РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _02.06._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети май_ 2017 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _120_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 ал.2 във вр. с чл.128 т.2 от КТ, по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, с място на полагане на труд в цех, находящ се в гр. Л., обл.П. Твърди се, че е прекратено трудовото правоотношение между страните, като е следвало да му бъде изплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Твърди се също така, че ищецът не е получил пълния размер на дължимите му се трудови възнаграждения за периода от м.ноември 2015 г. до месец януари 2017 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимите суми – конкретизирани по вид и размер, ведно със законната лихва върху същите до завеждане на исковата молба – посочени по размер и период. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който не е изразил становище по предявените искове, не е представил доказателства и не са направени доказателствени искания.

Представител на същия не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представено копие от трудов договор, копие от трудова книжка и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, от които се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение за полагане на труд от ищеца в предприятието на ответника, находящо се в гр.Л. и същия е бил назначен на длъжността дърводелец.

За установяване дали на ищеца са заплатени всички дължими му се суми, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, както и полагащите му се обезщетения по КТ, и ако са останали неплатени суми, какъв е техния размер по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице /неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено/ се установява, че на ищеца са останали неизплатени суми за възнаграждения за периода от м.ноември 2015 г. до м. януари 2017 г., включително и полагаемото се обезщетение по чл.221 от КТ, като общо дължимата сума е 4261,01 лв. В заключението си вещото лице е посочило и размера на дължимите се суми като лихва за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба, който е общо 153,56лв.

Както бе посочено по-горе, заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е прието от съда като пълно и компетентно изготвено. При това положение, предявените искове се явяват основателни и доказани до размера на посочените от вещото лице суми, като за разликата над тях, до първоначално предявените - следва исковете да бъдат отхвърлени.

Тъй като сумите, които се дължат на ищеца представляват възнаграждение за работа и в съдебно заседание е направено искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК, съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 510 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат. Следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 120 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а именно д.т. в размер на 176,58 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА *********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.З. ***, ЕГН **********, сумата от 4261,01 лв., главница, представляваща общ сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд за периода от м.ноември 2015 г. до м.януари 2017 г., вкл. и обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2017 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 153,56лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените възнаграждения за периода от дължимостта на всяка една от сумите до датата на предявяване на иска – 22.02.2017 г.

За разликата над присъдената сума от 4261,01 лв. до първоначално предявената за 4367,57 лв. за неизплатени възнаграждения, включително и обезщетения отхвърля предявените искове като неоснователни.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта, касаеща присъдените главница и лихви за възнаграждения.

ОСЪЖДА *********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.З. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 510 лв.

ОСЪЖДА *********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 176,58 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 120 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: