РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _21.12._ 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _28.11._ 2016 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _554_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с договор за банков кредит от 04.06.2007 г. „О.” АД е предоставила кредит на „В.” ЕООД, че като съдлъжник се е задължил и първият ответник „В.” ООД. Твърди се също така, че „О.”АД е кредитор и на „В.” ООД съгласно договор за кредитна линия от 30.03.2010 г. и съгласно договор за заместване и встъпване в дълг по чл. 102 и ч. 101 от ЗЗД от 21.10.2014 г.

Твърди се, че при извършване на справка в Агенцията по вписванията установили, че през месец април 2016 г. ответникът „В.” ООД се е разпоредил, като е продал на „В.” ЕООД 4 своя собствени недвижими имота – подробно описани в исковата молба, с което ищецът счита, че са увредени неговите интереси, тъй като би се осуетило или затруднило осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Твърди се, че страните по сделката са знаели, че с извършването й увреждат „О.” АД.

Моли се съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо „О.” АД сделката материализирана в нотариален акт № * ***, вписан в Службата по вписванията гр. Левски с вх. рег. № * ***, с която „В.” ООД е продало на „В.” ЕООД 4 свои собствени недвижими имоти /подробно описани/. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът „В.” ООД е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че обстоятелството, че О. е кредитор на дружеството не презюмира и не обосновава автоматично увреждане на О. във всеки един случай на разпоредителна сделка с недвижими имоти, сключена от „В.” ООД. Твърди се, че исковата молба е и неоснователна и недоказана, тъй като не са представени доказателства, доказващи увреждане на О.. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответникът „В.” ООД също е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, че се касае за възмездна сделка, осъществена при актуални пазарни цени на продаваните недвижими имоти, че патримониумът на продавача не е намален, като едни активи /право на собственост върху недвижими имоти/ са заменени с други /парични вземания/. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорно между страните, а и това се установява от представените с исковата молба писмени доказателства /договори за кредит и анексите към тях/ е, че ищецът има по отношение на първия ответник „В.” ООД качеството на кредитор.

Безспорно също така е, че на 19.04.2016 г. ответникът „В.” ООД е продал на втория ответник по „В.” ЕООД четири свои собствени недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на ***, в землището на *** и в землището на ***. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт, по отношение на който се иска прогласяване на относителната му недействителност спрямо ищеца.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че „В.” ООД е дружество, в което съдружниците са дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, а именно в Щата Делауеър САЩ. Това обстоятелство е посочено в исковата молба от ищеца, твърди се от ответника в съдебно заседание и се установява от справка в Търговския регистър, който е общодостъпен и не се налага представяне на доказателства в тази насока. Предвид заявеното от страните безспорно обстоятелство, касаещо регистрацията на съдружниците в ответното дружество „В.” ООД, съдът приема за основателно възражението на ответника, че извършената сделка, не е била с намерението да бъде увреден кредитора, а е била в изпълнение на Закона. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.7 т.1 от ЗСПЗЗ не могат да придобиват и притежават право на собственост върху земеделски земи търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящия случай целта на прехвърлителя на земеделските земи не е да се освободи от собственост, към която евентуално може да бъде насочено принудително изпълнение, с което да увреди кредитора, а е направено, поради законовата забрана за притежаване на земеделски земи. Съобразявайки горното, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответника „В.” ООД най-общо е направил искане за присъждане на направени деловодни разноски. По делото, обаче нито е заявен конкретен размер, нито са представени каквито и да било доказателства за направени разноски. Не е представен и списък на разноските. Предвид изложеното не следва да се присъждат суми за направени разноски на ответника.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „О.” АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* срещу „В.” ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* и „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление *** ЕИК ********* за обявяване на относителната недействителност на сделката, обективирана в нотариален акт № * ***, вписан в Служба по вписванията Левски с вх. Рег. № * ***, с която „В.” ООД е продало на „В.” ЕООД четири свои собствени недвижими имоти – представляващи земеделска земя, а именно: лозе от 1,231 дка, имот № * в землището на ***, лозе от 0,729 дка, имот № * в землището на ***, лозе от 2,148 дка, имот № * в землището на *** и лозе от 2,849 дка, имот № * в землището на ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: