работа по време на почивките по
закон след 24-часовото дежурство,
наричано от свидетелите “на първа почивка”, “на втора почивка“, за извършване
на конвоиране на лишени от свобода извън територията на Затвора * до Здравни и
лечебни заведения, и даване на дежурства до явяването на друг полицай, който да
встъпи на поста по охраната на конкретното лице. Установява се от показанията на
св. Т., че при изготвяне на месечните графици за дежурства, ръководството не се
съобразява с обстоятелството, че
служителя е в полагаемата се след 24 часово дежурство, 72 часа почивка,
като са викани на 8 часови дежурства на 12 часови дежурства, или 10 – часови
дежурства, за да покрият нормативи на ръководството. Установява се, че са
работили непрекъснато и в повече часове освен задължително допустимите по
норматив, но според изчисления на ръководството часове те все не им достигали,
поради което давали 6, 8 или 10 часови дежурства, както и че изобщо не е
заплащан по никакъв начин този положен труд, нито е компенсиран по някакъв
начин. Установява се от показанията на свидетелите, че ищецът е полагал и нощен
труд.
Въз основа
на така събраните доказателства гласни и писмени и заключение на вещо лице,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност
съдът прави следните изводи от
правна страна:
По иска с правно основание чл.211, ал.5,
т.2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР.
Предвид наличието на служебно правоотношение между страните
приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за
неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни-подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В
ал.5, т.2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над
50 часа – за служителите по ал.3, а съгласно ал.6 извънредният труд по ал.5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл.301, ал.5 и ал.6 от ППЗИНЗС при 24-часов график на дежурство
до 20 часа са постова служба като служителите от наряда, които не изпълняват
постова служба са на разположение на дежурния главен надзирател, респ. на
командира на отделение или дежурния по арест, нямат право да се събличат и да
напускат района на поделението. Аналогичен е смисълът на разпоредбата на чл.317,
ал.1 от ППЗИНЗС, според която дежурният главен надзирател, командирът на
отделение или дежурният по арест при
24-часов режим на работа могат да почиват до 4 часа през нощта, без да
се събличат. В хода на съдебното дирене са
разпитани свидетелите Р. Т. и П., от
показанията на които се установява, че ищецът е работил с тях като старши
надзирател. Свидетелите твърдят, че работата им е протичала на дежурства при 24
часов режим, от които 20 часа били постова служба и 4 часа почивка. Според
свидетелите тази 4-часова почивка протичала в обособено помещение в затвора,
като през това време нямали право да напускат затвора и да си свалят униформата
и често били викани за изпълнение на определени служебни задачи. Установява се
също така, че ищецът е полагал извънреден труд след приключване на 24-часовите
смени за обиск на лишени от свобода и претърсвания и изземване на помещения на
лишени от свобода.
При преценката на цитираните по-горе разпоредби и
събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че четирите часа,
определени за почивка в рамките на 24-часовото дежурство, нямат белезите на
същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през
времетраенето им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място,
нито да съблече униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява
задълженията си. Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на
работодателя през всички часове от дежурството, като през четири от тях
изпълнението на задълженията му е било ограничено, но не и напълно
преустановено. Оттам следва изводът, че тези четири часа съставляват част от
работното време на ищеца и доколкото последното надхвърля отчитаното сумарно работно
време /отчитано като 20-часово дежурство/ това време съставлява извънреден труд
и следва да бъде компенсирано чрез заплащането на определено възнаграждение.
Втората част на претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд касае време за извършване на обиски и
претърсвания на помещения в Затвора *, като се претендира че е положил и допълнителен, извън посочения
по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009 г. до
30.09.2012 г./, за 36 броя обиск, претърсване и изземване, който труд
представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора
* за недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени
по служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с
продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и
претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца.
Така положеният допълнително труд обаче
също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че
е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.По делото се представи нарочна книга, и други писмени доказателства представени по реда на чл. 192 от ГПК от
Началника на Затвора * /Приложени л.42-78/, установяващи по безспорен и
категоричен начин участието на ищеца Н. в такива обиски и претърсвания , а и вещото
лице на място в Затвора * провери в
пълнота всички доказателства в т.ч. нарядни книги, ежедневни ведомости,
докладни на главния надзирател и
дежурния главен надзирател и заповедите на Началника на Затвора. В подкрепа на
тези доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и П. и назначената по делото СИЕ. Съдът
кредитира напълно показанията на тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от
приобщените по реда на чл.192 от ГПК писмени доказателства приложени по делото,
проверени на място и от вещото лице
по изричното разпореждане на
съда.
При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе
пълно и главно доказване на твърдения от него факт за положен от него
извънреден труд под формата на извършени обиски и претърсвания извън работно
време, поради което в тази му част предявеният осъдителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
За определяне размера на дължимото се на ищеца
възнаграждение по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-икономическа
експертиза. Съдът кредитира варианта от СИЕ, в който е включен и положения труд
за обиск, претърсване и изземване, конвоиране на лица до здравни заведения и
престой в тях със нарочни заповеди. В същото е посочено, че за процесния период
01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.
незаплатени от работодателя са останали
590 часа, при часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението,
което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза сборно на сумата 3200,30
лева, за труд и последната следва да бъде присъдена със съдебното
решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба 28.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно
основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР следва да бъде уважена
за сборна сума
в размер на 3200,30 лева, за труд повече от 50 часа на тримесечие, която сума представлява възнаграждение
за 591 часа положен извънреден труд в повече от 50 часа на тримесечие през
периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.12.2012 година
до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.67, ал.5, т.1
ЗДСл.
Съдът
счита, че горната разпоредба не може да намери приложение при регулирането на
служебното правоотношение на ищеца и по- конкретно при определянето на елементите
на дължимото му се възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗДСл този
закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните
правоотношения на държавните служители, доколкото друго не е предвидено в
специален закон. В случая ищецът е бил държавен служител при ГД „ИН” и законът,
уреждащ служебното му правоотношение, е бил ЗИНЗС, а по силата на чл.19, ал.2 от същия и субсидиарно приложимия
ЗМВР. В разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР лимитативно са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, но
сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. От друга страна в чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС изрично е посочено, че
служителите от надзорно- охранителния състав не получават компенсация за нощен
труд. При тези обстоятелства е явно, че специалните разпоредби на чл.202, ал.1
от ЗМВР и чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС дерогират общата
разпоредба на чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСл, поради което в полза на ищеца не е
възникнало правото да претендира заплащане на нощен труд. Поради това
предявеният осъдителен иск за сумата от 154,00 лв. и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане,
представляваща възнаграждение за 616 часа нощен труд през периода от 24.11.2009
г. до 31.12.2010 г. се явява изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение,за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на заключението на вещото лице и чрез използването на ЕПИ
електронен калкулатор съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд е:
–сумата
84,13 лева за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева за
периода от 01.01.2010 г. до 28.12.2012 г. -датата на предявяване на исковата
молба и законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата
молба - 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане ;
– сумата 77,17 лв. за първото тримесечие
на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2010 г. до 28.12.2012 г. датата на предявяване на ИМ и
законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата молба-
28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
–сумата
70,19 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98
лева за периода от 01.07.2010 г. до
28.12.2012 г.-датата на предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от
датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й
изплащане ;
–сумата от 51,15 лв. за третото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 219,50 лева за периода от 01.10.2010 г. до 28.12.2012 г-датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
-– сумата 56,10 лв. за четвъртото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2011
г. до 28.12.2012 г. - предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от
датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й
изплащане;
– сумата 49,20 лв. за първото тримесечие
на 2011 г. върху главницата от 270,98
лева-за периода от 01.04.2011 г.
до 28.12.2012 г.-датата на предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата
от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й
изплащане;
– сумата 42,21 лв. за второто тримесечие
на 2010 г. върху главницата от
270,98 лева-за периода от 01.07.2011 г. до28.12. 2012 г.-датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
–сумата
35,17 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98
лева за периода от 01.10.2011 г. до
28.12. 2012 г.- датата на предявяване на
ИМ и законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата
молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
–сумата
28,09 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98
лева-за периода от 01.01.2012 г. до
28.12. 2012 г. –датата на предявяване на ИМ и законната лихва върху
главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
-– сумата 21,12 лв. за първото тримесечие
на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2012 г. до
28.12. 2012 г. –датата на предявяване на
ИМ и законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата
молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
-– сумата
14,17 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98
лева за периода от 01.07.2012 г. до 28.12.2012 г. –датата на предявяване на ИМ и законната лихва върху
главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
– сумата
7,15 лв. за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева- от
01.10.2012 г. до 28.12. 2012 г –датата
на предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от датата на предявяване
на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане, като в този размер предявените искове по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да се уважат.
Предвид извода за недължимост
на възнаграждение за нощен труд изцяло следва да се отхвърли претенцията на
ищеца за присъждане на мораторна лихва за сумата
5,60 лева за неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за
четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от 18 лева за периода от
01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба;
–
за сумата 8,04 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 28 лева
за периода от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ
–за
сумата 8,86 лв. за второто тримесечие на
2010 г. върху главницата от 34 лева за периода от 01.07.2010 г. до предявяване
на ИМ
–
за сумата 7,97 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 34 лева
за периода от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ
–
сумата 8,29 лв. за четвъртото тримесечие
на 2010 г. върху главницата от 40 лева за периода от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ;
По иска с правно основание 124, ал.1 ГПК,
вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ
ЗМВР.
Установи
се по делото, че ищеца е положил извънреден труд повече от 50 часа на
тримесечие в размер на 6918 часа. От тях
591 часа подлежат на заплащане, а за останалите 279 часа има право
на компенсация с допълнителен отпуск на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода
01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР над претендираните за осъждане на
ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 670 лв. по представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК .
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 208.01лева /128,01 +50
лв.+30 лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор да заплати на С.Б. ЕГН ********** ***, сумата 3200,30 лева /три
хиляди и двеста лева и тридесет стотинки/, за труд повече от 50 часа на
тримесечие, която сума представлява сборна главница от възнаграждение за 591
часа положен извънреден труд през периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба 28.12.2012 година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Б. ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, иск с
правно основание чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСл. за заплащане на сумата от 154,00 лв.,
възнаграждение за положения от него 616 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. и
лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов” №21, да заплати на С.Б.
ЕГН ********** ***.
– сумата 84,13 лева лихва за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от
270,98 лева за периода от 01.01.2010 г. до 28.12.2012 г. - датата на
предявяване на исковата молба и законната лихва върху главицата от датата на
предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане ;
– сумата 77,17 лв. лихва за първото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2010 г. до 28.12.2012 г. датата на предявяване на ИМ и
законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата молба-
28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
– сумата
70,19 лв. лихва за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от
270,98 лева за периода от 01.07.2010 г.
до 28.12.2012 г.-датата на предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата
от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й
изплащане;
– сумата от 51,15 лв. лихва за третото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 219,50 лева за периода от
01.10.2010 г. до 28.12. 2012 г-датата на
предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от датата на
предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
-– сумата 56,10 лв. за четвъртото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за лихва периода от
01.01.2011 г. до 28.12.2012 г. - предявяване на ИМ и законната лихва върху
главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
– сумата 49,20 лв. лихва за първото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 270,98 лева-за
периода от 01.04.2011 г. до 28.12.2012
г.-датата на предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от датата на
предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
– сумата 42,21 лв. лихва за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева-за периода от 01.07.2011 г. до28.12. 2012 г.-датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
– сумата
35,17 лв. лихва за третото
тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2011 г. до 28.12. 2012 г.- датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главицата от датата на предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане;
– сумата
28,09 лв.лихва за четвъртото
тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева-за периода от 01.01.2012
г. до 28.12. 2012 г. –датата на
предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от датата на предявяване на
исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
– сумата 21,12 лв. лихва за първото тримесечие на 2012 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2012 г. до 28.12. 2012 г. –датата на предявяване на ИМ и
законната лихва върху главицата от датата на предявяване на исковата молба-
28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
– сумата
14,17 лв. лихва за второто
тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.07.2012
г. до 28.12.2012 г. –датата на
предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от датата на
предявяване на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане;
– сумата 7,15 лв. лихва за третото тримесечие на 2012 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода от
01.10.2012 г. до 28.12. 2012 г. – датата
на предявяване на ИМ и законната лихва върху главицата от датата на предявяване
на исковата молба- 28.12.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.Б.
ЕГН ********** ***, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21,
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата: 5,60
лева лихва за неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото
тримесечие на 2009 година върху главницата от 18 лева за периода от 01.01.2010
г. до 28.12. 2012 г. датата на предявяване на исковата молба и лихва за забава
върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 28.12.2012 г. до
окончателното й заплащане; за сумата 8,04 лв. лихва за първото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 28 лева за периода от 01.04.2010 г. до 28.12. 2012 г.
датата на предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба 28.12.2012 г. до окончателното й заплащане; за
сумата 8,86 лв. лихва за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 34
лева за периода от 01.07.2010 г. до 28.12.2012 г. датата на предявяване на ИМ и
лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 28.12.2012
г. до окончателното й заплащане; за сумата 7,97 лв. лихва за третото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 34 лева за периода от 01.10.2010 г. до 28.12.2012 г. датата на
предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба 28.12.2012 г. до окончателното й заплащане; сумата 8,29 лв. лихва за четвъртото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 40 лева за периода от 01.01.2011 г. до 28.12.2012 г.
датата на предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба 28.12.2012 г. до окончателното й заплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.211, ал.5, т.2, предложение
второ ЗМВР по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов”
№21 представлявана от главния директор, че дължи на С.Б. ЕГН ********** ***
отпуск по компенсация за положен от него
извънреден труд в размер 279 часа за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012
г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21,
представлявана от главния директор, да заплати на С.Б. ЕГН ********** ***
сумата 670.00 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21,
представлявана от главния директор да заплати по сметка на Левченския районен
съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 208.01 /сборна
главница от цената на д.т. върху всеки един от исковете 128,01 лева +50 лв.+30 лв./.
Решението може да
се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от 14 юни 2013 година, датата
обявена в последното проведено по делото съдебно заседание.
Препис от решението да се изпрати на основание
чл.7 от ГПК на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: