гр. ЛЕВСКИ, _05.04._
Районен съд – Левски, в публичното съдебно заседание на _седми
март_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _692_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, чл.
92 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК/код
по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** против Н.Н.А.,
с ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 423.28 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК предявява на
основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 151,48 лв., която сума представлявала цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги.
Наред с установителния
иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявят и
осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер
на 271,80лв.
Навеждат доводи, че е допустимо съдът да е сезиран с
установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от тази по заповедното
производство, но на същото основание - вземане за незаплатени далекосъобщителни
услуги, както и че е допустимо също така заедно с установителния иск да бъде
предявен и осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за
чието разглеждане се прилагат общите правила.
Твърди се, че по договор за мобилни услуги от дата 19.08.2016г.,
сключен с мобилния оператор „***" ЕАД, ответникът Н.Н.А. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по
предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма НонСтоп
29,99лв., с уговорен срок на действие до 19.08.2018г., като при възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство НТС
модел Desire 530 Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 13.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
ищцовото дружество мобилни услуги, като потлеблението е бирло фактурирано.
Позовават се на чл. 26 от ОУ на мобилния оператор, според
който при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за
периода 05.08.2016 г. до 04.01.2017 г., ищецът бил издал:
фактура №7245779642/05.09.2016г. за отчетения период на
потребление 19.08.2016-04.09.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 68,15лв., платима в срок 20.09.2016г.
Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания номер.
- фактура №7246945756/05.10.2016г. за отчетения период на
потребление 05.09.2016-04.10.2016г. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 25,88лв., 13,59лв. - дължими лизингови вноски, и 68,15лв. - дължим,
незаплатен баланс по предходната фактура № 7245779642/05.09.2016г., като общо
дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 107,62лв., платима в срок
20.10.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания номер.
- фактура №7248295063/05.11.2016г. за отчетения период на
потребление 05.10.2016-04.11.201 бг. с начислена за периода сума за плащане в
размер на 25,01лв., 13,59лв. - дължими лизингови вноски, и 107,62лв. - дължим,
незаплатен баланс по предходната фактура № 7246945756/05.10.2016г., като общо
дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 146,22лв., платима в срок
20.11.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания номер.
Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава на 21.11.2016г.,
че плащане не е регистрирано, поради което на 25.11.2016г. достъпът до услуги е
преустановен.
Неизпълнението на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 151,48лв., било ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като *** е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника Н.Н.А. за
ползвания абонамент и е издал по абонатен номер *** на дата 05.01.2017г. крайна
фактура №7251077045 с начислена обща сума за плащане в размер на 949,67лв. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на 526,39лв.; фактурирана е цената, дължима
се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен
план в размер на 271,80лв и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 151,48лв.
Твърди се, че поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от
Общите условия, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка НТС модел Desire 530 Grey са обявени за предсрочно изискуеми.
При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 5-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски бил указаният в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Според ищец поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 01/2017г, когато е издадена крайната фактура
№7251077045/05.01.2017г. Ищецът се позовава на чл. 27 от Общите условия -
плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, че при
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца в размер на 151,48лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №*** за периода от 05.08.2016 г. до 04.01.2017г., със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата.
Моли да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на
271,80лв, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
19.08.2016г. за мобилен номер *** за периода след м.01/2017г. до м.07/2018г., с
абонатен номер №***
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Ответникът се явява в съдебно заседание, като заявява, че
дължи сумата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и изразеното
становище на ответника в проведеното открито съдебно заседание, счита, че
следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и че са налице предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска.
С допълнителна молба до РС – Левски ищецът е поискал съдът да
се произнесе с решение по преда на чл. 237, ал.1 от ГПК.
Настоящото решение, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.2 от
ГПК се постановява въз основа на
признание на иска в с.з., поради което същото не следва да се мотивира
по същество. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл. 237, ал.3 от ГПК.
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в размер на 205 лв. по заповедното производство и 255 по
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
Н.Н.А., с ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД, с ЕИК/код по
БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата от 151.48 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.08.2016г. до 04.01.2017г.,
по договор с абонатен №***, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 13.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.Н.А., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** сумата от 271.80 лв., представляваща
цена на неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.08.2016г. за
мобилен номер за мобилен номер ***, за периода след м. 01.2017г. до м.
07.2018г., с абонатен номер №***.
ОСЪЖДА
Н.Н.А., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** направените разноски в размер на 205 лв.
по заповедното производство и 255 лв. по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО СЕ ПОСТАНОВЯВА по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: