РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _06.07. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми юни 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова НАХД №92 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.А. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.А.А. от ПАК, против наказателно постановление №3699/25.11.2010 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.

Жалбата е бланкетна, но се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на А.. В писмени бележки, представени от последния по делото, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В представените писмени бележки се сочи на първо място, че неправилното изписване на собственото име на жалбоподателката в наказателно постановление: ”Д.” вместо „Д.”, и последващото му поправяне с химикал, е довело до неяснота относно самоличността на лицето, което е санкционирано за констатираното с акта нарушение на ЗДвП. Твърди се, че горното не представлява техническа грешка, а допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката.

Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е посочено точно колко километра е превишението, което е довело до нарушаване правото на жалбоподателката да разбере какво нарушение й е вменено. Твърди още, че съществува несъответствие в изписването за време на извършване на нарушението в акта и наказателното постановление. Визира нарушение и на чл.57, ал.2 от ЗАНН, тъй като административно – наказващият орган не е посочил пред кой съд може да бъде обжалвано издаденото наказателно постановление, което от своя страна е довело до забавяне на защитата на жалбоподателката.

Излага съображения за неотчитане от административно-наказващия орган на максимално допустимата грешка при проверка на скоростта с използваното техническо средство, възпроизвеждащо ефекта на Доплер /плюс, минус 1 км.ч. или 1% за скорости над 100 км.ч./, съобразно изискванията на чл.756, ал.1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Счита, че липсата на доказателства, относно обстоятелството: допускал ли е скоростомера грешка при измерване на скоростта и от какъв порядък, е следвало да бъде отчетено в полза на жалбоподателката, тъй като би довело до приложение на друга санкционна норма – тази на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, т.е. позовава се на неправилно приложение на материалния закон.

Ответната страна по жалбата не се представлява. В писмото, с което е изпратена административно – наказателната преписка, взема становище жалбата да бъде оставена без последствия, а наложеното наказание на А. - потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателката на 15.01.2011 г. Жалбата е подадена до РС – Плевен, чрез административно-наказващият орган на 18.01.2011 г. /датата на пощенското клеймо/, т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването. С протоколно определение от 10.03.2011 г., образуваното съдебно производство по депозираната жалба пред РС – Плевен е прекратено, а делото е изпратено по компетентност на РС - Левски.

Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административно – наказателното производство срещу Д.А. е образувано със съставяне на АУАН №3699/14.11.2010 г. Видно от същия е, че е съставен за това, че на 14.11.2011 г., в 03:20 часа, на ПП-3, с.Обнова, км. 54+600, посока с.Българене, като водач на лек автомобил „Ситроен” с рег. № *, управлява със скорост 102 км./ч. при допустими 50 км./ч. за населено място. В акта е отразено, че скоростта е измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство „Трафик радар” TR4D, с фабричен №276/01 г. Посочена е нарушената разпоредба от ЗДвП, а именно чл.21, ал.1 от същия закон. Жалбоподателката не е оспорила констатациите в акта.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление №3699/25.11.2010 г., с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на А. са наложени кумулативно два вида административни наказания: глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, както и на основание Наредба І-1959 на МВР са отнети общо 12 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В показанията си разпитаните свидетели: Ц.В. и И.С. – служители в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, твърдят, че предявеният им акт е съставен на водач на лек автомобил, превишил максимално допустимата скорост на движение в населено място от 50 км./ч., че засечената скорост от 102 км./ч. е измерена с описаното техническо средство на посочените в акта дата и час. Няма никакви съмнения по делото относно вида, номера и техническата изправност на използвания „Трафик радар” TR4D с фабричен №276/01 г., към датата на констатиране на нарушението. Няма никакви съмнения и относно правилното му използване от контролните органи на посочената в акта дата. В тази насока събраните по делото гласни доказателства изцяло кореспондират на писмените такива. Поради тази причина са несъстоятелни изложените съображения от процесуалния представител на А., за неотчитане от административно-наказващия орган на максимално допустимата грешка при проверка на скоростта с използваното техническо средство, възпроизвеждащо ефекта на Доплер /плюс, минус 1 км.ч. или 1% за скорости над 100 км.ч./. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване - „Трафик радар” TR4D, издадено на 21.03.2005 г. от Държавна агенция по метрология и технически надзор, със срок на валидност до 21.03.2015 г. Видно от списъка с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка радарни скоростомери е, че и посоченото в акта и наказателното постановление техническо средство е сред преминалите успешно такава проверка, извършена от оправомощена лаборатория, и към датата на нарушението е било в указания срок на валидност. Видно от представеното заверено копие на писмо от фирмата производител на този вид радари е, че техническото измервателно средство TR4D е преминало изпитванията, съгласно съответните изисквания за БДС, и последните удостоверяват липсата на смущения от конкретен източник, които биха могли да повлияят негативно върху работата на този вид радар. При това положение съдът счита, че са налице достатъчно доказателства за техническата изправност на използвания от полицейските служители скоростомер. Те изключват всякакви съмнения за допусната грешка при измерване на скоростта на жалпободателката, поради което такава не е отчетена и не е взета предвид от административно - наказващия орган.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява и обстоятелството, че с използваното техническо средство се засичат автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива, с цел да не се фиксира скорост на движение на друг автомобил. Горното дава основание на съда да приеме, че е извършена проверка на водача на автомобила, чиято скорост е била засечена на посочените в акта дата и място. Това от своя страна води на еднозначен извод, че към момента на констатиране на нарушението е установена самоличността именно на жалбоподателката, като водач на засечения автомобил, и именно нейните лични данни са вписани в съставеният й акт. В този смисъл, изложените съображения от процесуалния представител на А., за допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, е несъстоятелно. Вярно е, че визираната разпоредба е императивна, но видно от издаденото наказателно постановление в него не липсват собствено, бащино и фамилно име на нарушителя. Само собственото име на жалбоподателката е неправилно изписано: ”Д.” вместо „Д.”, и е поправено на позиция: лице, получило препис от наказателното постановление. Повече от очевидно е, че се касае за допусната правописна грешка при словесното изписване на собственото име на А., и конкретно - в погрешно изписване на една буква – „и” вместо „е”. При наличието обаче на пълно съвпадение, между всички останали данни от самоличността на лицето /бащино и фамилно име, ЕГН и точен адрес/, съдът няма друга алтернатива, освен да приеме, че така допуснатата грешка, не води до неяснота относно самоличността на лицето, което е санкционирано за констатираното с акта нарушение на ЗДвП. Затова горното обстоятелство по никакъв начин не е нарушило, нито правото на защита на жалбоподателката, нито правото й да узнае, че именно тя е лицето, санкционирано за извършеното нарушение, и още по – малко е довело до невъзможността й да е „убедена” в това, каквито съображения излага процесуалният представител на А. в представените писмени бележки.

Неоснователно е и второто направено възражение за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Действително в съставения акт и издаденото, въз основа на него наказателно постановление, липсва цифров аналог на конкретното превишение на скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката. То обаче не е сред задължителните реквизити на цитираната разпоредба. Въпрос е само на елементарни математически изчисления, поради което не може да се оттъждестви с порок, водещ до нарушаване правото на А. да разбере какво точно административно нарушение е извършила. Административно – наказващият орган, чрез приложение на действието „изваждане”, правилно е установил разликата, между засечената превишена скорост от 102 км./ч., описана в акта и установената в закона максимално допустима такава за населено място от 50 км./ч. Като е стигнал до извода, че се касае за превишение от 52 км./ч., и над 51 км./ч., не е имал правната възможност да подведе извършеното нарушение под друга санкционна норма, освен посочената в наказателното постановление - тази на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Противното би довело до нарушаване на материалния закон и би станало основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Несъстоятелно е и направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, поради несъответствие в изписването за време на извършване на нарушението в акта и наказателното постановление. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква задължително посочване на датата и мястото, но не и на времето на извършване на нарушението, т.е. времето, обективирано в точен час не е задължителен реквизит на наказателното постановление. Следователно фактът, че в съставеният акт е посочено: „на 14.11.2010 г., в 03:20 часа”, а в наказателното постановление: „на 14.11.2010 г., около 03:20 часа”, не води до липса на реквизит в описателната му част, без който фактическата обстановка да остава неизяснена. По делото е представено и прието заверено копие от паметта на радара, съдържащ подробни данни за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост. Видно от същото е, че на дата 14.11.2010 г., точно в 03:20 часа, е било регистрирано само едно превишение на скоростта, а именно това от 102 км./ч. Фиксираните скорост, дата и час от радара са били показани на водача в момента на извършената проверка, което обстоятелство е отразено и в съставения акт. При това положение няма никакво съмнение и неяснота, относно времето /точния час/ на извършване на нарушението, поради което пропускът да се изпише буквата „в”, върху съществуващото в бланката на наказателното постановление „около”, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до грубо нарушаване на правото на защита на жалбоподателката.

Вярно е, че в резултат на неточното посочване в наказателното постановление на съда, пред който може да бъде обжалвано, А. е депозирала жалбата си първоначално до РС – Плевен. Съдът е констатирал, съобразно правилата на местната подсъдност, уредени в чл.59 от ЗАНН, че не е компетентен да се произнесе по същата, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане по компетентност на РС – Левски. Формално е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН, но то също не е от категорията на съществените, които водят до отмяна на издадения акт. Не се касае за липса на посочване изобщо на съд, а е посочен неправилно компетентния такъв. Това е станало причина единствено за забавяне на производството по делото, но не и до забавяне на защитата на жалбоподателката. Защитата й е реализирана в пълен обем в проведеното съдебно производство. Не се е отразило и върху допустимостта на депозираната жалба, с оглед на срока, в който може да се обжалва наказателното постановление и не е станало причина последната да не бъде разгледана по същество по съдебен ред.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че Д.А. е извършила нарушението, за което е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Посочената скорост от 102 км./ч., с която се е движила в населено място /с.Обнова/, при ограничение от 50 км./ч., не се опровергава от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Макар и да има процесуални нарушения, то те не са съществени, и дори в съвкупност не водят до опорочаване на административно – наказателното производство до такава степен, че да бъде отменено наказателното постановление.

При индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил, че предвидените наказания в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са в размери, строго фиксирани от закона. За превишение на разрешената максимална стойност в населено място над 51 км./ч., при установено превишение с 52 км./ч., се предвиждат кумулативно наказание глоба в размер на 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС. От такъв вид и размер са наложените на жалбоподателката административни наказания с обжалваното наказателното постановление. Предвид датата на извършване на нарушението – 14.11.2010 г., съдът констатира, че е последвала промяна в предвидената санкция, след тази дата. Действащият към настоящия момент ЗДвП /ДВ бр.48, в сила от 24.06.2011 г./ предвижда по – висок размер на глобата, а именно 350 лева, поради което съдът приема, че следва да се приложи действащият към датата на извършване на деянието закон /ДВ бр.54 от 16.07.2010 г./, който се явява и по – благоприятен, с оглед размера на наказанието глоба. Съобразен е от административно – наказващият орган и броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети за виновно извършеното деяние, а именно 12 контролни точки.

Предвид изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление №3699/25.11.2010 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Плевен, с което на Д.А. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, са наложени административни наказания: глоба в размер на 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: