Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски, 18.04.2013
г.
Левченският районен
съд, І- ви граждански състав, в публичното заседание на девети април през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при
секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Панчева гр.д.№64 по описа
за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е молба от ЕТ ”А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Б.А. против ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано
от И.И. от ***. Твърди се, че ответното дружество не е заплатило дължимото се
възнаграждение за извършената услуга, поради което ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че вследствие на
това е било образувано ч.гр.дело №757/2012 год. по описа на Левченския районен
съд и в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че
ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК, което обуславя правния
интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено вземането му спрямо ответното дружество за сумата
от 9999.97 лева представляваща главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
ИЩЕЦЪТ ЕТ „А.” ***,
редовно призован не се явява законен представител, представлява се ЮК Т. с
редовно пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „И.” ***
призован при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява, не се
представлява по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
С оглед
противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и петитумът и при дадени указания от съда,
ищецът е направил изменение чрез уточняване на исковата си претенция. С протоколно определение от 09.04.2013 година съдът
е приел направеното изменение на предявеният иск, като същият да се счита за
предявен със следния петитум: Моля, да
признаете, че вземането ЕТ ”А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.А. против ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано
от И.И. от ***, за сумата 9 999,97 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението /28.11.2012 г./ до окончателното
изплащане на сумата против ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано от И.И. от ***,
за което е издадена Заповед №444/03.12.2012
г. по описа на ЛРС за 2012 година
СЪЩЕСТВУВА, който намира правното си основание в чл.422, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.
327 ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е основателен.
Безспорно
по делото е, че ищецът и ответника са вписани като ЕТ.
Безспорно по делото е, че ищецът и ответника са се пререгистрирали
по ЗТР.
Спори
се по делото съществува ли вземане на ищеца към ответника по делото за сумата
от 9 999,97 лева и ответникът платил ли е тази сума на ищеца по делото.
За
да отговори на спорните въпроси, съдът събра и обсъди писмени доказателства и становищата на
страните.
Установено
е по делото, което е видно от приложеното по делото като доказателство ч.гр.дело
№757 по описа на РС –Левски за 2012 година, че в Левченския Районен Съд е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.
№757/2012 година по описа на Левченски
районен съд 28.11.2012 година от ЕТ ”А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Б.А. за налично вземане от кръга на
посочените по вид и размер в чл.410 от ГПК – вземане на кредитора за парична
сума в размер на сумата от 9999,97 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху главницата от 9999,97 лева от
28.11.2012г.
Установява
се също така от това приложено по делото доказателство, че на 28.11.2012 г. е
образувано ч.гр.д. №757/2012 година по
описа на Левченски районен съд от ЕТ ”А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Б.А. против ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано
от И.И. от *** и, че давността по отношение на вземането между ищеца и
ответника се прекъсва на 28.11.2012
година – датата на депозиране на заявлението пред съда.
Установено
е, което е видно и от горепосоченото доказателство, че към заявлението по
чл.410 от ГПК заявителят е посочил, че
вземането му към ответника по делото произтича от неизпълнение на договор за
продажба сключен между търговци, както и
че между ищеца и ответника по делото са възникнали взаимоотношения по повод на сделка
между търговци по договори за продажба по посочените 23 бр. фактури.
Установява
се още и че спорът между страните е възникнал по повод неизпълнение на договори
за търговски продажби.
Видно
е по делото, че съдът е уважил искането на ищеца, като е издадена Заповед №444/03.12.2012 г. на ЛРС по ч.гр.д.
№757/2012 г.
Видно
от приложените по делото книжа /съобщения
на л.33/ е, че на длъжникът ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано от И.И.
от *** е връчена заповедта по чл.410 от ГПК
на 10.12.2012 г.
Видно е от приложеното на л.34 от делото, че възражение
срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника по изпълнението ЕТ ”И.” с
ЕИК *********, представлявано от И.И. от *** е подадено на 17.12.2012 г.
Видно
е, че
с ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1427/20.12.2012
година, съдът е указал на заявителя, че по делото е постъпило възражение от
длъжника и може да предяви иск относно съществуването на вземането си, което му
е връчено му на 04.01.2013 година.
Видно
е,
че заявителят е предявил на
04.02.2013 година иск за съществуване на
вземането си по отношение на длъжника
по заповедта и е образувано гр.д. №64 по описа на ЛРС за 2013 година.
Видно
от представения на л.32-35 по делото отговор по чл.131 от ГПК е, че ответника
по делото – длъжник по изпълнението, в срока за отговор е направил признание на
иска до размера на 9500 лева, като е признал частично искът за сумата от 9500
лева.
Видно
е по делото, което се установява и от представените и приети като неоспорени
между страните 23 бр. фактури, че между страните
са съществували търговски взаимоотношения и те са осъществявали търговски сделки в
качеството им на търговци за периода 13.05.2009 г. до 26.05.2009 година, като по повод осъществяваната от страните търговска
дейност за периода 13.05.2009 г. до 26.05. 2009 г. ищецът е продал на ответника
хранителни стоки описани по вид и размер в представените фактури на обща стойност от 9 999,97 лева.
Видно е
по делото, което се установява и от приложените като доказателства по делото 23
бр. фактури, че между ищеца и ответника по делото е постигнато съгласие касаещо
вида и цената на вещите предмет на продажбата и, че ответника се е съгласил с
тях и е приел описаните в процесните фактури хранителни стоки на стойност 9 999,97 лева.
Видно е
по делото е, че във връзка с неплащането от страна на ответника за ищеца са
настъпили имуществени вреди, за сумата от 9 999,97 лева с ДДС, което е обусловило и правният му
интерес от подаването на заявление по чл.410 от ГПК за сумата от 9 999,97
лева.
По
делото са приложени фактури № 0000029851/26.05.2009 г; №0000029850/26.05.2009 г;
№0000029849/13.05.2009 г.; №000029489/13.05.2009 г.; №0000029488/13.05.2009 г.,
№0000029487/13.05.2009 г., №0000029486/13.05.2009 г.; /26.05.2009 г., №0000029485/13.05.2009
г., №0000029484/13.05.2009 г., №0000029483/13.05.2009 г., №0000029481/13.05.2009
г., №000029480/13.05.2009 г., №0000029479/13.05.2009 г., №0000029478/13.05.2009
г., №0000029476/13.05.2009 г.,
№0000029475/13.05.2009 г., №000029474/13.05.2009 г., №0000029473/13.05.2009 г.,
№0000029472/13.05.2009 г., №0000029471/13.05.2009 г., №0000029470/13.05.2009
г., №0000029469/13.05.2009 г., №0000029468/13.05.2009 г., на обща стойност 9 999,97
лв. с ДДС, издадени от ищеца ответното дружество във връзка с осъществяваните
търговски взаимоотношения и търговска продажба на хранителни стоки.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна
следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите на чл.422 от ГПК, във
вр. чл.124 от ГПК, вр. с чл.327, ал.1,
във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД, а именно: Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №757/2012 год. по
описа на Левченския районен съд. Заявителят
в заповедното производство е предявил на 04.02.2013 година иск за
съществуване на вземането си по отношение
на длъжника по заповедта и, с оглед постъпило по
отношение на нея писмено възражение от длъжника по изпълнението. Предявения иск за
съществуване на вземането на ищеца е в рамките на законовия преклузивен едномесечен срок. С оглед на постъпилия в съда иск за
съществуване на вземането на ищеца по отношение на ответника, за което е издадена Заповед №444/03.12.2012
година, като правна последица от завеждането на този установителен иск е, че се
прекъсва давността, считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2012
г., за сумата по издадената заповед за изпълнение както и че издадената заповед
при подаденото възражение от страна на ответника не е влязла в сила, тя не е
стабилна и не може да се издаде изпълнителен лист за сумата, като се
изчаква стабилизирането й чрез влязло в сила решение на съда, по иск за
съществуване на вземането по чл.422, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ,
вр. с чл.79 от ЗЗД, като с оглед изхода
по този иск ще се проявят последиците заповедта или ще се стабилизира,
или не с произтичащите от това последици. Предявеният установителен иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК, което е сторено в конкретния случай.
Между страните по делото съществува облигационно отношение, произтичащо от
договор за търговска продажба, в изпълнение на което ищецът ИЩЕЦЪТ ЕТ „А.” ***
е продал на ответника ЕТ „И.” *** и ответникът е закупил от ищеца хранителни стоки на договорена между страните обща
стойност на стоките от 9 999,97
лева с ДДС. Търговската продажба е неформален, двустранен, възмезден, консенсуален
и комутативен договор. Продавачът е длъжен да предаде стоката, а купувачът да
плати цената, като по този начин те изпълняват основните си задължения по него.
Всяка от страните получава насрещна престация, в което се изразява възмездността
на продажбата. Поради своя характер на консенсуален договор търговската
продажба се смята за сключена с постигане на съгласие между страните относно
основните елементи на договора, а именно предметът и цената. Другите действия –
предаване и плащане – са действия в изпълнение на договора. От присъщата
комутативност на търговската продажба страните по нея са наясно с престациите,
които трябва да осъществят още от момента на сключване на договора. Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата –
чл.79 от ЗЗД. За този договор писмената форма не е задължителна. Ищецът твърди, че до
настоящият момент ответникът
не му е
изплатил сумата по цитираната по-горе фактура. По правната си същност
това е твърдение
за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. От
събраните доказателства по делото се установи, че от падежа по всяко едно от
вземанията на ищеца по делото и до настоящия момент ответникът не е заплатил на
ищеца пълната цена на продадената му стока, като размерът на непогасената част от
задължението по процесните договори, обективирани в представените по делото 23
бр. фактури възлиза общо на сумата от 9 999,97 лв., което се установява от
представените и приети по делото 23 броя фактури. Така представените документи съдържат
подписите на представители на двете страни, не са оспорени от ответника в срока
по чл.193 от ГПК, отговарят на изискванията на закона за счетоводството и
кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. От отговора
на исковата молба на ответника по делото
е видно, че той не е оспорил истинността на представените от ищеца по
делото 23 броя фактури и срокът му за това е изтекъл, като той е загубил
възможността да направи това по – късно, според разпоредбата на чл.133 от ГПК. В
депозирания писмен отговор по делото е признал иска за главницата до сумата от
9500,00 лева, като това признание е частично с оглед претенцията на ищеца за
сумата от 9 999,97 лева, но макар и да е частично е неоттегляемо съгласно
разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК. Ответника с отговора на исковата молба и
до края на първото по делото съдебно заседание
не представи доказателства за осъществено плащане, с което задължението
му към ищеца за разликата от признатата за дължима сума от 9 500 лева до 9 999,97
лева, да е погасено или пък да е погасено задължението му изцяло. Съдът не
споделя доводите на ответника, че с поведението си не е станал причина за
завеждане на настоящето дело, тъй като същият не е платил дължимите на ищеца
суми от осъществените търговски продажби, не ги е платил на падежа, или при връчването на заповедта по
чл.410 от ГПК. С оглед наведените доводи в отговора на ответника по делото за
липса на виновно поведение от негова страна /като гражданската вина се
различава от наказателната такава/ съдът намира, че това е една само защитна
теза на ответника по делото и недобросъвестно поведение по повод задълженията
му като страна по неизпълнен договор за търговска продажба. Поради това предявеният
установителен иск за установяване съществуването на вземането на ищеца по
отношение на ответника, за което е издадена процесната заповед №444/03.12.2012
година се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника по делото, че вземането на ищеца, за сумата
от 9 999,97 лева за което е издадена Заповед №444/03.12.2012 година съществува и
че ответника по делото дължи на ищеца по делото сумата от 9 999,97 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.11.2012 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който списък е
включил и направените разноски по частното гражданско дело. Разноските,
направени в заповедното производство, не представляват част от вземането,
дължимостта на което следва да се установи, поради което същите следва да се
присъдят по образуваното ч. гр.дело №757/2012 год. по описа на Левченския
районен съд, а в настоящето производство и с оглед изхода на процеса на ищеца,
следва да се присъдят сумите от 200 лв.
за държавна такса, 950 лв. за адвокатско възнаграждение, 1.40 лв. за банкови
такси или общо 1151,40 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано
от И.И. от ***, че вземането на ЕТ ”А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.А. ЗА
СУМАТА 9 999,97 /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки/ лева с
ДДС СЪЩЕСТВУВА, за което е издадена
Заповед №444 от 03.12.2012 година по
частно гражданско дело №757/2012 година по описа на Районен съд Левски за 2012
година и че ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано от И.И. от ***, ДЪЛЖИ на ЕТ
”А.” с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б.А. сумата от 9 999,97 /девет хиляди деветстотин деветдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/
лева представляваща главница, както и сумата 1150 лв. за деловодни разноски
по ч.гр.дело №757/2012 год. по описа на Левченския районен съд, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.11.2012
година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ ”И.” с ЕИК *********, представлявано
от И.И. от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ ”А.” с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.А. сумата
от 1151,40 / хиляда сто петдесет и един лев и
четиридесет стотинки/ лева, представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: