РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _05.06. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _двадесет и втори май_ 2017 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _121_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 ал.2 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В РС – Левски е постъпила искова молба от Х.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу „*****” АД, ЕИК:****, в която се твърди, че по силата на заповед е започнал работа при ответника на длъжност „шлосер ремонт вагони”. С допълнително споразумение №**** г. е преназначен на длъжност „майстор ремонт вагони” с основно трудово възнаграждение 340.00 лева, с място на полагане на трудовите задължения в цех, находящ се в гр.Л., обл.П., ул.”М.” №*.

Твърди, че до настоящия момент има месеци, за които не е получил трудово възнаграждение от работодателя и той му дължи такова за м.07.2015 г. – 484.72 лв. главница и лихва 77.04 лв. до 22.02.2017 г.; за м.08.2015 г. – 307.64 лв. главница и лихва 46.24 лв. до 22.02.2017 г.; за м.09.2015 г. – 484.34 лв. главница и лихва 68.75 лв. до 22.02.2017 г.; за м.11.2015 г. – 456.45 лв. главница и лихва 57.04 лв. до 22.02.2017 г.; за м.07.2016 г. – 544.52 лв. главница и лихва 31.07 лв. до 22.02.2017 г.; за м.08.2016 г. – 482.16 лв. главница и лихва 23.35 лв. до 22.02.2017 г.; за м.09.2016 г. – 553.77 лв. главница и лихва 22.20 лв. до 22.02.2017 г.; за м.10.2016 г. – 508.64 лв. главница и лихва 16.00 лв. до 22.02.2017 г.; за м.11.2016г. – 507.30 лв. главница и лихва 11.72 лв. до 22.02.2017г., за м.12.2016г. – 507.30 лв. главница и лихва 7.34 лв., за м.01.2017г. 507.30 лв. главница и лихва 2.97 лв., или обща сума в размер на 5707.86 лв., от които за неизплатени трудови възнаграждения – главници в размер на 5344.14 лв. и лихва върху съответните главници за посочените периоди в размер на 363.72 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатените трудови възнаграждения по КТ в общ размер на 5707.86 лв., от които за неизплатени трудови възнаграждения – главници в размер на 5344.14 лв. и лихва върху съответните главници за посочените периоди в размер на 363.72 лв. – конкретизирани по вид и размер, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразил становище по предявените искове, не е представил доказателства и не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът Х.Д.Н. е започнал работа при ответника на длъжност „шлосер ремонт вагони”. С допълнително споразумение №*** г. е преназначен на длъжност „майстор ремонт вагони” с основно трудово възнаграждение 340.00 лева, с място на полагане на трудовите задължения в цех, находящ се в гр.Л., обл.П., ул.”М.” №*.

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено, се установява, че на ищеца са останали неизплатени суми за възнаграждения за периода от м. юли 2015 г. до м. януари 2017 г., като дължимата сума за трудово възнаграждение е 5055.06 лв. и лихва за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 363.72лв.

            Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е работел по трудово правоотношение във *** – Л. АД.

В разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е регламентирано основно задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото не са представени каквито и да било доказателства от ответника за платени суми на ищеца, въпреки изричното указание на съда, че в негова тежест е да представи доказателства за евентуално извършени плащания.

     Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът не е изпълнил основното си задължение в качеството му на работодател на ищеца по съществувалото трудово правоотношение – не е изплатил възнаграждения за месец 07.2015 г., за месец 08.2015 г., за месец 09.2015 г., за месец 11.2015 г., за месец 07.2016 г., за месец 08.2016г., за месец 09.2016 г., за месец 10.2016 г., за месец 11.2016 г. и за месец 12.2016 г. и за м. 01.2017г.  общо в  г. в общ размер на 5055.06 лв. Поради изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

            Няма данни в отношенията с ответника да са уговаряли друго, освен предвиденото в разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ изплащане на трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец на два пъти, поради което следва да се приеме, че падежът на всяка заплата е последното число на съответния месец, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи лихви в общ размер на 363.72 лв.

Предвид изложеното основателна е и акцесорната претенция с основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 363.72 лв., представляваща лихва за забава за неизплатените своевременно заплати за съответните месеци.

При този изход на делото следва съдът на основание чл. 242 ал.1 от ГПК да постанови предварително изпълнение на решението.

С исковата молба се претендират направените по делото разноски.

Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който договореното възнаграждение е в размер на 630 лв., като е вписано, че договорената сума е заплатена.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на 252.20 лв

Отделно ответникът ще следва да заплати и 100 лв. за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 630 лв.

На основание изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „***”, Завод „**”, бл. „***”, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5055.06 лв. главница, представляваща общ сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд за периода от м.юли 2015 г. до м.януари.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2017 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 363.72 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените възнаграждения за периода от дължимостта на всяка една от сумите до датата на предявяване на иска – 22.02.2017 г.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „***”, Завод „**”, бл. „***”, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 252.20 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 05.06.2017 г., на основание чл. 315 ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: