Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 26.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№267 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „***” ЕАД, гр.П. против К.В.Д. *** с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 441,30 лв. за консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г., сума в размер на 68,69 лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2015г. – 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите – вземане в общ размер на 509,99 лв., представляващо част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №652/2017г. по описа на РС-Левски.

Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.

Твърди, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца от 2007г. били публикувани във вестник „Нощен труд“ от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки“, бр.239/13.12.2007г. С тях били регламентирани търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007г. „Заплащане на ТЕ“ бил уреден редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия, в т.ч. и ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид на това, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно била начислявана законна лихва върху тази сума.

Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не бил погасил задълженията си.

Твърди, че в сградата, етажна собственост, в която се намира процесния апартамент, се намирала абонатната станция, от която била доставяна ТЕ до имота на ответника. Посочва, че етажната собственост била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***“ ЕООД. Сумите за ТЕ за процесния период били начислявани от „***“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Навежда довод за допустимост на предявения установителен иск. По отношение на неговата основателност счита, че съдът следва да постанови решение, съобразявайки обстоятелствата, че от представените доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, който е топлоснабден, представени са извлечения от сметки за задължения за консумирана топлоенергия, на са налице данни дали сумите са платени.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „***“ ЕООД, гр.София, което в писмена молба до съда посочва, че е извършвало дялово разпределение за имота и за сградата, в която се намира същия.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Депозира молба, с която моли ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. Моли исковата молба да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се представлява от особения представител – адв. Ю.Д., който изразява становище, че следва да бъде постановено решене съобразно приетите от съда писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. №652/2017г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №362/19.09.2017г. в полза на „***“ ЕАД срещу ответника в настоящото производство К.В.Д., за заплащане на сума в размер на 1684,86 лв. – главница, представляваща стойността на ползвана ТЕ за периода 01.11.2008г. – 31.03.2017г., както и сума в размер на 820,46 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2009г. – 02.08.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срок, е предявен настоящият иск.

Установява се от представена по делото в заверен препис Справка по лице от Служба по вписванията – Плевен по отношение на К.В.Д. /л.59/, че същата е собственик на процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в *****, считано от 19.08.2008г.

От представени по делото 18 бр. Справки за консумирана топлинна енергия, се установява, че по отношение на процесния имот при ищцовото дружество е открита партида с абонатен номер 26897, с титуляр по партидата А. П. Т.

Видно от представените справки, издадени от топлофикационното дружество, последното е начислило суми за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, за посочения абонат за периодите м. ноември 2014г. – м. април 2015г.; м. октомври 2015г. – м. март 2016г., октомври 2016г. – март 2017г.

Установява се от представени от третото лице – помагач „***“ ЕООД и приети по делото подробни месечни справки за потребление, че до процесния недвижим имот е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия за периодите м.11.2014г. – м.04.2015г., м.10.2015г. – м.04.2016г., м.10.2016г. – м.03.2017г., включващи топлинна енергия за отопление и такава отдадена от сградната инсталация.

По делото са представени и други писмени документи от ищеца – в незаверен препис. Въпреки дадените от съда указания, документите не са представени в заверен препис, съгласно разпоредбата на чл.183 от ГПК. Предвид на това съдът изключва така представените документи от доказателствата по делото и същите не следва да бъдат обсъждани.

По искане на ищеца е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява следното:

След справка в счетоводството на ищцовото дружество и проверка на документите и счетоводните записвания по отношение на абонатен номер 26897, вещото лице е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.11.2014г. - 02.08.2017г., е общо в размер на 441,34лв.- главница, от която: 242,93лв. - сума за отопление; 192,05 лв. - ТЕ, отдадена от сградна инсталация; 6,36лв. - услуга дялово разпределение. Сумите помесечно са дадени от вещото лице в табличен вид. Съгласно заключението законната лихва върху главницата за периода 06.01.2015г. – 02.08.2017г. е в размер на 68,69 лв. Вещото лице е дало заключение, че дължимите суми за потребена ТЕ за абонатен номер 26897 за периода 01.11.2014г. – 02.08.2017г. не са платени. Съгласно мотивната част на заключението, вещото лице е изчислило дължимата се сума за ТЕ от аб.№26897, съобразно отчети на фирмата, извършваща дялово разпределение „***“ ЕООД, Общи условия на топлофикационното дружество, публикувани във в-к Нощен труд и в-к Посоки, Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и др. Съдът даде вяра на заключението на вещото лице, като компетентно, пълно и мотивирано, както и неоспорено от страните.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №652/2017г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Същият е предявен в срока по чл.422 от ГПК. Съдебната практика приема, че е допустим иск по чл.422 ГПК само за част от размера на претенцията, заявена в заповедното производство.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот през посочения в исковата молба отчетен период. С оглед на това, същата се явява клиент на топлофикационното дружество, въпреки че се установява, че не е изпълнено задължението за прехвърляне на партидата на името на новия собственик – установява се, че титуляр по нея е предходен собственик на имота.  

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и следва да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответна наредба. Съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост върху индивидуален обект, находящ се в топлоснабдена сграда, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях.

Предвид на това, съдът намира за установено по делото, че страните по делото са в облигационно правоотношение по продажба на ТЕ при общи условия. Установява се, че общите условия на топлофикационното дружество са били публично оповестени, чрез публикуването им във в-к Посоки и в-к Нощен труд.

Установява се от доказателствата по делото, че до имота на ответницата е била доставяна топлинна енергия, като от третото лице - помагач „***“ ЕООД е било извършвано дялово разпределение на топлинна енергия – такава доставяна за индивидуално потребление до имота и отдадена от сградната инсталация на сградата, в която се намира топлоснабдения имот.

Предвид на това, ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, дължи заплащане на доставената до него от ищцовото дружество ТЕ. Дължима е и стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Нормата на чл.145 от ЗЕ предвижда, че ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми за процесния недвижим имот за периода 01.11.2014г. - 02.08.2017г. са както следва: 242,93лв. - сума за отопление; 192,05 лв. - ТЕ, отдадена от сградна инсталация; 6,36лв. - услуга дялово разпределение – сума в общ размер на 441,34 лв. При изчисление на дължимите суми вещото лице е взело предвид отчетите от фирмата, извършваща дялово разпределение, както и Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването.

Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на дължимите от него суми към топлофикационното дружество, предвид на което исковата претенция за главница се явява основателна и съгласно принципа за диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде уважена за предявения в исковата молба размер от 441,30 лв.

С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната такава за мораторната лихва върху главницата за периода 05.01.2015г. до 02.08.2017г., през който ответницата е била в забава съгласно предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ падеж на месечните задължения. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е изчислило размера на лихвата за посочения период на сума в размер на 68,69 лв., която съответства на тази, претендирана с исковата молба.

С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сума, в размер на 441,30 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. и сума в размер на 68,69 лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2015г. – 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №652/2017г. по описа на РС-Левски.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът като съобрази основателността на исковите претенции в предявения си размер, намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство, съразмерно с частта от вземането, признато за установено в исковото производство, а именно сума в общ размер на 20,38 лв., от които 10,20 лв. – държавна такса и 10,18 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед уважаване на иска по чл.422 ГПК в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 736,09 лв. от които 67,29 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител, 268,80 лв. – депозит за ВЛ, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД по отношение на К.В.Д. с ЕГН:**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****, сума в размер на 441,30 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. и сума в размер на 68,69 лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2015г. – 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №652/2017г. по описа на РС-Левски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК К.В.Д. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 20,38 лв. - направени разноски за производството по ч.гр.д. №652/2017г. по описа на РС- Левски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК К.В.Д. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 736,09 лв. – направени от ищеца разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: