гр. ЛЕВСКИ, _19.04._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно
заседание на _деветнадесети март_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _691_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД,
с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез
адв. Г., САК,
против П.Н.С., с
ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 222.40 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, предявява
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на 110.60 лв., която сума представлявала цената на потребени и незаплатени
мобилни услуги.
Наред с установителния иск по чл. 422 от ГПК и при
условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявява и
осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер
на 111.80 лв.
Твърди
се, че по повод договор за мобилни услуги от 06.04.2016г., сключен с мобилния
оператор „***" ЕАД, ответникът П.Н.С. е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер
***с избрана абонаментна програма Стандарт 15,99лв., с уговорен срок на
действие до 06.04.2018г., като при възползване от преференциални условия на
Оператора абонатът е взел мобилно устройство ***на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. Ответникът ползвал предоставените от
ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски номер
на абоната ***.
Позовава се на чл. 26 от ОУ на мобилния оператор, че
при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането се извършвало въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
Сочи, че за потребените от абоната – ответник услуги
за периода от 10.03.2016г. до 09.08.2016 г. ищецът е издал:
- фактура №7239393928/10.04.2016г. за отчетения
период на потребление 06.04.2016-09.04.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 67,17лв., платима в срок
25.04.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
- фактура №7240б01478/10.05.2016г. за отчетения
период на потребление 10.04.2016-09.05.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 16,01лв., 5,59лв. - дължими лизингови вноски, и 67,17лв. -
дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №7239393928/10.04.2016г., като
общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 88,77лв., платима в срок
25.05.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
номер.
- фактура №7241973488/10.06.2016г. за отчетения
период на потребление 10.05.2016-09.06.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 15,98лв., 5,59лв. - дължими лизингови вноски, и 88,77лв. -
дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №7240601478/10.05.2016г., като
общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 110,34лв., платима в срок
25.06.2016г.
Срокът за плащане на третата фактура №7241973488/
10.06.2016г. била 25.06.2016г. Длъжникът е изпаднал в забава на 26.06.2016г.,
плащане не е регистрирано, поради което на 30.06.2016г. достъпът до услуги е
преустановен.
- Кредитно известие №7243352326/10.07.2016г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 5.33 лв.,
начислена е била дължима се лизингова вноска в размер на 5.99 лв. и е бил
отразен незаплатен баланс от предходния отчетен период в размер на 110.34 лв.,
което задължение за заплащане възлизало на сума в размер на 110.60 лв., платима
в срок 25.07.2016г.
Твърди се, че неизпълнението на абоната – ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 110.60
лв. ангажирало договорната отговорност на абоната, като ***** е прекратил
едностранно индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент и е издал
крайна фактура с начислена обща сума за плащане в размер на 508.73 лв. В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги в размер на 286.33 лв.; фактурирана била цената
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 11.80 лв. и била включена сумата за потребени
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 110.60 лв.
Ищецът сочи, че в настоящото производство няма
претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно погасяване на
договорните услуги, в размер на 286.33 лв., като същата не била част от
предмета на иска.
Твърди, че поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка *** са обявени за
предсрочно изискуеми.
При сключване на процесния договор била посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца.
Твърди се, че ответникът се е съгласил и е приел
Общите условия на оператора. Позовават се на чл. 49 от ОУ и чл. 71 – в срока,
указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването
й.
Твърди се, че в конкретния случай ответникът е
подписал договор с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер *** и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като е изпаднал в забава, както и че е изпълнен фактическият състав на
чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, с което да признае за установено по отношение
на ответника П.Н.С., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер
на 110.60 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер **** за
периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016 г., считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли да осъди ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 111.80 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 06.04.2016г. за мобилен номер *** за период след м. 08/2016г. до м.
03/2018 г., с абонатен номер ***.
Моли съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, направени в исковото производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от страна на особения представител на ответника.
Становището му е, че предявените искове за допустими.
Относно основателността, счита същите за евентуално
основателни, при изричното условие, че от страна на ищеца по делото бъдат
изложени всички изложени в исковата молба твърдения.
В с.з. особеният представител на ответника заявява,
че няма възражение по отношение на предявения иск, както и обстоятелствата, на
които той се основава.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу П.Н.С.,
е образувано ч.гр.д. № 557/2018г. по описа на РС – Левски. Против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 222.40 лв.
По договор за мобилни услуги от 06.04.2016г.,
сключен с мобилния оператор „***" ЕАД, ответникът П.Н.С. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по
предпочетения мобилен номер ***** с избрана абонаментна програма Стандарт
15,99лв., с уговорен срок на действие до 06.04.2018г. При възползване от
преференциални условия на Оператора, абонатът е взел мобилно устройство *** на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Ответникът ползвал
предоставените от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентски номер на абоната ***.
Съгласно чл. 26 от ОУ, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането се извършвало въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя.
С декларация – съгласие, подписана от ответника при
сключване на договора за мобилни услуги, същият е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството – ищец.
Налице е било валидно облигационно правоотношение
между страните, което се установява от представения и неоспорен от ответника
договор.
С
подписването на декларация – съгласие ответникът е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва общите условия на дружеството – ищец.
Услугите,
предоставени на абоната по предпочетения мобилен номер са фактурирани и са
издадени фактури.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 110.34 лв. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите
парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както
му е указано с доклада по делото.
Вземането
на ищеца по отношение на претенцията за лизингови вноски произтича от сключен
между страните договор за лизинг, който е валиден и не е оспорен от страна на
ответника. по силата на договора за лизинг ответникът е предоставил на
ответника за ползване описаната в договора движима вещ, срещу задължението на
ответника да заплати уговорената лизингова цена.
Не
са представени доказателства за плащане на уговорените по погасителния план
вноски, нито се твърди, че същите са заплатени. Ответникът не спори, че вещта
му е предадена при сключване на договора, няма спор и относно вида и стойността
на вещта, предмет на договора.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
Ищецът
е заявил искане за присъждане на сторените разноски.
Направените
разноски съгласно списъка са в размер на 205 лв. по заповедното производство,
както и в размер на 555 лв. по исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД, с ЕИК/код по
БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 110.60 лв.
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** за периода от
10.03.2016 г. до 09.08.2016 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК – 13.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА
П.Н.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК/код по
БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 111.80 лв.,
представляващи незаплатени вноски по договор за лизинг за мобилен номер *** за
период след м. 08/2016г. до м. 03/2018 г., с абонатен номер ***.
ОСЪЖДА П.Н.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК/код по
БУЛСТАТ: ***, направените в
заповедното производство разноски в размер на 205 лв. и 555 лв. в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: