Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Левски, 26.04.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченският районен съд, І-ви граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА

 

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.д.№65 по описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Районна прокуратура Левски против ЕТ ”К.” със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от В.К. с ЕГН **********, в която се твърди, че ответникът с Договор за покупко-продажба от 03.05.1994 г. е придобил от ищеца по делото в сграда общинска собственост, актувана с акт №* отделен обект наименован като – „кафе – аперитив” с площ от 70 кв.м. Твърди, че предмет на разпоредителна сделка е било само построеното в сградата държавна собственост кафе-аперитив, а не и самата земя. Твърди, че към момента на изповядана на сделката земята не е оценявана, не е била предмет на разпоредителна сделка. Твърди, че ищеца не е собственик на земята. Твърди, че в договора за продажба чрез търг е извършена поправка, като е записано в последния,  “правото на собственост  върху 124 кв.м със земята“. Твърди, че сделката е нищожна, тъй като липсва съгласие у страната за извършване на такава сделка. В заключение моли съда да установи, че договорът за продажба чрез търг на общински народен съвет от 03.05.1994 г. между Община Белене и ЕТ ”К.” в частта му, където е записано “правото на собственост върху 124 кв.м със земята“ е нищожен – поради липса на съгласие между страните и договорът да бъде прогласен за нищожен. Претендират се разноски. Съдът е конституирал по делото като страна – Община Белене.

Ищецът Районна прокуратура Левски, редовно призована по делото, явява се лично районният прокурор Цветомир Папурков, който поддържа предявения иск.

Ответникът по делото Община Белене, редовно призована по делото, не се явява кмета П.Д.. С молба №12287/26.03.2013 година е признал предявения иск.

Ответникът по делото ЕТ ”К.”, редовно призован по делото се явява законният представител В.К., който оспорва исковете. Твърди, че процесният договор е валиден, моли съда да отхвърли претенциите. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и се установява от приетите, като неоспорени  между страните АДС Акт №* г., че  Новопостроената сграда в кв.50, целия имот държавна собственост е била предоставена за оперативно управление на  Стопанско предприятие “Д.”.

Не се спори по делото между страните, а и се установява от приетия, като неоспорен между страните Анализ на правното състояние на обособените части на „Д.“ ЕООД *  изготвен на основание чл.4 от Наредбата за оценка на обектите  подлежащи на приватизация, че с Решение №72 от 15.05.1992 година допълнено с решение №1/23.02.1993 година на Общински съвет Белене, че:  

-  СП Д. е преобразувана при настъпилите законодателни промени в Общинска фирма “Д.“.

 -  след промените в ТР по ф.д.№279/1989 година по описа на Плевенски окръжен съд е била вписана Общинска фирма “Д.“ * /ОФ “Д. */.

 -  На основание чл.62, ал.2 от ТЗ с решение №72/15.05.1992 г. допълнено с решение №1/23.02.1993 година на Общински съвет Белене е преобразувана Общинска  фирма “Д.” * в еднолично дружество с ограничена отговорност “Д.“ ЕООД  със седалище * и едноличен собственик на капитала  Община Белене, което дружество поема активите и пасивите на  Общинска фирма “Д.” *.

- Установява се, че това преобразуване е вписано в търговския регистър с решение на ПлОС от 30.04.1993 година по ф.д.№279/1989 г. в том І, партида 14, страница №126 и е обнародвано в “Държавен вестник “.

          -  Установява се още и че “Д.“ ЕООД е поела активите и пасивите  ОФ “Д. “.

- Установява се,че през 1994 г. са извършени продажби по ЗППОДОП на извършени продажби на обособени части от  сградата собственост на “Д.“ ЕООД. /По делото е представен от втория по делото ответник община Белене оригиналът на процесният ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА  ЧРЕЗ ТЪРГ НА ОБЩИНСКИ ИМОТ  от 03.05.1984 година в оригинал  за със страни Община Белене и ЕТ ”К. “ представлявано от В.Б./.

Не се спори, а и от представения с исковата молба и приет по делото като неоспорен от страна на ответниците по делото  Акт №* г. за държавна собственост на недвижим имот /л.3/ се установява, че с акт №* година е актуван като държавен новопостроен държавен имот със разрешение за строеж №* година двуетажна административна сграда  с площ от 980 кв.м., като е отбелязано, че целят имот е държавна собственост и е  с местонахождение  гр.Белене, ***. От т.32  на този акт /Отписване на имота или на идеална част от него от актовите  книги за държавните имоти: се установява, че под т.2 е описано, че е отписано Кафе аперитив – 70 кв.м., навес 54 кв.м. като продадени по ЗППДОбП реални части от сградата, съгласно Договор за продажба от 03.05.1994 г. на ЕТ “К.”.

Не се спори по делото, а и от представения с исковата молба   и приет по делото като неоспорен от страна на ответниците по делото Акт №* за собственост върху недвижим имот  на Община Белене от 18.04.1994 година на Република България Община Белене /л.4/, вписан в Службата по вписванията Левски на 22.06.2006 г., вх. Регистър №*, че е актуван като общински имот Построения от Община Белене върху Общинско дворно място и пар.7 от ЗМСМА Масивна Административна сграда, построена през 1982 година, състояща се *, който имот се намира в гр.Белене,  квартал * по плана на Белене * при съседи: *, като в т.32 е направена забележка, че имота е продаден. При съставеното на този акт не е спазена процедурата по действащата към онзи момент Наредба за държавните имоти.

Не се спори по делото, а и от представения с исковата молба   и приет по делото като неоспорен от страна на ответниците  по делото Договор за продажба чрез търг на общински недвижим имот от 03.05.1994 година  /л.5-7/, че последният е сключен на 03.05.1994 година между страни Община Белене и ЕТ “К.” представлявано от В.Б.. Видно от приложения на л.49 по делото оригинал на процесният договор е, че той не е вписан в Службата по вписванията Левски.

Не се спори по делото, а и от представената с исковата молба и приета по делото като неоспорена от страна на ответниците по делото Заповед №456/02.04.1997 година на Областен управител на Ловешка област /л.7/ се установява, че по повод искане на кмета на община Белене направено с писмо №1218/23.10.1996 г., съгласно АДС №497/18.12.1997 година е  било разпоредено да се отпишат от актовите книги за държавните имоти и да се предадат на Община Белене недвижимия имот  представляващ следните обособени части от Административна сграда от 980 кв.м. двуетажна, находяща се в кв.* по регулационният план на Белене, а именно: Ателие за химическо чистене, Ателие за ремонт на битова техника на І-вия етаж, както и реално целия ІІ-ри етаж, ведно със съответните общи части на сградата.

Не се спори по делото, че след издадената Заповед на Областния управител на Ловешка област е издаден Акт №14/03.04.1997 година на Република България Министерство на Финансите, Общинска администрация гр.Белене /л.8/ се установява, че той е одобрен от Кмета на община Белене, както и че е вписан в Службата по вписванията  вх. Рег. №* и е съставен въз основа на цитираната по-горе Заповед №456/2.04.1997 година, като в т.4 е посочен като бивш собственик на имота ЕООД ”Д.” * Общинска фирма, а от т.5 от акта се установява също така и че са извършени  разпоредителни действия с имота, като под т.2 е отбелязан като обект “Кафе –аперитив” – 70 кв.м. – ЕТ “К.”.

Не се спори по делото, а и от представения с исковата молба   и приет по делото като неоспорен от страна на ответниците по делото Анализ на правното състояние на обособените части на ЕООД “Д.“  /л.10/ *, че строежът е реализиран върху отчуждени терени на Административна сграда /Промкомбинат/ с парични средства на “ПП-Битови услуги“ гр.Плевен, като е издадено разрешение за строеж №72/22.08.1982 г. строежът на  масивна конструкция на два етажа с площ от 980 кв.м., първоначално държавна собственост, в последствие общинска е законен, намира се в кв.*, пл. №*, като административната сграда се състои от  *, построеният през 982 г. имот, както и че ЕТ “К.” е придобил по силата на Договора от 03.05.1994 г.  кафе аперитив от 70 кв.м., тъй като при продажбата на  обособените части  на сградата по реда  на ЗППДОП размерът на прехвърляемата идеална част, следва да бъде изчислен процентно към цялата сграда и в квадратни метри.

Установява се по делото, че Правният анализ е изготвен на 30.06.1997 година.

Не се спори между страните, а и се установява от представения и приет по делото като неоспорен между страните  /л. 20/ Протокол за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на обект “Кафе-аперитив“ от 25.04.1994 година, че по силата на Заповед №129 от 19.04.1994 г. на Кмета на гр.Белене е била назначена тръжна комисия в състав Д.С., А.К., А.Б., М.Г. и К.П..

Установява се по делото от представените по делото Постановление на РП – Левски за прекратяване на предварителното производство от 10.10.2003 година, че РП – Левски е била сезирана, като е било образувано сл.д.24/2003 г. по описа на РП – Левски за 2003 година срещу Д.С. от * за това, че през периода 25.04.1994 г. – 03.05.1994 г. в гр.Белене като длъжностно лице  в Общината с.гр. превишила правата си при извършване на продажба на търговски обект, собственост на “Д.“ ЕООД *, като включила в договора за продажба на имота от 3 май 1994 година – 54 кв.м. земя с цел да набави имотна облага за  В.К. от *** в резултат на което могли да настъпят немаловажни вредни последици за Общината. При проведеното по следственото дело разследване е било установено, при провеждане на процедурата по продажба чрез търг за купувач бил обявен ЕТ “В.“ като предложил най-високата цена. Изготвен бил договор на бланка, в която данните на ръка написала Д.С.. Подписал се така  изготвения  договор между лицето спечелило търга и купувача на 03.05.1994 година от Кмета на Общината и представителя на едноличния търговец В.К.. След като кметът на Общината подписал така изготвения договор, С. дописала в договора и текста “Със земята”, след цифрата 124 кв.м. С така описаните действия С. преправила съдържанието на официалният документ Договор за продажба чрез търг на общински недвижим имот от 03.05.1994 година. Установено било при разследването водено по това следствено дело, че е налице осъществен състав на престъпление по чл.310, ал.2, вр. с ал.1 от НК от страна на Д.С., но и че договора в тази му част е нищожен, тъй като сградата, в която се е намирал обекта предмет на договора за продажба е била построена върху земя държавна собственост с отстъпено право на строеж, а земята не е била предмет на разпоредителната сделка. РП приела, че престъплението е покрито с абсолютна давност и прекратила следственото дело №24/2003 г. за престъпление по чл. 282 от  НК. Този прокурорски акт бил обжалван.

Установено е по делото, а и не се спори между страните, че била образувана преписка №454/2008 г. по описа на ОП Плевен постановено било постановление от 20.06.2012 г. за отказ на прокуратурата и изготвяне на прокурорски акт.

Установено е по делото, а и не се спори между страните, че във ВТАП по повод жалба била образувана преписка №523/12-2012 година, по която с Постановление на прокурор във ВТАП от 18.07.2012 г. било отменено постановлението от 20.12.2012 г. на ОП – Плевен, като на последната били дадени задължителни указания. С Постановление от 17.12.2012 г. Прокурор в ОП Плевен, последният извършил допълнителна проверка, при която било установено, че са допуснати нарушения при  първоначалната сделка по договора от 03.05.1994 година, а в последствие и при последващата сделка, с която купувачът по порочната първа сделка извършел действия на разпореждане с имота придобит по порочната сделка и изпратил делото по компетентност на РП – Левски и  на последната  задължителни указания.

От представения по делото и приет като неоспорен между страните Протокол от 21.11.2012 година на Комисия в състав Х.И.-М. и членове Б.Х., И.Б., М.М., Н.Т. и А.С., се установява, че комисията е проверила Протокол 2 на лицензирания оценител  „Б.“ ЕООД  и Протокол №11 при направената проверка на Договора с дата 3.05.1994 г. и оценката на лицензирания оценител „Б.“ ЕООД комисията е установила, че по този договор са оценявани само сградите и тръбния навес, но не и земята.

От разпита на свидетелите по делото И.К. и Х.И.-М. се установява, че ответникът по делото ЕТ ”К.“ е участвал в проведения търг за продажба на обособени части през 1994 година и е спечелил търг за обект кафе-аперитив. Св. К. установява с показанията си, че и той е участвал в търг и е придобил в собственост помещения в процесната сграда. Свидетелят установява с показанията си чрез проверка на документни, установил, че ищецът не е закупувал земя, че владее повече от това, което е закупил, което довело до непрекъснати спорове, тъй като му пречил да упражнява правата си по личният си договор за покупко-продажба с общината. От показанията на св. Х.И.-М. се установява, че не е работила към момента на продажбата в Община Белене, но че знае, че години наред се водят дела, по повод дописване на думи в подписаният договор, както и че е участвала в комисия, която установила, че при продажбата през 1994 година земята не е била оценявана и не е била продавана, установени са и други нарушения, както и че тя е подписала Протокол от 21.11.2012 година.

От заключението на вещото лице по СГЕ М.М. се установява, че ръкописният текст на ред 20, след арабските числа 124 кв.м и останалия ръкописен текст са изписани от едно и също лице, както и че химикалната паста на ръкописният текст в Договора след арабските числа 124 “със земята“ слабо отразяват светлината спрямо останалия текст и вероятно не са изписани по едно и също време.

Основният спорен въпрос по делото е нищожен ли е така сключеният договор .

 Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

Противоречието на закона като основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД предполага нарушаване на конкретна императивна правна норма. За да се прецени такъв ли е настоящият случай на първо място, следва да бъде изяснен въпросът какъв е бил характерът на собствеността върху процесния недвижим имот към момента на продажбата му – държавна или общинска собственост. Отправна точка в тази насока е разпоредбата на чл.17, ал.4 от Конституцията на Република България, в която за пръв път е направено разграничение на собствеността на държавна и общинска. Детайлизация на горната разпоредба е извършена с нормите на  чл. 6 от ЗС /в редакцията й от 17.09.1991 год./ и §7 от ПЗР на ЗМСМА /публикуван в ДВ бр.77 от 17.09.1991 год./, които определят кои обекти от държавната собственост са преминали в собственост на общините. Съгласно §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА с влизането в сила на този закон преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Видно от приложената на л.4 от делото АДС №479/18.12.1992 г. и АОС № че предназначението на процесния имот е административна сграда, т. е. същият е попадал в приложното поле на §7, т.6 и е бил общинска собственост. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството, че е липсвало отписване на издадения за имота акт за държавна собственост №479/18.12.1992 год. Действията по актуването, респ. деактуването на имота имат вътрешноведомствено значение, но не и правопораждащо, респ. правопогасяващо действие по отношение правото на собственост. От това следва изводът, че приложими при продажбата на процесния недвижим имот като общинска собственост са били разпоредбите на ЗМСМА в редакцията му от 17.09.1991 год. Съгласно чл.21, т.3 /редакцията му от 17.09.1991 год./ от този закон общинският съвет приема решения по придобиването, стопанисването и разпореждането с общинското имущество и определя правомощията на кмета в тази област. Съгласно чл.27, ал.2 /редакцията му от 17.09.1991 год./ решенията на общинския съвет се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците с явно гласуване. Съгласно чл.44, ал.1, т.7 /редакцията му от 17.09.1991 год./организацията по изпълнението на решенията на общинския съвет е възложена на кмета на общината, който при осъществяване на своите правомощия издава заповеди /чл.44, ал.2/ редакцията му от 17.09.1991 год./ При тази правна уредба, за да се реализира продажбата на имот – частна общинска собственост, следва да е налице сложният фактически състав, включващ решението на общинския съвет, заповедта на кмета на общината и на последно място договора за продажба. Всеки един от визираните по-горе елементи от състава е задължителен, като установен с императивни разпоредби, задължителна е и последователността, в която тези елементи следва да бъдат осъществени. В конкретния случай е видно, че първият от елементите на фактическия състав липсва, а именно: не е налице решение на Общински съвет гр.Белене за продажбата на процесния  имот кафе-аперитив 70 кв.м. Законодателно по никакъв начин не е разширявана компетентността на кмета на общината, извън тази, предоставена му от закона, включвайки в неговите правомощия и правото еднолично, без санкцията на общинския съвет, да извършва разпоредителни действия с общинската собственост. Както беше посочено и по-горе, разпореждането с общинско имущество е прерогатив на общинския съвет, който не може да се делегира на кмета, чиито правомощия изчерпателно са изброени в закона. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че в случая не е осъществен фактическият състав за продажбата на процесния имот – частна общинска собственост, тъй като липсва първият и основен елемент от него: надлежно решение на общинския съвет за продажбата. Поради това сключеният на 03.05.1994 година договор е нищожен освен поради противоречие на закона /чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, така и поради липса на съгласие, тъй като именно решението на общинския съвет е насрещното волеизявление /съгласието/, чиято липса води до незавършен фактически състав, приравнен на нищожност съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, наред с това е налице и поправка в договора  чрез дописване на думите “със земята“.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от Районна Прокуратура Левски иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на договор от 03.05.1994 год. за продажба чрез търг на общински недвижим имот, с който Община Белене, представлявана от кмета П.Д., въз основа на проведен публичен търг на 25.04.1994 год., е продала на ЕТ “К.” В.К., срещу сумата от 488484 лева /неденоминирани лева/ кафе-аперитив, находящ се в гр.Белене, *  построен върху общинска земя стр.кв.*, състоящ се от 5 помещения със застроена площ от 70 кв.м. и с принадлежащите складови помещения тръбен навес с полезна площ от 54 кв.м. от правото на собственост върху 124 кв.м. със земята, * , съгласно описана тръжна документация, която е неразделна част от договора  за сумата 488484 лева /неденоминирани лева/.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЕТ “К.” следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС РС – Левски съда държавна такса в размер 80 лева   и направените деловодни разноски в размер на 30 лева за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

                                              Р      Е      Ш      И:

 

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД нищожността на договор от 03.05.1994 год. за продажба чрез търг на общински недвижим имот, с който Община Белене, представлявана от кмета П.Д., въз основа на проведен публичен търг на 25.04.1994 год., е продала на ЕТ “К.” В.К., срещу сумата от                                488484 лева /неденоминирани лева/ кафе-аперитив, находящ се в гр.Белене, * построен върху общинска земя  стр.кв.*, състоящ се от 5 помещения със застроена площ от 70 кв.м. и с принадлежащите складови помещения тръбен навес с полезна площ от 54 кв.м. от правото на собственост върху 124 кв.м. със земята, *, съгласно описана тръжна документация, която е неразделна част от договора за сумата 488484 лева /неденоминирани лева/.

         ОСЪЖДА ответника ЕТ ”К.“ със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от В.К. с ЕГН *********, да заплати в полза на ВСС РС – Левски Д.Т. в размер на 80 лева и 30 лева за възнаграждение на вещо лице.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от 26.04.2013 г. дата обявена на страните в последното проведено по делото  съдебно заседание.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: