гр. ЛЕВСКИ, _28.05._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и осми април_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _86_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и
наследодателката на ответницата е сключен договор, по силата на който
наследодателката К.А. е станала поръчител по договор, с който на И.П.
е отпуснат кредит в размер на 6
000 лв. със срок на издължаване 84 месеца Твърди се, че по договора за кредит
последната погасителна вноска е постъпила на 29.07.2013 г., поради което
кредитът е станал предсрочно изискуем на основание т. 19.2 от Общите условия на
банката за този вид кредите, вследствие допусната забава в плащанията на
главницата и лихвите по кредита над 90 дни. Твърди се, че въз основа на
подадено заявление по чл. 410 от ГПК на 10.12.2013 г. срещу кредитополучателя И.П. и срещу
наследниците на К.А. /починала на * г./
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено от
съда и срещу което ответницата е подала възражение. Моли се съда да постанови
решение, с което да установи вземането на ищеца по отношение на ответника
съобразно издадената заповед за изпълнение. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Ответницата не е представила отговор
на исковата молба в дадения едномесечен срок от получаване на копие от исковата
молба и от доказателствата, не е направила доказателствени искания и не е
представила писмени доказателства. Същата се явява в съдебно заседание и е
заявила, че признава иска до размера на наследствената й част.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно в производството е, че въз
основа на подадено 10.12.2013 г. заявление по чл. 410 от ГПК от Банка „ДСК” ЕАД гр. София е
образувано ч.гр.д. № 719/2913 г., по което е издадена заповед за изпълнение № 430/16.12.2013
г. по чл. 410 от ГПК срещу П.Ц. за следните парични суми: сумата
от 3448,42 лв. – главница; сумата от 302,80 лв. – лихва за забава за периода от
28.04.2013 г. до 09.12.2013 г.; сумата от 171,36 лв. наказателна лихва за
периода 29.07.2013 г. – 09.12.2013 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 88,16 лв. заемни
такси и сумата от 345,53 лв. разноски по делото.
Безспорно в производството е, че К.А.
е починала и е оставила за свои законни наследници дъщеря – П.Ц. и син И.П..
Безспорно е в производството, че след
възражение по реда на чл. 414 от ГПК
срещу издадената заповед от страна на длъжника П.Ц., в срока по чл. 415
ал.1 от ГПК е предявен от БАНКА „ДСК” ЕАД ГР. СОФИЯ против същата иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
Банката против възразилия длъжник.
Безспорно е също така, че между И.П. и
Банка ДСК е сключен договор за
кредит за текущо потребление от 12.08.2009 г. по силата на който на И.П. е
разрешен такъв и е предоставена сума в размер на 6000 лв., както и че поръчител
по договора за кредит е К.А..
Не се спори между страните и факта, че
по отношение на И.П. – в качеството му на длъжник по договора за кредит и като
наследник на поръчителя К.М. има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 669/2013
г. на РС Левски.
Спорно по делото е съществува ли в
полза на Банката парично вземане към П.Ц. за сумите, посочени в заповедта по
чл. 410 от ГПК № 430/16.12.2013 г. по ч.гр.д. 719/2013 г. по описа на РС Левски.
По делото не са представени
доказателства ответницата П.Ц. да се е отказала от наследството оставено й от
нейната майка К.А., нито има изложени доводи в тази насока, поради което, съдът
приема, че П.Ц. е приела наследството, оставено й от К.А..
Общият принцип въведен в императивната
разпоредба на чл. 60 ал.1 от ЗН е, че наследникът, приел наследството следва да
понесе както ползите, така и задълженията, произтичащи от наследството
съразмерно на дела от наследството, който получава. Смъртта на поръчителя по
договор за поръчителство не води до прекратяване на същия, а по силата на
наследственото правоприемство, наследниците му го заместват в дълга. С оглед
настъпилото наследствено правоприемство наследниците на починалата К.А. я
заместват в дълга съобразно наследствените си права и както непогасената част
от главницата по договора за кредит, така и договорните и наказетлните лихви
върху неплатената част от основното задължение по кредита към момента на
откриване на наследството стават неразделна част от пасива на задължението по
договора за поръчителство.
Тъй като между страните не се спори,
че общо дължимите суми по договора за кредит са така, както са посочени в
заявлението, респ. в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, по
делото не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза, която да установява
техния размер. Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение дължимия размер от
наследодателката на ответницата на непогасената главница, на лихвата за забава,
на наказателната лихва и на заемните такси са според посочения в заповедта за
изпълнение размер.
Както бе посочено по-горе
наследодателката на ответницата К.А. е оставила двама законни наследници – син И.П.
и дъщеря – П.Ц.. Предвид това, съдът приема, че наследствената част на
ответницата П.Ц. е една втора. От тук следва, че в качеството си на наследник
на К.А. *** – П.Ц. дължи солидарно с длъжника И.П. съобразно наследствените си права ½ от
посочените в заповедта за изпълнение суми. Вземането над този размер се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение а предявения иск за
установяване на вземането на Банката над ½ от посочените суми, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и предвид
направеното искане за това, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
направените деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно
за сумата от 40,11 лв. – представляваща ½ от направените разноски в
настоящото производство общо в размер на 80,21 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
София, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 121830616,
по
отношение на П.Ц. ***, ЕГН**********, в качеството й на наследник на К.А.,***,
починала на * г. за сумата от 1724,21 лв., представляваща половината от
непогасената главница в размер на 3448,42 лв. по договор за кредит, сключен на 12.08.2009
г. от И.П. - в качеството му на
кредитополучател и наследодателката й К.А. – в качеството й на поръчител по
кредита, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.12.2013
г., до окончателното й заплащане, както и за: сумата от 151,40 лв., представляваща половината от дължимата лихва
за забава общо в размер на 302,80 лв., за периода от 28.04.2013 г. до
09.12.2013 г., сумата от 85,68 лв., представляваща
половината от дължимата наказателна лихва общо в размер на 171,36 лв., за
периода от 29.07.2013 г. до 09.12.2013 г. и сумата от 44,08 лв. – представляваща
половината от дължимите заемни такси общо в размер на 88,16 лв. – всички по
договор за кредит, сключен на 12.08.2009 г. от И.П. - в качеството му на кредитополучател и
наследодателката й К.А. *** – в качеството й на поръчител по кредита, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 430/16.12.2013 г. по ч.гр.д. 719/2013
г. по описа на РС Левски.
Посочените по-горе суми като дължими
от П.Ц. със сочена по-горе самоличност се дължат солидарно с И.П. с ЕГН **********,
по отношение на който има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 669/2013 г.
на РС Левски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1
от ГПК от БАНКА „ДСК”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, вписано
в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 121830616, против
П.Ц. ***, ЕГН********** за установяване съществуването на вземането на
Банката за разликата над признатите за установени по-горе суми до размера на
паричните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
430/16.12.2013 г. по ч.гр.д. 719/2013 г. по описа на РС Левски.
ОСЪЖДА П.Ц. със сочена по-горе
самоличност да заплати на БАНКА „ДСК” ЕАД ГР. СОФИЯ със сочени по-горе данни
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 40,11 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: