РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _04.04._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи март _ 2017 г. в състав:

                       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                          Съдебни заседатели:

                                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _В.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _14_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.      

В РС – Левски е постъпила искова молба от Г.Н.Л., ЕГН **********, срещу „***” АД, ЕИК:***, с адрес и седалище на управление: гр. ***, представляван от Б. К. ., в която се твърди, че по силата на трудов договор ищцата е започнала работа при ответника за срок от 6 месеца, сключен на основание чл. 70, ал.1 и ал. 2 от КТ, че с последното допълнително споразумение на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ трудовият й договор е изменен, считано от 01.01.2010 г., като е сключен за „неопределено време”.

Твърди, че до подаване на исковата молба има месеци, за които не е получила трудово възнаграждение от работодателя и той й дължи такова за м.07.2015 г. – 400.01 лв. главница и лихва 58.90 лв. от 01.08.2015г. до 10.01.2017 г.; за м.08.2015 г. – 292.27 лв. главница и лихва 40.51 лв. от 01.09.2015г. до 10.01.2017 г.; за м.09.2015 г. – 310.94 лв. главница и лихва 40.50 лв. от 01.10.2015г. до 10.01.2017 г.; за м.11.2015 г., – 299.76 лв. главница и лихва 33.96 лв. от 01.12.2015г. до 10.01.2017 г.; за м.07.2016 г. – 433.22 лв. главница и лихва 19.65 лв. от 01.08.2016 г. до 10.01.2017 г.; за м. 08.2016 г. – 333.10 лв. главница и лихва 12.24 лв. от 01.09.2016г. до 10.01.2017 г.; за м. 09.2016 г. – 433.22 лв. главница и лихва 12.30 лв. от 01.10.2016г. до 10.01.2017 г.; за м.10.2016 г. – 419.42 лв. главница и лихва 8.29 лв. от 01.11.2016г. до 10.01.2017 г.; за м. 11.2016 г. – 433.22 лв. главница и лихва 4.94 лв. от 01.12.2016г. до 10.01.2017 г.; и за м.12. 2016 г. – 433.22 лв. главница и лихва 1.21 лв. от 01.01.2017г. до 10.01.2017 г.; или обща сума в размер на 4020.87 лв., от които за неизплатени трудови възнаграждения – главници в размер на 3788.38 лв. и лихва върху съответните главници за посочените периоди в размер на 232.50 лв.

 

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати неизплатените трудови възнаграждения по КТ в общ размер на 4020.80 лв., от които неизплатени трудови възнаграждения – главница в размер на 3788.38 лв. и лихви върху съответните главници за посочените периоди в размер на 232.50 лв.  – конкретизирани по вид и размер,  ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не  е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Установява се, че е сключен трудово договор между ответника и ищцата с място на работа цех за ремонт на вагони в гр. Левски.

Назначена е съдебно–икономическа експертиза от заключението на която се установява, че ищцата е изпълнявала длъжността „личен състав” във *** АД през времето, когато не са й изплатени трудови възнаграждения, като неизплатените трудови възнаграждения за посочените в исковата молба периоди са общо в размер на 3788.22 лв., а размерът на законната лихва върху всяка една от неизплатените своевременно заплати за съответните месеци е в размер на 232.50 лв.

               Съдът кредитира заключение на вещото лице като добросъвестно и компетентно, дадено съобразно поставените задачи, което не е оспорено от страните.
               Съдът приема за безспорно установено, че ищцата  работела по трудово правоотношение във *** АД.

В разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е регламентирано основно задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото не са представени каквито и да било доказателства от ответника за платени суми на ищцата, въпреки изричното указание на съда, че в негова тежест е да представи доказателства за евентуално извършени плащания.

               Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът не е изпълнил основното си задължение в качеството му на работодател на ищеца по съществувалото трудово правоотношение – не е изплатил на ищцата възнаграждения за месец 07.2015 г., за месец 08.2015 г., за месец 09.2015 г., за месец 11.2015 г., за месец 07.2016 г., за месец 08.2016г., за месец 09.2016 г., за месец 10.2016 г., за месец 11.2016 г. и за месец 12.2016 г. общо в размер на 3788.38 лв. Поради изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

            Няма данни в отношенията с ответника да са уговаряли друго, освен предвиденото в разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ изплащане на трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец на два пъти, поради което следва да се приеме, че падежът на всяка заплата е последното число на съответния месец, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи лихви в общ размер на 232.50 лв.

Предвид изложеното основателна е и акцесорната претенция с основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 232.50 лв., представляваща лихва за забава за неизплатените своевременно заплати за съответните месеци.

При този изход на делото следва съдът на основание чл. 242 ал.1 от ГПК да постанови предварително изпълнение на решението.

С исковата молба се претендират направените по делото разноски.

Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който договореното възнаграждение е в размер на 700 лв., като е вписано, че договорената сума е заплатена.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на 201.54 лв

Отделно ответникът ще следва да заплати и 105.80 лв. за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 700 лв.

На основание изложеното съдът

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК:***, с адрес и седалище на управление: гр***, представляван от Б. К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Л., ЕГН ********* ***, сумата от 3788.22 лв. – главница, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месец 07.2015 г., за месец 08.2015 г., за месец 09.2015 г., за месец 11.2015 г., за месец 07.2016 г., за месец 08.2016г., за месец 09.2016 г., за месец 10.2016 г., за месец 11.2016 г. и за месец 12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2017 г. до окончателното им изплащане.

 ОСЪЖДА ***” АД, ЕИК:***, с адрес и седалище на управление: гр. ***, представляван от Б. К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Л., ЕГН ********** ***, сумата от сумата от 232.50 лв., представляваща лихва за забава.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА ВАГОНОРЕМОНТЕН ЗАВОД – ЛЕВСКИ” АД, ЕИК:114504723, с адрес и седалище на управление: гр. ***, представляван от Б. К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Л., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 700 лв.

         ОСЪЖДА ***” АД, ЕИК:***, с адрес и седалище на управление: гр. ***, представляван от Б. К. К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Левски държавна такса върху уважените искове в общ размер на 201.54 лв., както и 105.80 лв. деловодни разноски.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 04.04.2017 г.

 

 

                                                          

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: