РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _17.11. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на втори ноември 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. № 353 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.М. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №4587/27.12.2010 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен.

Жалбоподателят твърди, че не е засечена скоростта на движение на управлявания от него автомобил, а на насрещно движещ се такъв, тъй като патрулната кола е била разположена в посока обратна на неговото движение, в каквато посока е било закрепено и техническото средство за измерване скоростта на автомобилите. Във връзка с това оспорва засечената скорост на движение на неговия автомобил като твърди, че се е движил в населеното място с 50 км./ч. Оспорва и точния час на извършване на нарушението, като в тази насока излага твърдения, че часовникът на радара е показвал 12 минути по – ранен час от времето на спирането му за проверка. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени издаденото срещу него наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответника по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 28.05.2011 г. Жалбата е подадена до съда, чрез административно – наказващият орган на същата дата, т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването.

Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:

На М. е съставен акт за установяване на административно нарушение №4587 на 15.12.2010 г. за това, че на същата дата, в 08:40 часа, на ПП-3 с.Българене посока Русе, ул.”Васил Левски”, срещу дом №25, км.48+513, управлява лек автомобил „Опел *” с рег.№ * със скорост 72 км./ч. в населено място. Отразено е, че скоростта е фиксирана и показана на водача с Радар TR-4D N-276-01. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За констатираното в акта нарушение, с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и са отнети общо 3 контролни точки на основание Наредба №І-з-1959 на МВР.

Жалбоподателят е оспорил констатациите в акта още към момента на съставянето му. Вписал е възраженията, които е изложил впоследствие и в жалбата си до съда. Същите обаче са неоснователни, тъй като не се потвърждават от събраните по делото доказателства.

На първо място е несъстоятелно направеното възражение от жалбоподателя М., че не е засечена неговата скорост на движение, тъй като патрулната кола е била разположена в посока обратна на неговото движение, в каквато посока е било закрепено и техническото средство за измерване скоростта на автомобилите. Безспорно се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Б.Д. и Д.Б. – и двамата служители при ОД на МВР - Плевен, че обратната посока на патрулния автомобил не е пречка да се насочи техническото средство за засичане скоростта на движение на автомобилите в желаната посока. В конкретния случай и двамата свидетели са категорични, че радарът е бил закрепен с магнитна стойка на тавана на патрулния автомобил така, че да засича скоростта на движение именно на автомобилите, които се движат в посока от с.Българене към гр.Русе. Показанията им в този смисъл, освен че са последователни, но са и логични, съобразно мястото където са били разположени, а именно в изхода на селото, до разклона за гр.Левски, с възможност да засичат скоростта на вече излизащите от селото автомобили, а не на влизащите такива.

Не е състоятелно възражението на жалбоподателя и относно засечената с техническото средство скорост и час. Както в акта, така и в наказателното постановление е посочена датата, на която е извършено нарушението – на 15.12.2010 г., както и точен час – в 08:40 часа. От приложената по делото разпечатка от паметта на радара се установява, че на 15.12.2010 г., в 08:40 часа е засечена скорост на движение на МПС от 72 км./ч. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с регистрираните от радара стойности, непосредствено след това. Представени са писмени доказателства, удостоверяващи и годността на използваното техническо средство. Видно от приетия списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка радарни скоростомери е, че и посоченото в акта и наказателното постановление радар TR4D с фабричен №276/2001 г. е сред преминалите успешно такава проверка и е със срок на валидност до 21.07.2011 г. Следователно към датата на извършване на нарушението – 15.12.2010 г., използваният скоростомер е бил технически изправен и отчетените от него стойности за дата, час и скорост отговарят на действителните такива.

Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Посочената скорост от 72 км./ч., с която се е движил М. ***/, при ограничение от 50 км./ч., не се опровергава от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаното в акта деяние, съдържащо всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил, че предвиденото наказание в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, действал към момента на извършване на нарушението, е в размер, строго фиксиран от закона. За превишение на разрешената максимална стойност в населено място над 21 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишение с 22 км./ч., се предвижда наказание глоба в размер на 100 лева. От такъв вид и размер е наложеното на М. административно наказание с обжалваното наказателното постановление. Съобразен е от административно – наказващият орган и броя на контролните точки на нарушителя, които следва да бъдат отнети за виновно извършеното деяние, а именно три контролни точки.

Предвид изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА наказателно постановление №4587/27.12.2010 г. на Началника Сектор ПП към ОД на МВР - Плевен, с което на А.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба Із-1959 на МВР са отнети 3 /три/ контролни точки, за това, че на 15.12.2010 г., в 08:40 часа, на ПП-3 с.Българене посока Русе, ул.”Васил Левски”, срещу дом №25, км.48+513, управлява лек автомобил „Опел *” с рег.№ * със скорост 72 км./ч. в населено място, представляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: