Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 29.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.ЛЕВСКИ І-ви граждански състав в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева

При секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия Панчева гражданско дело №552 по описа за 2013 г. и на основание данните по делото и закона,за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.124 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ЦПО към РЦПК ООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Ц. против „М.„ ООД с ЕИК *********, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение. Твърди, че в срокът по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си. В заключение моли съда да признае за установено, че вземането му за сумата от 7310 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №370/2013 г. съществува и ответника дължи на ищеца процесната сума, ведно с направените по делото разноски.

Ищецът по ЦПО към РЦПК ООД делото редовно призован законният представител Д.Ц. се явява лично и се представлява от адвокат М.М. ***, която поддържа предявения иск.

Ответникът „М.„ редовно призован по делото, не се явява законният представител, представлява се от ЮК Т., която ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Третото лице помагач на страната на ответника Д.Ц. ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че на 08.07.2013 година ищецът по делото е отправил до Левченския Районен Съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №370/2013 година по описа на Левченски районен съд за налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл.410 от ГПК – вземане на кредитора за парична сума в размер на сумата от 7310 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Безспорно е по делото, че е издадена Заповед №196/09.07. 2013 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №370 по описа на РС Левски за 2013 година за парична сума в размер на сумата от 7310 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане

Безспорно е по делото, че на длъжникът е връчена заповедта на 16.07.2013 г. и в законният срок е подал възражение на 19.07.2013 година срещу издадената заповед за изпълнение.

Безспорно е по делото, че след подаване на процесното възражение, заповедта не е влязла в сила.

Безспорно е по делото, че на 08.07.2013 година ищецът по делото е отправил до Левченския Районен Съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д №370/2013 година по описа на Левченски районен съд за налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл.410 от ГПК вземане на кредитора за парична сума в размер на сумата от 7310 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Безспорно е по делото, че е издадена Заповед №196/09.07. 2013 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №370 по описа на РС Левски за 2013 година за парична сума в размер на сумата от 7310 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.

Безспорно е по делото, че на длъжникът е връчена заповедта на 16.07.2013 и в законният срок е подал възражение на 19.07.2013 година срещу издадената заповед за изпълнение.

Безспорно е по делото, че е била издадена от ищеца фактура №000000562/25.06.2009 г. за сумата 7310 лева за извършено обучение, но неизплатено обучение на „машинен оператор „

Спорно е по делото, дължи ли ответника на ищеца процесната сума?

За да отговори на спорния въпрос съдът събра и обсъди писмени доказателства и доводите на страните.

По делото е приложен договор за обучение на заети лица от 01.09.2008 г. по силата на който ЦПО е приело да обучи трети лица 14 души в направление „металообработване и машиностроене„ за сумата от 850 лева или общо от 11900 лева платима след представяне на фактура за проведеното обучение за изминалия период; приемо-предавателен протокол за дейностите извършени при обучението за съответния период и искане за междинно плащане. Договора не е оспорен от ответника по начините, реда и сроковете посочени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД „Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили„. Съдът кредитира договора от 01.09.2008 г. изцяло като доказателство за отразеното в него.

От приетото по делото и неоспорено от страна на ответника по делото Писмо от 08.05.2009 г. се установява, че то изхождаща от ответника по делото и с което последния изразява писмено становището си касаещо изпълнението на договора, като му дава положителна и висока оценка на изпълнението. Доказателството не е оспорено от ответника по делото по начините, реда и сроковете посочени в ГПК. Съдът кредитира писмо от 08.05.2009 г. изцяло като доказателство за отразеното в него.

От приложеното по делото искане за плащане №8 се установява, че то е издадено на 25.06.2009 година, с което ищецът е предявил към ответника претенцията си за заплащане на сумата от 7310 лева, за което е издадена фактура №562/25.06.2009 г. Доказателството не е оспорено от ответника по делото по начините, реда и сроковете посочени в ГПК. Съдът кредитира Искане за плащане №8 изцяло като доказателство за отразеното в него.

От приложения по делото приемо-предавателен протокол №8 към фактура №562 от 25.06.2009 г. се установява, че „М.” ООД *** е подписало без забележки, приело безусловно отчета на ищеца по договорената между тях услуга. Доказателството не е оспорено от ответника по делото по начините, реда и сроковете посочени в ГПК. Съдът кредитира приемо-предавателен протокол №8 към фактура №562 от 25.06.2009 г. изцяло като доказателство за отразеното в него.

От приетата по делото Фактура №0000000562/25.06.2009 г. се установява, че тя е за сумата от 7310 лева издадена е на 25.06.2009 г. като услугата е получена от Т.Л. и е с посочен начин на плащане „платежно нареждане„.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил сумата от 7310 лв., представляваща неплатена цена по Фактура №0000000562/25.06.2009 г. Това твърдение за отрицателен факт, го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си, но не е сторил това по реда начините и сроковете на ГПК. С отговора на исковата молба не са оспорени доказателствата, не е предявена насрещна претенция под формата на насрещен иск или възражение, не е направено възражение за прихващане с конкретизирано по основание и размер вземане на ответника към ищеца по делото, не е направено възражение за прихващане по реда на чл.104, ал.1 от ЗЗД, със сумите, които ищцеца дължи на ответника на посочено от него основание. Съобразно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, прихващане на вземане /компенсация/, може да се извърши чрез едностранно волеизявление до другата страна, като двете насрещни вземания се считат за погасени до размер на по-малкото от тях от деня, в която прихващането е могло да бъде извършено. Възражението за прихващане /изявлението за компенсация с насрещно ликвидно и изискуемо вземане/, е процесуален способ за защита на ответника срещу предявеният срещу него иск. Предявявайки своето възражение, ответникът цели постигането именно на материално- правният ефект на прихващането- погасяването на задълженията до размера на по-малкото от тях. От това се следва, че неговото вземане следва да е установено по размер, но и да съществува. Принципът, заложен в чл.103, ал.1 от ЗЗД, е, че компенсация се извършва с ликвидни вземания, като единственото изключение е предвидено в чл.104, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, който дава възможност за отправяне на възражение за прихващане с неликвидно вземане, в случаите на съдебната компенсация. За да породи своя ефект изявлението за прихващане по реда на чл.104, ал.1, изр. 2 от ЗЗД,, обаче следва да бъде направено в определен от закона срок разписан в разпоредбата на чл.131, ал.2, т.5 от ГПК . Видно от приложеното по делото на л. 16 съобщение до ответника е , че то му е връчено на 24.10.2013 г. В едномесечния срок за отговор на исковата молба , който започва да тече от връчването на съобщението, ответникът следваше да направи съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1, т.5 своите възражения и да посочи обстоятелствата на които те се основават. Видно от приложения на л.17-18 от делото „Отговор на искова молба” е, че с него не е направено възражение за прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД нито такова изявление за прихващане по реда на чл.104, ал.2 от ЗЗД. За неблагоприятните последиците по чл.133 от ГПК ответникът е предупреден със съобщението връчено му на 24.10.2013 година. Към 25.11.2013 година, когато по пощата е изпратен отговора на ответника по делото изявление по реда на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД не е направено от ответника по делото. При преценката на така събраните писмени се налага изводът, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за сумата от 7310 лева, представляваща неплатена цена по фактура № 562/25.06.2009 г., за която сума е издадена заповед №196 от 09.07.2013 година по ч.гр.д. №370 по описа на Районен съд гр.Левски за 2013 година.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 146,20 лева за направени разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че вземането на ЦПО към РЦПК ООД с ЕИК-********* представлявано от Д.Ц. със седалище и адрес на управление на дейността *** ПО ОТНОШЕНИЕ НА „М.„ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от управителя Т.Л. за сумата от 7310 лева, за която е издадена заповед №196/09.07.2013 година по частно гражданско дело №370 по описа на Районен съд гр.Левски СЪЩЕСТВУВА и „М.„ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от управителя Т.Л. дължи на кредитора ЦПО към РЦПК ООД с ЕИК ********* представлявано от Д.Ц. със седалище и адрес на управление на дейността *** сумата от 7 310 (седем хиляди триста и десет) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 08.07.2013 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 297,00 лв., за които е издадена заповед на изпълнение по ч.гр.д.№ 370/2013 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „М.„ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от управителя Т.Л. ДА ЗАПЛАТИ на ЦПО към РЦПК ООД с ЕИК ********* представлявано от Д.Ц. със седалище и адрес на управление на дейността *** сумата 146,20 (сто четиридесет и шест лева и двадесет стотинки) лв. представляваща направени деловодни разноски за настоящото производство.

Решението постановено при участието на трето лице помагач.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: