Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Районен
съд гр.Левски, І- ви граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при секретаря И.П. като разгледа
докладваното от съдията Панчева гр.д. №146 по описа за 2016 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „****” АД с посочено правно основание
чл.415 от ГПК, с която са предявени при условията на обективно и кумулативно
съединяване два иска единия правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.124 от ГПК и във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката с цена на иска: 259,61 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; и иск по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.124 от ГПК и във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката с цена 10.40 лв.
представляваща лихва за забава за
периода 11.07.2015 година до 17.12. 2015 година .
Ищецът „****” АД редовно призован по делото
не се явява и представлява в съдебно заседание. Постъпила е молба от проц.
представител адвокат Р.Д., с която моли искът да се уважи,като се съобрази
извършеното плащане и се присъдят и направените разноски по списъка по чл.80 от ГПК.
Ответникът Н.А.М. редовно
призован по делото се явява лично ангажира становище, че исковата молба е
частично основателна само в частта за
разноските, тъй като погасил задължението си към ищеца, за което представя
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№782/2016 г. по описа на ЛРС, че ищеца е
депозирал на 28.12.2016 г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата общо от 270.01 лева,
представляваща стойността на консумирана ел.енергия за периода 26.05.2015 г. –
24.10.2015 г., както и сумата от 10.40 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 11.07.2015г. до 17.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на главницата. За претендираното вземане е издадена заповед за
изпълнение №471 от 29.12.2015г. С Определение № 92 на съда от 28.01.2016 г. е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен
срок възражение от длъжника.
Между
страните е безспорно и това се установява от заключението по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, което не беше оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, че ответника е абонат
на ищцовото дружество и има регистрирана партида ИТН***. Видно е от представената Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия №Л-135-11/29.11.2006г., че ищеца осъществява
дейността си на територията на област Плевен. Ищецът е представил преписи на
счетоводна справка и справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания по партида ИТН № ИТН*** с абонатен номер ***, открита на името на ответника и
копие на описаните в исковата молба данъчни фактури /на л.17-л.27/. Представени
са от ответника преписи на платежни нареждания за сумата 270.01 лева/. От тези
писмени доказателства и заключението по изслушаната съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за процесния период от време при ищцовото
дружество са издадени и осчетоводени следните фактури: №0170267131 от
30.06.2015г. на стойност 194.48 лв., като счетоводно задължението по нея е отразено
за период от 26.05.2015 г. до 23.06.2015 г.; фактура № 0172253620 от
31.07.2015г. на стойност 43.20 лв.,
отчитаща задължение за периода от 24.06.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
В настоящето производство, ищеца трябва да докаже фактите, от който
произтича претендираното от него вземане, а ответника фактите изключващи или
погасяващи това вземане.
Фактът, твърдян от ищеца в исковата молба, от който произтича вземането
му е доставянето на ел.енергия за периода от 26.05.2015 г. до 24.10.2015 г.,
като се твърди, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№782/2015 г. това вземане е било в размер на 259.61
лв., а към датата на предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК вземането е
било в същия размер до 16.05. 2016 година, когато сумата е била погасена чрез
плащане, извършено след иницииране на заповедното производство. Установи се от
представените писмени доказателства и заключението по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, че ищеца е доставил на адреса на ответника, по
открита партида ИТН 4745071 ел.енергия през процесния период от време от
26.05.2015 г. 24.10.2015г. В заповедното производство, образувано въз основа на
депозирано на 28.12.2015 г. заявление по чл.410 от ГПК, за същия период е
претендиране вземане в размер на 259.61 лв. Установи се от експертното
заключение и обсъдените писмени доказателства, че към същия този момент на иницииране
на заповедното производство са били изцяло неплатените главници по фактури
№0170267131 от 30.06.2015 г. на стойност 194.48 лв., като счетоводно
задължението по нея е отразено за период от 26.05.2015 г. до 23.06.2015 г.;
фактура №0172253620 от 31.07.2015г. на стойност 43.20 лв., отчитаща задължение за периода от 24.06.
В настоящето производство, с твърдения за настъпили след образуване на
производството по ч.гр.д.№782/2015 г. факти, погасяващи вземането, ищеца
претендира да се признае съществуване на вземането за главница, в размер на
259.61 лв. и съдът е обвързан с този
петитум. При предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането подлежи на
установяване във вида, в който е съществувало към момента на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, т.к. съгласно сочената разпоредба искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл.415, ал.1. Както се установи в производството, към момента на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е съществувало вземане на ищеца
срещу ответника в размер на 259.61 лв.,
отнасящо се за период от 26.05.2015 г. до 24.10.2015 г. Плащането на
главницата, търсена в настоящето производство е извършено от ответника след
датата, на която се смята предявен иска, а в производството, развиващо се по
специалния установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, погасителното плащане след
издаване на заповедта за изпълнение не може да бъде преценявано като факт по
чл.235, ал.2 от ГПК и съответно отхвърлена исковата претенция. Поради това
следва да с признае за установено, че към същия релевантен по делото период от
време е съществувало претендираното в исковото производство в размер вземане за
главница в размер на 259.61 лв., което е погасено след образуване на
заповедното производство.
Предвид установеното, че към същия момент на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е съществувало вземане срещу ответника за
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на стойността на
консумирана ел.енергия за периода от м.май 2015 до м.октомври 2015г., в размер,
установен с помощта на съдебно икономическата експертиза, от 259.61 лв., следва
да се признае за установено претендираното от ищеца вземане в този размер, като
се отбележи , че това вземане е погасено
чрез плащане.
Относно направените в заповедното производство разноски, които са общо
в размер на 121,00 лв., съдът счита, че следва да се признае вземане на ищеца
за разноски в размер на претендираната
сума.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените в настоящето
производство разноски в общ размер на 560.00 лв.
р е ш и :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, че към
момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№782 /2015г. по описа на ЛРС-
28.12. 2015 година, Н.А.М. *** с ЕГН
********** дължи в полза на “***”
АД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ***, представлявано от К. С.
С., ЕГН ********** и Ж. В. П. с ЕГН **********, чрез адвокат Р.Д., сумата
от 259.61 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 10.40 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане за периода 11.07.2015 г. -24.10.2015
г., както и сумата от 121.00 лв., представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, за които на 29.12.2015г. по ч.гр.д.№782/2015г. по
описа на ЛРС е издадена Заповед №471 от29.12.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.А.М.
*** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на “***” АД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ***, представлявано от К. С. С., ЕГН
********** и Ж. В. П. с ЕГН **********, чрез адвокат Р.Д., сумата от 560,00 лв., представляваща
направени разноски.
решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с
въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: