гр. ЛЕВСКИ, _22.02._
Районен съд гр. Левски в
публичното съдебно заседание на _двадесет и втори януари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _538_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 274, ал.2 от КЗ (отм).
С определение от 02.04.2018
г. РС – София е прекратил производството по гр.д.66670 по описа на съда за
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от „***” АД, ЕИК:***, срещу И.В.З., ЕГН**********,***.
В исковата молба се твърди,
че на 25.09.2008 г. в района на гр. П. е настъпило ПТП с участието на л.а. „***”
с ДК №***, управляван от И.В.З. и автобус „***” с ДК № ***, собственост на „***,
управляван от Р. И.. Твърди се, че мястото е посетено от контролните
органи,които са изготвили протокол за ПТП и на място са установили, че виновен за произшествието е
водачът на „***”, който е нарушил правилата а движение, като не е спазил ПЗ
„Б1” и е отнел предимството на правилно движещия се правомерно автобус.
Твърди се, че от
представените по настоящата ИМ копия от документи било видно, че за увреждащия
л.а. „***” е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в *** ЗЕАД. За
увредения автобус е имало сключена доброволна имуществена застраховка „***” в
ЗД „***” АД.
Автобус „***” е следвало да
бъде ремонтиран в специализиран автосервиз и такъв ремонт бил извършен в „***”
ООД, от където е издадена фактура на стойност 1404,58 лв. с приложена
спецификация и опис на операциите. Стойността на фактурата е платена от
лизингополучателя В. В., който по – късно бил репариран от застрахователя в
лицето на ЗД „***”АД.
Твърди се, че с решение
0327/27.12.2012 г. „***” ЗЕАД е осъдено да плати на ищеца сумата от 1903,17 лв.
– застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и 315,13 лв. разноски,
или общо 2318,10 лв.Сумата била преведена с платежно нареждане ат 18.01.2013г.
Съгласно договор за цесия от
13.02.2014г. „***” ЗЕАД прехвърлил на „ЗД ***” АД всички свои вземания и
дружеството придобило и встъпило в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата, вкл. и срещу ответника, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Моли съда да осъди И.В.З. да
заплати на „ЗД ***” АД 2318,10 лв., представляваща сумата, за която е осъден праводателят на ищеца с
решение №327/27.12.2012г.и която сума е изплатена на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от деня на завеждане на исковата молба до цялостното изплащане
на присъдената сума; 92,72 лв. държавна такса върху претендираната сума, 392,26
лв. юрисконсултско възнаграждение по Наредба №1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и останалите разноски.
С определение на основание
чл. 131 ал.1 от ГПК е постановено да се изпрати препис от исковата молба с
приложенията на ответника с указание, че следва да подадат писмен отговор в
едномесечен срок, както и задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността
да ползват правна помощ, ако имат необходимост и право на това.
На
ответника е изпратено съобщение съгласно утвърдения образец, видно от което е,
че на същия са дадени указанията съгласно изискванията на чл. 131 от ГПК.
До
изтичане на срока ответникът чрез особения си представител Е.К. от САК е
представил отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са
недопустими и неоснователни.
Становището по обстоятелствата,
на които се основава искът е, че исковете са недоказани и като такива –
неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли, като присъди разноските.
Възраженията са, че от
приложените доказателства не било видно, че именно ответникът е направил твърдяното
нарушение, санкционирано с НП, респ., че е причинил вредата;
Не било представено
цитираното НП, АУАН, послужил за съставянето му и не било видно НП влязло ли е
в сила.
Твърди се в отговора, че са
налице противоречиви и неточни твърдения.
Видно било, че *** е заплатило
щетата на ЗД *** АД в размер на 2318,10 лв. В приложеното решение било видно,
че *** било осъдено да заплати 1903,17 лв. и 315,13 лв. разноски, чийто сбор
възлизал на 2218,30 лв.
Счита, че присъдената сума е
неправомерно завишена с двойния размер на вложените части поради недостатъчно
ефективната защита и активност на ответника по делото. Твърди се, че *** е
платило само 1404 лв. на пострадалия, а от ответника се искали 2318,10 лв.
ведно с разноските по делото.
Оспорва се качеството на
кредитор на ищеца. Нямало доказателства, от които да е видно, че процесното
задължение е цедирино. От представеното уведомление не било видно дали
длъжникът е уведомен, на коя дата, тъй като от тогава започвали да текат лихви.
Възражението е, че ако ответникът не е бил уведомен писмено за извършената
цесия, ищецът по делото не му е кредитор.
В исковата молба било налице
твърдение, че с писмо рег. №307708.08.2014 г. лицето Т. Д. е уведомено за
цесията. Твърди се, че направеното уведомление е извършено на друго лице,
различно от ответника. Ищецът не бил представил доказателства, че уведомлението
е връчено и датата на връчването му.
В отговора на исковата молба
особеният представител оспорва всички твърдения в исковата молба като
недоказани и прави възражения:
Оспорва твърдението, че ответникът дължи на ЗД *** АД сума в размер на 2318.10
лв. и че извършил ПТП като неправоспособен водач;
оспорва твърденията, че за станалото ПТП са съставени АУАН и НП;
оспорва обстоятелството НП да е влязло в сила;
оспорва размера на сумите по предявените искове като неоснователни и
недоказани;
оспорва качеството на кредитор на ищеца. Счита, че той не е кредитор на
ответника И.З..
Оспорва като плащане без основание направеното плащане от *** ЕАД на ЗД *** АД
в размер на 2318,10 лв. поради това, че решение по гр.д. 33747/12г. СРС, 77
състав не е влязло в сила. Оспорва и размера на сумата, тъй като ЗД *** АД е
заплатило обезщетение за щета от 1404.58лв. и неоснователно иска от ответника
три пъти по – висока сума.
Оспорва твърдението, че е
извършена цесия на дълга на ответника З. (ако такъв е налице).
Оспорва твърдението, че на
ответника е връчено уведомление за извършената цесия на дълга му.
Оспорва твърдението на
ищеца, че съгласно чл. 213 от КЗ върху него преминават и правата на
пострадалия, респ. на неговия застраховател.
Прави възражение за
настъпила давност и моли съда да приложи давността както по отношение на
главницата, така и 3-годишната давност
по отношение на лихвата, тъй като не е налице до доверителя й.
Възразява на направеното
искане от ищеца вещото лице да отговори каква е стойността на ремонта и щетите
на пострадалото МПС, тъй като за нанесената щета било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1404,58 лв. с8поред приложената фактура.
По делото е постъпила молба
от ищеца, с която представят допълнителни писмени доказателства – договор за
цесия, за извършено прехвърляне на вземанията от „***” ЗЕАД върху цесионера „ЗД
***” АД.
Постъпило е писмено
становище от страна на ищеца във връзка с направените оспорвания от страна на
ответника в отговора по чл. 131 от ГПК.
От получения отговор на
исковата молба не можело да се направи еднозначен извод дали процесуалният
представител на ответника смята за безспорни обстоятелства като стойността на
вредата. Намира направените оспорвания за неоснователни.
Според ищеца, процесуалният
представител на ответника няма право на възражение относно начина на водене на
делото със ЗД „***” АД, тъй като не е страна по делото и всякакви възражения в
тази връзка били недопустими. Счита, че голяма част от фактите и
обстоятелствата, които се оспорвали от процесуалния представител на ответника
били част от влязлото в сила съдебно решение, които били доказани, въз основа
на тях било постановено съдебно решение и повторното им обсъждане в друго
производство било недопустимо. На първо място това се отнасяло да първото
оспорване – размера на дължимата сума, която била посочена в диспозитива на
приложеното съдебно решение. Обстоятелството, че З. е неправоспособен, било
установено лично и на място от съставителя на протокола за ПТП, за
доказателствената сила на който имало обширна и непротиворечива практика.
По въпроса за давността се
позовава на задължителна съдебна
практика.
Сочи се, че решението на СРС
№327, 77 състав било влязло в сила. Намира за неоснователно възражението, че
ответникът не е получил уведомление за извършване на цесията. Такова уведомление
бил получил с връчване на исковата молба.
Твърди се, че с предявения
иск на основание чл. 274, ал.2 от КЗ (отм.) се претендира точно толкова,
колкото е платено и размерът на претенцията се основава на съдебното решение, а
не на изплатеното от ЗД „***” застрахователно обезщетение.
За да се ангажира
отговорността на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно
правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността на
застрахователя по гражданска отговорност, изплатил застрахователно обезщетение
на увреденото лице въз основа на валиден застрахователен договор и управление
на МПС без свидетелство за правоуправление, както и че е негова
доказателствената тежест да установи факта на съобщаване на договора за цесия.
Установява се от събраните
по делото доказателства, че на 25.09.2008г. в района на гр. П. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „***” с ДК № ***, управляван от ответника И.В.З. и
автобус „***” с ДК № ***, собственост на
„***”, управляван от Р. И.. Мястото е посетено от контролните органи,
които са изготвили протокол за ПТП. Установили са, че вината за настъпилото ПТП
е водачът на „***”. В протокола за ПТП е отразено, че виновен е водачът на лек
автомобил „***”, който е нарушил правилата за движение, като не е спазил ПЗ
„Б1” и е отнел предимството на правилно движещия се правомерно автобус.
Установено е също, че З. е
неправоспособен водач.
На виновния водач е съставен
АУАН.
Безспорно установено е, че
при настъпване на ПТП ответникът е бил неправоспособен водач.
Протоколът за ПТП
представлява официален свидетелстващ документ и обвързва съда да приеме, че на
конкретната дата и час, на мястото на произшествието са се намирали описаните в
протокола лек автомобил и автобус, с описаните щети.
Протоколът за ПТП е подписан
от водача без възражения, поради което представлява признание на същия относно
механизма на ПТП.
Установява се, че за
увреждащия лек автомобил „***” е имало сключена застраховка „гражданска
отговорност” в „***” ЗЕАД. За увредения автобус е имало сключена доброволна имуществена
застраховка „Автокаско” в ЗД „***” АД.
По случая в „***” ЗЕАД е
заведена щета №23682.
Установява се, че с решение
от 27.12.2012г. по гр.д.33737/2012г. „***”
ЗЕАД е осъдено да плати на „***” АД сумата общо в размер на 2318,10 лв.
решението е влязло в сила, като видно от представените писмени доказателства
сумата е преведена по банкова сметка *** „***” АД с платежно нареждане от
18.01.2013г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в причинна връзка с противоправното поведение
на ответника са настъпили и описаните в автотехническата експертиза вреди.
Предвид нормата на чл. 267,
ал.1, т.2 от КЗ застраховката покрива гражданската отговорност на ответника за
причинените от него вреди на чуждо имущество. Вината на ответника за процесното
ПТП и причинната връзка между неговото деяние и вредите по автобус „***”, както
и обстоятелството, че е управлявал при причиненото ПТП автомобила без
свидетелство за правоуправление – като неправоспособен, се установяват от
събраните по делото доказателства, предвид което по делото се установяват предпоставките
по чл. 275, ал.2 от КЗ (отм.) за реализиране регресното право на
застрахователя.
Причинителят на вредата във
връзка с чл. 45 от ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, предвид на
което и правото на регрес на застрахователя по чл. 274 от КЗ (отм.) се определя
от заплатения от него размер на застрахователното обезщетение, но не повече от
действителния размер на причинените от делинквента вреди и ликвидационни
разноски. Ето защо съдът приема, че регресното право е възникнало за сумата от
2318,10 лв.
Съдът намира за
неоснователно възражението за настъпила давност. Съгласно практиката на ВКС,
регресните искове на застрахователя се погасяват с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е
изплатило застрахователното обезщетение на застрахователя на увреденото лице на
18.01.2013 г., от който момент тече петгодишната погасителна давност, която към
датата на предявяване на исковата молба не е изтекла.
Безспорно е установено
наличието на застрахователно правоотношение, противоправно поведение на
ответника, довело до настъпване на ПТП, както и че е управлявал без
свидетелство за правоуправление.
От представения по делото договор
за цесия и списък приложение №1 към същия се установява, че ищецът е придобил
вземането на „***” ЗЕАД от ответника за заплатено застрахователно обезщетение
на процесната полица.
С договора за цесия „***”
ЗЕАД е прехвърлила на „ЗД ***” АД всички свои вземания и дружеството е
придобило и встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
вкл. и срещу И.В.З. до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Вземането преминава върху
цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент
негов носител. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.3 от ЗЗД има значение
единствено за действието на договора спрямо него, в смисъл, че преди
уведомяването същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от
задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД
валидното му изпълнение ще бъде само към цесионера. Уведомяването няма никакво
отношение към действието на договора за цесия между страните по него и
прехвърлянето на вземането към новия кредитор. По делото е представено
пълномощно, с което ищецът изрично е оправомощен от цедента да уведоми длъжника
по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД и законът не поставя специални изисквания за
начина на уведомяване, то съобщаването
на цесията в рамките на съдебното
производство по предявения иск следва да бъде зачетено от съда. С уведомяването
е завършен фактическият състав по чл. 99, ал.3 от ЗЗД и доколкото не са
въведени твърдения, а и не се установява ответникът да е изпълнил на цедента,
то ищецът – цесионер се явява носител на същото.
Предвид горното съдът счита,
че претенцията на ищеца е изцяло основателна и доказана за сумата от 2318,10
лв. доколкото цитираната разпоредба на чл. 274, ал.2 от КЗ му дава правото да я
претендира от лицето, управлявало МПС без свидетелство за правоуправление.
На основание чл. 78, от ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в
размер на 1177.28 лв., от които 92.72 – внесена д.т., 392.30 лв. - депозит за
особен представител, 300 лв. - депозит за съдебна автотехническа експертиза и
392.26 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.В.З., ЕГН**********,***, да заплати на от „***” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор А. П.
сумата от 2318.10 лв., представляваща сумата, за която е осъден праводателят на ищеца с
решение №327/27.12.2012г. постановено по гр.д. №33747/2012 г. по описа на РС –***,
и която сума е изплатена на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на завеждане на исковата молба – 03.12.2014 г., до цялостното
изплащане на присъдената сума .
ОСЪЖДА И.В.З., ЕГН**********,***, да заплати на „***” АД, ЕИК:121265113, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор А. П.,
направените по делото разноски в размер на 1177.28 лв., от които 92.72 –
внесена д.т., 392.30 лв. депозит за особен представител, 300 лв. депозит за
съдебна автотехническа експертиза и 392.26 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: