гр. ЛЕВСКИ, _28.03._
Районен
съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети
март_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _539_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Твърди се, че на 21.03.2016 г. между ************ ЕООД и В.Д.Д.
е сключен от разстояние договор за кредит № 361713, по силата на който на Д. е предоставен кредит
в размер на 500 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 42,35 лв. за срок от 120 дни.
Твърди се, че между В.Д.Д. и ************ ЕООД на 21.03.2016 г. е сключен
договор за гаранция № 361713, по силата на който гарантът се е задължил в полза
на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, а В.Д.Д.
се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер
определен в договора, а именно сумата от 207,65 лв. Твърди се, че Д. не е изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество гарант – ************
ЕООД, което е погасило дължимата сума в пълен размер към ************ ЕООД, с което е встъпило в
правата на кредитора и от този момент за него е възникнал правен интерес за
предявяване на претенции срещу кредитополучателя. В исковата молба се
твърди също така, че последната вноска
по кредита е била на 19.07.2016 г., поради което кредиторът е начислил такса съгласно чл. 10 от Общите
условия в размер на 100 лв. – представляваща административна такса за събиране
на вземането. В резултат се твърди, че задължението на Д. към дружеството
хгарант произтича от заплатеното от него изискуемо задължение по договор за
кредит № 361713, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита –
главница, договорна лихва, административна такса в общ размер на 642,35 лв.,
ведно с дължимата такса за гаранция по договор за гаранция с № 361713 в размер
на 207,65 лв., за която длъжникът се е задължил, но не е престирал. Твърди се,
че на 01.12.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия” и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между ищцовото дружество, в качеството
му на цесионер и ************ ЕООД /цедент/ с регистрационен № С 56251, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на ************ ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че длъжникът е уведомен
по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14.12.2017 г.
от ************ ЕООД, с писмо с обратна разписка.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ************ ООД има следните вземания срещу В.Д.Д. по договор
за кредит № 361713/21.03.2016 г. във връзка с договор за гаранция от 21.03.2016
г., а именно: 500 лв. главница, 42,35 лв. договорна лихва за периода от датата
на първата вноска 20.04.2016 г. до 19.07.2016 г. – датата на последната вноска,
100 лв. административна такса за събиране на вземането, 207,65 лв. такса за
гаранция, 13,37 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата 20.07.2016 г. до 22.03.2018 г. – датата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените деловодни разноски както в настоящото производство,
така и в заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания. Същия е уведомен за образуваното дело по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК му е назначен особен представител
на разноски на ищеца. На особения представител е връчено копие от исковата
молба и от доказателствата и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК особения
представител е изразил становище, че предявения иск е процесуално допустим.
Изразил е становище, че от представените с исковата молба писмени доказателства
не може да се направи извод за дължима от ответника на ищеца сума. Твърди се,
че към исковата молба не е приложен договор за кредит между ************ ЕООД и ответника, от който
да е видно за какъв кредит и при какви условия са договаряли страните. Твърди
се, че приложеният договор за придобиване покупко продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити не съдържа никакви конкретни факти, касаещи
конкретни взаимоотношения кредитор /цедент/ - кредитополучател /В.Д./ -
цесионер /ищец/. Твърди се, че е приложено и незаверено копие от информация за
заявка на кредит, съдържащо данни за заявяване и получаване на кредит от Д., но
се счита, че това не удостоверява по безспорен начин твърденията на ищеца. Твърди се също така, че от представените по
делото доказателства не се установява дали приложеното писмо до В.Д., с което
му се съобщава, че задължението му към кредитора ************ ЕООД е изкупено
от ищеца е било изпратено на ответника, на коя дата и дали е получено от него.
Твърди се, че не са представени и доказателства, от които да е видно, че ищецът
е погасил задълженията на ответника към ************” ЕООД, че липсват дори и
твърдения за това в исковата молба. Твърди се също така, че не са налице и
доказателства, че дружеството – гарант е погасило дължимата сума в пълен размер
към кредитора. В заключение се заявява, че не са налице доказателства за
основателност на иска.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 216/2018 г.
е, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу В.Д.Д., въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение , която е връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК и с определение №
685/15.06.2018 г. е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за вземането
си. Настоящата искова молба е подадена в указания срок.
Видно от твърдението в исковата молба е, че на 21.03.2016 г.
между ************ ЕООД и В.Д.Д. е
сключен от разстояние договор за кредит № 361713, по силата на който на Д. е предоставен кредит
в размер на 500 лв., както и че между В.Д.Д. и ************ ЕООД на 21.03.2016
г. е сключен договор за гаранция № 361713, по силата на който гарантът се е
задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, а В.Д.Д. се е задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранция в размер определен в договора, а именно сумата от
207,65 лв.
По делото не са представени каквито и да било доказателства за
съществуването на облигационни отношения, касаещи сключването на договор с №
361713 с предоставен на ответника кредит в размер на 500 лв..
По искане на ищцовото дружество от ************ ЕООД е изискан
договор за кредит 361713, но видно от приложените на л. 62-69 писмени доказателства е, че по делото е
представен договор № 357672, който е сключен между ************ ЕООД с
ответника по настоящото дело В.Д.Д. на 11.03.2016 г. но не за сумата от 500 лв.
/според твърдението в исковата молба/, а за сумата от 300 лв.
По делото е представено потвърждение от ************ ЕООД /л.
68/, че кредит № 361713 на В.Д.Д. отпуснат на 21.03.2016 г. е обезпечен с
банкова гаранция, предоставена от ************ ЕАД, че длъжникът не е изплатил
в срок своите задължяния, поради което поръчителят ************ ЕАД е изплатил
всички дължими от кредитополучателя-длъжник суми, след което и на основание чл.
146 от ЗЗД „Фератум Банк” ЕООД е встъпило в правата на кредитора ************
ЕООД. От посоченото доказателство обаче, не става ясно какви са били
договорните отношения по цитирания в потвърждението „кредит №
В исковата молба се твърди също така, че след като поръчителя
е изплатил дължимите суми на кредитодателя и е встъпил в правата на кредитора,
то той е извършил прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество.
Към исковата молба е представено копие от договор за
придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредит
сключен между ************ и ************ ООД, а от приложеното копие от
документ на л. 8 от делото е видно, че отново става въпрос за договор с №
361713.
Дори да се приеме, че действително са били налице договорни
отношения и по силата на тези договорни отношения ответникът дължи суми на
платилия поръчител, по делото, обаче не са представени каквито и да било
доказателства, от които да се
установява, че за извършеното прехвърляне на вземанията е уведомен длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на
съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от момента на
съобщаването на последния от предишния кредитор – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Както бе
посочено по-горе по делото няма представени каквито и да било доказателства
длъжника да е уведомен от стария кредитор за цесията, от което следва, че по
отношение на него тя не поражда правно действие.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано
по категоричен начин възникването и съществуването на вземането на цедента и
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от ************ ООД, със седалище и
адрес на управление ************, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., ЕИК
202527341 срещу В.Д. *** за признаване за установено, че ************ ООД има
следните вземания срещу В.Д.Д. по договор за кредит № 361713/21.03.2016 г. във
връзка с договор за гаранция от 21.03.2016 г., а именно: 500 лв. главница,
42,35 лв. договорна лихва за периода от датата на първата вноска 20.04.2016 г.
до 19.07.2016 г. – датата на последната вноска, 100 лв. административна такса
за събиране на вземането, 207,65 лв. такса за гаранция, 13,37 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата 20.07.2016 г. до 22.03.2018 г. – датата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми – за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. д. 216/2018 г. по описа на РС Левски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: