Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски,
09.05.
Районен съд гр. Левски, първи граждански състав в
открито съдебно заседание на двадесет и втори април пред две хиляди и
четиринадесета година. в състав:
Съдебни
заседатели:
Членове:
при участието на секретаря И.П. и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _60_ по
описа за _2014_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пасивно субективно
и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 16 ЗПФКПП
и чл. 86 ЗЗД
Постъпила е искова молба от МИНИСТЪРА НА
ПРАВОСЪДИЕТО З.З., чрез пълномощника Т.К. –
главен секретар на Министерство на правосъдието, адрес за призоваване: гр.София, 1040, ул.„Славянска” №1, тел.
за връзка: + 359 2 92 37 318 против М.Д., адрес за призоваване: по
местоизтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” в Затвора в град Белене, гр.Белене, п.к. 5930, ул.”Страцин” №4
с правно основание: чл.16
от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) и чл. 86 от ЗЗД, в
която се твърди че, с присъда №28 от 04.06.2012 г., постановена по н.о.х.д.
№68/2012 г. по описа на Русенски окръжен съд, влязла в законна сила на 04.03.2013
г., потвърдена с Решение №255 от 08.11.2012 г. по в.н.о.х.д. №190/2012 г. по
описа на Великотърновски апелативен съд, НО, и оставена в сила с Решение
№81 от 04.03.2013 г. по к.н.д.№2327/2012
г. на Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно
отделение, ответникът М.Д. е признат за виновен в това, че на 25.02.2011 г. на
четвъртокласен път №54012 с. Кривина – с. Беляново, обл. Русе, умишлено
умъртвил И.Д. и с користна цел – престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр.
чл. 115 от Наказателния кодекс (НК).
Твърди се, че на 26.04.2013 г. в НСПКПП е постъпила молба с per.
№98-00-29/26.04.2013 г. от Г.Д. (баща), с per. № 98-00-30/30.04.2013 г. от Й.Д.
(съпруга) и с per. №98-00-31/30.04.2013 г. от непълнолетната Г.Д. (дъщеря) чрез нейната майка Й.Д., в
качеството им на наследници на попочиналия вследствие на престъплението И.Д.,
с искане да им бъде предоставена финансова компенсация на основание чл. 3, ал.
2 във връзка с ал. 3 от ЗПФКПП.
Твърди се,
че с Решение №14 от 2013 година НСПКПП, на основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12,
т.1, чл.13, ал.1 и ал.2, чл.14, т.3 и т.5 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето
на финансова компенсация в размер на 906,45 (деветстотин и шест лева и 45
стотинки) лева на Г.Д., като баща на починалия вследствие на престъплението.
Твърди се, че със същото решение НСПКПП, на
основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13,
ал.1 и ал. 2, чл.14, т.3 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова компенсация
в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева на Й.Д., като съпруга на починалия
вследствие на престъплението.
Също така се твърди, че със същото решение
НСПКПП, на основание чл.3, ал.2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал.1 и ал.2, чл.14, т.4 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на
финансова компенсация в размер на 4 650,00 (четири хиляди шестстотин и
петдесет) лева; на Г.Д.,като дъщеря на починалия вследствие на престъплението.
Ищецът твърди, че:
На 20.09.2013 г. на молителя Г.Д. е изплатена
сума в размер на 906,45 (деветстотин и шест лева и 45 стотинки) лева,
предоставената му като финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно
платежно нареждане от 20.09.2013 година.
На 19.09.2013 г. на
молителката Й.Д. е изплатена сума в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева,
предоставената й като финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно
платежно нареждане от 19.09.2013 година.
На
19.09.2013 г. на молителката Г.Д. е изплатена сума в размер на 4 650,00
(четири хиляди шестстотин и петдесет) лева, предоставената й като финансова
компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно нареждане от 19.09.2013
година. В заключение, пълномощникът на
ищеца моли съда от името на министъра на правосъдието да призове страните на съд и след като се убеди в основателността
на твърденията на ищцовата страна, да постанови решение, с което да осъди ответника М.Д., ЕГН **********, да заплати на
Министерство на правосъдието сумата от общо 5 806,45 (пет хиляди
осемстотин и шест лева и 45 стотинки) лева, представляваща заплатената
финансова компенсация по ЗПФКПП на наследниците на починалия вследствие на
престъплението И.Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетенията –
20.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.Представя доказателства по опис.
В
срок да отговор по чл. 131 от ГПК не e
постъпил писмен отговор от ответника по делото.
ИЩЕЦЪТ
МИНИСТЪРА НА
ПРАВОСЪДИЕТО З.З. редовно призован по делото, не се явява и
не се представлява. В писмена молба, се поддържа предявения иск.
ОТВЕТНИКЪТ М.Д.
***, редовно призован по делото, не се явява и представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства: Присъда № 28
от 04.06.2012 г., постановена по н.о.х.д. №68/2012 г. по описа на Русенски
окръжен съд, влязла в законна сила на 04.03.2013 г.; Решение №14 от
С
присъда с присъда № 28 от 04.06.2012 г., постановена по н. о. х. д. № 68/2012
г. по описа на Русенски окръжен съд, влязла в законна сила на 04.03.2013 г.,
потвърдена с Решение № 255 от 08.11.2012 г. по в.н.о.х.д. №190/2012 г. по описа
на Великотърновски апелативен съд, НО, и оставена в сила с Решение № 81 от
04.03.2013 г. по к.н.д. №2327/2012
г. на Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно
отделение, ответникът М.Д. е признат за виновен в това, че на 25.02.2011 г. на
четвъртокласен път № 54012 – с. Кривина – с. Беляново, обл.Русе, умишлено
умъртвил И.Д. и с користна цел – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9,
вр. чл. 115 от Наказателния кодекс (НК).
На
26.04.2013 г. в НСПКПП е постъпила молба с per. № 98-00-29/26.04.2013 г. от Г.Д. (баща), с per. №
98-00-30/30.04.2013 г. от Й.Д. (съпруга) и с per. № 98-00-31/30.04.2013 г. от
непълнолетната Г.Д. (дъщеря) чрез нейната
майка Й.Д., в качеството им на наследници на попочиналия вследствие на
престъплението И.Д., с искане да им бъде предоставена финансова
компенсация на основание чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ЗПФКПП.
С Решение № 14 от 2013 година НСПКПП, на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т.
3 и т. 5 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова компенсация в размер
на 906,45 (деветстотин и шест лева и 45 стотинки) лева на Г.Д., като баща на
починалия вследствие на престъплението
Със същото решение НСПКПП, на основание чл. 3,
ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1
и ал. 2, чл. 14, т. 3 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова компенсация
в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева на Й.Д., като съпруга на починалия
вследствие на престъплението. Пак със същото решение НСПКПП, на основание чл.
3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал.
1 и ал. 2, чл. 14, т. 4 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова компенсация
в размер на 4 650,00 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева ; наГ.Д.,като
дъщеря на починалия вследствие на престъплението.
С бюджетно платежно
нареждане от 20.09.2013 година ,на 20.09.2013 г. на молителя Г.Д. е изплатена
сума в размер на 906,45 (деветстотин и шест лева и 45 стотинки) лева,
предоставената му като финансова компенсация по ЗПФКПП.
На 19.09.2013 г. с бюджетно платежно
нареждане от 19.09.2013 година на молителката Й.Д. е изплатена сума в размер на
250,00 (двеста и петдесет) лева, предоставената й като финансова компенсация по
ЗПФКПП. На 19.09.2013 г. на молителката Г.Д.
е изплатена сума в размер на 4 650,00 (четири хиляди шестстотин и
петдесет) лева, предоставената й като финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от
бюджетно платежно нареждане от 19.09.2013 година.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Фактическият
състав за уважаване на исковата претенция в конкретния случай, предполага
установяване кумулативното наличие на следните елементи: 1) ответникът да е
извършил престъпление, включено в нормата на чл. 3, ал.3
от ЗПФКПП-тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна
повреда; блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на
здравето; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени
престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка
телесна повреда; 2) пострадалия от престъплението да е починал; 3) на неговите
съпруг и/или деца по реда на ЗПФКПП държавата да е изплатила финансова
компенсация за претърпени имуществените вреди, които са пряка последица от
престъплението. При наличието на тези предпоставки, нормата на чл. 16 от
ЗПФКПП предоставя на министъра на правосъдието правото да предяви
регресен иск срещу извършителя на престъплението за възстановяването на
изплатената парична сума.
В случая се установи, че
с влязла в сила присъда на Окръжен съд - Русе, престъплението, за което е
осъден ответника М.Д. е умишлено
убийство. Установи се също, че наследниците на починалия в следствие на
престъплението, са подали молби за финансова компенсация, по които
компетентният орган НСПКПП се е произнесъл с решение и е разрешил
предоставянето на финансови компенсации от 906,45 (деветстотин и шест лева и 45
стотинки) лева на Г.Д., като баща на починалия вследствие на престъплението;
250,00 (двеста и петдесет) лева на Й.Д., като съпруга на починалия вследствие
на престъплението. на 4 650,00 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева; наГ.Д.,като
дъщеря на починалия вследствие на престъплението, които суми са изплатени на
правоимащите лица на 19.09. и 20.09.2013
година.
От събраните доказателства по делото следва да се направи извода, че са
налице всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за уважаването на
предявения регресен иск по чл. 16 от
ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление, молба от пострадалия от
престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран
орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, както и доказателства, че на пострадалите е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление Предвид така обсъдените доказателства,
съдът намира, че така предявения иск против
М.Д. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде осъден ответника да заплати на Министерство на
Правосъдието на Р.България 5 806,45 (пет хиляди осемстотин и шест лева и 45
стотинки) лева.
Основателна е и акцесорната претенция
за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от Министерство на
правосъдието финансова компенсация от 5 806. 45 лева представлява обезщетение за вреди от
непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на
пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал.3
от ЗЗД) В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта,Министерство
на правосъдието е встъпило в правата на пострадалите против деликвента,
респективно неговите наследници, в това число и в правото си да търси
обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от
Министерство на правосъдието, на последния се дължи и обезщетение за забава
върху главницата на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода от
изплащането на компенсацията –
При този изход на делото на основание чл.78, ал.8
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 482,25 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6
от ГПК предвид уважаването на иска и с оглед обстоятелството, че
ищецът не заплаща държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 232,26
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА М.Д.
с адрес за призоваване: по местоизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора в град Белене, гр. Белене, п. к. 5930, ул.„Страцин” №4 с ЕГН **********, да заплати на МИНИСТЕРСТВО
НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на правосъдието З.З. с адрес гр.София,
1040, ул. „Славянска” №1 гр.София, представлявано от пълномощникът Т.К. –
главен секретар на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО сумата от 5806,45
лева (пет хиляди осемстотин и шест лева и 45 стотинки) лева,
представляваща изплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на наследниците на починалия
в следствие на престъплението И.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от деня на изплащане на обезщетението – 20.09.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 482.25(четиристотин
осемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) лева.
ОСЪЖДА
М.Д. с адрес за призоваване: по местоизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора в град
Белене, гр.Белене, п.к. 5930, ул. „Страцин” № 4 с ЕГН **********, да заплати в полза бюджета
на съдебната власт Висш Съдебен Съвет –
Районен Съд гр. Левски държавна такса в
размер на 232.26(двеста тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: