О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Левски, 01.04.2019г.

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛЕВСКИ, III състав, в закрито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдията Николаева гр.д. №202 по описа на съда за 2019г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно Определение №24 от 20.03.2019г., постановено по ч.гр.д. №14 по описа за 2019г. на ВКС, на основание чл.135, ал.4 от АПК петчленен смесен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл по спор за подсъдност, като е постановил, че компетентен да разгледа искова молба вх.№9319/19.06.2014г. на М.С.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” по искове с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминация е Районен съд – Левски.

В изпълнение на постановеното определение делото е изпратено на РС – Левски, където е образувано настоящото гр.д. №202/2019г. по описа на Районен съд – гр.Левски.

След запознаване с материалите по делото, Районен съд – Левски намира, че не е местнокомпетентен да се произнесе по правния спор.

Установява се, че производството по чл.135, ал.4 от АПК е образувано по повдигнат по гр.д.№81385/2018г. на Софийски районен съд спор за подсъдност. С Определение №56450/05.03.2019г. по същото дело, СРС е приел за основателно направено от ответника възражение за местна неподсъдност на основание разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, съгласно което възражение местнокомпетентен е Районен съд – Ловеч.

Съгласно мотивната част на Определение №24/20.03.2019г., по ч.гр.д. №14 по описа за 2019г. на ВКС, петчленния смесен състав на ВКС и ВАС е приел за основателни доводите на СРС, че исковете не са му местно компетентни, а приложима е разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК. Постановено е обаче, че по исковете следва да се произнесе Районен съд – Левски, в какъвто смисъл възражение за местна неподсъдност не е правено.

Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, касае се за иск с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминация, предявен срещу ГДИН, касаещ дискриминационно отношение спрямо ищеца от служители на Затвора – гр.Ловеч. Съгласно приетата за приложима в процесния случай от петчленния състав на ВКС и ВАС разпоредба на чл.108, ал.1 от ГПК, искове срещу юридически лица, касаещи спор, възникнал от преки отношения с техни поделения или клонове, могат да се предявят и по тяхното местонахождение. По правилата на цитираната разпоредба, компетентен да разгледа правния спор е Районен съд – Ловеч. Не са налице фактически данни, които да водят до извод за местна компетентност на Районен съд – Левски.

Смесения състав на ВКС и ВАС не е бил сезиран със спор за подсъдност между РС – Левски и друг съд. Предвид на изложеното, съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност между Районен съд – Левски и Районен съд - Ловеч пред смесен състав на ВКС и ВАС, който орган е изпратил делото по компетентност на Районен съд – Левски, по реда на чл.135, ал.4 АПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №202/2019г. по описа на Районен съд - гр.Левски.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд - гр.Левски и Районен съд - гр.Ловеч.

ИЗПРАЩА гр.дело №202/2019г. по описа на Районен съд - гр.Левски чрез ВКС на смесен състав на ВКС и ВАС произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: