РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _12.10. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети септември_ 2011 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _Р.П._ и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. № _260_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

АС-Плевен с решение №356/28.06.2011г., постановено по к.а.н.д. №480/2011г. по описа на съда, е отменил решение №19/13.04.2011г., постановено по н.а.х.д. №60/2011г. по описа на РС-Левски и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне съобразно мотивите на същото решение.

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Р.Р. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №731/08.11.2010 г. на Директора на ДГС – гр.Плевен.

Жалбоподателят излага съображения за нарушена процедура при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, което е довело до налагането на административно наказание за негови несъставомерни действия по смисъла на чл.101, ал.1 от Закона за горите. Сочи на такава и при издаване на наказателното постановление, с което му е наложено освен административно наказание глоба, но и конфискуване на лек автомобил - собственост на трето лице, с което е нарушена разпоредбата на чл.112, ал.1, изр.1 от Закона за горите.

С определение №107/12.07.2011г. настоящият състав на РС гр. Левски е прекратил на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл. 275, ал.5 от ЗГ (чл. 113, ал.4 от ЗГ /отменен/) като НЕДОПУСТИМО производството по н.а.х.д. №260/2011г. по описа на РС гр. Левски в частта относно наложеното на основание чл. 101, ал.1 от ЗГ административно наказание глоба в размер на сто лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. М.С. ***, поддържа изцяло депозираната жалба в обжалваемата, непрекратена част и на посочените в нея основания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени в обжалваемата част наказателно постановление като незаконосъобразно. По отношение на допустимостта на жалбата счита, че същата е допустима в частта й, с която е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Москвич *” с оглед на стойността на процесния автомобил, който надхвърля минимално определената за допустимост на обжалването от 1000 лв. Излага съображения за несъобразяване от страна на административно – наказващият орган с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П.И., изразява становище, че жалбата е допустима в обжалваемата част и неоснователна срещу издаденото наказателното постановление от Директора на ДГС – гр.Плевен.

В съдебно заседание, процесуалния представител на ответната страна счита, че жалбата е неоснователна, че собственикът на автомобила го е предоставил доброволно и тя се е ползвала със знанието и съгласието на собственика. Сочи, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай са настъпили вреди, които са обективирани в НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От назначената съдебно – автооценителна експертиза се установява, че стойността на лек автомобил „Москвич” модел * с рег. № * към 11.07.2011г. възлиза на 1074.00 лв. Предвид на приетата от съда експертиза, жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от наказателно постановление №731/08.11.2011 г. на Директора на ДГС – гр.Плевен е, че на Р.Р., за нарушение на чл.80, ал.14, т.1 от Закона за горите, е наложено на основание чл.101, ал.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 100 лева. Със същото са отнети в полза на държавата 1.0 куб.м. акациеви дърва за огрев, лек автомобил „Москвич *”, с рег. № *, и е определено да заплати обезщетение в размер на 30 лева в полза на ДГС – гр.Плевен.

По отношение на постановеното отнемане на лек автомобил „Москвич *”, с рег. № *, съдът намира наказателното постановление за издадено в нарушение на материалния закон.

Безспорно установено е, че процесният автомобил не е собственост на жалбоподателя. В този смисъл е и приложеният към делото регистрационен талон на автомобила. Това обстоятелство е било известно и на контролните органи, констатирали нарушението, което се установява от показанията им,э дадени в качеството на свидетели.

В обясненията си жалбоподателят заявява, че автомобилът не е негова собственост. Поради приятелските отношения със собственика, жалбоподателят е поискал да му услужи с автомобила с цел посещение в друго населено място. Уговорката е била след като си свърши работата, да върне автомобила на собственика.

Обясненията на жалбоподателя кореспондират с тези на свидетеля Л. – собственик на автомобила. Последният твърди в показанията си, че е предоставил автомобила на жалбоподателя Р.Р., който е трябвало да го ползва с цел пътуване в гр. Шумен, както и да събира билки.

От показанията на свидетеля Л., които кореспондират и с показанията на свидетеля Р.Р. *** се установява, че у собственика на автомобила е липсвало знание, че жалбоподателят ще ползва автомобила за извършване на административно нарушение. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р., който заявява, че към момента на установяване на нарушението, е бил уведомен от нарушителя, че автомобилът му е предоставен от собственика, за да събира билки.

Съгласно разпоредбата на чл. 112 от Закона за горите (отменен), вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите, предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

В конкретния случай отнетият лек автомобил принадлежи на трето лице, видно от събраните по делото доказателства, поради което при липса на доказателства за съпричастност на тези лица към извършване на административното нарушение, мярката по чл. 112 от Закона за горите се явява неприложима.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че тежестта на доказване на предпоставките по горепосочената норма е върху наказващия орган.

При така събраните безспорни доказателства, наказателното постановление в обжалваемата част се явява незаконосъобразно, тъй като вещите послужили за извършване на нарушението, е собственост на трето лице, което не е знаело и не е предполагало и вещта е ползвана независимо и против волята на собственика, с оглед целите, които той я е предоставил за послужване на жалбоподателя.

Констатираните и изброени по - горе нарушения на закона са довели до издаване на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Москвич *”, с рег. № *, поради което следва да бъде отменено в тази му част, а по отношение на моторното превозно средство, следва да бъде постановено връщане на неговия собственик.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №731/08.11.2010г. на Директора на ДГС – гр.Плевен в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: лек автомобил „Москвич *”, с рег. № *, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в законна сила, отнетият в полза на държавата лек автомобил „Москвич *”, с рег. № *, да се върне на неговия собственик: Н.В. ***, с ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: