Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Левски, 14.06.2013 год.
Левченският
районен съд, І–ви граждански състав,
в публичното заседание на петнадесети
май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П.
като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д. №1 по описа за 2013 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение първо,вр.6
ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 67 ал. 5 т. 1
ЗДСл, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК, чл. 211, ал. 5 т. 2,
предложение второ ЗМВР.
Производството
по делото е образувано по подадена
искова молба И.Т. ЕГН
********** *** чрез адв.И.А. ***, съдебен адрес на ищеца против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 с
посочено пр.основание:
Трудов спор по ЗДСл, във вр. със
ЗИНЗС, ЗИН /отм./ и ЗМВР и цена
на иска: 4063,23 лв., в която твърди , че доверителят й И.Т. работи при ответната Дирекция
като държавен служител на длъжност * с място на работа Затвора-*.Ищецът
изпълнява работата си на 24-часови смени при сумарно тримесечно отчитане на
труда. Нормалната продължителност на работното време за този период на отчитане
е 504 часа, като спорният твърдян от ищеца като положен извънреден и нощен труд
се отчита за същия тримесечен период.ЗИНЗС и отмененият ЗИН, както и ППЗИНЗС
препращат към чл.211 от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно тази
норма нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните
служители се изчислява в дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период.
Работата извън работното време,
съгласно чл.211, ал.5 ЗМВР се компенсира с:
1.
допълнителен
платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за работа в
почивни и празнични дни – за служителите по ал.4 на чл.211 ЗМВР;
2.
възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен
отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал.3 от чл.211
ЗМВР – какъвто е ищецът И.Т..
На основание чл.211, ал.6 ЗМВР
извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
трудово възнаграждение, което за ищеца през претендирания период е непроменяно
и в размер на 607,00 лв.
Твърди че: 1. На основание чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС
при 24-часов график на дежурство /по каквото работи ищецът/ до 20 часа са
постова служба. Служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са
на разположение на главния надзирател, а в ареста – на командира на отделение
или дежурния по арест. Те имат право да почиват без да се събличат, и не могат
да напускат района на поделението. Това означава, че извън 20-часовата постова
служба доверителят ми също е изпълнявал трудовите си функции на работното
място, с униформено облекло, и е имал задължението да е на разположение на съответния
главен надзирател без право да напуска района на поделението, поради което и
четирите часа, определени формално за почивка, и в което ищецът е на
разположение и готовност да изпълнява трудови функции са работно време за него.
Въпреки, че доверителят ми е работил на 24-часови смени, работодателят е
отчитал само 20 часа положен труд за дежурство. За всяко тримесечие ищецът е
бил задължен да полага 23 дежурства от 24 часа, или реално е отработвал на
тримесечие по 552 часа в 24-часови дежурства, вместо нормативните 504 часа,
като разликата от 48 часа на тримесечие не му е заплащана като извънреден труд.
За да отработи „недостигащите” според
работодателя 4 часа от дежурство отчитано като 20-часово, освен даваните 23 бр.
вместо 21 бр. дежурства на тримесечие /достатъчни за достигане на законовия
норматив от 504 ч./, ищецът е бил задължен да се явява на работа и по време на
тридневната си почивка след 24-часово дежурства, като е отработвал допълнително
не по-малко от още 44 часа на тримесечие.
Така пресметнато ищецът претендира, че е положил по 92 часа извънреден
труд на тримесечие, считано от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г., т.е. за 12
тримесечия, и общо 1104 часа за периода на исковата претенция.
Твърди,че
работодателят отказва изплащането на положения извънреден труд, позовавайки се
на Заповед №ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, съгласно
която времето за почивки и управление при кризи, и отбранително-мобилизационна
подготовка, не се включва, и не се отчита като работно време. Същата заповед
обаче, доколкото е известна на доверителя ми, не предвижда зачитане само на 20
часа от отработваните 24 за дежурство, но дори да е така, тя би била нищожна в
тази й част, тъй като противоречи на нормативни актове, а и представлява само
вътрешноведомствен акт, не индивидуален административен такъв, поради което не
подлежи на самостоятелно обжалване. В случай на представянето на тази заповед
от страна на ответника и позоваване на същата като довод за непризнаване на
задължение за заплащане на положен извънреден труд, моля съда прецени
инцидентно за спора нейната незаконосъобразност.
2. Твърди , че е положил и допълнителен, извън посочения
по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009г. до
30.09.2012 г./, който труд представлява време на извършвани обиски и
претърсвания на помещенията на Затвора-* за недопустимо внесени предмети и
вещества, и тези му действия като възложени по служба са извършвани от ищеца
един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с продължителност от не по-малко от час
и половина при всяко, като обиските и претърсванията са правени след
приключване на 24-часовите дежурства на ищеца. Така положеният допълнително
труд обаче също не е отчитан като
извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от
нормативно определените за тримесечие 504 часа.
Твърди че за действията по обиски и претърсвания в Затвора-*
следва да са издавани нарочни заповеди на основание и от лицата, посочени в
чл.86, ал.1 и 2 от ППЗИНЗС.
3. Ищецът прави допълнителни твърдения и съответно претендира,
че в исковия период е полагал и друг вид извънреден труд, извън графика на
дежурствата му, който също не му е заплащан, и свързан с изпълнение на
възложени му задачи за конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения
извън Затвора-* с честота веднъж на тримесечие с продължителност по 12 часа,
съгласно заповеди, издавани от Началника на Затвора.
4. Твърди , че последен
източник на положен от ищеца и незаплатен му
от ответника труд е изпълняваната
охрана на лишени от свобода извън територията на Затвор-* по повод ежегодно
провежданата на о.Персин Панихида в памет на загиналите лагеристи в беленския
затвор, провеждана в последната неделя на м.Май на съответната година. Охрана
на лишени от свобода ищецът е извършвал с продължителност 12 часа по време на
честване на Панихидата на 27.05.2012 г.
Твърди, че общият размер на положения извънреден
труд в претендирания период с оглед изложените горе твърдения по точки 1, 2, 3
и 4 на този пункт е 1314 часа, но поради ограничението за заплащане на
извънреден труд до 50 часа на отчетен период, то претендирания размер
обезщетението за положен от ищеца извънреден труд е 3252 лева за периодите по
ИМ, и лихва в общ размер за 12-те отчетни периода – 558,51 лева.
5. Твърди , че доколкото на основание чл.211, ал.5, т.2 от
ЗМВР на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд до 50 часа за отделните тримесечни
отчетни периоди на положен труд, т.е. общо само за 600 часа за 12-те тримесечия
в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г., то И.Т. претендира и установяването
спрямо ответната ГДИН, че има право на компенсация с допълнителен отпуск на основание
чл.211, ал.5, т.2 предл. второ от ЗМВР в размер на 714 часа, представляващи
разликата между общия размер на положен извънреден труд от 1314 часа и
претендирания за заплащане общо 600 часа за исковия период /с пр.основание
чл.211, ал.5, т.2 предл. първо от ЗМВР/.
ІІ. Твърди , че е положил и нощен труд , за който му се дължи заплащане на обезщетение за положен от ищеца
нощен труд от страна на ответника по делото
като се твърди , че ,
ищецът има и друга претенция
спрямо ответника - за заплащане на допълнително възнаграждение за всеки час
труд, положен през нощта в 24-часовите му дежурства, за времето от 22.00 до
6.00 ч. в периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011г. В този период заплащането на
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители, какъвто е
ищецът, е регламентирано по основание в
чл.67, ал.3, т.4 на Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл.202, ал.4 ЗМВР в
действащата тогава редакция на двата закона, и по размер – в чл.22 от Наредбата
за служебното положение на държавните служители. Твърди , че ако се приеме, че разпоредбата на
чл.202, ал.1 ЗМВР лимитивно изброява
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители в
системата на ГДИН, по сега действащата редакция на ЗМВР сред тях не е
предвидено възнаграждение за нощен труд. За доказване правото на ищеца за
плащане на положения от него труд през нощта, следва да се проследят
редакциите на чл.202 ЗМВР във времето, за което ищецът е поискал заплащането на
нощен труд в периодите на ИМ. Така в редакцията на чл.202 ЗМВР, действала от
24.11.2009 г. /ред. ДВ, бр.93/2009г./ до 01.01.2011 г. /ред. ДВ, бр.88/2010
г./, е въведена и действала нова ал.4, съгласно която извън възнагражденията,
изброени в ал.1 на чл.202 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и
допълнителни възнаграждения, определени със закон или с акт на Министерския
съвет, без значение от системата на съответно министерство и ведомство, в което
полагат труд. В периодите, предмет на претенциите по ИМ е действала редакцията
на чл.67 от ЗДСл (24.11.2009
г. – 01.01.2011 г.), предвиждаща заплащането на допълнително възнаграждение за
труда на държавните служители, полаган през нощта, предвид което този вид
претенция на ищеца е основателна поне за този период /времето от 24.11.2009 г.
до 01.01.2011 г./. Разпоредбите на
Закона за държавния служител за задължителност на заплащането на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд от доверителя ми, не са дерогирани с
чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС /обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 01.02.2010
г./, който игнорира правото на
служителите от надзорно-охранителния състав да получават компенсация за
полагания от тях труд през нощта, като нормата не определя дори вида на
компенсацията. Тази разпоредба на Правилника обаче противоречи на актове от
по-висока степен, какъвто е ЗДСл и ЗМВР, предвид което при решаването на
основателността на спора, Съдът на основание чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове следва да зачете като решаваща силата на разпоредбата на
чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл, във вр. с чл.202, ал.4 ЗМВР /в горепосочената
редакция/, като нормативни актове от по-висока степен спрямо ППЗИНЗС по материя
и по време на действие. С горните аргументи ищецът твърди, че периода
24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. е положил
808 часа нощен труд, за който се дължи по 0.25 лв. на час, и пртендира общ размер на допълнително
възнаграждение от 202,00 лева като главница, като претендира и 50,79 лв. лихви върху тези
възнаграждения за труд, съобразно изискуемоста им от първия ден след изтичането
на съответните тримесечия като отчетни периоди до предявяване на ИМ, и за
периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г.
Твърди , че има претенции по пункт І и ІІ на ИМ посочени
в ИМ в табличен вид по
тримесечия като отчетни периоди от
01.10.2009г. до 30.09.2012за главници и лихви.
Твърди , че има претенции за заплащане за
положен нощен труд за периода от 24.11. 2009 г до 30.06.2010 година в размер на
сборна главница по периода от 202 лева и лихва върху тези сборни главници в размер на 50.72 лева .В заключение моли Съда:
1.Да осъди ответника да заплати на И.Т.
за положения от него извънреден труд в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г.
на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.първо от ЗМВР допълнително
възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд с размер на главница
3252,00 лева, и лихва за забава върху тази сума по тримесечия в общ размер
558,51 лв. до предявяване на исковата претенция, и законна лихва от подаването
на ИМ до окончателното плащане на вземанията;
2. Да осъди
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд в
периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с главница в размер на 202,00 лева, и
лихва за забава до завеждането на ИМ – в общ размер на 50,72 лв., както и
законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията по
тримесечия;
3. Да признае за установено по отношение
на ГДИН, че ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за 714 часа
на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в
периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на
ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
4. Да осъди ответника да заплати на доверителя ми и
направените от него разноски по делото.
Прави доказателствени искания. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Производството по делото
е оставяно без движение , като с молба / н. уточняваща / ищецът е заявил , че уточнява претенциите си за предявения
акцесорен иск за заплащане на законни лихви в общ размер 558,51 лева за неизплатени главници за положен
от ищеца извънреден труд по тримесечия в периода 01.10.2009г. до 30.09.2012г.,
като претендираните лихви по периоди и
размери, са както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ - 84,20
лева за неизплатено възнаграждение за положен извърнреден труд за четвъртото
тримесечие на 2009 година, върху главницата от 271 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 77,24 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 70,26 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 63,21 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 56,16 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.04.2011 г. до
предявяване на ИМ – 49,25 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 42,26 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 271 лева
- от 01.10.2011 г. до
предявяване на ИМ – 35,21 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2012 г. до
предявяване на ИМ – 28,14 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2012 г. до
предявяване на ИМ – 21,17 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2012 г. до
предявяване на ИМ – 14,22 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 7,19 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 271
лева
2.
Уточнено е , че с ИМ е предявен акцесорен иск за заплащане на законни
лихви в общ размер 50,72 лева за неизплатени главници за положен от ищеца нощен
труд по тримесечия в периода 24.11.2009г. до 31.12.2010г., като претендираните лихви по периоди и размери, са
както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ - 5,59 лева за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от
18 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 13,06 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 11,88 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 10,69 лв. за третото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 9,50 лв. за
четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева
3. Уточнил , е че претендираните с исковата молба законни лихви върху
претендираните главници за положен от ищеца извънреден и нощен труд, са считано от подаване на исковата молба – 02.01.2013 г. до окончателното изплащане на
главниците /претендираните лихви до предявяване на ИМ са посочени в предходните
пунктове/.
4. Уточнил е че претендира 714
часа допълнителен отпуск, за
който съда да признае за установено спрямо ответната ГДИН, ищецът че има право,
тъй като тези часове не следва да се заплащат на основание с чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР,
като труд положен над обезщетимите парично до 50 часа на тримесечие.
В с.з
от 15 май ищецът е направил изменение на исковите си претенции.Съдът с
протоколно определение от 15.05. 2013 година е приел изменение на иска на основание чл.214 ГПК по
отношение размера на исковите претенции, без изменение на основанията им, като
исковете са се считат предявени както следва:
2. Да осъди ответника да плати на И.Т.
сумата от 542,18
лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните
главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа
на тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба, както
следва по тримесечия:
-
от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба - 84,13 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 270,98 лева;
-
от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 77,17 лв. за първото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 63,15 лв. за третото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ – 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ – 47,73 лв. за първото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 262,85 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 42,21 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ – 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ – 28,09 лв. за четвъртото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ – 21,12 лв. за първото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ – 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 2,93 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 111,10 лева;
3.
Да осъди ответника да заплати на ищеца И.Т.
възнаграждение за положения от него 696 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с
общ размер на главници по тримесечия - 174,00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане;
4. Да осъди ответника
да плати на И.Т. сумата от 43,62
лева, представляваща сумарен размер на лихвите
за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата
молба, както и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното
заплащане на вземанията, както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба - 2,50 лева за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от
8,00 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 12,55 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 44 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 12,97 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 50 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 6,57 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 28 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 9,09 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 44 лева;
5.
Да признае за установено по отношение на ГДИН, че И.Т. има право на
компенсация с допълнителен отпуск от 1569 часа на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до
30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение
за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на
тримесечие.
Претенцията по т.5 е разликата между
положения общо труд за исковия период, установен от ВЛ на 2138 часа извънреден
труд, и подлежащите на заплащане по т.1 - 569 часа.
В срокът по 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор , като ответника не признава исковете по основани и размер и
моли същите да се отхвърлят, като представя доказателства- Заповед н Министъра
на правосъдието .
Ищецът И.Т. ***,
редовно призован по делото се явява
лично в съдебно заседание и се представлява
от адв.И.А. ***
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, чрез своя процесуален представител с писмена молба ,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че
през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа затвора *.
Безспорно установено между страните е, /
което е видно и от приложената към писмо
№ 1189/ 25.03. 2013 г на Началника на Затвора * /, че със
Заповед № ЛС-03-3255 / 12.09. 2000 г.
ищецът е бил назначен на
длъжността * с място на работа Затвора *,
и е
встъпил в длъжност на 16-10. 2000
г. с Акт за стъпване в длъжност от 16.10. 2000 г, като
през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа затвора *.
Спорно между страните е дължи ли се
заплащане на ищеца на извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното
време при 24-часови дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е извършвал
претърсвания и обиски извън работно време и конвоиране на лица извън Затвора *.
В тежест на ищеца е да представи
доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата
молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния
период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън
тези дежурства и конвоиране на лица извън Затвора *.
За установяване на спорните обстоятелства
по делото са приобщени писмени
доказателства изискани по реда на чл. 192 от ГПК , разпитани свидетели и е
изслушано заключение на вещо лице.
Установява се по делото от приложената по делото заповед №
ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с
отговора на исковата молба/ , от т. т. 16
на същата заповед , че времето за почивка по време на даваните дежурства
не се е отчитало като работно време т.е установява се по делото от това
доказателство , че за всяко 24 – часово дежурство през процесния
период на ищеца са отчитани само 20 часа работно време, което съвпада с времето
на постовата служба, като е възприето от работодателя, че останалите 4 часа са
почивка.
Установява се по делото от представените
и приети като доказателства по делото , доказателствата представени с писмо № 1189/ 25.03. 2013 г на Началника на Затвора
* / Приложени в отделен том / ,че на
ищеца по делото са вменявани задължения да конвоира лица извън Затвора * , като са
издадени 59 бр. заповеди за периода
01.10.2009 г- 30.09. 2012 година , като са посочени конкретните номера на
издадените заповеди ,конкретно са
посочени и номерата на автомобилите , с които е осъществявано вмененото
задължение, както и заповеди относно откриване на пост за охрана на лишени от
свобода извън Затвора * и такива по чл. 85 от ЗИНЗС. Установява се от
приложените доказателства, че са вменявани задължения да участва при
извършванете на 36 бр. обиск претърсване е изземване , като са посочени в заповедите часовете за които да се
осъществява това действие като е посочен начален час 8.00 часа .
Установява се още и от приобщената са с това писмо също и препис от Заповед № 348 / 28.05. 2010 г. на Началника на Затвора
* , че на ищеца по делото са вменяване на задължения да се яви на работа на
30.05. 2009 г. в 08.00 часа за извършване на мероприятия по охрана на Митинг- поклонение на остров Персин ,
организирано от Съюза на репресираните, както и че работодателят на ищеца му е вменявал изпълнението на това
задължение по време , когато той е бил в полагащата му се почивка :” да се яви
на работа по време на ІІ-ра почивка за извършване на мероприятия по охрана на Митинг- поклонение на остров Персин ,
организирано от Съюза на репресираните.
Установява се от
приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно дадена, че ВЛ В. Ч.- К. е посетила на място Затвора *
и е извършила проверка на място на Ведомостите за работна заплата, Ежедневната
ведомост с часови графици, Заповедите на Началника на Затвора * свързани с прилагането на чл. 291 т. 2 от
ППЗИН ЗС и чл. 85 ЗИНЗС , План графиците на Главния надзирател утвърдени от
началника на Затвора * за процесния период,Заповедите на Началника на Затвора *
за плановите месечни обиск , претърсване и иззмвмане ,
заповед за назначаване , акт за встъпване в длъжност , молби и заповеди на
Началника на Затвора * за разрешаван отпуск / т.ч и поради времена нетрудоспособност /.
Установява се от заключението , че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за процесният период е било в размер на
607.00 лева формирано като : 270 лева за
длъжност + 337.00 допълнителни трудови възнаграждения. Часовата ставка на труд при това брутното
трудово възнаграждение е 3.61 лева . Размерът на
часовата ставка на ищеца за извънреден труд съгласно чл. 211 ал. 6 от
ЗМВР с 50% увеличение е в размер на 5.42 лева .
Установява се също така от заключението на ВЛ
по коригиращата експертиза , че ищецът е отработвал по 21 дни в месеца , при 8
часова продължителност на работният ден
и при 8 дневна продължителност на работната седмица , при което часовата ставка за извънреден труд е 5.42 лева. Установява
се още и че за периода 0.10. 2009 г до
30.09. 2012 година ищецът е 214 броя 24
часови дежурства посочени конкретно по
месеци, извършил е 4 бр. конвоиране на лишени от свобода от по
12 часови дежурства , от които 1 бр .за периода 01.10. 2009 г. до 31.12.2009 , 2 Бр за периода 01.07.2010 г до 30.09. 2010
г. 1бр. за периода 01.04. 2012 до
30.-06.2012 г , извършил е по заповед за конвоиране 4 бр. по 12 часа дежурства , участвал е в 36 бр. обиски
посочено по месеци , претърсвания по 1,5 часа продължителност , 54 броя 12 –десет часови дежурства, и е дал 1 бр дежурство на Панахида на о-в Персин като за процесния
период е ползвал 194 бр. платен отпуск и 140 бр. отпуск по болест.Установява
се, че на ищецът ищеца за процесният
период от време са начислени общо заработени часове в размер на 8168 часа труд, в които са
включени часовете над 20 часа при 24
–часовите дежурства , включени часове за обиск , претърсвания и изземвания на ЛС и местата , в които изтърпяват
наказанията си. Установено от експерта ,
че от тях труд по законов
норматив по тримесечия -6048 часа , лимит
от извънреден труд на тримесечие до 50 часа,за тримесечие по 504 часа на тримесечие, положен в повече труд от
569 часа или ищецът е положил извънреден труд над лимита
по норматив от 569 часа труд в часове за периода 01.10.2009г. до
30.09.2012г. в размер на 8168.0 часа.Трудът по норматив за процесният период е
в размер на 504 часа за 50 часа на
тримесечие.Вещото лице установява , че при
средна часова ставка от 5.42 лева на час
,/ с предвидимите 50 % увеличение при
часова ставка от 3.61 лева за периода /,
стойността му е 3083.78 лева.Видно от заключението на ВЛ е, че
е даден и втори вариант без
включени часове по дежурства за обиск , претърсване и изземане и
конвоиране на лица като трудът е 8 8084.
часа от тях по норматив 6048 часа , като размерът на положения труд над
норматива от 504 часа на тримесечие е2036часа или по 558 часа за 3024.16 лева. Посочено е в заключението че
и по двата
варианта съгласно нормата на чл. 211, ал. 5 т. 2
ЗМВР на заплащане подлежат до 50 часа извънреден труд, а за горницата се дължи
отпуск по компенсация , като в заключението е посочено , че такъв не е заплащан.
Установява се също така , че така
положеният допълнително труд обаче също
не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в
повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа. От заключението се установява, че дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд при
извършване на обиски ,
претърсвания за 36 броя , като
са проверени нарядите по Книга за ежедневните наряди / приложени и по
делото и Месечните графици за планови
обиск , претърсване и изземване ,
Заповедите на Началника на затвора касаещи тези дейности на ищеца по
делото ,
/ за периода 24.11. 2009 г до 31.12. 2010 година, 01.10.2009 г до 30.09.
2012 г . е за 54 часа е в размер .
Видно от заключението
на вещото лице, е , че ищецът е положил
общо 48 часа труд за конвоиране на лишени от свобода до болнични заведения .
Установява се от заключението на вещото лице , че ищеца има право на компенсация с
допълнителен отпуск по чл. 211 ал. 5 т. 2 в размер на 1478 часа ,
представляващо разлика между общия размер на положен извънреден труд и
претендирания за заплащане труд.
Установява се от
заключението на вещото лице,че при направената проверка по графиците и книгата за ежедневните наряди ищецът
е положил 696 часа труд през нощта за периода от 24.11. 2009 г до 31.12.
2010 г. на стойност 174 лева.
Установява се от заключението на вещото лице
че , че дължимата лихва за забава върху заплащането на главницата от 3083.78
лева е в размер на от 542,18 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните
главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа
на тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба,
От заключението на съдебно
икономическата експертиза се установява, че ищеца лихвата върху сборната главница от 174 лева за
положен нощен труд е в размер на сумата 43,62 лева,
представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата
молба, както и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното
заплащане на вземанията
Установява се от заключението на вещото лице , че И.Т. е положил 2138 часа
извънреден труд, от които 569 часа подлежат на заплащане , а за останалите 1569
часа за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над
претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие се
следва компенсация с отпуск .
От показанията на свидетели
Р.М. и И.Т., които съдът кредитира като
еднопосочни, логични и в съответствие с останалия събран по делото
доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд на 24 часови
дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той има право да
почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е на
разположение на главният надзирател . От показанията на свидетелите се
установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън
дежурствата и извън графика за тези дежурства , след приключване на дежурството
и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за постовата служба по график и извън плановите по график
дежурства,като след приключване на постовата служба като
са започвали в 8.00 часа и продължителността
им е час и половина. От показанията на свидетелите се установява също така, че на ищецът е било вменявано задължение със Заповед на Началника да се явява на работа по време на почивките по закон
след 24-часовото дежурство, наричано от свидетелите “ на първа почивка ,
“ на втора почивка “ , за извършване на
конвоиране на лишени от свобода извън територията на Затвора * до Здравни и
лечебни заведения , и даване на
дежурства до явяването на друг полицай ,
което да встъпи на поста по охраната на
конкретното лице , установява се , че
ищецът е участвал в охраната на лица по случай Панахидата на остров Персин,
като се посочва времето през което ищецът е полагал извънреден труд . Установява се от показанията на свидетелите ,
че ищецът е работил извън работно
време и в делчинчи и празнични
дни и по време на задължително
предвидената почивка след 24 часово дежурства . Установява се , че ищецът е полагал
и нощен труд . Въз основа на така събраните
доказателства гласни и писмени и
заключение на вещо лице , преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът прави следните изводи от правна страна :
По иска с правно основание чл. 211 ал. 5 т.
2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР.
Предвид наличието на служебно правоотношение между страните
приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за
неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.
211 ал. 3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. В ал.
5 т. 2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50
часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа - за служителите по ал. 3, а съгласно
ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 301 ал. 5 и ал.
6 от ППЗИНЗС при 24- часов график на дежурство до 20 часа са постова служба
като служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение
на дежурния главен надзирател, респ. на командира на отделение или дежурния по
арест, нямат право да се събличат и да напускат района на поделението.
Аналогичен е смисълът на разпоредбата на чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която
дежурният главен надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест
при 24- часов режим на работа могат да
почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат. В
хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р.М. и И.Д., от показанията на които се
установява, че ищецът е работил с тях като старши надзирател. Свидетелите
твърдят, че работата им е протичала на дежурства при 24 часов режим, от
които 20 часа били постова служба и 4
часа почивка. Според свидетелите тази 4- часова почивка протичала в обособено помещение
в затвора, като през това време нямали право да напускат затвора и да си свалят
униформата и често били викани за изпълнение на определени служебни задачи.Установява
се също така , че ищецът е полагал извънреден труд след приключване на
24-часовите смени за обиск на лишени от свобода и претърствания и изземване на
помещения на лишени от свобода , както и че е давал дежурства по охрана при
Панахидата на остров Персин през 2012 година .
При преценката на цитираните по- горе разпоредби и събраните
по делото гласни доказателства съдът приема, че четирите часа, определени за
почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на същинска
почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето
им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място, нито да съблече
униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си.
Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на работодателя през всички
часове от дежурството, като през четири от тях изпълнението на задълженията му
е било ограничено, но не и напълно преустановено. Оттам следва изводът, че тези
четири часа съставляват част от работното време на ищеца и доколкото последното
надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като 20- часово дежурство/
това време съставлява извънреден труд и следва да бъде компенсирано чрез
заплащането на определено възнаграждение.
Друга част на
претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд
касае време за извършване на обиски и претърсвания на помещения в Затвора * . ,
като се претендира че е положил и допълнителен, извън посочения
по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009г. до
30.09.2012 г./, който труд представлява време
на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-* за
недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени по
служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с
продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и
претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца.
Така положеният допълнително труд обаче
също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че
е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.По делото се представи нарочна книга, и други писмени доказателства представени по реда на чл. 192 от ГПК от
Началника на Затвора * Приложени /, установяващи по безспорен и категоричен
начин участието на ищеца И.Т.. в такива
обиски и претърсвания, В подркрепа на
тези доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Д. и назначената по делото СИЕ . Съдът кредитира
напълно показанията на тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от
приобщените по реда на чл. 192 от ГПК писмени доказателства приложени по делото
в опис с писмо № 1189 /25.03. 013 год. на Началника на Затвора *, проверени на
място в Затвора * и от вещото лице по
изричното разпореждане на съда .
При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе пълно и главно доказване на твърдения от него
факт за положен от него извънреден труд под формата на извършени обиски и претърсвания
извън работно време, поради което в тази му част предявеният осъдителен иск се
явява основателен и следва да бъде
уважен .
За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение
по делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа експертиза. Съдът кредитира варианта от СИЕ , в който е включен и трудза обеск ,
претърсвване и измемване . В същото е
посочено, че за процесния период 01.10.2009г.
до 30.09.2012 г. незаплатени от работодателя са останали 569
часа, при
часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението,
което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза на сумата 3083,78 лева,за труд под 50 часа и последната следва да бъде присъдена със съдебното
решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно
основание чл. 211 ал. 5 т. 2 от ЗМВР следва да бъде уважена
за сума в
размер на 3083,78 лева,за труд повече от 50 часа на тримесечие ,
която сума представлява възнаграждение за 569 часа положен извънреден труд през периода от 01.10.2009г.
до 30.09.2012 , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
подаване на исковата молба / 2.01. 2013 година до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 67 ал. 5 т.
1 ЗДСл
Съдът
счита, че горната разпоредба не може да намери приложение при регулирането на
служебното правоотношение на ищеца и по- конкретно при определянето на
елементите на дължимото му се възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от
ЗДСл този закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения на държавните служители, доколкото друго не е
предвидено в специален закон. В случая ищецът е бил държавен служител при ГД
„ИН” и законът, уреждащ служебното му правоотношение, е бил ЗИНЗС, а по силата
на чл. 19 ал. 2 от същия и субсидиарно
приложимия ЗМВР. В разпоредбата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР лимитативно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, но сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. От друга
страна в чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС
изрично е посочено, че служителите от надзорно- охранителния състав не
получават компенсация за нощен труд. При тези обстоятелства е явно, че
специалните разпоредби на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР и чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС
дерогират общата разпоредба на чл. 67, ал. 5, т.1 от ЗДСл, поради което в полза
на ищеца не е възникнало правото да претендира заплащане на нощен труд. Поради
това предявеният осъдителен иск за сумата от 174 лв. и лихва за забава върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща възнаграждение за 696 часа нощен труд
през периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г.се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице и
чрез използването на ЕПИ електронен калкулатор съдът приема, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 3083,78 лева за периода от 01.10.2009г.
до 30.09.2012год. възлиза общо на сумата от 542,18 лева,
представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД .В този размер предявеният иск следва да се уважи.
Предвид
извода за недължимост на възнаграждение за нощен труд изцяло следва да се
отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва в размер на 43.62
лв. върху главницата от 174,00
лева, за 696 ч. труд през нощта в периода от
24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с общ размер на главници по тримесечия - 174,00 лева, и лихва за забава върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
заплащане .
По иска с правно основание 124, ал.1 ГПК,
вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ
ЗМВР.
Установи
се по делото, че ищеца е положил извънреден труд повече от 50 часа на
тримесечие в размер на 2138 часа . От
тях 569 часа подлежат на заплащане , а
за останалите 1569 часа Т. има право
на компенсация с допълнителен отпуск от 1569 часа на основание чл.211,
ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009
г. до 30.09.2012г. На заплащане подлежат 569 часа от тях, а за
разликата до 2138 часа, подлежат на
обезщетение с отпуск по компенсация. Поради това следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца отпуск по компенсация
за положен от него извънреден труд в размер на 1569 часа.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 670 лв. по представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 203.35 /123.35 +50 лв.+30лв./,
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 да заплати на И.Т.
ЕГН ********** ***, сумата 3083.78 лева
/три хиляди
осемдесет
и три лева и седемдесет и осем стотинки / за труд повече от 50 часа на тримесечие,която сума представлява възнаграждение
за 569 часа положен извънреден труд през периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба
/ 02.01.2013 година /до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Т. ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на пръвосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 , иск с правно основание
чл. 67 ал.5 т.1от ЗДСл. за заплащане на сумата от 174.00 лв., представляваща
възнаграждение за представляваща възнаграждение за 696 часа нощен труд през
периода от 24.11.2009г. до
31.12.2010 г.и лихва за забава върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов”№21 да заплати
на И.Т. ЕГН ********** ***:
сумата 84,13 лева за неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009 година, върху
главницата от 270,98 лева за периода от
01.04.2010 г. до 02.01. 2013 г.- датата
на предявяване на ИМ;
сумата 77,17 лв. за първото
тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.07.2010
г. до 02.01. 2013 г – датата на предявяване
на ИМ;
сумата 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010 г.
върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2010 г. до 02.01.2013 г.-
датата на предявяване на ИМ;
сумата
63,15 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98
лева за периода от 01.01.2011 г. до 02.01. 2013 г.- датата на предявяване на ИМ;
сумата 56,10 лв. за
четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от
01.04.2011 г. до 02.01. 2013 г. – датата на предявяване на ИМ ;
сумата 47,73 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 262,85 лева за периода от
01.07.2011 г. до 02.01. 2013 г. – датата
на предявяване на ИМ;
сумата 42,21 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева за
периода от 01.10.2011 г. до 02.01.2013
г- датата на предявяване на ИМ;
сумата 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2012 г. до 02.01. 2013 г.датата на предявяване на ИМ;
сумата 28,09 лв. за четвъртото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2012 г. до 02.01. 2013 г. датата на предявяване на ИМ;
сумата 21,12 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода от 01.07.2012 г. до 02.01. 2013 г. датата
на предявяване на ИМ ;
сумата 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2012 г. до 02.01. 2013 г. датата на предявяване на ИМ;
сумата 2,93 лв. за третото тримесечие на 2012 г.
върху главницата от 111,10 лева за периода от 01.10.2012 г. до до 02.01.2013 г.
датата на предявяване на исковата молба
и лихва за забава върху сборната главница от 542.18
лева от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното
й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И.Т. ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, искове с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД както
следва : -иск за сумата 2,50
лева за неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото
тримесечие на 2009 година върху главницата от 8,00 лева за периода от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ и лихва
за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане .
- Иск за сумата 12,55
лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 44 лева за периода
от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане .
-иск за сумата 12,97
лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главница от 50 лева-за периода
от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане .
- иск за сумата 6,57 лв. за третото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 28 лева за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ
и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане .
- иск за
сумата от 9,09 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главница от
44 лева за периода от 01.04. 2011 г . до датата на предявяване на исковата
молба и лихва за забава върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане .
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,
ал.1 ГПК, вр.чл. 211 ал. 5 т. 2,
предложение второ ЗМВР по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”при
Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 представлявана от главния директор, че дължи на И.Т. ЕГН ********** ***,отпуск по компенсация за положен от него извънреден
труд в размер 1569 часа за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21, представлявана от
главния директор, да заплати на И.Т. ЕГН ********** *** сумата 670.00лв., представляваща деловодни разноски съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21, представлявана от
главния директор да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна такса върху
цената на уважените искове в размер на 203.35лева /сборна главница от цената на д.т. върху всеки
един от исковете :123.35лв. +50.00 лв.+30.00лв./.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от 14 юни 2013 година, датата
обявена в последното проведено по делото съдебно заседание.
Препис от решението на основание чл. 7
от ГПК да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: