Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Левски, 26.04.2013 год.
Левченският районен съд, І- ви граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и шести март през
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П.
като разгледа докладваното от съдията
Панчева гр.д. №65 по описа за
2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Левченски районен съд по подсъдност от
ВПРС е постъпила искова молба от С.С. *** с ЕГН **********, против A.A. ***, в
която твърди, че през есента на 2009
година имали договорка ищецът да й предостави в заем сумата от 18 000
лева, като превел по банков път сумата
по нейна сметка в ***. Твърди, че
имали договорка да сключат писмен договор, но ответницата не се явила на
уговорената среща за подписване на такъв, поради което писмен договор за
предадената и заета сума не бил подписан. Твърди, че канил ответницата
многократно да се яви на среща за подписване на писмен или да върне заетите
парични средства, но тя не се явила и не отговорила на обажданията му. Твърди,
че отказва всякаква комуникация с него, и не отговаря на поканите му за среща и
на телефонните му обаждания. Твърди, че отчита това нейно поведение като
нежелание да върне предоставената в заем сума. Моли съда да осъди ответника да му заплати процесната сума
от 18 000 лева ведно с мораторна лихва за периода 21.10.2009 г. до 01.03.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Ищецът
по делото редовно призован не се явява. Представлява се от адвокат К.С. ***.
Същият поддържа предявените искове.
Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпил е
отговор по чл.131 от ГПК, в който е изразил становището си по иска и е оспорил
датата на представената вносна бележка.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца и възраженията на представителя на
ответника, намира за установено следното:
Установява се по делото от представените
по делото писмени доказателства, че ищеца по делото е дал на ответницата по делото
сумата от 18 000 лева, като същия твърди, че ги е предал на ответницата по делото, като ги е внесъл по
посочена от нея сметка в ***.
Установява се по делото, че не се е стигнало
до подписване на договор за заем между страните, тъй като ответницата отказала
да стори това след превеждане на процесната сума по банковата сметка.
Установява се по делото, а и не се спори между страните, че ищецът е
превел на ответницата по банкова сметка *** ,
а също и така ,че към настоящия момент тази сума не е върната от ответницата.
Установява се по делото, че ответницата възразява, че основанието, на
което е предявена процесната сума не отговаря на действителното положение и на
сключените между страните договорки, като не възразява, че й е предадена процесната
сума, но оспорва датата на представената вносна бележка. Твърди, че не отговоря
на действителното положение, основанието, на което е предявена процесната сума.
Твърди, че не отговоря действителното положение на сключените между страните договорки,
без да посочва такива или пък в срока на отговор и с него да представя
доказателства за това.
С оглед направеното оспорване на датата на вносната бележка от
21.10.2009 година, съдът е открил производство по оспорване на истинността на
датата на вносна бележка на *** от
21.10.2009 г. за извършен касов превод
по сметка на ответницата по делото с IBAN ***, като е внесена по цитираната
сметка в *** сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева с посочено основание за внасяне “вноска по д-р
за заем“ и е разпределил доказателствената тежест и е уважил направеното от
ищеца доказателствено искане във връзка с оспорване на истинността на датата на
вносната бележка и е издал на страната исканото удостоверение за снабдяване с
друго такова от ***.
Спорен е между страните въпросът дължи ли ответника на
ищеца процесните суми за главници и лихви.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
От представената по делото вносна бележка на *** е видно , че на 21.10.
2009 г. ищецът по делото е извършил
касов превод по сметка на ответницата по
делото с IBAN ***, като е внесъл по цитираната сметка в *** сумата от 18 000 / осемнадесет
хиляди / лева с посочено основание за
внасяне “ вноска по д р за заем “
От представеното и прието по делото Удостоверение № 302 /87
от 18.03.2013 г на *** ,
неоспорено от страна на ответника по делото се установява , че на 21.10. 2009 г. в 16.40
часа ищецът по делото е извършил касов превод по сметка на ответницата по
делото с IBAN ***, като е внесъл по цитираната сметка в *** сумата от 18 000 / осемнадесет
хиляди / лева с посочено основание за
внасяне “ вноска по договор за заем “ . Видно от това неоспорено доказателство се по
делото , че паричният превод на сумата е извършен именно на 21.10. 2009 година . Ето защо съдът
намира , че ответника не проведе успешно
оспорването на датата на процесната
разписка и приема , че превеждането на сумата
е извършено именно на посочената от
ищеца по делото дата 21.10.2009г.
Основните предпоставки на института на
неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на
основание за това получаване. "Получаването" предпоставя "даване"
и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. В нормата на
чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на
връщането полученото при начална липса
на основание, според вторият подлежи на
връщане даденото с оглед бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено и според третия подлежи на
връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Съобразно
правилото на чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС №1/1979 г.,
в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да докаже факта на
предаването /плащането/ на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществени блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, като в тежест на ищеца е
да докаже предаването /плащането/, което
може и да е станало и без наличието на някакво правоотношение, а в тежест на ответника е да установи, че е
налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.
В случая ищцовата страна е установила по безспорен начин плащането чрез банков
превод по сметка на ответника на сума в размер на 18 000 лева. При това
положение, за да се отхвърли иска, в тежест на ответника е да докаже, че е
върнал сумата или че е получил сумата на някакво правно основание.
Доказателства, че ответникът е върнал сумата, или пък, че е получил тази сума
на някакво основание не бяха представени. Съдът счита, че липсват и доказателства,
че сумата е получена на правно основание от ответника. Към момента на
получаване на сумата няма каквито и да било доказателства относно правното
основание, въз основа на което е преведена
сумата от ищцата на ответника и няма някакво правоотношение между
страните. Ето защо съдът приема, че основание не е било налице още при
извършването на престацията от ищеца на
ответника по делото, още от самото начало, основание за предаването на сумата
от 18 000 лева не е съществувало, поради което е налице първият фактически
състав на чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД. При самото получаване е липсвало основание за
преминаването на тази сума от патримониума на ищцата в патримониума на
ответника. Ответника не доказа по делото съществуването на основание за
получаване на процесната сума, поради което при доказано плащане от страна на
ищеца по делото предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ -2.05.2012 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за
сумата от
4418,88 лева.
По същността
си мораторната лихва
по чл.86 от ЗЗД представлява
обезщетение за причинените
на кредитора вреди
в резултат на
неизпълнение на парични
задължения. Този иск се
явява акцесорен по
отношение на иска
с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и от уважаването на главния зависи
и неговото уважаване.
Така наречената "законна лихва" представлява обезщетението в
размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични
задължения, съгласно чл.86 ЗЗД. С исковата си молба ищецът е предявил при
условията на обективно кумулативно съединяване на исковете и претенция с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4418,88 лева. За да възникне
отговорността за заплащане на обезщетение за забава следва да е налице
изискуемост на главното вземане. А такава изискуемост при задълженията с
неопределен срок на изпълнение, каквото е процесното, настъпва с поканата от
кредитора до длъжника /арг. от чл.84,
ал.2 от ЗЗД/. В случая се касае за т.нар. мораторна лихва за периода
от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на искова молба.
Принципът е, че длъжникът изпада в забава след покана. По делото липсва
представена покана до длъжника. Твърди се, че е канен да плати, но покана до
него не е представена и при принципа в правото, че длъжникът изпада в забава
след покана, предявеният иск за заплащане на мораторна лихва за периода от 21.10.2009 г. до
01.03.2012 г. е неоснователен. Вземането е престирано на 21.10.2009 г.,
тъй като това е момента на плащането на сумата, но уважаването на предявения
иск е обусловено от доказването на предпоставките за изискуемост на това
задължение, а то става изискуемо след покана. Плащането на т.н. мораторна лихва
за периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на
искова молба се урежда по правилата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, съгласно която
норма, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. По делото не се представиха доказателства за
такава покана от страна на ищеца по делото като кредитор до ответника по делото
за заплащането на сумата от 18 000 лева преди подаването на исковата молба, нито до изтичане
на първото по делото заседание Задължението за изплащане на лихви върху
паричните задължения по чл.86 от ЗЗД е
обусловено от наличието на действително парично задължение и от изпадането на
длъжника в забава. В случая на получено недължимо задължението за връщане на
сума от 18 000 лева възниква още в момента на изпадането в забава. Отнесено на плоскостта
на конкретния случай престацията е извършена от ищеца на ответника по делото на
21.10.2009 година. Това е моментът в който са разместени имуществените блага
между страните, именно на дата 21.10.2009 година от патримониума на ищеца по делото е извадена сумата от 18 000 лева и на
същата тази дата, именно тази сума е постъпила в патримониума на ответника по
делото, но при липса на основание,
а вземане, основано на извършена
престация без основание, става изискуемо от деня на получаването й. Неоснователността
на разместването на имуществените блага в патримониума на страните става в
момента на престирането, а това е датата 21.10.2009 г., а не в друг последващ
момент, но се дължи връщането след покана. За да се дължи мораторна лихва,
необходимо е длъжникът да бъде поканен да изпълни /да плати/, ако до него не е
достигнало волеизявлението на ищеца, то
той в конкретния случай, когато не е определен срок, който да кани длъжника да
плати, то той не знае кога точно да изпълни. Фактическия състав на забавата
включва изискуемост, покана и наличието на вина за забавеното изпълнение
/р.1441-1999 г. V г.о. ВКС/. Фактическия
състав на забавата не е реализиран, поради липсата на
поканата за доброволно изпълнение, ето защо искът за сумата 4418.88 лева и за
периода 21.10.2009 г. до 02.05.2012 г., следва да се отхвърли като
неоснователен .
При този изход на делото следва на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК ищеца да бъде осъден да заплати на ответникът направените разноски по
компенсация в размер на 3019,76 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД A.A. *** ***, ЕГН **********, да
заплати на С.С. ***, ЕГН **********, сумата
от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (02.05.2012 година)
до окончателното й изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.86 от ЗЗД от С.С. ***, ЕГН **********,
против A.A. ***, с ЕГН **********, за
сумата 4 418,88 лева и за периода 21.10.2009 г. до 02.05.2012 г., като
неоснователен и не доказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от 26.04.2013
г. дата обявена на страните в последното
проведено по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: