гр. ЛЕВСКИ, _07.05._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети април _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _710_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съденинени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 от ЗЗД за сумата от 143,34 лв. и с правно основание чл. 79 от ЗЗД за
сумата от 432,39 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват
договорни отношения по силата на които ищцовото дружество е предоставило на
ответника мобилни услуги и мобилно устройство на изплащане. Твърди се, че
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги, но не е заплатил
дължимите се за тях на дружеството услуги, в резултат на което договорите между
страните са предсрочно прекратени, а
ответникът дължи на ищцовото дружество суми за ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 05.10.2016 г. до 04.02.2017 г. в общ
размер на 143,34 лв, както и сумата от 432,39 лв. представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 28.10.2016 г. за периода след м.
ІІ.2017 г. до м. ІХ.2018 г.
Твърди се, че ищецът е
депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение за сумата от 575,73 лв. – представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги, която е връчена на ответника чрез
залепване на уведомление, поради което е предявен настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено на основание чл. 422 от ГПК,
че ответникът дължи
на ищцовото дружество
сумата от 143,34 лв. представляваща доставени но незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № 005729611 за периода от 05.10.2016
г. до 04.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли се съда на основание чл. 79 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 432,39 лв. представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 28.10.2016 г. за мобилен номер 0899/694333 за
периода след м. ІІ.2017 г. до м. ІХ.2018 г.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК процесуалният
представител на ответника е представил отговор на исковата молба и е изразил
становище, че искът е допустим, че са приложени фактурите, за потребени от
абоната услуги и кредитно известие за задължение в размер на 143,34 лв., както
и фактура за неустойки за предсрочно прекратяване на договора, лизингови вноски
и предходни задължения в общ размер на 1338,57 лв., от които вноските за лизинг
са в размер на 432,39 лв. – исковата сума по втория пункт от исковата молба.
Отразено е, че не са налични доказателства, от които да бъде установено дали
сумите са платени от ответника, поради което се моли съда да постанови решение,
като вземе предвид доказателствата по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 560/2018 г.
на РС Л. е, че в РС Л. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на
ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда
срок.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че
между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата
молба договорни отношения. Към доказателствата по делото са представени
посочените в исковата молба фактури, издадени на ответника за доставените му
услуги за посочените периоди, както и за дължимите суми по договора за лизинг.
В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми
за доставените му услуги и по договора за лизинг. Същият, обаче не е представил
доказателства в тази насока.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че действително ответника дължи на ищцовото дружество
посочените в исковата молба суми. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и е прието от съда като пълно и компетентно изготвено.
При това положение, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество в настоящото производство общо в размер на 805
лв., включваща 25 лв. д.т., 180 лв. заплатени като възнаграждение за един
адвокат, 300 лв. внесени като депозит и заплатени като възнаграждение за особен
представител на ответника и 300 лв. заплатени като възнаграждение на вещото
лице.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ************* ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *******************
и А.Е.Б., с ЕГН **********,***,
че А.Е.Б. дължи на ************* ЕАД, /със
сочени по-горе данни/ сумата от 143,34 лв.
– главница – представляваща общ сбор
от дължими суми за доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер № 005729611 за периода от 05.10.2016 г. до 04.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане – за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 304/16.08.2018 г. по ч.гр.д. № 560/2018 г. на РС Л.
ОСЪЖДА на основание чл.
79 от ЗЗД А.Е.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на ********** ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: **************** сумата
от 432,39 лв. – главница –
представляваща общ сбор от незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
28.10.2016 г. за мобилен номер 0899/694333 за периода след м.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал.1 от ГПК А.Е.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на ********** ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: **************** направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 805 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: