гр. ЛЕВСКИ, _18.05._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _18.04._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _882_ по
описа за _2012_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
211 ал.5 т.2 пр. 1 от ЗМВР и искове с
правно основание чл. 86 от ЗЗД – за претендираните лихви върху всяка една от
главниците.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи като държавен
служител на длъжност * с място на работа Затвора *.
Твърди се, че ищецът изпълнява работата си на 24-часови смени,
от които 20 часа на постова служба, а останалите часове е нямал право да
напуска района на поделението и да съблича униформеното облекло и е бил на
разположение на работодателя за изпълнение на трудовите си функции. Твърди,
че е положил по 92 часа извънреден труд
на тримесечие, считано от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. – т.е. за 12
тримесечия общо 1104 часа.
В исковата молба се твърди също така, че ищецът освен
посочените часове извънреден труд, е
положил и допълнителен труд от 54 часа за същия период – 12 тримесечия, който
труд представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора
* за недопустимо внесени предмети и вещества. Предвид изложеното счита, че за
посочения период в исковата молба е положил извънреден труд в размер на 1158 часа.
Твърди се, че поради законовото ограничение за заплащане на
извънреден труд до 50 часа на отчетен период, то претендира заплащане на
положения от него извънреден труд до размера на законовото ограничение, а за
положените часове извънреден труд над тези 50 часа претендира установяване
спрямо ответника, че има право на компенсация с допълнителен отпуск на
основание чл. 211 ал.5 т.2 пр. второ от ЗМВР.
В исковата молба се твърди също така, че освен положен
извънреден труд, ищецът е полагал и
нощен труд по време на 24-часовите си дежурства за времето от 22.00 до 6.00
часа в периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г., за което също счита, че му се дължи
допълнително заплащане и лихва върху неплатените своевременно суми.
Моли съда да постанови решение, с
което:
- да осъди ответника
ГДИН да заплати на ищеца за положения от него извънреден труд до 50 часа на
тримесечие през периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. на основание чл. 211
ал.5 т.2 предложение първо от ЗМВР допълнително възнаграждение в размер на 3252 лв., и лихва за забава върху тази сума
по тримесечия в общ размер 543.95 лв. до предявяване на исковата претенция, както и законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане
на вземанията;
- да осъди ответника да заплати на
ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд в периода от 24.11.2009 г.
до 31.12.2010 г. сумата от 202 лв. – представляваща главница, лихва за забава
до завеждане на исковата молба в общ размер на 50,42 лв. и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата;
- да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът има право на компенсация с допълнителен
отпуск за 558 часа на основание чл. 211 ал. 5 т.2
предложение второ от ЗМВР, представляващи компенсация за положения от него труд
в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за заплащане до 50
часа на тримесечие.
Претендира и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, който е изразил становище по
предявените искове, като счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
моли съда да го отхвърли. Твърди се, че почивките не се включват в работното
време и че при работно време от 24 часа
съгласно ППЗИНЗС на служителя е осигурявана 90 минути почивка.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Безспорно установено между страните е, че през процесния
период между тях и съществувало служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа Затвора *.
Безспорно установено е като принципно положение, че за всяко
24 – часово дежурство през процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа
работно време, което съвпада с времето на постовата служба, като е възприето от
работодателя, че останалите 4 часа са почивка.
Безспорно е между страните, че въз основа на т. 16 от заповед
№ ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с
отговора на исковата молба/ през процесния период времето за почивка по време
на даваните дежурства не се е отчитало като работно време.
Спорно между страните е дължи ли се заплащане на ищеца на
извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното време при 24-часови
дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е извършвал претърсвания и
обиски извън работно време.
В тежест на ищеца е да представи доказателства в полза на
твърденията си, че е положил посочените в исковата молба часове извънреден
труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния период, както и от
времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън тези дежурства.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са
разпитани свидетели и е изслушано заключение на вещо лице.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които
кореспондират помежду си, се установява, че същите са колеги на ищеца и имат
впечатления от провеждането на даваните от него дежурства и от участието му при
обиски и претърсвания, извършвани в Затвора *. Установява се, че обикновено в Затвора
* са давани 24-часови дежурства, а поради начина на изчисление на работното
време, ако администрацията е преценяла, че е налице недостиг на часове са се
давали и 8 и 12-часови дежурства. От показанията на свидетелите се установява,
че по време на 24-часовите дежурства в различни часове на денонощието се
ползват 4 часа почивка, но през тези 4 часа те са длъжни да са с униформи, в
пълна готовност да реагират при необходимост, без право да напускат затвора,
като се е случвало и по време на тези часове да реагират и да изпълняват
служебните си задължения. Установява се също така, че след изтичане на
дежурствата и по време на почивките се е случвало да правят претърсване на
килиите на затворниците и обиски на същите, като тяхната продължителност е била
до извършване на претърсването, респ.обиска, но за не по-малко от 1 час извън
установеното работно време, тъй като обикновено тези претърсвания са се
извършвали от служителите, на които смяната току що е свършила, поради липса на
достатъчен брой хора и за да могат застъпилите на смяна да извършват постовата
си и друга пряка дейност.
По делото е изслушано заключението на вещото лице В. Ч., което
не е оспорено от страните и като компетентно изготвено, съдът възприема. При
извършване на експертизата вещото лице се е започнало с предоставените му
документи от затворническата администрация и в резултат на лично възприетите
документи е направило констатациите и заключенията си.
След запознаване с експертизата по делото, ищцовата страна е
направила изменение на своите искове, в съответствие с установеното от вещото
лице.
Копие от молбата е изпратено на ответника, който не е възразил
по направеното изменение на иска, след което съдът е приел същото.
Предвид представените по делото доказателства, съдът приема,
че неправилно от страна на работодателя е отчитано работното време въз основа
на цитираната по-горе заповед на Министъра на правосъдието от
Предвид изложеното, съдът приема, че основателни и доказани са
исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд, лихва за забава върху
това възнаграждение до датата и след
датата на завеждане на исковата молба, както и предявеният иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът има право на компенсация с
допълнителен отпуск за посоченото време.
Неоснователен, обаче, се явява предявеният иск за присъждане
на ищеца на възнаграждение за положения от него нощен труд.
Безспорно е между страните, че всяко двадесет и четири часово
дежурство включва часове нощен труд.
Съдът обаче, приема, че не се дължи възнаграждение за положен
нощен труд в рамките на 24-часовите дежурства, тъй като е налице изрична
разпоредба в ППЗИНЗС, съгласно която служителите от надзорно-охранителният
състав не получават компенсация за положен нощен труд. Правното положение на работещите в местата за
лишаване от свобода е уредено в специални закони, а именно ЗИНЗС и издаденият
правилник за приложението му, поради което намира приложение правилото за
дерогиране на общия закон от специалния.
В правилника за приложение на ЗИН /сега отменен/, действал през
процесния период от 01.10.2009 г. до 01.02.2010 г. липсва изрична разпоредба
касаеща заплащането на нощния труд. След влизане в сила на ЗИНЗС от 01.06.2009
г. респ. Правилника за приложението му на 01.02.2010 г. в последния е налице
изрична разпоредба в този смисъл, касаеща именно служителите от
надзорно-охранителният състав, какъвто безспорно е ищеца. През целият процесен
период е в сила разпоредбата на чл. 202 ал.1 от ЗМВР относно допълнителните
възнаграждения, дължими на държавните служители в МВР, в която изчерпателно са
изброени тези възнаграждения и следва да се посочи, че законодателят не е
предвидил изрично заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд. Касае
се не до пропуск на законодателя да уреди заплащането на нощен труд на държавните
служители в МВР, а до изрична воля в този смисъл, произтичаща от спецификата на
дейността на тези служители. Следва да се посочи, че при липса на изрична
уредба на статута, респ. възнагражденията за труд на служителите от
надзорно-охранителният състав приложимия закон е ЗМВР, а не ЗДСл, като двата
закона са актове от една и съща степен и първият от тях като специален дерогира
приложението на общия. С оглед
изложеното, съдът приема, че са неоснователни доводите на ищеца, изложени в
исковата молба за противоречие на ППЗИНЗС със законови разпоредби на ЗДСл.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за
присъждане на суми за положен нощен труд е неоснователен.
С оглед неоснователността на претенцията за главницата на
възнаграждението за нощен труд, съдът приема, че е неоснователна и претенцията
за заплащане на обезщетение за забавено плащане на тази главница на основание
чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените деловодни разноски. Следва да бъде осъден
ответника да заплати д.т. върху уважения размер на исковете.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на К.С. ***, с ЕГН **********,
сумата от 2213,92лв., представляваща
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, над нормативно определената
продължителност в дежурства в размер на 409 часа за периода 01.10.2009 г. до
30.09.2012 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2012 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на К.С. със сочени по-горе
данни сумата от 379,33 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 2213,92
лв. за периода 01.01.2010 г. до датата на подаване на исковата молба –
28.12.2012 г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от К.С. със сочени по-горе данни против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр. София при Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21 за присъждане на сумата от 160 лв., представляваща възнаграждение
за положения от ищеца 640 часа труд през нощта в периода от 24.11.2009 г. до
31.12.2010 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от К.С. със сочени по-горе данни против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр. София при Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21 за присъждане на сумата от 40,77 лв., представляваща размер на
лихви за забава на изплащане на възнаграждението за положен от ищеца нощен
труд, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
гр. София при Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” №
21, че на ищеца К.С. със сочени
по-горе данни се дължи компенсация с
допълнителен отпуск за положени 220,5 часа извънреден труд за периода
01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на К.С. със сочени по-горе
данни сумата от 650 лв.,
представляваща направените от ищеца деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София при
Министерство на правосъдието гр. София бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на РС Левски сумата от 103,73 лв. – държавна такса върху
уваженият размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: