Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 11.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№765 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т.Д.Т. *** срещу Г.Й.Г. и Д.И.Г., двамата от гр.*** иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ НИВА, с площ от 20,970 дка, трета категория, в местността „***” в землището на с.С., съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на с.С., при граници и съседи: ******, и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посочения имот.

Ищецът твърди, че с Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л., било възстановено правото на собственост на наследниците на Т. С. Ф., б.ж. на с.С. върху процесния недвижим имот. Твърди, че наследници на титуляра на правото на собственост Т. С. Ф. към момента на постановяване на решението на Поземлената комисия били С. Т. С. и майката на ищеца М. Т. Д.. Посочва, че наследниците, на които било възстановено правото на собственост върху процесния имот М. Т. Д. и С. Т. С., се легитимират като собственици на имота с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №**** от *****г. на нотариус при Л. районен съд.

Ищецът твърди да е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание наследяване, като единствен наследник на майка си М. Т. Д., починала на 06.06.2015г. Твърди другата ½ идеална част от имота да е придобита по наследство от наследника на С. Т. С. – Т. С. С..

В исковата молба се твърди, че ищецът и другият съсобственик от години живеели в чужбина без да били предприемали действия по отчуждаване на придобития по наследство имот. Твърди се, че по повод призоваването му като свидетел по досъдебно производство №Д-25/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен и ЗМ№115/2014г. на РУ МВР – Левски, ищецът научил, че процесният имот, заедно с имоти на други лица, бил неправомерно продадени на трето лице. През 2018г. от Общинска служба „Земеделие”, гр.Л. му било предоставено копие от Нотариален акт №***, съгласно който процесният имот бил продаден от Т. К. Т.и Т. К. Т. на първия ответник Г.Й.Г.. Имотът бил купен от ответника Г.Г. по време на брака му с втория ответник Д.И.Г..

Ищецът твърди, че пред нотариуса, изповядал покупко-продажбата на процесния имот, било представено решение на Поземлена комисия – Л., с номер, идентичен на този, с който за собственик е признат неговия наследодател, което решение не легитимирало продавачите по нотариалния акт за собственици на продадения имот. Оспорва валидността на Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л., приложено по нотариалното дело.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Г.Й.Г. и Д.И.Г.. Твърдят да са собственици на имота на две самостоятелни придобивни основания, както следва:

1) да са придобили собствеността върху имота при условията на съпружеска имуществена общност на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №**** на Нотариус №*** в НК С.Л., с район на действие РС-Левски, по силата на който ответникът Г.Й.Г. закупил имота по време на брака си с втория ответник Д.И.Г. от продавачите Т. К. Т.и Т. К. Т..

Твърдят праводателите им Т. К. Т.и Т. К. Т. да са били собственици на процесния имот, в качеството им на наследници на Т.Р.Т., на които правото на собственост върху имота било възстановено с Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л., което решение било представено по нотариалното дело.

Твърдят, при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че сделката не е произвела своя транслативен ефект:

2) да са придобили правото на собственост върху недвижимия имот по силата на изтекло в тяхна полза добросъвестно давностно владение, продължило повече от 5 години. Излагат съображения, че установили владение върху имота на 08.03.2013г., чрез валидна правна сделка по покупко-продажба и от този момент упражнявали фактическа власт върху имота. Петгодишният давностен срок бил изтекъл на 08.03.2018г., към който момент купувачът и съпругата му в режим на СИО придобили собствеността. Твърдят фактическата власт да била упражнявана, като считано от датата на сделката купувачът заместил продавачите по съществувало арендно/наемно правоотношение. От този момент започнало и получаването на граждански плодове от вещта. Имотът бил владян чрез трето лице, посредством отдаването му под наем. Владението било спокойно, открито, непрекъснато, несъмнително до датата на предявяване на иска. Навеждат довод за липсата на твърдения и доказателства относно владение на имота от страна на ищеца, както и действия, с които да било прекъснато владението на ответниците до датата на предявяване на исковата молба. Оспорват правото на собственост върху имота на праводателя на ищеца. Оспорват легитимиращото действие на представения от ищеца констативен нотариален акт, с който се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота наследодателя на ищеца М. Т. Д.. Оспорват истинността – автентичност и вярност, на представеното от ищеца Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л., както и неговата годност като доказателство да установи право на собственост върху имота на наследодателя на ищеца. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – адв. Ю.Д., който поддържа изложените в исковата молба твърдения и доводи. Заявява, че от ищеца не се оспорва фактът на владение на имота от страна на ответниците. Излагат се подробни съображения за неоснователност на твърденията и доводите в отговора на исковата молба. Оспорва се добросъвестността на осъществяваното от ответниците владение, тъй като ответникът знаел или е могъл да знае, че праводателят му не е собственик. Навеждат се подробни доводи за доказаност на направеното от ищеца възражение за нищожност на представеното по нотариалното дело решение на ПК-Л. Иска се от съда да уважи иска, като основателен и доказан.

Ответниците се представляват от пълномощника си адв.К.Д., който поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения и доводи. Излага подробни съображения за доказаност на сочените от тях придобивни основания, както и за неоснователност на оспорванията на ищеца. Иска се от съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Уважаването на исковата претенция е обусловено от установяването на две положителни и една отрицателна материално-правна предпоставка. В тежест на ищеца е да установи, че е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, както и че ответниците го владеят или държат. Доказването от страна на ответниците, че упражняват фактическа власт върху имота на вещноправно или облигаторно основание, води до отхвърляне на осъдителния иск по чл.108 ЗС.

БЕЗСПОРНО между страните по делото е обстоятелството, че ответниците владеят процесния недвижим имот. На основание чл.146, т.3 от ГПК съдът обяви този факт за безспорен.

СПОРНО между страните е кой е титуляр на правото на собственост върху имота.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №*** от ****. на Нотариус при Л. районен съд, М. Т. Д. и С. Т. С. са били признати за собственици на процесния недвижим имот – нива, в местността „***“, в землището на село С., с площ от 20,970 дка, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на село С. - на основание влязло в сила Решение на Поземлена комисия – гр.Л. №59 от 12.05.1994г. по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ, като наследници на Т. С. Ф..

С исковата молба е представено Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л. /л.7/, по силата на което на основание чл.27 от ЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и протокол №29 от 01.09.1992г. за определяне на категории земеделски земи, по преписка №С8175/16.01.1992г. от М. Т. Д., е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот на наследниците на Т. С. Ф., б.ж. на с.С., общ.Л..

От представено по делото Удостоверение за наследници на М. Т. Д. се установява, че нейн наследник по закон е ищецът Т.Д.Т. - нейн– син.

Установява се от Удостоверение за наследници на Т. С. Ф., че негов наследник е майката на ищеца М. Т. Д..

Установява се, че с Нотариален акт №*** на Нотариус С. Л., с район на действие РС-Л., Т. К. Т.и Т. К. Т. – двамата действащи чрез пълномощник Г. С. П., продали на ответника Г.Й.Г., действащ чрез същия пълномощник Г. С. П. процесния недвижим имот, находящ се в землището на с.С. - НИВА в местността „***” с площ от 20,970 дка, съставляваща имот на №*** по плана за земеразделяне на с.С..

Установява се от справка в НБД „Население“, че ответникът Г.Й.Г. е в граждански брак с ответницата Д.И.Г., считано от 11.06.1995г.

От представени по делото договори за наем на земеделска земя, фактури, извлечения от банкови сметки за получени плащания, протоколи за прихващане, се установява, че през 2013г., 2014г., 2015г., 2016г, 2017г., 2018г., ответникът Г.Й.Г. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, посредством отдаването му под наем на трето лице, за което е получавал съответните арендни възнаграждения.

От изискано и приложено по делото в заверен препис нотариално дело №179/08.03.2013г. на Нотариус С. Л., по което е издаден нотариалният акт, с който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот, се установява, че техните праводатели Т. К. Т.и Т. К. Т. са се легитимирали като собственици на имота с Решение №59 от 12.05.1994г. на ПК – Л. /л.137, л.93-94/. Съгласно приложеното по нотариалната преписка решение на Поземлена комисия – Л., на основание чл.27 от ЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и протокол №29 от 01.09.1992г. за определяне на категории земеделски земи по преписка №С8175/16.01.1992г. от Т. К. Т., е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот на наследниците на Т. Р. Т.,***.

Към нотариалната преписка е приложено удостоверение за наследници на Т. Р. Т., видно от което негови наследници по закон са праводателите на ответника Т. К. Т. и Т. К. Т.

Установява се от история на имот №*** към 30.11.2018г., че като собственик на имота е вписан ответника Г.Й.Г., въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба №38 от 08.03.2013г. В същия документ като бивши собственици на имота са вписани наследници на Т. С. Ф., въз основа на Решение №59 от 12.05.1994г. на ПК – Л. по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне. Вписана е: регистрация на 25.10.1996г., собственик – до 13.03.2013г.

Установява се от представено Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания по файлова партида на процесния имот, от 28.01.2019г., че в Служба по вписванията е вписан нотариалният акт за покупко-продажба, с който ответниците легитимират правото си на собственост.

В удостоверението е отбелязан и констативният нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, легитимиращ като собственик на имота наследодателя на ищеца, без посочване на номер и дата на извършеното вписване.

От изискана от Служба по вписванията – гр.Л. справка, се установява, че Констативен нотариален акт за собственост по ЗСПЗЗ № **** не е вписан по партидата на поземлен имот №*** в землището на с.С., общ.Л., а на същия е извършено регистриране по персоналните партиди на собствениците. Посочено е, че до 2000г., включително, нотариалните актове за собственост /констативни/, не са подлежали на вписване по файлова /имотна партида/, а по персонална.

По делото са представени справки по лице от електронната система на Имотен регистър – ИКАР – по партидите на М. Т. Д., Т.Д.Т., Т. С. С., Т. К. Т., Т. К. Т., от които се установява, че по персоналните партиди на посочените лица не е налице вписване на Констативен нотариален акт за собственост по ЗСПЗЗ № *****.

Видно от изложеното по-горе, по делото са представени две решения на Поземлена комисия – гр.Л., с идентичен номер и дата, както и преписка, по която са издадени, касаещи един и същ имот – процесния недвижим имот в землището на село С., с които обаче правото на собственост върху имота се възстановява на наследниците на различни лица. Двете решения са оспорени от страните.

Истинността на представеното от ищеца Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л. /л.7/ е оспорено от ответниците, във връзка, с което е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на така представения документ.

От ищеца е направено оспорване на валидността на представеното от ответника и приложено по нотариалното дело Решение №59 от 12.05.1994г. на Поземлена комисия – гр.Л. /л.137, л.93-94/. Съдът е приел така направеното оспорване валидността на индивидуален административен акт, какъвто представлява решението на ПК – Л., за допустимо на основание чл.17, ал.2 от ГПК, като е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на акта по реда на косвения съдебен контрол в мотивите на решението.

Изискана е преписка №С8175/16.01.1992г. на ОСЗ-Левски, по която е издадено Решение №59 от 12.05.1994г. От приложените към нея документи в официално заверен препис, се установява, че преписката е образувана по заявление с вх.№8175/16.01.1992г. на наследодателя на ищеца М. Т. Д., в качеството й на наследник на Т. С. Ф. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на земеделски земи, в землището на с.С., сред които и процесния. Към преписката са приложени удостоверение за наследници на Т. С. Ф., удостоверение от Кметство с.С., удостоверение от ТКЗС „***“, с.С.. По делото е представен и заверен препис от Протокол №29 от 01.09.1992г. на Общинска поземлена комисия – гр.Л., видно от който Комисията е взела решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.С. на наследниците на Т. С. Ф., по заявление вх.№8175.

По направеното оспорване истинността на представеното от ищеца решение по реда на чл.193 от ГПК:

Установява се, че в преписката се съдържа решение, идентично по съдържание с представеното такова с исковата молба, с което е признато право на собственост върху процесния имот на наследниците на Т. С. Ф.. И двете решения не съдържат подписи на членовете на комисията, а представляват разпечатки от информационна програма, върху които е поставена заверка от длъжностно лице. Съдът изрично е указал на Общинска служба „Земеделие“, гр.Л., че на основание чл.192 от ГПК е задължена да представи в оригинал издаденото по преписката Решение №59 от 12.05.1994г. С писмо съдът е уведомен, че Общинска служба „Земеделие“ не разполага с оригинал на Решение №59 от 12.05.1994г.

Предвид липсата на подписи на членовете на Комисията върху оспореното решение, представено с исковата молба, както и липсата на надлежно подписано от членовете на Комисията Решение №59 от 12.05.1994г., съдържащо се в преписка №С8175/16.01.1992г., по което същото е издадено, съдът е в невъзможност да провери автентичността на оспорения документ. С оглед на това оспорването истинността на представеното от ищеца решение следва да бъде прието за надлежно проведено и същото да бъде изключено от доказателствения материал по делото.

По направеното оспорване валидността на представеното от ответника и приложено по нотариалната преписка решение на ПК-Л.:

По своето естество решението на Поземлената комисия представлява индивидуален административен акт. За валидността на същия е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Установява се, че оспореното решение, по силата на което процесният недвижим имот е възстановен на праводателите на ответниците, също не съдържа подписи на лицата, посочени като членове на комисията. Върху решението е поставена единствено заверка „вярно с оригиала” и печат на Общинска служба земеделие – гр.Л., която не е органа, издал решението, върху печата е поставен подпис на едно лице. Липсата на подписи на лицата, които са издали акта представлява съществен порок, който води до нищожност на административния акт. Както вече бе посочено, в приложената по делото преписка по издаването на Решение №59 от 12.05.1994г., не се съдържа оригинал на решението. След изрично дадени от съда указания бе посочено, че в ОбС Земеделие – гр.Л. не се съхранява такъв оригинал, предвид на което съдът е в невъзможност да провери дали така оспореното решение е издадено в предписаната от закона форма и дали е постановено от комисия в законен състав. Налице е още съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото така представеното решение следва да е издадено в полза на лица, които не са заявители по административната преписка. Видно от приложеното по преписка №С8175/16.01.1992г. заявление, същото е подадено от М. Т. Д., в качеството й на наследник на Т. С. Ф.. По посочената в решението преписка не е било заявявано издаване на решение от Т. К. Т. за възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот на наследниците на Т. Р. Т.,***.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, поради това, че ищецът не е собственик на процесния имот на основание твърдяното от него придобивно основание. Т.Д.Т. твърди да е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху имота въз основа на наследствено правоприемство от своята майка. Последната се легитимира като собственик с Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, издаден на основание решение по чл.27 ППЗСПЗЗ.

Доколкото правото на собственост на праводателя на ищеца бе оспорено, както и предвид наличието на конкуренция на два нотариални акта, легитимиращи всяка от насрещните страни като собственици на имота, в тежест на ищеца бе да установи фактическия състав на придобивното основание на своя наследодател.

Твърди се ½ ид.ч. от недвижимия имот да е била възстановена на М. Т. Д. по реда на ЗСПЗЗ. Решенията на общинските поземлени комисии по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. В този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 1997г. по гр.д. № 11/1997г., ОСГК на ВКС. Предвид на това реституцията по този административен ред се доказва именно с наличието на валидно издадено решение на съответната общинска поземлена комисия. Насрещната страна в правния спор може да оспори валидността и материалната законосъобразност на административния акт за реституция, но не и материалните предпоставки за издаване на решението, което би представлявало спор за собственост към минал момент.

В процесния случай, по отношение на представеното от ищеца решение на поземлена комисия – Л., което легитимира като собственик неговия наследодател, бе успешно проведено производство по чл.193 от ГПК по оспорване неговата истинност. Предвид на това, по делото не се доказа наличието на влязло в сила решение на ПК – Л., по силата на което правото на собственост върху процесния имот да се възстановява на М. Д., в качеството й на наследник на Т. С. Ф..

Действително, от приложената по делото преписка по издаването на Решение №59 от 12.05.1994г., се установява, че същата е образувана именно по заявление от М. Т. Д., в качеството й на наследник на Т. С. Ф., за възстановяване на земеделски земи, притежавани от последния преди обобществяването. Доколкото обаче, както вече бе посочено, решението на поземлената комисия има конститутивно действие, и предвид липсата на представено по делото подписано и автентично такова, включително липсата на такова решение, съхранявано по преписката, съдът е в невъзможност да прецени дали фактическия състав на постановяване на решение по чл.27 ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на Т. С. Ф. е завършен, респективно дали представеното по делото решение на ПК в този смисъл е истинско такова и легитимира наследодателя на ищеца като собственик.

На следващо място, съдът намира за доказано по делото направеното от ответниците възражение, че упражняват фактическа власт върху имота на вещноправно основание, тъй като са придобили правото на собственост върху имота по давност - на основание чл.79, ал.2 от ЗС чрез добросъвестно владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Установява се от доказателствата по делото, че ответникът Г.Й.Г. е придобил по време на брака си с ответницата Д.И.Г. процесния недвижим имот въз основа на валиден договор за покупко-продажба от несобственик. Предвид на това, макар и облигаторното действие на сделката да е настъпило, същата не е имала вещнотранслативен ефект по отношение на процесния недвижим имот, в съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава (nemo dat tot non habet). По делото не се установи праводателите на ответника по сделката да са притежавали право на собственост върху имота. В хода на нотариалното производство същите са се легитимирали като собственици с решение на поземлена комисия – Л. с идентичен номер и дата, като това, представено от ищеца, но което възстановява правото на собственост на други лица – наследниците на Т. Р. Т., каквито се явяват продавачите по сделката. Валидността на така представеното решение беше успешно оспорена в хода на настоящото производство, като съдът, по реда на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, прие, че същият не представлява валиден индивидуален административен акт, въз основа на конститутивното действие на който праводателите на ответника да са придобили право на собственост върху имота. Същият е неподписан от посочените в него лица, по неясни за съда причини е съставен в полза на лица, които не са заявители и за които няма каквито и да било данни по преписка №С8175/16.01.1992г.

Макар и от несобственик, ответниците са установили владение върху имота на правно основание, годно да ги направи собственици – валиден нотариален акт за покупко-продажба. Не се установи същите да са имали знание, че купуват от несобственик. Съгласно чл.70, ал.2 ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. В процесния случай установената от закона презумпция не бе оборена. От приложените по делото справки от Агенция по вписванията, по партидите на праводателите на ответника не са били отбелязвани противопоставими права на други лица по отношение на процесния имот. Установи се, че издаденият в полза на наследодателя на ищеца Констативен нотариален акт не е бил вписван по партида на имота, а на същия е било направено регистриране по персоналните партиди на собствениците, които са лица, различни от страните по покупко-продажбата, предвид на което по отношение на тях не са били правени справки. Не води до извод за знание, че имотът се купува от несобственик, респективно за оборване на презумпцията по чл.70, ал.2 от ГПК наведения от ищеца довод, че сделката е била осъществена чрез един и същи пълномощник, както на продавачите, така и на купувача.

Предвид изложеното с изтичане на визирания в чл.79, ал.2 ЗС петгодишен срок, считано от датата на сделката – 08.03.2013г., когато е установено владение върху имота, ответникът Г.Й.Г. е придобил правото на собтвеност върху имота в режим на съпружеска имуществена общност с ответника Д.И.Г., с която към този момент – 08.03.2018г. двамата са в граждански брак. Упражняването на фактическа власт върху имота през този период не е спорно между страните и се установява от представените по делото договори за отдаване под наем на процесния имот от страна на ответника Г.Г. и доказателства за получавани рентни плащания по отношение на същия имот. Съгласно чл.83 от ЗС, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. Владението е било прекъснато едва с предявяване на настоящия ревандикационен иск. Връчването на препис от исковата молба на 29.11.2018г., е моментът, от който съгласно трайно установената съдебна практика, добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен / Решение № 141/30.11.2015 г. по гр.д. № 2944/2015 г., II г.о./. Предвид на изложеното, към датата на предявяване на иска – 16.11.2018г., ищецът не е бил собственик на имота, тъй като същият е бил придобит от ответниците по давност. Последните са упражнявали фактическа власт върху него въз основа на валидно вещноправно основание.

Горното води до извод за неоснователност на предявения иск по чл.108 от ЗС, който следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 950 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на които са представени по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу Г.Й.Г., ЕГН:********** и Д.И.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ НИВА, с площ от 20,970 дка, трета категория, в местността „***” в землището на с.С., съставляваща имот на №*** по плана за земеразделяне на с.С., при граници и съседи: *****, и за осъждане на ответниците да предадат владението върху посочения имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Д.Т., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на Г.Й.Г., ЕГН:********** и Д.И.Г., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, направените от тях разноски в размер на 950 лв., (деветстотин и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: