гр. ЛЕВСКИ, _28.03._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _осемнадесети март_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _20_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е доставяло
питейна вода за битови нужди и е извършвало услуга по отвеждане чрез
канализационната система на отпадните води на
Х.Т. /Х.Т./, който в качеството
си на абонат на дружеството е имал задължение да заплаща изходваната и
отведената вода, но не е сторил това за периода от 13.06.2005 г. до 30.06.2011
г. Твърди се, че за периода са отчетени карнетни листи, подробно описващи
задължението по дати и размер, въз основа на които е изготвено
справка-извлечение, че задължението не е изпълнено. Твърди се, че съгласно
справка за наследници Х.Т. е оставил като наследник по закон низходящата Р.И.,
че по силата на частното правоприемство, следва да се ангажира отговорността на
наследника Р.И. с цялата разполагаема част от наследството за дължимата сума от
1758,88 лв., от която 1323,60 лв. главница и 435,28 лв. лихва, считано от
01.07.2005 г. до 30.06.2011 г., както и законната лихва от 19.
Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и следващите от ГПК, за
което е образувано ч.гр.д. 709/2012 г. на РС Левски, че след издаване на
исканата заповед в двуседмичния срок по чл. 414 ал.2 от ГПК длъжникът е
упражнил правото си на писмено възражение, като е заявил, че в точка 5 след
имената на длъжника Р.И. е посочен ЕГН **********. В исковата молба се твърди,
че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е допусната техническа
грешка и изписаното ЕГН следва да се чете с верния номер, а именно **********.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответницата,
съобразно издадената заповед за изпълнение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника. Същият е изразил становище по
предявения иск и е представил доказателства. Освен твърдения за недопустимост
на предявения иск, по които съдът се е произнесъл с определение, ответната
страна е изразила становище и, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че ответницата не е собственик,
нито ползвател на имот в ***, че е адресно регистрирана и с местоживеене в
друго населено място. Твърди се, че недвижимият имот, за който се сочи че се
дължи плащане на суми за вода, респ. лихва за просрочие е собственост на Г.И.
считано от 22.09.1989 г., тъй като на
тази дата родителите на ответницата са дарили целият притежаван от тях недвижим
имот в *** на Г.И., че поради прехвърлянето бащата на ответницата не е имал
качеството на собственик на имота, че освен всичко това в периода на ищцовата
претенция той не е и могъл да има и няма качеството на длъжник на ищеца, тъй
като е починал на * г. Ответницата
твърди също така, че баща й приживе не е бил в договорни отношения с ищеца и не
са спазени от ищеца условията за откриване на партида – съгласно чл. 57 ал.1
т.2 от Общите условия, че не са изпращани съобщения, покани, предупреждения,
предизвестие, уведомления и др. за евентуално дължими суми. Направено е
възражение и за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми, тъй
като се касае за периодични плащания и давността от три години за част от тях е
изтекла за периода, за който се претендира.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
От приложеното към настоящото ч.гр.д. №709/2012 г. на РС Левски се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410 от ГПК въз основа на което е издадена заповед за изпълнение.
В законовия срок след получаване на съобщението, длъжникът по издадената заповед
за изпълнение е възразил, след което в указания срок ищецът е предявил
настоящия установителен иск.
Видно от представената справка от
Община Свищов /приложена на л. 12 от делото/ е, че Х.Т. б.ж. на *** е починал
на * г., за което е съставен акт за смърт № * г. и е оставил за свой законен
наследник Р.И. – ответницата в
настоящото производство.
С отговора на исковата молба е
представено копие от нотариален акт /л. 20/, видно от който е че на 22.09.1989
г. /десет години преди своята смърт/ наследодателя на ответницата, заедно със
своята съпруга /също починала към настоящия момент/ са дарили на внучката си Г.И.
притежавания от тях недвижим имот, находящ се в ***.
Видно от исковата молба е, че със
същата се твърди, че ищцовото дружество е доставило В и К услуги за абонат с
титуляр наследодателя на ответницата през периода от 13.06.2005 г. до 30.06.2011 г., като се
твърди, че по силата на частното правоприемство следва да се ангажира
отговорността на ответницата в
качеството й на наследник на абоната.
По делото няма каквито и да било доказателства, от които да се
направи извод, че действително ищцовото дружество през исковия период е
доставило твърдените услуги. Видно от цитирания по-горе нотариален акт е, че десет
години преди своята смърт и 16 години преди началото на исковия период,
наследодателят на ответницата е прехвърлил собствеността на имота, заедно със
своята съпруга. След този момент няма данни кой е ползвал имота, до който е
доставяна питейна вода за битови нужди и от който са отвеждани чрез
канализационната система отпадните води. Дори и да се приеме хипотетично, че
наследодателя на ответницата е продължил да живее в този имот и след
прехвърлянето му, то от момента на своята смърт – * г., той вече не е абонат на
ищцовото дружество и не са му предоставяни каквито и да било услуги, поради
което не може да дължи суми за такива. Както бе посочено по-горе претенцията на
ищцовото дружество е от 13.06.2005 г. до 30.06.2011 г., но към този период наследодателят на ответницата нито е бил
собственик на имота, нито е бил жив.
При това положение, съдът приема, че
претендираните от ищцовото дружество суми не се дължат от ответницата, в
качеството й на наследник на Т., че предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото следва да
бъде осъден ищецът да заплати на ответницата направените деловодни разноски
съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 257,50 лв. –
съгласно направения списък на разноските в отговора на исковата молба.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ СВИЩОВ” ЕАД със седалище и адрес
на управление гр. Свищов, ул. „Хемус” № 41, с ЕИК 200736851, представлявано
от А.Б. – изпълнителен директор против Р.И.,с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че Р.И., в качеството й на наследник на Х.Т. б.ж. на *** дължи сума
от 1758,88 лв., от която 1323,60 лв. главница и 435,28 лв. лихва, считано от
01.07.2005 г. до 30.06.2011 г., както и законната лихва от 19.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ СВИЩОВ” ЕАД със седалище и адрес
на управление гр. Свищов, ул. „Хемус” № 41, с ЕИК 200736851, представлявано от А.Б.
– изпълнителен директор да заплати на Р.И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** направените деловодни
разноски в размер на 257,50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от
същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: