РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _13.12._ 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тринадесети ноември_ 2018 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _276_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В РС – Левски е постъпила е искова молба от *** ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Б.Ц.против „***ЕООД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, с управител А.П.Л.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за отдаване под наем на земеделска земя №203/01.10.2015г., ***ЕООД, като наемодател е отдал на *** ЕООД, като наемател за ползване под наем земеделска земя с обща площ 27.245 дка, както следва: имот №*******

Твърдят, че договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. с наемната цена, дължима от наемателя 60.00 лв. на декар, която за процесния период възлиза на 1634.70 лева. Срокът на плащане е до 30.09.2016 г.

Твърди се, че за дължимото плащане ищецът е издал фактура №3609/20.09.2016 г. за 1634.70 лева, която сума към момента не е заплатена.

Счита, че от 01.10.2016 г. длъжникът е в забава за плащането, поради което дължи и законната лихва от 01.10.2016 г. до подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК - 12.02.2018 г., която лихва възлиза на 227.50 лева, както от датата на образуване на заповедното производство до датата на окончателното плащане на сумата от 1634.70 лева, длъжникът също дължи законната лихва за забава. Претендира се и за направените разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Твърди се в ИМ, че с оглед очертаната фактическа обстановка за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

С настоящата ищецът в едномесечния срок предявява установителен иск по чл.422 ГПК за установяване вземането на ищеца по издадена в негова полза заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 125/2018 г. PC Левски.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул.**** дължи на *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** сумите по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 125/2018 г. PC Левски, а именно:

-сумата 1634.70 лева, представляваща главница, плащане по ф-ра №3609/20.09.2016г. за дължим наем за земеделска земя за стопанската 2015-2016 г. по договор за наем от 01.10.2015 г. между страните.

-сумата 227.50 лева, представляваща законната лихва, считано от датата на забавата - 01.10.2016г. до 12.02.2018 г.

-законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 14.02.2018 г. до датата на окончателното плащане на дължимата сума.

-разноските по заповедното производство, присъдени със заповедта в размер на 38.00 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение;

Претендират се и за направените съдебни разноски в настоящото исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника с направени доказателствени искания.

С отговора ответникът *** ЕООД – гр.***** оспорва като неоснователен предявения иск, по следните съображения:

че след сключването на договора за наем между двете дружества, ищецът не е изпълнил задължението си да предаде наетите земеделски имоти за ползване от ответника, като са се ползвали от ищеца в течение на договора.

Обосновава се с това, че ищецът е заявил за субсидиране тези имоти и е получил субсидия за тях за 2016 г.

Твърди се, че процесиите имоти, за които се претендира наем, са разпределени за ползване през 2016 г на ищеца с протокол по чл.37в от ЗСПЗЗ.

В отговора се твърди, че ответникът след сключването на договора е посетил Службата по земеделие – С., за да регистрира договора си за наем на процесните имоти, но му е било отказано регистрация на договора, тъй като имотите са разпределени на ищеца и само той може да ги ползва. Имотите били включени в анкетната карта за регистрация на земеделски производител на *** за 2016 г., като реално обработвани от това дружество, като тази карта се намирала в Общинска служба Земеделие - С.

Тези имоти били включени от ищеца и в заявлението му за подпомагане на земеделски производител по Закона за подпомагане на земеделските производители за кампания 2016 г. , което се намира в Общинска служба Земеделие – С.и в Държавен фонд „Земеделие".

Твърди се, че всички тези документи били съставени от ищеца, за да получи субсидия като земеделски производител относно процесните имоти за 2016 г.

Твърди се, че цитираният по-горе протокол бил сключен преди датата на договора, въз основа на който договор ищецът претендира плащането.

В отговора на ИМ ответникът твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на наемодателя. На ответното дружество не били предоставени за ползване процесните имоти и през стопанската 2015/2016 г. ответникът не е ползвал тези имоти.

Направено е възражение по представената с ИМ фактура, като счита, че самата фактура не е доказателство за изпълнение на договора.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Приложен е договор за отдаване под наем на земеделска земя №203/2015г. между *** ЕООД – наемодател и „***ЕООД – наемател, по силата на който наемодателят се е съгласил да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от 27,245 дка: имот №****************** Договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2015г. до 30.09.2016 г.

Според договора, наемателят се задължава да заплаща наемна цена по 60 лв./дка, или общо 1634.70 лв. Срокът на плащане е до 30.09.2016г. Дължимите наемни плащания се превеждат по банкова сметка ***. Безспорно се установява, че сумата не е заплатена. За дължимото плащане ищецът е издал фактура №3609/20.09.2016г. в размер на сумата 1634.70 лв., която сума е установено, че не е заплатена.

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №125/2018г. по описа на РС – Левски.

Ответникът не спори сключването на договора. Твърди, че ищецът не бил предал имотите по договора, поради което не ги е ползвал. Твърдение на ответника е, че ищецът лично ползвал имотите, предмет на договора за процесната стопанска година, като доказателството за това било, че имотите са разпределени по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за ползване на ищеца; имотите да включени в анкетна карта за регистрация на ищеца и ищецът е заявил субсидиране за 2016 г.

От представения договор за наем се установява, че в чл. 3 от същия е предвидено, че наемодателят предава на наемателя наетата земя в състояние, което отговаря на ползването й по настоящия договор, съгласно чл. 1, ал.1, като договорът има силата на приемо-предавателен протокол. Ответникът не спори, че е подписал договора.

Ищецът е представил доказателства – договор за отдаване под наем на земеделска земя №210/2014, от който се установява, че през предходната 2014/2015г. имотите са били отдадени под наем на ответника, който ги е ползвал и заплатил наема за предходната година, поради което не е било необходимо предаване на земеделските земи, но видно от подписания договор, такова е извършено, както бе посочено по – горе.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален.

Наемният договор създава само облигационни отношения между страните, за които възникват насрещни задължения за предоставяне на наетата вещ и заплащане на уговорената цена. Процесният договор за наем е сключен от страните с цел предоставяне на земеделските земи, предмет на договора за временно ползване срещу заплащане на наемна цена.

Ответникът твърди, че земите не били на ищеца, а са му разпределени за ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ и са включени от него в анкетната карта. Ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството дали наемодателят е собственик на отдадените под наем земеделски земи. Налице е трайна съдебна практика, според която не е необходимо наемодателят да бъде собственик на имота, за да може да го отдава под наем. Законът не забранява сключване на договор за наем и не забранява отдаването му под наем от несобственик. Достатъчно е, че е държател на правно основание на имотите, които отдава.

В конкретния случай и твърденията на ищеца и представените от ответника документи сочат, че имотите са предоставени на ищеца за стопанската година, което не забранява отдаването им под наем. Отдаването под наем е акт на обикновено управление на имота, с което се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, поради което наемодател може да бъде и лице, което не е собственик на вещта.

Установено е, че земите, предмет на договора са разпределени на ищеца за обработване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ със споразумение за ползване, което е предпоставка лицето, на което са разпределени имотите да ги ползва и обработва – лично, или чрез трети лица.

Твърдението на ответника, че за земите била искана субсидия, от което следвало, че същите са ползвани реално и лично от ищеца са неоснователни.

Дори ответникът да е получил субсидии за имотите, това не предполага категорично установяване на обстоятелството, че същият е ползвал земеделските имоти. Дори ищецът да е получил субсидия, това не води до категоричен извод за реалното им ползване.

Ответникът следва да заплати отдадените му под наем недвижими имоти. Условията на договора, както и предаването на имотите съдът намира за установени безспорно. Налице е валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен договор за наем на земеделска земя, по което ответникът като наемател не е изпълнил основното си договорно задължение да изплати пълния размер на годишната наемна цена за ползването на земеделските земи в уговорения срок.

Дали ответникът е ползвал имотите след предаването, е без значение за дължимостта на наемната цена. В съдебната практика е прието еднозначно, че обстоятелството дали наемателят е ползвал реално наетата вещ не се отразява на задължението му към наемодателя да заплаща наемната цена. Наемателят дължи заплащането на наемната цена за наетия недвижим имот, дори и ако фактически не го е ползвал.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи изцяло.

Сключването на договора, предаването на земеделските имоти, размерът на наемната цена, срокът за плащане са безспорно установени, поради което следва съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 125/2018г. по описа на РС – Левски:

-сумата 1634.70 лева, представляваща главница, плащане по ф-ра №3609/20.09.2016г. за дължим наем за земеделска земя за стопанската 2015-2016 г. по договор за наем от 01.10.2015 г. между страните.

-сумата 227.50 лева, представляваща законната лихва, считано от датата на забавата - 01.10.2016г. до 12.02.2018 г.

-законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 14.02.2018 г. до датата на окончателното плащане на дължимата сума;

-разноските по заповедното производство, присъдени със заповедта в размер на 38.00 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските, сторени по настоящото исково производство.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

С клаузите на договора страните са предвидили обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнението на длъжника е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В настоящия случай страните са уговорили както точния размер на дължимата годишна наемна цена – по 60 лв. на декар, или общо 1634,70 лв., така и срок, в който наемателят следва да плати тази цена – 30.09.2016г.

Считано от 01.10.2016г. ответникът е изпаднал в забава за плащането, поради което дължи и законната лихва от 01.10.2016 г. до подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 12.02.2018г. Ответникът не е доказал плащането на паричната сума в договорения срок, поради което е изпаднал в забава.

Предвид изложеното искът по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 398 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 325 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *******, ул.******, с управител А. П. Л., дължи на „*** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Х. Б. Ц., сумите по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 125/2018 г. PC Левски, а именно:

- сумата 1634.70 лева, представляваща главница, плащане по ф-ра №3609/20.09.2016г. за дължим наем за земеделска земя за стопанската 2015-2016 г. по договор за наем от 01.10.2015 г. между страните;

- сумата 227.50 лева, представляваща законната лихва, считано от датата на забавата - 01.10.2016г. до 12.02.2018 г.;

- законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 14.02.2018 г. до датата на окончателното плащане на дължимата сума.

- разноските по заповедното производство, присъдени със заповедта в размер на 38.00 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение;

ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на ***" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, направените в настоящото дело деловодни разноски в размер на 398 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: