РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _17.03._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети февруари_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_465_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която e  връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ал.2 от ГПК в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че на 13.10.2015 г. между ************** АД в качеството му на заемодател и ответника И.А.И. – в качеството му на заемател е сключен договор за паричен заем № 2404868, по силата на който заемодателя е предоставил на И. в заем сумата от 600 лв., която последния се е задължил да върне, на 12 седмични погасителни вноски – като падежът на първата погасителна вноска е 21.10.2015 г., а падежът на последната погасителна вонска е 06.01.2016 г. Твърди се, че  с договора е уговорено заемателят да плати на заемодателя добавка в размер на 30,48 лв., представляваща печалба на заемодателя, както и че при забавено плащане на длъжника ще бъде начислена  такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Твърди се също така, че заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора, а именно – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на конкретни изисквания, измежду които да е с нетен размер на осигурителния доход над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 – редовен. Твърди се, че тъй като заемателя по договора не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното, на същия е начислена неустойка за неизпълнение вразмер на 178,32 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 14,86 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Твърди се също така, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 29.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която общо е в размер на 157,55 лв. Твърди се също така, че вземането на ************** АД е прехвърлено на *************** АД на 01.05.2016 г. /сега ************** ЕАД и е упълномощило цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Твърди се, че уведомлението до ответника е извършено по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, изпратено от заемодателя, чрез ищцовото дружество, като уведомителното писмо от 04.05.2016 г. е изпратено по куриер, но е върнато в цялост и е направено искане да се връчи с исковата молба по настоящото дело.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае вземането на ищцовото дружество по отношение на ответника за следните суми:

- за сумата от 552,08 лв., представляваща главница по договор за паричен заем;

- за сумата от 25,86 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2015 г. до 06.01.2016 г.;

- за сумата от 45 лв. – представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;

- за сумата от 160,86 лв. – представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.10.2015 г. до 06.01.2016 г.

- за сумата от 157,55 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 29.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

- за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените деловодни разноски както в настоящото производство, така и в заповедното.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, който е назначен на основание чл. 47 ал.6 от ГПК и е оспорен предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Твърди се, че в настоящия случай не е изпълнено условието предишния кредитор да съобщи на длъжника за цесията, че такова уведомяване е възможно да бъде извършено с връчване на исковата молба, но в случая същата не е връчена на длъжника, а на негов назначен особен представител, което не може да замести личното узнаване за станалото прехвърляне от длъжника.  Направено е и възражение за прекомерност на търсеното възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 61947/18 г. на СРС е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – изпратено по подсъдност на РС Левски, където е образувано ч.гр.д. 60/2019 г. и въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 44/31.01.2019 г., с която е уважено искането и е осъден И.А.И. да заплати на ************** ЕАД сумата от 552,08 лв. главница, сумата от 25,86 лв. – договорна лихва, сумата от 45 лв. - такса разходи, сумата от 160,86 лв. – неустойка, сумата от 157,55 лв. – обезщетение за забава и законната лихва върху главницата. Съобщението за издадената заповед е връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и с определение № 598/31.V.2019 г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т. Съобщението с указанието до заявителя е получено от негов представител на 07.06.2019 г., след което на 02.07.2019 г. по куриер е изпратена настоящата искова молба.

Предвид изложеното, съдът приема, че исковата молба е подадена в указания срок и като такава се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество  исковата молба се явява основателна по следните съображения:

Видно от представения договор за паричен заем № 2404868/13.10.2015 г. е, че между ************** АД и И.А.И. е предоставена в заем сумата от 600 лв., която заемателя следва да върне на заемодателя на 12 равни седмични вноски, всяка в размер на 52,54 лв. с фиксиран ГПЛ по заема – 40 % и ГПР 47,93%. С договора е предвидена неустойка в размер на 178,32 лв. при определени условия, посочени в чл. 4. Предвидена е и такса разходи за извънсъдебно събиране на забавено плащане в чл. 8 от договора, както и лихва за забава, дължима върху забавената сума за всеки ден забава.

Представено е копие от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия” от 16.11.2010 г. по силата на който ************** АД се е договорило с ************** ООД за прехвърляне на свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.

Представено е копие-извлечение от Приложение № 1/1.V.2016 г., видно от което е, че със същото е прехвърлено вземането на ************** АД по договор № 2404868, сключен с И.А.И. на 13.10.2015 г., с отпусната главница 600 лв. и отразяване, че към 1.V.2016 г. дължимата сума по договора е 806,33 лв.

Към исковата молба е приложено уведомително писмо от ************** АД чрез ************** АД до И.а.И. от 04.05.2016 г., с което последния се уведомява за извършената цесия на 01.V.2016 г. в изпълнение разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и следващо такова чрез ************** ЕАД от 20.06.2019 г. Видно от приложените обратни разписки е, че писмата не са получени от адресата, като върху обратна разписка от 10.V.2016 г. е отразено, че адресът вече не съществува, а върху обратната разписка от 20.VІ.2019 г. е отразено, че на адреса няма никой.

По делото е направено възражение от процесуалния представител на ответника, че не са изпълнени изискванията на чл. 99 от ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда императивната разпоредба на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, като се твърди, че за да породи извършената цесия действия по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането, както и че не може да се приеме, че приложените към исковата молба преписи от договора за цесия и уведомление по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД са достигнали до ответника, тъй като са връчени на негов особен представител, което не може да замести личното узнаване за станалото прехвърляне на длъжника, в резултат на което се твърди, че ищеца не е доказал активната си легитимация, която няма действие по отношение на длъжника.

Съдът не споделя тези твърдения на процесуалния представител на ответника. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжника да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно – да бъде предотвратено  изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител. Ако връчването на съобщението за цесия беше извършено чрез нотариална покана, в това число и чрез проведена процедура по чл. 50 ЗННД във връзка с чл. 47 ал.1-5 от ГПК, отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК би се удостоверило от длъжностно лице. В този случай съобщението се счита връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в нотариалното производство. Поради това следва да се приеме, че в исковото производство, връчването на съобщението за извършената цесия, чрез особен представител на длъжника представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В решение № 198/18.І.2019 г. пот.д. № 193/2018 г. І ТО, ВКС приема, че и изявления, пораждащи материално-правни последици за ответника, могат да бъдат отправяни до него чрез особения му представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Интересите на длъжника в исковото производство относно вземането са защитени в по-голяма степен отколкото в нотариалното производство. Отделно от това въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да страда от пороци, водещи до неговата недействителност  следва да се приеме, че процесния договор за цесия е валиден и е произвел своето действие между цедента и цесионера, че посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след пехвърляне на вземането длъжника е продължил да плаща, поради незнание на предишния си кредитор, но случая не е такъв.

           Предвид изложеното, съдът  приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, още повече, че по делото не е установено погасяване на задължението от ответника.

          По делото не се твърди ответника да е извършил каквито и да било плащания, нито предявения иск е оспорен по размер.

          Предвид посочените по-горе доказателства и изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

          При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство, както и направените деловодни разноски в заповедното производство /съгласно ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК/ съобразно изхода на спора. Видно от педставения списък на разноските е, че ищцовото дружество е направило разноски общо в размер на 950 лв., която сума следва да му бъде присъдена.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ответника И.А.И., ЕГН **********,***, че дължи на ищеца ************** ЕАД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: ****************************, следните суми: сумата от 552,08 лв., представляваща главница по договор за паричен заем; сумата от 25,86 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2015 г. до 06.01.2016 г.; сумата от 45 лв. – представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 160,86 лв. – представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.10.2015 г. до 06.01.2016 г.; сумата от 157,55 лв. – представляваща обезщетение за забава за периода от 29.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /21.09.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 33/31.01.2019 г. по ч.гр.д. №60/2019 г. на РС Левски.

ОСЪЖДА И.А.И. със сочена по-горе самоличност да заплати на ************** ЕАД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в настоящото дело, както и направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 60/2019 г. на РС Левски – общо в размер на 950 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: