РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _19.12._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на     деветнадесети  ноември 2012 г. в състав:

 

                          Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                     Съдебни заседатели:

                                                           Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_336_ по описа  за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД.

          В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижими имоти с идентификатори * и *, че имотите са ползвани от ответника през период от 45 месеца за дейността на филиала на ответното дружество в североизточна България - от началото на месец октомври 2004 г. до края на месец юни 2008 г., за който период ищците твърдят, че като собственици са били лишени от възможността да ползват имотите. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, произтичащо от ползването на имотите през посочения период. Претендират законната лихва върху исковата сума от 2000 лв., считано от завеждане на исковата молба, както и направените деловодни разноски.

          Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Оспорва представения от ищците договор за цесия от 08.08.2011 г.. Направил е възражение и за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ищеца.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № * е, че „Т.” ООД е придобило собствеността върху поземлен имот, находящ се в ***, представляващ незастроен терен за стопански цели с обща площ 1670 кв.м. в *.

          Представен е договор за цесия от 08.08.2011 г.  между M.M. като управител на „Т.” ООД като цедент и И.Н. *** като цесионер, по силата на който, цедентът е прехвърлил на цесионера И.Н. вземането си от „Б. ООД, произточащо от обезщетение за ползване на поземления му собствен имот в * в период от 45 месеца, период когато и И.Н. е мениджър на „Б. ООД за Североизточна България, което вземане е в размер на 405 000 лв., като е отразено, че прехвърлянето на вземането  от 405 000 лв. е безвъзмездно.

          Представения договор за цесия е оспорен от ответната страна и тъй като същия представлява частен документ, който не носи подписа на оспорващия го, то в тежест на ищцовата страна е била да докаже истинността на документа. По делото няма каквито и да било доказателства в тази насока, въпреки своевременно дадените указания за това от съда.

          По делото няма каквито и да било доказателства относно собствеността на имотите, за които се претендира обезщетение от ответника за периода за който се търси това обезщетение. Представено е постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Е.Ю. ***, видно от което е че със същото е изнесена на публична продан ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *, от което постановление може да се направи извода, че към момента на изнасяне на публичната продан на имота И.Н. е бил негов собственик, но от тук не следва автоматично извода, че и през периода през който се търси обезщетение за ползването на имота - месец октомври 2004 г. до края на месец юни 2008 г., този имот е бил собственост на двамата ищци.

          По делото са разпитани свидетели, които в показанията си твърдят, че знаят, че имотите на Н. са ползвани от Б., но както бе посочено по-горе доказателства относно действителната собственост на имотите по делото няма представени.

          Предвид липсата на доказателства относно собствеността на ползваните имоти, съдът приема, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за ползване на тези имоти е неоснователен и недоказан.

          На основание изложеното, съдът

                                      Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от И.Н. с ЕГН ********** *** и А.Н. с ЕГН ********** от *** против „Б. ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.П., иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2000 лв. – представляваща частичен иск за обезщетение за ползването от „Б. ООД на имоти с идентификатори * и *, находящи се в ***, през периода от началото на месец октомври 2004 г. до края на месец юни 2008 г.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: