гр.
ЛЕВСКИ, 21.10.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 273 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.В. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №575/20.10.2010 г. на Началник
РУП – гр.Левски.
В жалбата се изразява несъгласие с наложената
административна санкция – глоба в общ размер на 520 лева. В писмено становище
от адв.Б. ***, в качеството й на упълномощен защитник на В., са наведи доводи
за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, изразяваща се в
обстоятелството, че изложената в него фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина, несъставомерност на две от вменените деяния – по чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 и по чл.183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП, както и непредставяне на
доказателства към преписката, че В. е управлявал МПС с несъобразена скорост. Излагат
се съображения за несъобразяване от административно – наказващият орган на
възрастта, семейното и имотното състояние на жалбоподателя при определяне
размера на предвидените в закона санкции. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление или да го измени,
като намали размера на глобите, към предвидения в закона минимум.
Ответника по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима за две от вменените деяния на жалбоподателя. Въпреки, че в
наказателното постановление не е отразено кога и на кого е било връчено, в
нарушение на чл.58, ал.2 от ЗАНН, съдът приема, че същото е връчено на
07.07.2011 г. /датата сочена от В. в депозираната жалба/, а жалбата срещу него
е подадена в законоустановения срок, чрез наказващият орган на 13.07.2011 г.,
видно от пощенското клеймо на плика, поради което същата следва да бъде
разгледана по същество.
В
частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от същия закон, наказателното постановление на
основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване, с оглед размера на
наложеното административно наказание, а именно под 50 лева. В тази й част
жалбата се явява процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по
същество, а съдебното производство по делото следва да бъде прекратено.
Разгледана
по същество жалбата, срещу наказателното постановление в обжалваемата му част е
частично основателна.
Административно
– наказателното производство срещу Д.В. е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение №575 от 26.09.2010 г. за това, че на
същата дата, в 11:20 часа, в гр.Левски, по ул.”Васил Априлов”, като водач на
МПС – лек автомобил „Мерцедес *” с рег.№ *, управлява автомобила с несъобразена
скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/, и на прав участък от пътя
излиза вдясно от пътното платно и се качва на тротоара, като се удря в
железобетонен стълб, вследствие на което го чупи и прави ПТП с материални щети.
Отразено е още, че при полицейската проверка, водачът В. не представя
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, и при справка в ОДЧ при
РУП – Левски е констатирано, че управлява МПС, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Посочени са нарушените разпоредби, а именно чл.20, ал.2,
чл.100, ал.1, т.1 и чл.150а от ЗДвП.
За
описаните в акта три нарушения, с наказателното постановление на жалбоподателя
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и са отнети четири контролни точки; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева; и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 300 лева и са отнети шест контролни точки.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение в писменото становище от защитника
на жалбоподателя, че причината за настъпилото ПТП /нарушение по пункт първи от
наказателното постановление/, е физиологичен процес /кихане/, довел до временно
изгубване на контрол над управляваното МПС, което не може да бъде вменено във
вина на В..
Видно
от съдържанието на съставеният акт и на издаденото, въз основа на него
наказателно постановление, е налице точно описание на извършеното
административно нарушение и правилно е приложен материалния закон. Жалбоподателят
се позовава на това, че липсват доказателства, че е управлявал МПС с
несъобразена скорост /експертиза, измерен спирачен път/. Липсата на такива не
опорочава издаденото наказателно постановление, тъй като точното установяване
на скоростта не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП. Тази разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства да
съобразяват всички фактори, които усложняват пътната обстановка и създават
обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Като такъв фактор е
посочен в акта мократа пътна настилка. При това положение правилно
административно – наказващият орган е стигнал до заключението, че е осъществен
състава на визираното нарушение. Жалбоподателят е следвало да управлява
автомобила със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка, за да предотврати
удара и да избегне произшествието. Без значение е с каква скорост се е движел в
населено място. Последната би имала значение единствено за извършено нарушение,
свързано с превишаване на скоростта, за да се прецени дали същата превишава
максимално допустимата. Жалбоподателят обаче не е санкциониран за такова
нарушение, за да е необходимо скоростта на движение да се опише в акта и
наказателното постановление, както и да се представят доказателства в тази
насока. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен
начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие двама
свидетели. Въпреки, че актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта не
са възприели непосредствено извършеното нарушение съдът намира, че в акта са
описани установените обстоятелства при посещение на местопроизшествието,
непосредствено след настъпването му. Няма никакво съмнение, че именно допуснатото
нарушение на правилата за движение по пътищата, а не физиологичен процес -
кихане, е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие, довело до причиняване на материални щети,
изразяващи се в счупен железобетонен стълб. В. сам се е поставил в невъзможност
да избегне произшествието, като не е съобразил неблагоприятните атмосферни
условия, в конкретния случай не е съобразил скоростта на движение с мократа
пътна настилка, което е от категорията на обективно предвидимите препятствия. Следователно
жалбоподателят не е предвиждал обществено опасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Поради тази причина липсват основания за изключване на
вината му при условията на чл.15 от НК.
Съдът
намира за основателно алтернативно направеното искане от защитника на
жалбоподателя – за намаляване размера на наложеното административно наказание
глоба за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, към минималния предвиден в закона.
Действително при индивидуализиране на наказанието, административно –
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е
взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
Налагайки на В. наказание в максималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, макар и
в предвидените в правната норма граници, административно – наказващият орган е
наложил наказание в размер, несъразмерен на извършеното нарушение и на добрите
характеристични данни за личността на нарушителя. При определяне на наказанието
не са взети предвид младата възраст на жалбоподателя /едва навършил
пълнолетие/, липсата на професионален
опит, неговото семейно и най – вече имотното му състояние. От представените
писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е безработен,
без постоянни доходи и считано от 05.08.2011 г. е студент в *. При това
положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в частта, с която В. е санкциониран с глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като наложената глоба в предвидения
от закона максимум следва бъде сведена до 100 лева, т.е. към минималния размер,
предвиден в санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП, действаща към
момента на извършване на нарушението. Така определеното на жалбоподателя
наказание в минимален размер съдът приема, че би изпълнило целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Защитника
на жалбоподателя оспорва наказателното постановление и по отношение на вмененото
му трето нарушение, описано в пункт трети на наказателното постановление: за
това, че управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Навежда
доводи за несъставомерност на деянието, като в подкрепа на твърденията си за
наличие на правоспособност на В. към датата на съставяне на акта, представя
копие от издаденото му свидетелство за управление на МПС. Видно от същото е, че
към посочената в акта дата на извършване на деянието – 26.09.2010 г.,
жалбоподателят е имал вече издадено на 06.10.2010 г. свидетелство за управление
на МПС, за категории „В” и „С1”, придобити на 01.09.2010 г. На приложените
писмени доказателства не могат да се противопоставят в тази насока показанията
на свидетелите, че нарушението е установено след извършена служебна справка в
информационните масиви на МВР. Следователно Д. В. действително е бил
правоспособен водач към датата на съставяне на акта, включително и за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство /лек
автомобил/, поради което направеното възражение за несъставомерност на
извършеното нарушение на чл.150А от ЗДвП е напълно основателно. При това
положение, жалбоподателят е неправилно санкциониран с глоба в размер на 300
лева и са му отнети шест контролни точки на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
и наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №575/20.10.2010 г. на Началник РУП – Левски В ЧАСТТА, с която на Д.В. ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лева на 100 лева.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №575/20.10.2010 г. на Началник РУП – Левски В ЧАСТТА, с която на Д.В. ***,
с ЕГН **********, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, е наложено на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер
на 300 лева и на основание Наредба №І-1959 на МВР са отнети общо 6 /шест/
контролни точки, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание
чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбата на Д.В. ***, с ЕГН **********,
срещу наказателно постановление №575/20.10.2010 г. на Началник РУП – Левски
В ЧАСТТА, с която за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева, КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство в тази му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: