гр.
ЛЕВСКИ, _19.07.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и седми юни_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД №
208 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ЕТ ”Л.”, ***,
представлявано от Л.К., с ЕГН **********, против наказателно постановление №310/20.05.2011
г. на Началник на Митница – гр.Свищов.
Жалбата е бланкетна, но в съдебно заседание се поддържа
от процесуалния представител на санкционирания търговец, който излага доводи за
маловажност на случая и наличие на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид
количеството на акцизните стоки и с оглед обстоятелството, че същите са били закупени
и оставени в обекта от сина на собственичката, предназначени са за негови
приятели, и това е станало без знанието и съгласието на управителя.
В
писмени бележки, представени по делото, освен изложеното в съдебно заседание,
процесуалния представител възразява срещу компетентността на Началника на
Митница – гр.Свищов да издава наказателни постановления, тъй като не са
представени доказателства, че са му делегирани такива права, както и за
несъставомерност на деянието от субективна страна, за което на търговецът е наложена
прекомерно висока и непосилна санкция. Моли съда да отмени изцяло издаденото
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си
представител, моли съда да остави жалбата без уважение, като излага съображения
за съставомерност на деянието по чл.108 от ЗАДС и неприложимост на чл.28 от
ЗАНН, и да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна, но не по изложените съображения.
Административно
– наказателното производство срещу санкционирания търговец е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №255/20.04.2011
г. на основание чл.36, чл.83, чл.40, ал.4 от ЗАНН /по официални документи/, във
вр. с чл.128 от ЗАДС. Актът бил съставен за това, че ЕТ ”Л.”, представлявано от
Л.К., на 10.03.2011 г., съхранява в стопанисвания от фирмата търговски обект:
кафе – аперитив, находящ се в ***, тютюневи изделия цигари: общо 82 броя кутии
и пакети, облепени с валиден български акцизен бандерол, без същевременно да
притежава новоиздадено разрешение за продажба на тютюневи изделия в нарушение
на изискванията на чл.100а, ал.1 от ЗАДС, същевременно търговецът не е подал
искане за издаване на ново разрешение, задължително условие, съгласно текста на
чл.90в от ЗАДС в срока определен в параграф 87 от същия закон. Отразено е още,
че по този начин търговецът е избегнал забрана и ограничение по ЗАДС,
регламентирана изрично в чл.100а, ал.1 от ЗАДС, деяние определено като
административно нарушение и наказуемо по нормата на чл.108а, ал.1 от ЗАДС.
Въз
основа на така съставеният акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.108а, във вр. с чл.124, ал.1, във вр. с
чл.128, ал.2 от ЗАДС, на едноличния търговец, стопанисващ обекта: кафе –
аперитив в ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 50 000 лева, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС. С
наказателното постановление са отнети в полза на държавата стоките – предмет на
нарушението и е наложена принудителна административна мярка: забрана за
упражняване на дейността в търговския обект за срок от един месец.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен
орган. По делото е приложена Заповед № ЗАМ-484/2009 г. на Директора на Агенция
”Митници” – ЦМУ към МФ, видно от която е, че са делегирани права на началниците
и заместник - началниците на митниците, съобразно териториалната им
компетентност, да издават наказателни постановления. Административно –
наказващият орган: Началника на Митница – гр.Свищов – ТМУ към РМД – гр.Русе към
Агенция „Митници”, е бил надлежно оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на тази заповед.
Съдът
счита, че административно – наказателното производство е било опорочено още в
началния му стадий: проверката в търговския обект, стопанисван от
санкционирания търговец, поради което е безпредметно обсъждането на
алтернативно направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя
за несъставомерност на деянието от субективна страна и за маловажност на
случая.
В акта
и издаденото наказателно постановление е посочено, че нарушението е установено
при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН, а именно, въз основа на официални документи.
Към административно – наказателната преписка са приложени: справка от
оперативен работник, относно извършена проверка на 10.03.2011 г . в търговски
обект: кафе – аперитив, находящ се в ***, стопанисван от санкционирания
търговец, съдържаща предложение до Началника на РУП – Левски за изпращане на
преписката за произнасяне на РП – Левски по компетентност; протокол за
доброволно предаване на акцизни стоки – цигари, облепени с акцизен бандерол, от
представляващата едноличния търговец на служител при РУП – Левски; саморъчни
обяснения от Л.К. и резолюция на прокурор при РП - Левски за изпращане на
материалите на Началник Митница – гр.Свищов за реализиране на административно –
наказателната отговорност и за произнасяне по въпроса за веществените
доказателства. Видно от приемо – предавателен протокол от 13.04.2011 г. е, че служител
в прокуратурата е предал на служител на Митница – гр.Свищов, подробно описани
по вид, марка и брой кутии цигари.
Така
изброените документи не представляват официални свидетелстващи документи,
поради което не могат да послужат, като годно доказателствено средство в
административно – наказателното производство. Те нямат обвързваща
доказателствена сила по отношение установяването на обективните признаци на
описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение, доколкото
е санкциониран едноличен търговец с имуществена санкция и въпросът за вината не
следва да се обсъжда.
Приложените
към преписката документи нямат характер нито на производни, нито на преки
доказателствени източници, защото не са издадени от компетентен орган. Не е в
правомощията на органите на МВР да констатират административно нарушение по
ЗАДС и да изземват стоки, които не са предмет на престъпление, след като именно
по силата на този специален закон, такова правомощие е възложено на определени,
изрично посочени длъжностни лица с контролни функции – митнически служители, а
не полицейски такива. Именно от компетентността на длъжностните лица в Митница
– гр.Свищов, е да изземат акцизните стоки, предмет на нарушението, облепени с
валиден акцизен бандерол и да направят опис на иззетите стоки. Официален свидетелстващ
документ би бил констативният протокол, съставен в хода на проверка от посочените
в закона контролни органи, тъй като с него се изясняват основните въпроси на
производството: формата на изпълнителното деяние, която в случая е само една от
трите алтернативно посочени в разпоредбата на чл.100а, ал.1 от ЗАДС, и се
изразява в съхранение на акцизни стоки, без надлежно издадено разрешение, и
мястото на извършването му: в търговският обект, стопанисван от жалбоподателя. Съдът
приема, че само съставен констативен протокол би могъл да обвърже
административно – наказващият орган със своето съдържание, относно
констатираните факти и обстоятелства при извършена проверка. Поради тази
причина приложените документи към преписката не могат да санират липсата на надлежно
установено нарушение при първоначално извършена самостоятелна проверка от компетентни
длъжностни лица по приложението и спазването на ЗАДС. Това прави деянието недоказано
от обективна страна. По делото липсват доказателства, че приетите с протокол за
доброволно предаване акцизни стоки са намерени в търговския обект, стопанисван
от жалбоподателя, за да се приеме, че е осъществено и изпълнителното деяние на
нарушението, посочено в наказателното постановление, изразяващо се в съхранение
на акцизни стоки, облепени с валиден протокол, без разрешение.
В
този смисъл съдът намира, че е следвало органите на РУП – Левски, в рамките на
своята компетентност да осъществят една сигнална функция, като сезират
компетентните органи, след като са имали основание да смятат, че едноличният
търговец евентуално е извършил административно нарушение по ЗАДС.
Опорочаването
на административно – наказателното производство е продължило с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че актът е
съставен в нарушение на императивните изисквания на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба, актът следва да бъде съставен, освен в присъствието
на нарушителя, но и на свидетели, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. От приложените писмени доказателства към
административно – наказателната преписка става ясно, че има такива свидетели и
те са полицейски служители при РУП – Левски, участвали при извършване на
проверката. Но въпреки това, актът не е съставен в присъствието поне на един от
тях, а в присъствието на други двама свидетели: К.И. и П.П. - двамата служители
в Митница – гр.Свищов, без да е отразено в самия акт каква функция имат и за
какви факти и обстоятелства свидетелстват. От показанията на свидетеля П.П. се
установява, че той и колегата му /К.И./ не са присъствали при извършената
проверка в търговския обект, но са вписани като свидетели при съставянето на
акта. Показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел по
делото, също са в този смисъл. ЗАНН допуска такава възможност, но само когато
липсват свидетели – очевидци на нарушението или при невъзможност да се състави
акта в тяхно присъствие. По никакъв начин в настоящото административно –
наказателно производство, не е обоснована невъзможността да се състави акта в
присъствието на служителите при РУП – Левски, участвали при извършване на
проверката и възприели пряко и непосредствено всички факти и обстоятелства,
констатирани при нея.
Констатираните
по – горе съществени нарушения на процесуалните правила са довели до издаване
на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва
да бъде изцяло отменено, без да се разглежда спора по същество.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №310/20.05.2011 г. на
Началник на Митница – гр.Свищов, с което на ЕТ ”Л.”, ***, представлявано от Л.К.,
с ЕГН **********, на основание чл.108а, във вр. с чл.124, ал.1, във вр. с
чл.128, ал.2 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000
лева, за нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: