РЕШЕНИЕ

гр. Л., _20.03._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Л. в публичното съдебно заседание на _двадесети февруари _ 2018 г. в състав:

Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _744_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Д.М.И. ***, чрез адвокат М. М. АК П. против „***” Л. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Л., община Л., ул.„***” №5 с ЕИК *** с управител Община Л., чрез кмета на Общината, в която се твърди, че е бил назначен за управите на лечебното заведение за срок от три години. На 09.12.2016 година поисках прекратяване на срока на договора преди изтичане на срока на договора, като съобразно чл.37.т.2 от Договора за възлагане освобождаването му следвало да стане след изтичане на тримесечно предизвестие. На 22.11.2016 година Общински съвет Л. взел решение №226 от същата дата за освобождаването ми и възложил на Кмета на гр.Л. да прекрати сключеният договор. На 06.01.2017 година със Заповед №12/06.01.2017 г. на Кмета на Община Л. договорът бил прекратен, считано от 10.01.2017 година. Твърди, че на 10.03.2107 година подписал с новия управител на ответника Договор за спогодба по силата на която ответникът се задължил да му изплати в срок до 31.12.2017 година на равни вноски, с изключение на последната, която се явява уравнителна, общо дължимата сума в размер на 14 046.46 лева представляваща неизплатено възнаграждение в размер на 9 759.29 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 287.17 лева. Твърди, че не му е изплатил частично вноската за месец юли 2017 г от която останали дължими 400 лева, за месец август 2017 година, като останали дължими 700 лева, не му е изплатена вноската за месец август от 1400 лева, както и вноската за месец октомври 2017 година в размер на 1400 лева. Отделно от това твърди, че ответника му дължи и сумата 2800 лева представляваща обезщетение за прекратяване на договора при неспазен срок на предизвестие. Твърди, че съгласно подаденото заявление от 09.12.2016 година тримесечния сок на предизвестие следвало да изтече на 09.03.2017година, а той бил прекратен на 10.01.2017 година, и тъй като договора бил прекратен преди изтичане на срока на предизвестието за периода от 10.01.2017 година до 10.03.2017 год. ответникът му дължи обезщетение за остатъка от този срок. В заключение моли съда да постанови решение, с което съда осъди ответника да му изплати сумата от 3900 лева представляваща неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.07.2017 година до 31.10.2017 година обективирани в Договор за спогодба от 10.03.2017 година ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане; както и сумата 2800 лева представляваща обезщетение за прекратяване на договора при неспазен срок на предизвестие за периода от 10.01.2017 година до 10.03.2017 година ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с което оспорва посочената от ищеца правна квалификация на спора, възразява, че не се касае до иск за трудови възнаграждения. Твърди, че е превел по сметката на ищеца сумата 700 лева на 31.10.2017 година. Оспорва изцяло иска за сумата от 2880 лева възразява, че такава не се дължи, тъй като между страните не е съществувало трудово правоотношение, а отношенията им са се уреждали по реда на Договор за управление и контрол – чл.141 , ал.7 от ТЗ, който не е трудов такъв, както и че в този договор такава обезщетение не е било уговорено между страните. С отговора изразява становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца.

Ищецът Д.М.И. от гр.Л. редовно призован по делото не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат М. М. от Пл.АК, която поддържа предявените искове.

Ответникът *** ”Л.” ЕООД редовно призован по делото не се явява в съдебно заседание представител. Представлява се от адвокат Б. Б. от ПЛ АК, който оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява следната фактическа обстановка:

Установява се по делото, че с Договор за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност от 27.01.2015 г. е възложено на ответника по делото управлението на „*** Л.” ЕООД. Договора за възлагане на управление е подписан от Кмета на Община Л. и ищеца по делото за три годишен срок.

Установява се по делото, че Молба за предсрочно прекратяване на договора е подадена на 09.12.2016 г. е подадена от ищеца до ответника и е с вх. №1447/9.12.2016 г.

Установява се по делото, че с решение №226 от 22.12 2016 г на ОС Л. е прекратен Договора за възлагане и със същото решение е възложено на Кмета на Община Л. да прекрати Договора с ищеца по делото.

Установява се по делото, че със Заповед №12 от 06.01.2017 година е прекратен договора, считано от 10.01.2017 г.

Установява се по делото, че на 10.03.2017 година ищеца подписал с новия управител на болницата Договор за Спогодба от 10.03.2017 година страните са се спогодили за сумата 9759.29 лева съставляваща неизплатено възнаграждение по договор на управление и контрол и за сумата 4218.17 лева парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.23 от Договор за възлагане на управление на ЕООД, с уговорено плащане на сумите на девет равни вноски по 1400 лева и десета вноска в размер на 1446.46 сумата.

Установява се по делото, че ответника е забавил плащането в срок на част от петата вноска в размер на 400 лева и на част от шестата вноска в размер на 700 лева, неизплатил цялата вноска за месец август в размер на 1400 лева и 1400 лева за месец октомври 2017 година, или общо неизплатена сума в размер на 3900 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, признанията на ищеца и ответника, които съдът кредитира, тъй като са обективни и непротиворечиви.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба са предявени и обективно съединени искове по чл. чл. 128 във вр. с чл. 242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение и по чл.220 ал.1 от КТ. Относно правната квалификация на ищеца в исковата молба съдът не приема посоченото от ищеца правно основание в молбата му.Съдът е приел, че се касае до иск, който намира правното си основание в чл.79 от ЗЗД неизпълнение на Договор за Спогодба сключен между страните.

Относно първия иск за сумата 3900 лева.

Съдът счита, че този иск предявен за сумата 3900 лева е изцяло основателен по основание, но частично основателен по размер.

Ответника по делото с Отговорът си по чл.131 ГПК признава този иск изцяло по основание и частично по размер.

От представените по делото от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства и признанията на страните се установява, че ответника не е заплатил частично на ищеца сумата от 400 лева дължима за месец 07.2017 година, сумата 700 лева дължима за месец 09.2017 г. сумата 1400 лева дължима за месец 08.2017 година или общо суми в размер на 2500 лева. В тази му част и за този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Основателен се явява по основание, а частично по размер и искът на ищеца за месец 10.2017 година. Видно от доказателствата по делото (с които съдът следва като настъпили в производството по делото да се съобрази), че с платежно нареждане от 30.10.2017 година на ищеца е заплатена част от дължимата сума за месец октомври 2017 година или след това извършено плащане общо дължимата сума на ищеца е 3200 лева. До този размер предявения като основателен и доказан следва да се уважи. Искът следва да се уважи в размер на 3200 лева, като сумата се присъди със законната лихва от предявяване на иска (25.10.2017 г.) до окончателното й изплащане.

Относно иска по чл. 220 ал. 1 от КТ.

С искът си квалифициран като такъв по чл.220, ал.1 от КТ, ищецът претендира присъждането на „обезщетение за неспазено предизвестие”. Съдът намира, че подобно обезщетение и на това посочено основание (чл.220 КТ) би могло да се претендира, ако между страните е съществувал трудов договор. Това не е установено по делото и не се доказа от ищеца върху който лежеше доказателствената тежест да направи това. Между ищеца и ответника по делото не е възниквало и съществувало трудово правоотношение. Отношенията между тях са били уредени с Договор за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност от 27.01.2015 г. Още с Определението по чл. 140 от ГПК, съдът е направил доклад по чл.146 от ГПК и е приел, че процесното правоотношение между страните не е било трудово.3Между страните е сключен не трудов договор, а договор за възлагане на управление и контрол по чл.141, ал. 7 от ТЗ. Това правоотношение има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Такова обезщетение не е уговорено между страните в сключения между тях договор за управление и контрол видно от приложения от ищеца по делото Договор за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност. А и доказателства в тази насока липсват – не се представиха от ищеца по делото.Този иск е неоснователен Затова искът следва да се отхвърли изцяло.

Страните са направили искания за присъждане на разноски: Ищеца с исковата молба, а ответника е представи Списък на разноските. Страните имат право на разноски съобразно разпоредбата на чл.78 от ГПК. Ищеца е направил разноски за заплащане на д.т. в размер на сумата от 271.74 лева за д.т и 400 лева за адвокатско възнаграждение или общо 671.74 лева. Не е представил списък на разноските. Ответникът е направил искане за заплащане на разноски за сумата от 631 лева. Представил е Списък на разноските. Или страните съобразно изхода на делото са направили разноски – ищеца в размер на сумата от 320.83 лева, а ответника в размер на 315.05 лева.

При този изход на делото следва да се присъдят на ищеца разноски 5.78 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ ***”Л. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Л., община Л., ул.„***” №5 с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.И. *** сумата 3200 (три хиляди и двеста) лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.07.2017 г. до 31.10.2017 година, обективирани в Договор за спогодба от 10.03.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.10.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 3900 лв. и 5.78 лв. (пет лева и седемдесет и осем стотинки) за направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска и по компенсация.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от Д.М.И. *** против „***” Л. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Л., община Л., ул.„***” №5 с ЕИК *** по чл.220, ал.1 от КТ за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2800 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: