В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _осми ноември_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_364_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Настоящото производство е образувано след прекратяване на съдебното производство и изпращане на материалите по същото от РС – Плевен.

В Районен съд гр.Левски е образувано н.а.х.д. №364/2011г., по постъпила жалба от Д.К. ***, ЕГН **********, против НП №3430/13.06.2011г., на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Плевен.

Жалбоподателят не е съгласен с наложеното му наказание от началника на сектор ПП при ОДМВР - Плевен, поради следните обстоятелства - не видял знака за населено място.

Жалбоподателят твърди, че е било леко дъждовно, мрачно време преди свечеряване. Скоростта 60 - 70 м. след знака била намалена до допустимата за населено място, след като пътникът до него (синът му) му подсказал, че има знак за населено място. Твърди, че най-вероятно радарът е засякъл скоростта, в която се съмнява за вярно отчитане на радара, около знака за населено място.

Жалбоподателят заявява, че не се е движел с тази скорост, поради това, че в колата са пътували синът му и двете му внучки. Твърди, че не рискува, имайки предвид влошеното метеорологично време и че за над 30 г. шофиране, това му е първото наказание. Моли съда за отмяна или по-благоприятно решение на наказанието му.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 02.06.2011г. против жалбоподателя Д.К. е съставен АУАН затова, че на 02.06.2011г. около 20:36 часа по ПП-3 км. 49 в с.Българене посока с.Обнова управлява лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, като управлява със скорост 102 км/ч. при ограничение 50 км/ч. за населено място. Скоростта е измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство радар TR-4 с фабричен № 123/97, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №3430/13.06.2011г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, видно от което е, че за това, че на 22.06.2011г. около 20.36 часа на път 1 клас №3, км. 49, като водач на МПС – лек автомобил с рег. № *, на ПП3 км.49 с.Българене, посока с.Обнова управлява лек автомобил „VW *” със скорост 102 км/ч, при допустима 50 км/ч. за населено място. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с радар TR-4 №123-97г.

На основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС да 3 месеца.

Свидетелят И.Е. заявява в показанията си, че поддържа констатациите в акта, че са показали на нарушителя показанията на техническото средство, като същият не е имал възражения. Мястото на установяване на нарушението според свидетеля се намира в началото на разклона за гр. Левски.

Свидетелят М. уточнява, че са изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на МПС и са застанали на 300 м. от табелата за населено място след табелата вдясно, в посока гр. Плевен – с. Българене.

Според показанията на свидетеля, техническото средство стои неподвижно на капака на служебния автомобил и когато показват засечената скорост, тогава го вземат в ръце.

Свидетелят Р.М. – син на жалбоподателя твърди, че е пътувал с баща си, когато са ги спрели. Пътували са от Русе в посока – София, като лекият автомобил е бил управляван от баща му и времето е било дъждовно. След навлизане в село Българене свидетелят е предупредил баща си да намали скоростта, с което последният се е съобразил. Малко след това са ги спрели полицаите. Свидетелят изразява съмнения относно скоростта на движение – 102-103 км/ч.

В обясненията си жалбоподателят заявява, че е управлявал лекия автомобил, като времето е било дъждовно и според него не е карал бързо. Пропуснал е табелата за населено място, като синът му го е предупредил, че е пропуснал същата и водачът е намалил скоростта. Според жалбоподателя, той е управлявал с около 80-85 км/ч., но не и с по – висока скорост. Възмутило го обстоятелството, че единият от полицаите е държал радара в ръка.

Показанията на актосъставителя Е. и свидетелят по акта М. си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите Е. и М. като достоверни.

Показанията на свидетеля М. съдът също кредитира като достоверни, тъй като същият освен че е очевидец, дава добросъвестно показанията си, макар и близък родственик на жалбоподателя.

Показанията му кореспондират с показанията на свидетелите Е. и М..

Съдът приема за безспорно установено, че районът, в който е бил спрян за проверка жалбоподателят, е в границите на населеното място, за което той самият не е възразил. В тази връзка е безспорно установено, че максимално разрешената скорост на движение в населено място съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч.

Показанията на свидетелите кореспондират и с приетото от съда писмено доказателство – документ за извършена последваща проверка и копие от протокол от същата на средство за измерване на радарен скоростомер №123/97г., с който е констатирано нарушението, според които техническото средство в периода от 09.06.2010г. до 05.07.2010г. е изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерване.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Установява се, че на жалбоподателя е предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал възможност да се запознае и в случай, че е имал някакви възражения, да ги отрази писмено. Напротив – видно от представения АУАН е, че жалбоподателят изрично е вписал, че няма възражение. В този смисъл съдът не споделя становището на жалбоподателя, че в никакъв случай не е управлявал със скоростта, която е измерена от контролните органи. Самият той в обясненията си сочи, че действително на радара са изписани цифрите 102 км/ч.

Безспорно е установено, че нарушението е извършено в населено място, където ограничението на скоростта е 50 км/ч. В този смисъл са показанията на свидетеля Р.М..

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, в случая водачът е превишил разрешената скорост с 52 км/ч.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП, като за административнонаказващия орган няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП. Законодателят е предвидил административно наказание в случаите на превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, като санкциите са конкретизирани съобразно превишаването на скоростта със съответните км/ч. Разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч.

По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3430/13.06.2011г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което на Д.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за три месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: