гр. ЛЕВСКИ, _21.04._
Районен съд гр. Левски в
публичното съдебно заседание на _двадесет и първи март_
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _И.П._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _425_ по
описа за _2016_ год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК.
Постъпила е искова молба от “***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление град С. с ЕИК ***, чрез процесуалния си
представител Л.Т., твърди, че на 22.03.2016 година дружеството им е депозирало
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу З.Н.А. *** пред
СРС, за сумата от 1 596.93 лева, от
които 1327.75 лева за главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за
периода м.
Подадено е в срок възражение от
длъжника, за което им е надлежно съобщено. Уведомени са, че дружеството им може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като се довнесе
дължимата държавна такса.
В законоустановения срок
предявяват иска си за установяване съществуване на вземането за консумирана и
не заплатена топлинна енергия.
З.Н.А. не е подписал договор с
ищеца за продажба на топлинна енергия, съгласно твърденията на ищеца с исковата
молба. Съгласно справката по делото е видно, че ответника живее в с. Т., община Б., ул. „***” №* от
Твърдят, че ответника е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т.42 от ДР на
Закона за енергетиката за топлоснабден
имот, находящ се в град С., община С., макар и да
не е сключи договор с тях.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „***” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерския съвет.
Твърдят, че ответника не е
изпълнил задължението си за заплащане на топлинна енергия за периода
Молят съда да постанови решение,
с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи на “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление
град С. сумите по депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Моли да им се присъдят
направените по водене на делото разноски.
Направено е и искане за
привличане като трето лице в процеса, на основание чл.219, ал.1 ГПК ФДР „***” ООД.
Ответникът, З. А. Н., в срока за
отговор взема становище по иска. Възразява, че не е получил покани от ищеца, че
не живее в С., че не са издавани фактури на негово име, че не е отказвал
достъп, но не канен от ищеца, не желае каквито и да са разправии, поради което
е платил исканата сума, която не им дължи, както и че не е станал причина с
поведението си за водене на това дело, моли производството да бъде прекратено,
той като на 07.10.2016 година, е превел
изцяло дължимата сума, за което представя вносни бележки, в общ размер от 1773.51 лв.
Доказателствата по делото са
писмени.
Изискано е и приложено частно
гражданско дело №279 по описа за 2014
година на Районен съд Левски.
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
По допустимостта на иска:
На 22.03.2016 година, с вх.№ 3019,
е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “***”
ЕАД, пред Районен съд град С..
Производството по делото е
прекратено поради установяване постоянния адрес на длъжника.
На 09.05.2016 година, в закрито
разпоредително заседание по частно гражданско дело №279/2016 година, по описа
на Районен съд Левски за
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на 17.05.2016 г.
На 20.05.2016 г., с вх.№ 1931 е
депозирано възражение от З.Н.А.
На 26.05.2016 година съдът е
разпоредил, съгласно изискването на чл.415 ГПК да се връчи съобщение на
заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Съобщението до заявителя е
изпратено и същото е получено от него на 08.06.2016 г.
На 05.07.2016 година, е изпратена
искова молба, депозирана в Районен съд Левски, с вх.№2503 от 05.07.2016 г., с
която е предявен специалния установителен.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване
на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно
производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в
заповедното производство – чл.422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл.422 ал.1
ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще
бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в
заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от
страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният
характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща
заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 279 по описа на Районен съд Левски
за 2016 година и е определен ясно и
недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в
сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410
ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при
подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът е неоснователен.
При предявен иск по чл.422, ал.1
ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще
бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение
ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят,
следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по
образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос,
свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на
осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е
достатъчно само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата
на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по
исков ред – в тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен
начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Производството по разглеждане на
иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК.
Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства,
аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията
на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената
част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е
сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК
установителен иск, за да установи със сила на присъдено нещо спрямо насрещната
страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на
търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто
би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед
за изпълнение.
Съобразено с представените по
делото доказателства, съда намира следното:
В конкретният случай, в хода на
процеса е направено плащане от страна на ответника, с което съда не може да не
се съобрази.
Действително, от представените в
заповедното производство по ч.гр.д.№279
по описа за 2016 година на ЛРС не е необходимо, съобразно законовите
разпоредби, да се представят доказателства, а съда приема заявеното изцяло и в
него се сочи, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия
в периода
“***” ЕАД, в качеството си на
заявител по заповедното производство е депозирал своето искане на 22.03.2016
година, пред Районен съд С., като производството по делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд Левски, с оглед безспорното установяване
постоянния адрес на ответника.
Едва в исковото производство,
след като са представени безспорни доказателства за изплатената изцяло сума по
задължението от страна на ответника, като главница и обезщетение за забавено
изпълнение, в тежест на ищеца, съобразно правилото на чл.154 ГПК, при пълно и
главно доказване следваше да установи
основателността на претенцията си. Същата е за сумата от 1327.75
лв. главница за изразходвана, на не заплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот в град С., в периода
При тези доказателства, съда
намира, че ищецът не установи по безспорен и категоричен начин вземането си,
съобразно твърдението, че е изплатена част от сумата и е налице остатък от
главница, и съобразно нормата на чл.235 ал.3 ГПК, съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, и които са от
значение за спорното право, то намира, че иска е изцяло неоснователен и следва
да го отхвърли като такъв.
В заключение, от горното следва,
че по делото не се установи по безспорен и категоричен начин съществуването на
парично вземане за главница и лихви в полза на ищеца спрямо ответника в
съответния размер, присъден със заповедта за изпълнение по заповедното
производството. В тежест на ищеца бе да установи, че ответника е собственик
на имота сочени в исковата молба, което го прави потребител на ТЕ. В самата искова
молба ищецът твърди , че ответника не е сключил договор с тях, но не и доказаха,
че са го търсили за сключването на такъв
договор. Бяха задължени при условията на пълно и главно доказвате да установят
съществуването на вземането си, което така и не сториха до края на съдебното
дирене. Не представи доказателства, че ответника е собственик на процесния
магазин, че е живял в гр. С. и е ползвал твърдения от тях топлоснабдяван имот.
Напротив установено е безспорно по делото, че от 2006 година ответника има
адресна регистрация за настоящ и постоянен адрес ***, както и че ФДР е
извършила коректно разпределението. Не установиха, че има уреди за дялово
разпределение по което са отчитали
енергията, нито установиха обратното, че това са суми от отдадената
сградна инсталация. От СТЕ се установява, че Третото лице помагач ФДР не е била
коректна при извършване на разпределението.
При това положение, искът следва да се отхвърли, без да е необходимо да се
обсъждат всички наведени от страните съображения, доколкото и разгледаните
такива са напълно достатъчни за формиране на несъмнен краен извод от решаващия
съдебен състав.
При това разбиране, съдът счита,
че предявения установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло. Страната на ищеца е останала задължена за разноски в размер на сумата
от 150.00лева. Следва да бъде постановено осъждане за тези разноски и
постановено принудителното им събиране по реда на чл. 77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление град С., с ЕИК-*** ул. „Я.” № *, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.Н.А. с ЕГН **********, че към 22.03.2016 година съществува
вземане на “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., с ЕИК-*** ул.
„Я.” № *, за сумата от сумата от 1327,75лева (хиляда триста двадесети седем лева и
седемдесет и пет стотинки) главница за изразходвана, но не заплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С., община С., ж.к.”***” блок *, вх. „*”, магазин *, в периода месец 02. 2013 г. до месец 04. 2015 година; 269.18лева (двеста шестдесет и девет лева и осемнадесет
стотинки) лихва за периода от 31.03.2013 година до 14.03.2015 година, по
депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с вх.№3019274 и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 279/2016 г. по описа на Районен съд Левски, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление град С., с ЕИК *** ул. „Я.” № *, ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице В.И.Ч.- К.,
сумата 150,00 лева възнаграждение за изготвяне на заключение, като на основание
чл. 77 от ГПК постановява принудителното
им събиране
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: