РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _17.03._ 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари 2014 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _495_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на споразумение, подписано на 19.09.2012 г. на ищеца е предоставена за ползване земеделска земя, описани в споразумението като имоти с № *; № *; № *; № * и № *. Твърди се, че в качеството си на земеделски производител ищецът е декларирал със заявление за регистрация, че за стопанската 2012/13 г. участва в схемите и мерките за директни плащания на площ с блок за земеделско стопанство, очертан на картата на блоковете за земеделско стопанство с № *, с площ 1.88ха, който блок включва предоставените му с цитираното по-горе споразумение земеделски земи. Твърди се, че в края на 2012 г. когато ищецът отишъл на място, за да започне есенната обработка на този блок е установил, че той вече е обработен и засят с пшеница, а при разговор с кмета на община Левски и след проверка в ОСЗ гр. Левски установил, че този блок е засят от ответника М.М., който го бил обработвал предходната година. Твърди се също така, че от общинската администрация на гр. Левски му било обещано да му се предостави в замяна на вече обработения блок друг със същата площ, но това не било сторено. Твърди се, че от землището на * средният добив от декар на посев с пшеница е около 550 кг., като общо добитото количество пшеница от предоставения му за ползване блок при средна пазарна стойност на килограм пшеница през 2013 г. – 0,30 лв. е в размер на 3102 лв., с която сума се твърди, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3102 лв., представляваща стойност на добитата пшеница за стопанската 2012-2013 г. от блок за земеделско стопанство № *, находящ се в землището на *, ведно с всички законни последици като му се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който изразява становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че в продължение на много години е ползвал точно тази земеделска земя, че при очертаване на имотите в *, във връзка със сключване на споразумението е посочил, че ще продължи да ползва тези имоти и тъй като при подписване на споразумението не са разполагали с карта на която да са очертани кой коя конкретно земя ще ползва, а те не са знаели имотите с техните номера, е допусната грешка.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че ищецът и ответникът са земеделски производители, които се явяват ползватели на земеделски земи в землището на *.

Към материалите по делото е представено цитираното в исковата молба споразумение между всички собственици и ползватели на земеделски земи в землището на *, за създаването на масиви за ползване, като видно от същото е, че имотите с конкретизирани имотни номера в исковата молба са предоставени за ползване на С.Б..

Безспорно е установено по делото, че ответникът М.М. е обработвал процесните земеделски земи през стопанската 2012-2013 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че след извършена проверка на счетоводната документация на ответника, вещото лице е установило, че при обработването на 18,800 дка пшеница от блок * ответника е получил приход в размер на 2492,88 лв., направил е разход в размер на 2199,60 лв., след което е определило, че стойността на печалбата от добитото количество пшеница е 293,28 лв. В заключението си вещото лице икономист е определило, че средния добив от декар през 2013 г. от земеделска земя в землището на * е 510 кг/дка.

Недоволна от това заключение, ищцовата страна е поискала експертизата да се извърши от вещо лице със специалност агроикономист. И вещото лице агроикономист С.П. е достигнала до заключението, че средния добив на пшеница /с каквато култура е била засята процесната земя/ от декар земеделска земя през 2013 г. в землището на * е 510 кг. Вещото лице С.п. е отговорило на въпросите какви са разходите – агротехническите мероприятия /семена, торене, пестициди, гориво, преки и непреки разходи, амортизации, лихви, производство/ за добив на пшеница 510 кг/дка, реколта 2012/13 г., установяване на себестойност на 18,800 дка пшеница. От заключението на вещото лице се установява, че общата стойност на приходите от добитото количество пшеница от процесните земеделски земи, обработени от ответника е в размер на 2492,88 лв. при приходи на 1 дка от 132,60 лв.. Общата стойност на разходите е в размер на 2078,34 лв. при разход на 1 дка от 110,55 лв. Чистата печалба като разлика между приходите и разходите е в размер на 414,54 лв.

Основният спорен по делото въпрос е: налице ли е обогатяване без основание от страна на ответника в настоящото производство за сметка на обедняването на ищеца и в какъв размер се дължи връщане на онова, с което се е обогатил.

Съдът приема за доказано в хода на съдебното дирене, че ответникът М.М. е обработвал неправомерно изрично посочените в исковата молба масиви в землището на * през стопанската 2012/13 г., като е реализирал приходи от това. Разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ посочва, че масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумение се ръководи от Комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на ОД „Земеделие” в срок до 5-ти август на съответната година. Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, като неразделна част от същото е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на председателя на комисията по ал.1 на чл. 37в ЗСПЗЗ. В случая е подписано цитираното по-горе споразумение по реда на чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 73 ал.2 от ППЗСПЗЗ. По делото е безспорно доказано, че ответникът е обработвал неправомерно процесните имоти, които съгласно подписаното споразумение е следвало да се обработват от ищеца. Ползвал ги е и е добил реколта. При определяне размера на дължимото за връщане следва да се отчете законовото изискване, че всеки, който се е обогатил за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. По делото са събрани доказателства за действителните разходи, извършени от ответника и реализираните от него приходи след надлежна проверка на счетоводната му документация. Като дължима се явява и следва да се присъди реалната полза – имуществената облага, от която ищецът е бил лишен. Предвид изложеното предявеният иск се явява частично основателен и доказан до размера на сумата от 293,28 лв. посочена от вещото лице В.Ч. – представляваща чист приход от добитото количество пшеница реколта 2013 г. от 18,800 дка ниви в землището на *, като за разликата над тази сума, до първоначално предявената, искът като неоснователен следва да се отхвърли. Тъй като по делото има две експертизи, с различни крайни изводи за реализиран приход от пшеница - при определяне на дължимата сума, съдът съобразява заключението на вещото лице икономист В.Ч., което е изготвило съдебно-икономическа експертиза след надлежна проверка на счетоводната документация на ответника и е направило изводите си съобразно същата счетоводна документация. Видно от заявеното от вещото лице Ч. в съдебно заседание е, че по специалност е икономист и с дългогодишен практически опит в областта на аграрната икономика.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице С.П. - специалист агроикономист, което е достигнало до извод за същото добито количество пшеница от 1 дка земеделска земя при подробно описване на съответните агротехнически дейности. Това вещо лице, обаче не е съобразило конкретно направените от ответника разходи и получени приходи, тъй като както самото то заявява в съдебно заседание не е извършвало проверка на счетоводната документация на ответника, а е дало съответните стойности по технологична карта и по принцип.

Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 293,28 лв., представляваща приход от добитата пшеница за стопанската 2012/13 г. от 18,800 дка земеделска земя от блок за земеделско стопанство № *, находящ се в землището на *, като за разликата над тази сума до претендираната от 3102 лв. следва да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска, а именно да му заплати разноски в размер на 42 лв.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл. 59 от ЗЗД ОСЪЖДА М.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 293,28 лв., представляваща приход от добитата пшеница за стопанската 2012/13 г. от 18,800 дка земеделска земя от блок за земеделско стопанство № *, находящ се в землището на *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в РС Левски – 04.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до претендираната от 3102 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА М.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б. ***, ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 42 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: